ЖАЛОНИ НА ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Виденията на Орлеанската девица - мит и реалност
610 години от рождението на Жана д'Арк
Автор : / 9650 Прочита 5 Коментара
Жана д'Арк с меча си се моли пред статуя на Дева Мария / Снимка: Getty Images
Света Жана д'Арк - Орлеанската девица, остава в историята на света като пример за героизъм. Не само като национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква, но като пример за целокупното човечество по земята, че едно селско момиче може да поведе армия от мъже и да сложи край на десетилетна война.
И днес имаме нужда от такъв пример, защото той вдъхва надеждата, че "малките" хора - обикновените човеци, притежават божествена сила за подвизи.
Орлеанската девица, рисунка / Снимка: Getty Images
Каква е историческата фактология за селската девойка Жана: Родена е в едно селце в Източна Франция в един януарски ден преди 610 години. Дали силата й е идвала от Бог, е теологичен въпрос, който мнозина и днес поставят под съмнение. Факт е, обаче, че тя успява да изведе победата на Франция с тази вяра, и да подготви с решителни битки края на Стогодишната война. Животът на героинята, обаче, вместо увенчан с лаври, е страдалческият път на всички първопроходци: Жана е пленена от бургундите, а после продадена на англичаните; обвинена е в неподчинение и осъдена от църковния съд.
19-годишна е изгорена на кладата като еретичка. Минава четвърт век и не само е призната за невинна, но провъзгласена за мъченица. И няколко века по-късно - през 1909-а година е обявена за блажена, а 11 години по-късно - канонизирана за светица.
Жана д'Арк / Снимка: Getty Images
Жана д'Арк е една от светците-покровители на Франция. Това е кратката история на Жана д'Арк. Името ѝ е увековечено във филми, книги и музикални произведения. Чрез тях изгорената на кладата ще живее вечно като героично съзидателен пример за хората, и в същото време - като срамно петно в историята на римокатолическата църква.
Стогодишната война започва през 1337 г., като спор за френския престол. Английският крал Едуард III напада Франция, с цел да заеме трона на чуждата държава. Почти всички боеве се водят на френска територия, и част от Франция попада в английско владение. Икономиката на страната е напълно изтощена. Жана се ражда като че ли в точния момент, когато Англия упражнява двойна монархия, а Франция е на ръба да бъде затрита като самостоятелна държава.
Страната е управлявана от крал с психични отклонения - Шарл VI. Брат му и херцозите са в непрестанни ежби помежду си, кой да управлява, вместо безумния крал. Вътрешната ситуация е катастрофална.
Домът на Жана д'Арк в с. Домреби, Източна Франция / Снимка: Getty Images
Раждат се и групировки, които също се стремят към властта. Бъдещият крал на Франция - Шарл VII, приема титлата дофин (престолонаследник) на 14-годишна възраст, след като и четиримата му по-големи братя загиват. Младостта на дофина позволява на вътрешните властолюбци да самоуправстват и да разклащат още повече държавата. Френската войска търпи постоянни поражения. След като е разбита при Азенкур, бургундският херцог Жан Безстрашни сключва съюз с англичаните и става стопанин на Париж. Управлява от името на безумния френски крал, а младият дофин е принуден да избяга в изгнание, откъдето се бори за сключването на мирен договор с Бургундия.
Жан Безстрашни е убит, но със смъртта му нещата не се поправят, защото мястото му заема друг диктатор, противник на дофина - Филип Добрия.
В междуособиците около френския престол, англичаните печелят нови битки и завладяват огромни територии от Франция. Положението изглежда повече от безнадеждно. Съпругата на френския крал - Изабела Баварска подписва договора от Троа, чрез който предоставя френския престол на Хенри V и неговите наследници, вместо на сина си Шарл VII. Това послужва за повод, за дофина да плъзнат слухове, че вероятно е незаконороден, и затова е лишен от трона. Предвижда се, след смъртта на Шарл VI, на него да бъде възкачен чужденецът Хенри V.
Орлеанската девица, гравюра / Снимка: Getty Images
Но съдбата е запланувала друго - Шарл VI и спряганият за негов заместник Хенри V внезапно умират, като за монарх на двете кралства вече се "бори" 9-месечното бебе Хенри VI Английски. Негов регент става Джон Ланкастър. И това, обаче, няма да се случи, защото Божията воля е съвършено друга, колкото и невероятно да изглежда. Реалната ситуация не е обнадеждаваща: Англия контролира Париж и Руан, а бургундите контролират Реймс - свещеното място за коронация на френските крале. Англичаните обсаждат Орлеан - стратегическо място по поречието на Лоара, което е последното препятствие пред чужденците, да завладеят напълно Франция. Логически погледнато, Франция е обречена. Но, още никой не знае, че на хоризонта ще се появи... Жана.
Статуя на френската светица Жана д'Арк / Снимка: Getty Images
Тя се ражда през 1412-а година. По думите й по време на процеса срещу нея, за който има писмени свидетелства, тя преживяла първото си видение на 12 години - през 1424-та година. Момичето било дъщеря на земеделци, като баща й допълвал основната си дейност като събирач на данъци. Семейството живеело изолирано в източната част на Франция, на границата с Бургундия, и по тази причина местното население често ставало жертва на палежи и нападения.
Жана, или Жанет, както я наричали близките й, била на 12, когато споделила само с близките си, че е чула гласовете на свети архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и света Маргарита Антиохийска, които й казали, да заведе дофина за коронация в Реймс. След време те й се явили пак и й казали, че на нея й е писано да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Самата Жана дълго време не знаела дали да вярва на виденията си и се чудела как може да изпълни мисията си.
Жана д'Арк, вслушана във вътрешните си гласове / Снимка: Getty Images
На 16 години се осмелява да отиде при капитана на град Вокульор - Робер де Бодрикур и да му разкаже преживяванията си. Естествено, била осмяна от него. Върнала се на село, напълно обезоръжена от срещата с военачалника. След година, обаче, когато положението станало повече от катастрофално, отново набрала смелост да го посети, въпреки унижението от първата им среща. Решаваща роля, капитанът да й повярва, било предсказанието й, че французите ще бъдат победени в битката под стените на Орлеан. И понеже това станало факт, капитанът решил да й се довери - обещал й, че ще й даде войници, които да я придружат за среща с краля. За целта предрешват Жана като мъж.
Свитата пътувала 11 дни през вражеска територия, завзета от бургундите, за да стигне до Шинон, където се намирала резиденцията на дофина. За да бъде сигурен, че девойката има свръхспособности, младият Шарл се смесил с придворните си, а на трона поставил друг човек.
Жана, обаче, издържала на проверката, като безпогрешно го разпознала и посочила, без да го евиждала преди това. Казала му, че е изпратена, за да освободи страната.
На фона на постоянните поражения, селското момиче изглеждало в очите на всички присъстващи като самозвана безумка. Още по-невероятно прозвучало предложението й - кралят да й даде войска, с която да тръгне към Орлеан. Чак, когато Жана яхнала един от конете и показала майсторска езда, сподвижниците на дофина се спогледали в почуда, откъде това селско девойче може да язди като мъж и говори така уверено като войник? Без никога да не е била обучавана, се оказало, че не само разпознава, но владее и оръжията.
Шарл VІІ се колебаел, и решил да се допита до божите служители, как гледат те на способностите на Жана - от Бога, или от Дявола са те?! Изпращат и пратеници до родното място на момичето, за да се уверят, че не лъже за произхода си. Най-накрая кралят взел решение, да назначи Жана за главнокомандващ на няколко новосформирани войски. Водещите френски военачалници, които отбивали английските атаки в Орлеан, били принудени да се подчинят на заповедта на дофина.
Жана твърдяла, че именно Шарл VІІ ще бъде законният наследник на френския престол. Нещо, в което вътрешно се съмнявали всички, дори и самият дофин. При липсата на други разумни решения, обаче, на Жана били дадени всички правомощия да води боевете. Изготвили й специални доспехи. За целта било взето разрешение от църковниците, че родената като жена, може да носи мъжки дрехи.
Жана д'Арк обявява публично мисията си / Снимка: Getty Images
Самата Жана прогласява, че й било казано да намери древна сабя, скрита зад олтара на църквата "Сент Картин дьо Фербоа". Служителите на църквата, обаче, не знаели да съществува такава сабя. Какво било учудването на всички, когато след като разкопават зад олтара, намират... ръждясала сабя. Според някои, тя принадлежала на Карл Велики? Недоказано, но самото намиране на сабята, вече говорело, че момичето е феномен, и никой повече не се осмелил да противоречи на думите на Жана.
Новината, че френската армия е предвождана от посланица на Бог, вдъхновила сражаващите се французи и в същото време предизвикала присмех у англичаните. Вярващи, или не, появата на Жана вдъхнала надежда у уморените френски войници.
Актрисата Миа Фароу, в ролята на Жана д'Арк / Снимка: Getty Images
На 29-и април 1429 г. Жана с неголям отряд пристига при обсадата на Орлеан. Няма и седмица по-късно - на 4-ти май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите се заредили една след друга, и на 8-и май англичаните били принудени да свалят обсадата. Английските войски се оттеглят от поречието на Лоара. През юни англичаните изгубват и битката при Пате. Сред френските войски вече наричат своята главнокомандваща Орлеанската девица (б.а. Орлеанската дева, според историците-преводачи, не е точното наименование, тъй като се използва само за Богородица).
Ражда се митът за Жана д'Арк.
Жана д'Арк, на коронацията на Шарл VII, ок. 1429 г. / Снимка: Getty Images
Жана командва френските войски и в битките за Реймс. На 17-и юли се състоява коронацията на дофина Шарл под името Шарл VII. Жана настоява веднага да бъде атакуван Париж, но кралският съд решил да се търсят преговори с Филип Добрия. Французите печелят още няколко победи, а Жана и семейството й били признати за благородници.
Примирието с Англия става факт, когато пред Жана се изправя ново предизвикателство. Тя изпраща заплашително писмо до хуситите - дисидентска секта, скъсала с католическата църква. Жана ги обвинява във фалшива ерес. Заминава за Компиен, за да може да помогне при защитата на града от английската и бургундска обсада. Така попада в плен на бургундите. Прави няколко опита да избяга, но безуспешно. Шарл VII, който дължи трона си на нея, не прави никакви опити да я откупи от врага.
Бургундците продават Жана на англичаните за 10 000 златни лири. През декември 1430 година тя е заточена в кулата в Руан.
Ангел бди над Орлеанската девица, докато спи в затвора / Снимка: Getty Images
Срещу нея е повдигнато скалъпено обвинение в ерес, когато всъщност за всички било повече от ясно, че става въпрос за политически процес. Привидно Жана била дадена на съд от църквата, но вместо в църковен затвор, е затворена в светски затвор, охраняван от англичани, като тяхна военнопленница. Осъждането й било опит да се подкопае легитимността на дофина, докато той самият нехаел за Жана.
Процесът бил финансиран от англичаните и се водел от съдия Пиер Кошон, назначен от англичаните. Съдът нарушил и църковния закон, като без да разполага с доказателства срещу Жана, й отказал правото на юридическа защита. Тя се държи смело и показва респектиращ интелект и морално превъзходство над съдниците си. На въпроса дали е уверена, че има благоразположението на Бог, отговаря: "Ако го нямам, нека Бог ми го даде, а ако го имам, нека ми го запази". Жана отговаря много умно, защото според църковната доктрина никой не може да е сигурен дали има Божието благоволение и милост, и всеки, който отговори утвърдително на такъв въпрос, сам си слагал въжето като еретик, а ако отговорел с "не", признавал вина, че се е самопровъзгласил от името на Бог.
Разпитващите били изумени от мъдрия й отговор. Процесът, обаче, бил замислен като предизвестен и напълно манипулиран с такава цел.
Съдията Кошон измисля хитър начин да постави на колене подсъдимата, като я кара да каже молитвата "Отче наш" и "Аве Мария". Жана познавала методите на инквизицията - че всяка малка грешка в словореда, може да бъде изтълкувана като ерес, и настояла да изрече молитвите в изповед, застрахована от изповедната тайна. Въпреки настояването на съдията, не могли да й откажат това нейно право. Пред съда Жана изразява желанието си да бъде освободена от веригите, а когато я питат, дали може да се закълне, че няма да избяга, отговорила безстрашно:
"Такова е желанието на всеки затворник".
Жана д'Арк предвожда френската армия в боевете при крепостта Турнел / Снимка: Getty Images
В следващите съдебни заседания девойката разказва за детството си, за виденията и за Дървото на феите. Попитали я "кой от трите папи е най-истинският", а тя отново отговорила мъдро: "Този, който живее в Рим". На седмото заседание била запитана, дали има ангели, както и на други въпроси от теологията, и тя отново отговорила така, че да не оспорва канона.
Следващите й разпити били проведени при закрити врати в Руанския замък, водени от Жан дьо Лафонтен - лицензиант по канонично право. Тя разказала пред него за ангелския знак за краля, който й се явил като корона, за виденията си със светците. Когато казва, че света Екатерина й обещала място в рая, съдът я нападнал, че няма място там, понеже е поискала екзекуцията на Франк д'Арас, отнела е коня на епископ и е носила мъжки дрехи. Жана безстрашно отвръща на съдниците си, че Франк д'Арас е бил убиец, присъдата му е била изпълнена след законен съд, на епископа е дала разписка за коня, а мъжките дрехи е трябвало да носи по повелята на Бог.
Попитали я, дали е готова да носи женски дрехи, ако иска да отиде на литургия, но тя отвърнала, че е обещала на краля да не съблича мъжките си дрехи. Питали я, дали е способна да различи ангел от демон, а Жана отговорила с пренебрежителна усмивка. В допълнение, Жана била попитана дали Бог мрази англичаните, на което тя отговорила, че не знае това, но е уверена в едно - във френската победа.
На 25-и март епископът отново я питал, дали желае да се облече в женски дрехи, и тя отново отказала. За да сломят волята й, Жана била поставена при още по-лоши условия в затвора, а всеки път когато я отвеждали в съда, трябвало да търпи подигравките и оскърбленията на английските си надзиратели. На 24-и май съдия Кошон прибягнал към подлост, с цел да подрине волята на Жана: завели я до готовата клада и й предложили да подпише документ, че се отказва от ереста и ще се подчинява на църквата. Знаейки че е неграмотна, й прочели документ, който подменили за подписа й с друг.
Жана положила подписа си с кръстче върху този документ, като не допускала, че текстът в него се различава от прочетения. В подменения документ пишело, че се отказва от всичките си заблуди. Върната била обратно в затвора, а трибуналът най-сетне разполагал с "доказателства", които щял да използва при нейно повторно "провинение". Напр., ако продължава да носи мъжки дрехи, т.е. да се държи като еретичка. Църковният съд най-сетне се подсигурил с "основания", противоречащи на канона, за да я отведе на кладата.
Жана посреща смъртта героично, с молитвени викове в обхващащите я пламъци "Иисусе!" Много от присъстващите плачели. Англичаните излагат на показ изгорялото й тяло за назидание, а после го изпепеляват докрай и изхвърлят тленните останки във водите на Сена.
Стогодишната война продължава двадесет и две години след смъртта на Жана д'Арк. Шарл VII успява да се задържи като законен крал на Франция въпреки коронацията на неговия съперник Хенри VI, който става най-младия крал на Англия, управляващ без регент. Слабото управление на последния допринася, през 1453-та година французите да завземат Бордо, и тази победа слага край на Стогодишната война.
Статуя на Жана д'Арк във Вашингтон / Снимка: Getty Images
Едва след края на войната, през 1452 г., Шарл VII наредил да се съберат всички документи, свързани с процеса на Жана д'Арк, и да се предприеме разследване за неговата законосъобразност. През 1455 г. папа Каликст III наредил нов процес, в който като свидетел участвала и майката на Жана. Свалени били всички обвинения срещу нея.
През 1909 г. папа Пий X я обявил за блажена, а на 16 май 1920 г. папа Бенедикт XV я канонизирал. Датата на смъртта на Жана д'Арк - 30-и май е обявена за ден на почитане на паметта ѝ.
И до днес историята на Жана д'Арк звучи като легенда, макар да е напълно достоверна и документално потвърдена като исторически факт. Тази история поражда дълбок размисъл за човешката цивилизация, за теологията и догмите на църквата; за силата на човешкия подвиг и Божествената промисъл.
Това е историята на едно селско момиче, което променя по чудотворен начин не само историята на Франция, но на света като цяло; както и отношението на обществата към жените. Жана д'Арк е съвършено нов модел за подражание сред народите от западната цивилизация, и ние сме свидетели, че този модел има своите последователки и в съвременната ни политика. Макар и не по чудотворен начин, много жени днес са поели по мъжки управлението на историческите процеси в света.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}