ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ФЕНТЪЗИ ТРИЛЪР
"Дяволски игри" - един необикновен филм
Гледайте го, за да разберете защо!
Автор: / 9922 Прочита 10 Коментара
Димитър Николов и Елеонора Иванова във филма "Дяволски игри", режисьор Бен Чарлз Едуардс, продуцент Деси Тенекеджиева.
Източник: BLACK Sea Film
"Дяволски игри" е многопластов, противоречив и безпорно абсолютно необикновен филм, който макар, че прилича по-скоро на Холивудска продукция, не може да влезе в никаква позната категория.
На пръв поглед всичко е класика в жанра - самота, наркотици, фанатизъм, живот на хищници и жертви, отминала любов и друга, идваща от бъдещето.
Любовта е най-трудното земно изпитание, което ни е дадено, и на което се учим цял живот, защото трябва да излезеш от себе си и да се влееш в живота на другия. Макар и грешници, всички герои се учат да обичат и преживяват своя миг на откровение, за който всяко изпитание е само подготовка.
"Дяволски игри" с Мики Рурк грабна четири награди на Международния филмов фестивал "Капри Холивуд"
Гръбнакът на филма - вечната тема за борбата между доброто и злото е решена по един изключителен начин - Луцифер, вечният съблазнител, поставил безпогрешна диагноза на човечеството, което е един ненаситен консуматор на удоволствия и химери, всъщност застава на пътя на всяко зло.
Прекроява съдби, разделя родители и деца, става двойник на всеки, придружител на всеки грешник, негова сянка. Доброто не е неговата противоположност. Във филма липсва така познатото ни разделение на протагонисти и антагонисти. На върха на обществото е проповедника на "доброто" (изключително провокативна роля на Мики Рурк) - фалшивият месия, насилника, "богоизбрания", пияницата, диктаторът.
А между тях са най-пропадналите, наркоманите, търговците на плът, грешниците, тези, които вършейки злини са най-близо до своята благочестивост. Образите от филма напомнят за герои на Достоевски - всеки е платил своя данък на дявола, но колелото на живота се върти безмилостно по посока на рая.
Изисква се огромна духовна смелост за да потънеш така дълбоко в детайлите на демоничното, но без да се гневиш и морализаторствуваш, защото никой не може и не трябва да ни спестява страданията. Хората са така отчуждени един към друг, че някой трябва да ги накара да почувстват своята жестокост. Именно това е ролята на Странника - да ги накара да осъзнаят злото и доброто, на което са способни.
И всичко това на фона на блестящата игра на целия състав - от Странника - ангеличният Луцифер (Димитър Николов), неговата непокорна любима (Елеонора Иванова), великолепната и разтърсваща игра на Деси Тенекеджиева в ролята на глухата Мария - може би най-добрата й роля досега.
От силната екранна енергия на британските култови актьори Гари Стреч и "ромския бос" Джеф Бел, чак до най-епизодичния образ, всички са екстремно точни, оригинални и най-вече органични до болка. Изключителната камера на Денис Маден, на когото филма дължи толкова много, на моменти ни вкарва в картини на Брьогел. Отблизо, детайлно, безпощадно. Не случайно в контраст с прелестни български локации и символи.
Езикът на филма е пестелив, на моменти дразнещ с hard акцентите на гангстерски филм, но изведнъж прозвучава романтично, дълбоко, топло и метафизично. Сякаш изгрява самата същност на героите. А тя е един калейдоскоп от съдби, полярности, жени, удавени от емоции или опиати, глухонеми, но епично силни, и мъже, сковани от желанието си да властват и да губят. Но нищо от това не е прекомерно, а по-скоро терапевтично и завладяващо реалистично и на места с тънък английски хумор.
Изходът е само един - как да превърнем другия в собствената си душа. Можем ли да бъдем справедливи, когато животът е толкова несправедлив? И не е ли лелеената Америка една бутафорна чалга- утопия, където единственият бунт, който е останал е да разстреляш телевизионния екран с образа на фанатизирания герой на Мики Рурк.
Филмът може да бъде нападан отвсякъде, по стар български обичай. Още повече преди даже да бъде гледан, като се изхожда само от абсурдни и смешни догадки, свързани с българския вариант на заглавието му или от трейлъра - силен, провокативен, но прекалено холивудски.
На всеки му се привижда нещо в повече, просто защото във филма има много. Пожелавам му да продължава да представя България по чуждите подиуми и да се завърне разбран и още по-оценен.
Държа да отбележа, още нещо. Пълната зала бе тотално притихнала, магнетизирана и потънала в историята, която държи в напрежение и съспенс от първата до последната секунда, поднасяйки невъобразими обрати и изненади. Това е киното - магията да те откъсне и пренесе в други светове, независимо дали те са твоите или не.
И никой не може да отрече гениалната му идея - Луцифер да поставя ред в хаоса на човешкия живот, с една наивност и топлота, и да прави прозрачно злото и доброто в човешките намерения. Той е този, който създава ред от хаоса и произвола. И може да го сподели единствено с тази част от Бога - всеприемащата, безусловно обичащата, бялото куче, което толкова находчиво се появява в кадрите, когато Луцифер разговаря с Бога.
Сянката на Странника-Сатана е белотата, бялото куче и негов духовен брат.
Паневритмията е другото лице на тази белота - най-фината жизнена субстанция няма нужда от посредник - тя директно се хармонизира с космическите енергии. Тя е ритуал на чистотата, изходната точка на душата, преди да бъде покварена от ежедневната лудост на модерния демонизъм. Всеки опит в това да се види някакъв сатанизъм е обидна атавистична реакция.
Човек отдавна е престанал да се страхува от самия себе си. Той просто е приватизирал ада. Филма не дава обещания. Но утрото е неизбежно.
Всяко произведение на изкуството е вдъхновена отливка на нечия страст и не могат да му се пришиват разни уши и опашки, защото на нас така ни харесва. Дори това да не е вашият филм, нещо ви е докоснало, наранило или събудило, но в никакъв случай не ви е оставило безразлично. Филмът на британския режисьор Бен Чарлз Едуардс и Деси Тенекеджиева задава сериозни въпроси. И в това има смисъл.
И понеже всеки вижда това, което е самият той, моят прочит едва ли е забавен, или развлекателен, по-скоро един дълбоко човешки прочит на вечната драма между Доброто и Злото.
Ириния Делина
*Ириния Делина е философ, музикант, сценарист и драматург. Живяла е предимно в Калифорния и е преподавала в G2 Института по Интегрална Естетика. Автор е на книгата " Жустин или неволите на жестокостта. Джезуалдо или неволите на жестокостта". Основател на Voice and Void Theatre. Съавтор на "Libido Significandi or the Lust for Meaning" заедно с Йохан Гемол - "една от най-богатите и уникални книги на нашето време" според Марта Сингър.
Повече за филма "Дяволски игри" следете на:
WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM
"Дяволски игри", първият български филм с участието на Мики Рурк, тръгва по кината през февруари
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Fdyavolski-igri-edin-neobiknoven-film&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F02%2F18%2F2851058%2F768x432.jpg%3F_%3D1739890880&description="Дяволски игри" - един необикновен филм', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}