Има хора, за които си припомняме във важни исторически моменти и се опитваме да черпим от мъдростта им. Един от тях е Александър Иванович Херцен - руски публицист, писател, революционер и социален философ.

Сред творчеството му се открояват романът "Кой е виновен?", повестта "Крадливата сврака", мемоарното съчинение с политически обзор "Минало и размисли". Автор е и на литературна критика.

Александър Херцен / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

За "лого" на живота му може да послужи следният цитат:

"Навсякъде, във всичко да бъда на страната на свободата и против принудата, на страната на разума и против предразсъдъците, на страната на науката и против фанатизма, на страната на водещите народи, против изостаналите правителства."

Роден е на 6-и април 1812-а година и наскоро се навършиха 210 години от неговото рождение. Оттогава са изминали цели два века в хода на човешката цивилизация - време на големи успехи в технологиите, но и на сериозни политически и военни сблъсъци в света. През този период човечеството преживява няколко съкрушителни войни - регионални и световни. Такава е ситуацията и в момента.

Какво можем да научим от един човек, който от младеж расте като бунтар и продължава да работи за идеите си като емигрант в Европа. Херцен живее в Англия от 1852-ра година, а умира във френската столица Париж. Но макар и живял далеч от родината си, е определян като "баща на руския социализъм и пионер на руската политическа емиграция".

Александър Херцен / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Как се изгражда като революционер: Роден е в Москва като извънбрачно дете на богатия руски земевладелец Иван Яковлев и майка протестантка с еврейски произход - 16-годишната германка Хенриет Уихелмина Луиса Хог.

Баща му му дава измислено фамилно име - "Херцен", което произхожда от немската дума "нerz" - сърце. Сякаш това име предопределя и съдбата му - той остава до края на живота си "дете на своето сърце" - бунтар, воден от сърцето си.

Портрет на младия Херцен, худ. Левицкий

През 1825-а година, когато Херцен е едва 13-годишно момче, той става свидетел на ужасите при потушаването на Декабристкото въстание и изпълнението на смъртните присъди на водачите на бунта. Тийнеджърът е впечатлен от героизма на декабристите, и те стават негов пример. Зарича се да отмъсти за смъртта им и да продължи делото им.

Александър Херцен, графичен портрет / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Макар и твърде млад, осъзнава, че човешката личност е незначителна за историята; че събитията се развиват по свои закони, независимо от личната воля на отделния човек; че хората трябва да се обединяват по съвест срещу всеки терор.

През 1829-а година постъпва да следва математика в Московския университет, но там бързо е забелязан като "непокорен" младеж. Херцен публично критикува порядките в Царска Русия. През 1834-а година доносници го издават и властите му скалъпват обвинение, заради което е арестуван и осъден на пет години заточение в Сибир. Едва освободен от каторгата, и през 1840-а година отново бил осъден и пратен в Сибир за една година.

Портрет на Херцен, худ. Николай Н. Ге

През 1846-а година умира баща му и Херцен наследява голямо наследство. Той е имал възможност да живее с тези пари охолно навсякъде по света, без да се занимава с политика. Но прави тъкмо обратното - бяга от руския царизъм, за да се бори с него от чужбина. Херцен е считан за пионер на руската политическа емиграция.

Напуска Русия, но не взима веднага решение, къде точно ще се установи да живее. Пътува през Италия и Франция. Става свидетел на Френската революция от 1848-а и обмисля емиграция в Америка. Впоследствие преценява, че това би го отдалечило твърде много от Европа, и се установява в Швейцария - по-точно в Женева. После заминава за Ница. Установява контакт с Гарибалди.

Още

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

През 1852-ра година заминава за Лондон. Там купува печатница и основава първото свободно от цензура руско типографско издателство в Европа. Печата публикации срещу руския царизъм и упражнявания от него политически гнет. Издава забранените в Русия книги на Радишчев, Пушкин, Рилеев и Полежаев. Херцен е първият издател в света, който отпечатва "Смъртта на поета" на Лермонтов.

Паметна плоча на сградата, в която се е помещавала печатницата на Херцен в Лондон

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

В Лондон започват да го наричат "богатия революционер". През 1864-а година Херцен се връща в Женева, защото счита, че от там по-лесно ще осъществява контактите си със съмишленици от радикални европейски организации. В Женева издава алманаха "Полярна звезда" и вестник "Колокол", в чието тиражиране се включва и друг руснак - Николай Огарьов. Херцен участва и в създаването на изданието на тайното революционно руско общество "Земля и воля".

В журналистическата си работа е известен с псевдонима Искандер. Романът му "Кой е виновен?" е един от първите социално-психологически творби в руската литература. В него диша патосът срещу крепостничеството и жаждата за свобода на народа.

Още

Булгаков, който никога не спира да вълнува

Две години преди да почине, Херцен издава своите мемоари "Минало и размисли". Умира на 21-ви януари 1870-а година в Париж. По-късно тленните му останки са пренесени в Ница. След Октомврийската революция от 1917-а година, в московския дом на Херцен се настанява новоучреденият Съюз на съветските писатели. Михаил Булгаков е описал това в знаменитата си творба "Майстора и Маргарита".

Руско издание на мемоарите на Александър Херцен

Именно в дома на Херцен, Есенин рецитира стихотворенията си. От средата на 30-те години на ХХ век сградата е дадена на литературния институт "Максим Горки".

Херцен - цитати

Ако в Русия всички закони се съблюдаваха строго и никой не вземаше подкупи, животът в нея щеше да е напълно невъзможен.

Всички религии основават нравствеността си върху покорството, тоест върху доброволното робство.

Една от отличителните характеристики на нашия век се състои в това, че знаем всичко и не правим нищо.

Живот, който не оставя трайни следи, се заличава с всяка крачка напред.

Най-малко егоизъм има у роба.

Няма мисъл, която да не може да бъде изказана просто и ясно.

Няма по-лошо страдание от това да не вършиш нищо.

Няма постоянно щастие, както няма и нетопим лед.

На запазващите личните си убеждения е скъпа не истината, а онова, което те наричат истина.

В природата нищо не възниква мигновено и нищо не се появява на бял свят в съвършено готов вид.

Грандиозните неща се вършат с грандиозни средства.

Само природата върши великото даром.

Да проповядваш от амвона, да увличаш от трибуната, да поучаваш от катедрата, е много по-лесно, отколкото да възпиташ едно дете.

Какво щастие е да умре навреме човек, не умеещ в нужния час нито да слезе от сцената, нито да продължи напред.

Младостта е винаги самоотвержена.

Природата не може да противоречи на човека, ако човекът не противоречи на нейните закони.

Уважението към истината е начало на премъдростта.

Страшните престъпления водят след себе си страшни последствия.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Още

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Още

Виденията на Орлеанската девица - мит и реалност

Още

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим