"Харесва ти да гледаш, нали?.." Легендарната реплика на Шарън Стоун от "Сливър" (1993) е насочена, колкото и към един от героите от филма, толкова и към зрителя.

Воайорството в киното е тема, отдавна застъпена от множество режисьори и сценаристи. Често това явление е засягано или чрез сценария, или по визуален  начин, но причината подобни филми да ни въздействат толкова силно е фактът, че по индиректен начин те говорят за нещо, което е скрита, но неизменна част от нашата природа. Тъй като не можем да правим това открито и когато си поискаме (но да видим докъде ще стигнат възможностите на интернет пространството в скоро време), киното успява до голяма степен да задоволи нуждата ни да наблюдаваме живота на другите такъв, какъвто никой не го вижда.

В тези филми основна роля играят и всякакъв вид техника - видео камери, фотоапарати и подслушвателни устройства.

Животът на другите (2006)

Драмата, създадена от , се развива в Източен Берлин през 80-те години на миналия век. Агент на Щази е натоварен със задачата да подслушва апартамента на един драматург и да записва какво се случва. Не след дълго агентът губи фокуса върху задълженията си и вместо да си върши работата, започва да прави всичко възможно да предпази човекът, когото трябва да шпионира. Филмът печели "Оскар" в категорията "Най-добър чуждоезичен филм"

Синьо кадифе (1986)

Джефри Бомонт (Кайл МакЛохлан) е неопитен детектив и воайор, който се оказва в непредвиден сценарий, когато тайно се промъква в дома на Дороти (Изабела Роселини), която работи като певица в нощен клуб. Криейки се в нейния гардероб, той вижда ужасът, на който редовно я подлага Франк (Денис Хопър) - сексуален садист, за чиято роля Хопър се превръща в един от легендарните злодеи от кинолентите.

Юнска змия (2003)

Една жена получава снимки по пощата, които показват как тя мастурбира. Неизвестен воайор заплашва, че ще изпрати негативите на съпруга й ако тя не изпълни исканията му. Филмът на Шин'я Цукамото от 2003-а година преобръща разказите за воайорството надолу с главата. Филмът прави задълбочено изследване на всеки от героите като засяга и темата за желанията на една жена, част от даден тип общество.

Неспокойни сънища (2011)

Филмът ни представя великолепна актьорска игра от Луис Тосар във този филм на Жауме Балагеро. Сезар (Тосар) живее и работи като момче за всичко в един жилищен комплекс, населен с хора от средната класа в Барселона. Той се вманиачава по една от жените, живеещи там - младата и изключително красива Клара (Марта Етура). Сезар се възползва от положението си, за да шпионира Клара, а вечерите си винаги прекарва, спейки под леглото й - нещо, което може да му изиграе лоша шега.

Червен път (2006)

Дебютът на Андреа Арнолд като режисьор пренася действието в порутена жилищна постройка в Глазгоу. Кейт Дики изиграва главната роля като наблюдател на камери за сигурност, от което се възползва, за да следи мъж, който незнайно как е свързан с нейното минало. Действията на героите стават все по-непредвидими и развръзката на историята прави филма едно изключително интригуващо преживяване.

Опасно синьо (1997)

Класическата анимация на Сатоши Кон е психологическа мистерия за едно убийство, в която една поп-певица, която предприема първите си стъпки към кариера в киното, бавно започва да губи контрол над живота си и е на ръба на нервна криза. Причината - оказва се, че тя е следена от мистериозен наблюдател, който очевидно знае прекалено много за нея.

Селин и Жули се оплетоха в лъжи (1974)

Изключително нестандартен подход към темата за воайорството, този тричасов постмодернистичен филм на Жак Ривет разказва история, която думите трудно биха могли да опишат.

Експресно фото (2002)

Един от пиковите моменти в кариерата на покойния Робин Уилямс, комик, който се справя перфектно и с ролите си на особняк. Това е история за срамежлив работник във фотостудио, в чийто живот не се случва нищо интересно. Затова той си намира хоби - да следи живота на едно семейство, което редовно проявява семейните си снимки при него. Привързването му към живота на тези хора преминава в маниакално състояние.

Скришна игра (2005)

Филмът на Михаел Ханеке "Скришна игра" се фокусира върху буржоазна двойка, която получава мистериозни видео касети. Лентите показват снимки на дома им, но от ъгъл, който изглежда невъзможен. Семейството не успява да открие и никакви камери. Това е е един трилър за това как миналото често се завръща, за да ни преследва.

Прозорец към двора (1954)

Този филм на Алфред Хичкок е своеобразен коментар по темата за воайористичните тенденции, заложени у всеки човек. Той, също така, прави връзка между воайорството и киноизкуството. Джими Стюарт е фотограф от Ню Йорк, който е отегчен, тъй като си е счупил крака и е принуден да прекарва цялото си време в инвалидна количка докато костта заздравее. От скука, той зпочва да шпионира съседите от отсрещните сгради и без да иска става свидетел на нещо, което смята, че е убийство. Филмът е едно от класическите произведения на Хичкок.

Източник: Illusion Magazine