Царят на трилъра Алфред Хичкок умира на 29 април 1980 г., като оставя зад себе си над 50 филма, сред които класическите в жанра психотрилър "Психо" /1960 г./ и "Птиците" /1963 г./ Наричат го Краля на съспенса, защото той пръв сред майсторите на световното кино прозря човешката слабост да гледа на екран страха "с широко отворени очи".

Самият Хичкок е имал много страхове, комплекси и мании, които го съпътстват до края му. Неговата гениалност, обаче, опрощава "греховете" му и е съвсем сигурно, че името му ще остане записано със златни букви в историята на световното кино.

След като самият Хичкок е дал толкова много на киноизкуството, бе интересно преди години да видим "самия него" на екрана, но филмът с Антъни Хопкинс в главната роля, се оказа несполучлив. Големият актьор ни най-малко не се доближаваше до представата ни за истинския Хичкок.

Антъни Хопкинс в ролята на Хичкок в едноименния филм от 2012 г.

Много кинокритици не възприеха цялостната сценарна схема, по която бе стъпил филмът, и дори иронично отбелязаха, че това не е филм за Хичкок, а за съпругата му Алма. Тя безспорно изиграва голяма роля за комфорта на Хичкок в семейната среда и улеснява творческата му работа. Почти платоничното 54-годишно брачно съжителство между двамата не се помрачава от нито едно увлечение на Хичкок по красивите актриси, които снима във филмите си.

Известно е, че той гледал на тях с едно почти садистично удовлетворение от тормоза, който им упражнявал постоянно. Много са коментирани извратените му прояви на "внимание", като подарък "кукла в ковчег" и прочее, с които ухажвал любимите си актриси, или "мръсните номера", които им скроявал по време на снимки.

Хичкок със семейството си - съпругата Алма и дъщеря им Патриша

Хичкок е наистина уникална личност, която не може да бъде поставена в "калъп", и разглеждана сама по себе си, извън контекста на творчеството му. Неговата откровеност, дори когато звучи цинично, е разоръжаваща. Никой преди него не си е позволявал да нарича в прав текст актьорите си "домашни животни".

В неговата уста подобни изрази звучат едва ли не "невинно", защото са поднесени "по хичкокски". Малко преди смъртта на режисьора, е публикувана негова снимка с врана, която седи на рамото му, като някакъв символ на нещо демонично и зловещо.

Въздействието на тази фотография е в пълен унисон с филмите му. И човек неволно се запитва, как се е формирала такава сложна личност като него?

Още

Посланието на Хичкок към човечеството през 3-хилядната година - капсула с динамит, барут и нитроглицерин

Родителите на малкия Алфред били набожни до фанатизъм. Както се казва, "католици до мозъка на костите". Алфред изглежда от малък се стараел да бъде "контра" на фалша на всеки краен морализъм.

Според биографите му, съпротивата му срещу религиозния фалш, стои в основата на по-късните му личностни особености. Кават, че роля изиграл и един случай, в който бил заключен в килия на полицейски участък по волята на баща му, за да разбере, че "това се случва на непослушните деца". "Алфред прекарал в карцера само 10 минути, но през следващите 75 години от живота си не правел нищо друго, освен да кара другите да се страхуват!", пише един критик.

В йезуитския колеж, в който го записали родителите му, си останал същото "непослушно дете". Телесните наказания, които му налагали, само усилвали в него агресията да си "върне" за всичко, което са му причинили.

Още

Воайорството в киното: Смущаващите и вълнуващи филми на Хичкок и Линч

Според една версия, в отговор на въпроса защо вместо да стане проповедник, Хичкок решава да прави смразяващи кръвта филми, се разказва една история: как той се запознал с някаква танцьорка, която била омъжена и когато двамата с нея станали близки и Хичкок ни най-малко не подозирал с кого си има работа, го арестували. Защо? - Дамата почнала да се оплаква в полицията, че мъжът й я бие и веднъж, докато Алфред й бил на гости, вместо съпруга, арестували него.

Не след дълго недоразумението се изяснило, но от този момент Хичкок си взел поука, че доверието е опасно нещо, а неприятностите дебнат отвсякъде. Това до такава степен обсебило личността му, че съзнанието му постоянно фантазирало всевъзможни опасности, които "могат да му се случат". Стигнал дотам, че в живота не виждал нищо друго, освен страховити случки.

Докато работел като рекламен агент във фирма за електрически кабели, измислил "реклама" как високото напрежение убива хора?!? Шефът му, разбира се, не можел да си позволи подобен "пиар", и затова отхвърлил предложенията на "рекламния агент" Хичкок, но му направил една услуга - пратил го да си продава идеите в киното. Така започва началото на шеметната филмова кариера на Хичкок.

Алфред Хичкок и актрисата Типи Хедрен, която става звезда във филмите му "Птиците" и "Марни"

А знаете ли, че са му предлагали да снима филм за "Титаник"? И жалко, че той не реализира това предложение, защото е много любопитно как ли щеше да изглежда потъването на кораба в представите на Хичкок за това трагично събитие?!?

Режисьорът с акрисата Джанет Лий по време на снимките на "Психо" (1960)

Още

Алфред Хичкок обядвал с Лео от заставката на "Метро Голдуин Майер"

През 1938 г. Хичкок вече е в Америка. В Холивуд бързо разбират, че "англичанинът има идеи", но след филма му "Психо", мнението за него не е еднозначно. Някои обожават таланта му да кара публиката да стои нащрек, а други го обвиняват в садизъм. На премиерата на хичкоквските филми публиката пищяла от ужас, а една жена дори го заплашила със съд, защото "заради него" дъщеря й почнала да се страхува да влиза сама в банята.

Хичкок приемал подобни реакции със сатирска усмивка, в знак на удовлетворение от резултата на усилията си, и потривал ръце, че успява да "изплаши" все по-голям брой хора. Не променил това отношение към зрителите до края на живота си. Както и презрителното си отношение към актьорите.

През последните четири години от живота си престанал да работи и се наливал с алкохол. Умира малко след като английската кралица го произвежда в ранг рицар, макар "рицарското" в него да е в пълно противоречие с разбирането ни за хуманност.

В крайна сметка сме длъжни да признаем, обаче, че на гениите като него, им е простено да бъдат "себе си".

Еми МАРИЯНСКА