ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА КИНОТО
Грегъри Пек - един дяволски щастлив човек
20 години от смъртта на актьора
Автор : / 4805 Прочита 6 Коментара
24 януари 1953 г.: Американската филмова звезда Грегъри Пек (1916 - 2003), заобиколен от фенове в Копенхаген по време на турне в Скандинавия / Снимка: Getty Images
Неговото красиво лице и мъжественото му излъчване са наистина неповторими. Недостижими са и наградите му - "Оскар", две награди БАФТА, шест награди "Златен глобус" и една "Сезар". Номиниран е и за "Еми". Веднъж казва в интервю, че ако те питат кой си, значи си никой.
Той никога не е имал този проблем. Любимец на своето време, славата му не угасва и до днес - 20 години след неговата смърт.
Грегъри Пек, юли 1975 г. / Снимка: Getty Images
Американският актьор Грегъри Пек е роден на 5-и април 1916-а година в Сан Диего, Калифорния, САЩ, в семейството на аптекар. Едва 3-годишен е, когато майка му напуска семейството. С отглеждането и възпитанието му се заема баба му.
Завършва военната академия "Сейнт Джон" в Лос Анджелис и после - Калифорнийския университет - Бъркли.
Сам плаща следването си с работа като шофьор на камион в петролна компания. Първите му актьорски изяви са в университетския самодеен театър. След дипломирането си заминава за Ню Йорк с намерението да работи на Бродуей, но не успява да пробие, и за да се издържа, работи като билетопродавач в мюзикхола "Радио сити". Успява да избегне военната служба заради травма - още като студент наранява гръбнака си при инцидент.
През 40-те години няма много работа за актьори. Рецесията удря по джоба и публиката. Пек си намира работа като гид в телевизионото студио на NBC и за кратко се пробва и като манекен.
Красивата му външност е забелязана, но още никой не знае, че има актьорски талант.
Пек, обаче, бързо ще се докаже. До края на Втората световна война той вече ще бъде звезда. Знаменателно първият му филм с главна роля носи заглавието "Дни на слава". Сниман е през 1944-та година. И още на следващата година Грегъри Пек получава своя първи миг на слава - номинация за "Оскар", за ролята му на свещеник във филма "Ключовете от царството".
През 1962-ра година, за ролята си като адвокат Атикус Финч в "Да убиеш присмехулник" вече е отличен със заветната златна статуетка на филмовата академия в категорията "Най-добър актьор".
От 1960-а година Грегъри Пек има звезда в Холивудската алея на славата.
През 1999-а година Американският филмов институт включва Пек в първите имена на класацията на най-големите мъжки звезди на класическото холивудско кино.
Сред огромната му филмография са филмите: "Омагьосаният" на Алфред Хичкок, "Джентълменско сопразумение" на Елия Казан, "Стрелецът" на Хенри Кинг, "Снеговете на Килиманджаро", "Римска ваканция", "Банкнота от един милион лири", "Мираж", "Златото на Маккена", "Поличбата", "Нос Страх" и др.
Актьорът се е снимал в над петдесет филма и името му върху афиша винаги е било гаранция за касов успех. През 1998-а година престава да се снима.
В залеза на живота си Грегъри Пек шокира публиката в САЩ с моноспектакъла "Разговори с Грегъри Пек", в който свири и откровено разказва за себе си, отговаря на въпроси на зрителите.
Въпреки световната си слава в киното, Грегъри Пек не скъсва с театъра и е играл в много спектакли на сцената на театъра в родния си град - "Плейхауз", който основава заедно с Мел Ферер през 1947-а година.
Грегъри Пек умира на 87, на 12-и юни 2003-та година в дома си в Лос Анджелис, при сърдечна криза от усложнения след бронхопневмония.
В живота на актьора има много любопитни истории. Например, в първия си филм - "Дни на слава", той играе руски партизанин. Изпълнява ролята така убедително, че в бившия Съветски съюз започнали да се питат, дали актьорът няма руски корени. Всъщност, родът му е с британски и ирландски корени и на ревностни католици. Самият Грегъри от малък бил възпитаван в религиозни нрави, а според думите му, инатът му си останал ирландски.
Актьорът се превръща в легенда и от двете страни на Желязната завеса. Ролята му в "Дни на слава" се приема нееднозначно - в Америка окачествили филма като "съветска пропаганда", но пък именно това предизвикало голям интерес както към лентата, така и към актьора.
Множеството интервюта, които Пек дава в онзи период, му отворили вратите към нови роли - във филмите "Снегът на Килиманджаро", "Ключовете на кралството", "Омагьосаният", "Дуел под слънцето" и др.
В личния си живот Грегъри Пек има два брака и пет деца. Първата му съпруга е финландката Грета Кукконен, майка на три от децата му. Втората е френската журналистка Вероник Пасани, от която има други две деца.
Пек е добър баща и с първата си съпруга останал добър приятел и след развода им през 1955-а, но най-големият му син имал трагична съдба. Джонатан станал добър репортер, но животът му се стекъл така неблагоприятно, че завършил със самоубийство. Стивън - вторият син на актьора, става борец за правата на ветераните от войната във Виетнам, а третият - успешен политик.
С втората си съпруга Вероник, Грегъри Пек се срещнал по време на интервю. Двамата имали щастлив и дългогодишен брак - цели 48 съвместни години, до смъртта на актьора.
От този брак се раждат син Антъни и дъщеря Сесилия, която става известна актриса.
Грегъри Пек е пример на човек, който напълно реализира американската мечта. Той тръгва да се изгражда сам, среща трудности, но се справя повече от добре и животът му се увенчава с много награди и звезда на славата. Превърнал се в идол за милиони зрители, е можел да избира ролите си и начина, по който да живее. И този избор, съдейки по филмографията и личния живот на актьора, е бил не само правилен, но както той сам го определя - "дволски късметлийски".
Грегъри Пек - мисли
"Правя само неща, които обичам."
"Обичам да играя роли. Обичам работата си, жена си, децата и приятелите. Когато карам кола на път за студиото, пея и си казвам: "Ти си щастлив човек, Грегъри Пек, дяволски щастлив човек!"
Грегъри Пек (1916 - 2003), ок. 1955 г. / Снимка: Getty Images
"Вярата ни дава вътрешна сила, чувство за баланс и перспектива в живота."
"Ако човек трябва да казва на другите кой е, значи е никой."
"И там бяхме стотици от нас, наредени, и махахме на великия човек, който също ни поздрави. Това представлява познанството ми с Алберт Айнщайн."
"Предполагам, че инатът ми се дължи на ирландското в мен."
"Много е важно зад развлечението да има някаква идея."
"Емоцията е музиката, а сценарият е либретото."
"Казват, че е по-интересно да играеш лоши момчета, но да играеш добри е по-голямо предизвикателство, защото е по-трудно да ги направиш интересни."
"Притеснява ме, когато казват, че съм хуманист. Аз просто вземам участие в дейности, в които вярвам."
"Имал съм своите възходи и падения. Имало е времена, когато съм искал да напусна. Имал съм проблеми с бутилката. Семейни проблеми. Изпитал съм стандартните мъки."
"Мога честно да кажа, че през 20-те години, откакто правя филми, никога не съм правил роля, която да е толкова близко до истинската ми същност, колкото Атикус Финч."
С Одри Хепбърн, в кадър от филма "римска ваканция"
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}