ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ТЕАТЪРА И КИНОТО
Руснакът, чиято система създаде най-големите звезди на Холивуд
Джак Никълсън, Марлон Брандо, Ал Пачино, Дъстин Хофман, Елизабет Тейлър, Мелани Грифит, Мерилин Монро и много други звезди са обучавани по Станиславски
Автор : / 14566 Прочита 15 Коментара
Константин Станиславски/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
В изкуството на актьорската професия има един неоспорим факт - че системата на руснака Константин Станиславски е създала стотици и хиляди големи актьори в целия свят и че именно тя стои в основата на успеха на най-големите звезди на Холивуд, по собственото им признание.
"Системата", както наричат метода на руския режисьор и теоретик, и до днес е считана за най-добрата теория за убедителна актьорска игра в театъра и киното, и много училища по актьорско майсторство обучават студентите си именно по нея и до днес.
В основата й лежи съпреживяването. Актьорът пресъздава чувствата и настроенията на героя си така, че те да бъдат убедителни за публиката. Това само на пръв поглед изглежда лесно, но дори и при наличието на природна артистична дарба, постигането на убедителен ефект изисква учене, практика и усъвършенстване. Накратко казано - иска се знание, как да влезеш "в кожата" на героя си.
До Холивуд системата на Станиславски в театъра стига още през XIX век, а след това последователите му в САЩ го адаптират и за киното.
Кой е Константин Станиславски? - Той е руски актьор и продуцент; съосновател и директор на Московския художествен театър. Наричат го "бащата на световната актьорска школа", и това не е пресилено признание. В свои интервюта са го признавали знаменити американски кинотворци като Лий Страсбърг, Мерилин Монро, Дъстин Хофман, Джак Никълсън и още много звезди на световното кино.
През далечната 1898-а година Станиславски, заедно с режисьора Владимир Немирович-Данченко, създава Московския художествен театър, където успешно прилага и развива системата си в продължение на десетилетия. Той я описва в книгата си "Работата на актьора над себе си" (1938 г.).
Константин Станиславски / Източник: Архив на Московския художествен театър
Системата се базира на няколко наглед прости правила: актьорът да преживее "истински" емоции; да проучи начина на живот на героя си, неговите навици и характер; играта да се ражда "тук и сега", т.е. във всеки един момент на действието пред публика; актьорът да си взаимодейства с останалите актьори и непрекъснато да се самоусъвършенства.
Целта на тези правила е постигането на достоверност - зрителят в театралната зала, или киносалона, да повярва в ставащото и да възприеме актьора като "истинския" герой.
В Америка проводници на руската система стават Фредрик Марч, сър Седрик Хардуик и режисьорът Ричард Болеславски. През 1923-1924-та година Московският художествен театър заминава на турне в САЩ, като още преди това в Щатите била извършена мащабна реклама чрез медиите. Във вестниците се появяват публикации на Станиславски и на актьора-емигрант от театъра му Ричард Болеславски. Американският интерес към руската система бил толкова голям, че Болеславски и Мария Успенская през 1923-та година откриват американската лаборатория "Театър". Сред студентите им там били самият Лий Страсбърг и Стела Адлър, които по-късно създават "Театрална трупа", а после и свои собствени студиа за подготовка на актьори по системата.
Лий Страсбърг бил буквално обсебен от постановките на Московския художествен театър. Изумен от актьорската игра на трупата, той решил да почерпи от теорията на Станиславски в по-късната си работа. Когато отваря актьорското си студио в Ню Йорк, Страсбърг преподава по руската система на актьорите Джак Никълсън, Робърт Де Ниро, Марлон Брандо, Дъстин Хофман и много други, които завършват неговото училище. В Холивуд той основава и "Театралният и филмов институт Лий Страсбърг", като нарича доъсъвършенстваната от него система на Станиславски "Методът".
В един момент пътищата им със Стела Адлър се разделят. Тя не била съгласна с методологията на Страсбърг и се обърнала към Станиславски за няколко седмично обучение в Париж по неговата система. След това създава актьорското студио "Стела Адлър". Сред студентите ѝ са Марк Ръфало, Джуди Гарланд, Елизабет Тейлър, Мелани Грифит и др.
Въпреки различията помежду им, Страсбърг и Адлър почерпват главното за работата си от системата на Станиславски и всеки от тях постига големи успехи. Робърт Де Ниро учил по системата на Станиславски и при двамата - и при Стела Адлър, и при Лий Страсбърг. За да се подготви за ролята си в "Разяреният бик" (1983) Де Ниро рискувал в няколко битки на ринга и качил двайсет килограма, за визуална убедителност на образа си. За ролята си в "Шофьор на такси", актьорът си изкарал лиценз за такси и в продъжение на две седмици наистина работел като шофьор на такси в Ню Йорк. Срещите му с различни хора и разговорите му с тях го обогатили за образа, който пресъздава във филма. "Системата работи!", казва на премиерата актьорът.
По системата на Станиславски работи в Америка и племенникът на писателя Антон Чехов - Михаил Чехов, който през 1939-а година основава "Актьорската лаборатория" и в нея е обучавал Мерилин Монро и Клинт Истууд. Мерилин е ученичка и на семейство Страсбърг, дори някои считат, че е "създадена" за киното от двойката.
С времето системата на Станиславски претърпява много адаптации. В едно интервю Джак Никълсън разказва как самият той се опитвал да "обучава" млади колеги из кафенетата на Лос Анджелис по методиката на Станиславски-Страсбърг. Веднъж споделил, че ролята му в "Сиянието" (1980) на Стенли Кубрик, възприемана като едно от най-силните му превъплъщения в киното, е толкова сполучлива именно "благодарение на системата (метода)". По правилата на тази система актьорът прекарал много време в общуване с психично болни в една психиатрична клиника, за да се подготви за ролята си в "Полет над кукувиче гнездо" (1975).
Ал Пачино също признава, че е черпил от системата на Станиславски, за да се научи не само "имитира", а да съпреживява героите си. За системата говори и Никълъс Кейдж. "Да се отърсиш от натурализма, така да се каже, и да покажеш една по-мащабна форма на игра - това е майсторството в актьорската професия", казва актьрът от "Диво сърце". За ролята си в "Тутси" Дъстин Хофман прекарал доста време в дома си на високи токчета и в женски дрехи. Признава, че в един момент дори се престрашил да излезе така на улицата, за да се почувства като героя си. "Трябваше да изпитам на гърба си погледите на хората към "подобна жена", за да осъзная някои неща", казва актьорът.
Константин Станиславски / Източник: Архив на Московския художествен театър
В деня на своята 70-годишнина Станиславски - човекът, създал толкова знаменити актьори и чието дело продължава да соти в основата на обучението по актьорска майсторство, казва нещо, което буди дълбок размисъл:
"Дълго живях. Много видях. Бях богат. После обеднях. Видях свят. Имах добро семейство, деца. Животът ни разпръсна всички по света. Търсех слава. Намерих. Видях почести. Бях млад. Остарях. Скоро трябва да умра.
А сега ме питайте, в какво е щастието на земята? - В познанието. В изкуството и в работата по разбирането му. Познавайки изкуството в себе си, разбираш природата, живота на света, смисъла на живота, разбираш душата - таланта! Няма по-висше щастие от това. А успехът? Той е преходен. Каква скука е да приемаш поздравления, да отговаряш на приветствия, да пишеш благодарствени писма, да даваш интервюта. Не, по-добре да стоя у дома и да следя как отвътре се ражда новият художествен образ".
Константин Станиславски е роден на 5-и януари 1863-та година в Москва, в семейството на заможен индустриалец и домакиня. Има девет братя и сестри. Бабата на Константин по майчина линия - Мари Варли, била актриса в Париж. Така че децата в рода от малки били обучавани на музика, танци, чужди езици, фехтовка и много четене. В дома им имало сцена, на която се изнасяли семейни постановки за гости. По-късно в имението си в Любимовка семейството построило театрално крило, наречено "Алексеевски кръг".
В семейно представление малкият Константин играл за пръв път, когато бил едва на 4. След основното си образование завършва Института за източни езици и се включва в работата на семейна компания. В свободното си време взимал уроци по пластика и вокал и продължил да се занимава с любителски театър. След като става директор на фабриката на баща си, се концентрирал в бизнеса. Натоварен с тази отговорност, предприел много пътувания в чужбина, за да черпи опит и да подобри производството.
Но страстта му към театъра все пак взела връх. През 1888-а година Станиславски основава Московското дружество за изкуство и литература, което поставя няколко постановки: "Арбитрите", "Зестра" и "Плодовете на Просвещението". Съчетавайки бизнеса с театъра, Станиславски се разкъсвал между дълга и призванието си. Първата му режисьорска работа е в спектаклите "Отело" и "Много шум за нищо". Следват постановките "Плодовете на просвещението" от Лев Толстой през 1891-ва година и "Потъналата камбана" от Герхард Хауптман през 1898-а.
Театралните критици признават, че направлението, което създава, е в основата на сценичния реализъм на съвременния театър. Станиславски е автор и на много теоретични трудове. През 1898-а година, съвместно с Владимир Немирович-Данченко основава Московския художествен театър (МХТ). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство се свързва с поставянето на пиесата "Чайка" от Антон Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват "Вуйчо Ваньо" (1899 г.), "Три сестри" (1901 г.) и "Вишнева градина" (1904 г.) от Чехов, пиесите на Максим Горки "Еснафи" и "На дъното" (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко.
През целия си съзнателен живот Константин Станиславски отделя много време за обучение на актьори по собствената си система. През 1912-а година, първоначално в Московския художествен театър, а шест години по-късно и в създаденото от него оперно студио в Болшой театър.
По време на турнето в Америка работи по създаването на първата си творба "Моят живот в изкуството", в която описва системата. След Октомврийската революция от 1917-а година, когато в Русия настъпват големи промени, Станиславски продължава да се ползва с огромно уважение и от новото ръководство на страната.
Що се отнася до личния живот на Константин Станиславски, то негова съпруга до смъртта му е актрисата Мария Липина. Двамата имат три деца, но едно от тях - дъщеричката им Ксения, умира от пневмония още в ранна възраст. Втората дъщеря на режисьора - Кира Алексеева става ръководител на къщата-музей на баща си. Синът Игор става съпруг на внучката на Лев Толстой. Знае се, че Станиславски е имал и извънбрачно дете - момче, отгледано от дядо си, на име Владимир Сергеевич Сергеев, по името на дядото. Владимир става известен историк, професор в Московския държавен университет.
През 1928-а година, на юбилейната вечер на Московския художествен театър, Станиславски играе и получава инфаркт на сцената. От този момент нататък лекарите му забраняват да играе. Умира на 7-и август 1938-а година в Москва.
В своята система Станиславски се опитва да открие законите за постигане на правдивост в образа. Разглеждайки изкуството като непрестанно движение напред, през целия си живот той постоянно развивал, допълвал и усъвършенствал своята концепция. На практика създава цяла наука за театъра, и преди всичко за работата на актьора върху изграждането на образа.
Станиславски предупреждавал последователите си да не възприемат системата му като "списък от твърди предписания и правила", а да я тълкуват и прилагат творчески. Той разделя работата върху образа на две, като публикува теорията си в трудовете "Работа на актьора над себе си", публикуван в две части и "Работа над ролята", който остава недовършен. И до днес много актьори възприемат системата му като базисна за професионалното им израстване.
Константин Станиславски/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}