Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Малката женичка, която запали голямата война

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Малката женичка, която запали голямата война

210 години от рождението на Хариет Бичър Стоу

Хариет Бичър Стоу / Снимка: Getty Images

Всяко дете, което е започнало да чете, знае нейното име. Защото тя е автор на един от най-любимите детски романи - "Чичо Томовата колиба". Името й е Хариет Елизабет Бичър Стоу - американска писателка, многодетна майка, свободомислеща личност и борец срещу робството на цветнокожите в Америка. Линкълн я нарича "малката женичка, която запали голямата война".

Тя е еманципирана и смела, и никой не подозира, че се бори с тревожността през целия си съзнателен живот. Умира като душевно болна. На 14-и юни т.г. се навършват 210 години от рождението на Хариет Бичър Стоу. Родена е на този ден през 1811-а година. Автор е на повече от 30 книги в различни жанрове, на много есета, поеми, статии и химни.

Хариет Бичър Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, в семейството на пастор. Майка й - Роксана Бичър, умира когато тя е едва на пет. Баща й - калвинисткият проповедник Лиман Бичър, имал общо 13 деца от два брака. 11 от тях оцелеляват до зряла възраст. От брака си с Роксана Бичър, имал осем деца - две момичета и шест момчета. Лиман Бичър открито проповядвал срещу робството. Всичките му седем синове го последвали в тази мисия. Единият от синовете му - Хенри Уорд Бичър, дори се включил пряко в движението на заселниците от аболиционисткото движение в Небраска и Канзас, и им изпратил оръжие, скрито в сандъци с надпис "Библии".

Хариет Бичър Стоу / Снимка: Getty Images

Още

Бащата на Грета Гарбо умира от испанския грип, а тя - от пневмония

Бащата на Грета Гарбо умира от испанския грип, а тя - от пневмония

Старият Лиман възпитавал децата си на вяра и почтеност, и не искал от дъщерите си да останат домакини - погрижва се за образованието на всичките си деца. Още от малки двете момичета - Хариет и сестра й, изучават езици, природни и технически науки. Хариет имала силно влечение към литературата и композирането на мелодии, но също така изучвала логика, етика и математика. След завършването си, започва работа като учителка.

Хариет Бичър Стоу / Снимка: Getty Images

На 25 се омъжва за овдовялия съпруг на своя приятелка - Калвин Елис Стоу, също преподавател. Първите години двамата живеят в бедност, но Хариет била респектирана от културата на съпруга си, въпреки че според някои нейни биографи се случвало на по-късни години да подметне, че "знаел езици, и нищо друго".

Още

Джоан Роулинг публикува безплатна приказка за деца в изолация

Джоан Роулинг публикува безплатна приказка за деца в изолация

Възпитана в многодетно семейство, в което децата си споделят и подпомагат, Хариет също искала със съпруга й да имат много деца. За 14 години тя ражда седем деца и се грижи за домашния уют така, че съпругът й да може да се занимава спокойно с работата си. Самата тя не позволява на грижите около децата, да попречат на израстването й като личност. Междувременно холерата отнема живота на едно от децата й още в ранната му възраст. Малкият Самуел - шестото й дете, умира от холера през 1849-а година.

Хариет Бичър Стоу / Снимка: Getty Images

Още

Синът на чеха Мърквичка загива като български офицер на фронта

Синът на чеха Мърквичка загива като български офицер на фронта

Това трагично събитие я съкрушило - преживяла тежко загубата, но си налагала да приеме Божията воля, и да не разколебава вярата си. Намирала утеха в домашните грижи и интелектуалните си занимания. Непрекъснато си поставяла нови цели. Съвместно със сестра й, написали учебник по география - "География за деца".

Първите й публикации са в списание. Започва да публикува свои разкази и есета в едно списание, и дори спечелва литературна награда от "Уестърн Монтли Магазин". През 1843-та издава първата си книга - "Мейфлауър", по названието на заселниците-пуритани в Америка. През 1850-а съпругът й Калвин Стоу получава предложение за професорско място в Мейн, и семейството се премества да живее там.

Хариет Бичър Стоу

През същата година американският Конгрес приема закона срещу бягството на роби, и срещу гражданите, които им оказват съдействие. Започват граждански протести. Възмущението се надига в много щати на Америка.

Именно тогава се ражда идеята на Стоу за романа "Чичо Томовата колиба".

Още

165 години от първото издание на романа "Чичо Томовата колиба"

165 години от първото издание на романа "Чичо Томовата колиба"

Хариет Бичър Стоу вече имала име, след положителния отзвук на публикацията й "The Freeman"s Dream: A Parable". За нея получила цели 100 долара от редактора на вестника "The National Era". За времето си това бил доста висок хонорар. Всъщност, точно "The National Era" плаща на Стоу хонорар от 300 долара за 43-те глави на книгата "Чичо Томовата колиба". Книгата излиза на 20 март 1852 г., и още през първата седмица от нея са продадени 10 000 копия, само в САЩ. До края на същата година са продадени още 300 000. Още по-голям е интересът към творбата във Великобритания - там за една година са продадени 1.5 милиона копия от книгата. Стоу получавала по десет цента за всяка продадена бройка. Според статия в "London Times", публикувана шест месеца след излизането на романа, само за този период писателката вече имала над 10 хиляди долара от авторски права.

"Смятаме, че това е най-голямата сума, която някога е получавал писател, независимо дали американец или европеец, от продажбата на една-единствена творба за толкова кратък период от време", отбелязал вестникът.

Корица на "Чичо Томовата колиба"

В цял свят започват да превеждат "Чичо Томовата колиба". Тя излиза в превод на 40 езика. Сред тези преводи, имало и такива, които не били оторизирани. Стоу завежда съдебно дело срещу издателя на базирания във Филаделфия германоезичен вестник "Свободната преса" - Ф. У. Томас. В крайна сметка, поради несъвършено законодателство по отношение на авторското право в онези години, съдът във Филаделфия излязъл със становището, че:

"С публикуването книгата на г-жа Стоу, творба гениална и вдъхновяваща, тя е станала собственост на обществото, също както творчеството на Сервантес, например."

Въпреки популярността си, писателката изгубва делото, но вече била достатъчно богата, за да си го позволи.

Още

Авторките на мегахита "Happy Birthday to You", не получават и цент от него

Авторките на мегахита "Happy Birthday to You", не получават и цент от него

Приходите й от "Чичо Томовата колиба", й позволили да си купи през 1867 г. зимна къща в Мандарин, Флорида. Някои обръщат внимание на един факт около този имот, а именно - че имението било поддържано от роби, преди писателката да го купи, и смятат, че това било парадоксално. Тя самата гледала на този факт по напълно противоположен начин - че енергията на това място, създадено от труда на хората, за чиито права са се борили тя, братята и баща й, заслужава да бъде обитавано от хора като нея, а не от робовладелци. За нея имението било нещо като символ на победата над робството. Въпрос на гледна точка.

Това имение е било унищожено след смъртта й, но на мястото била поставена паметна плоча на писателката.

Хариет Бичър Стоу, сред група работници-бунтари срещу робството. / Снимка: Getty ImagesСнимка

Всъщност, основният дом на писателката, бил вила край Хартфорд, Кънектикът, в елитен район. Съсед й бил Марк Твен. Всъщност, именно той, за жалост става и първият човек, който оповестява публично, че "мозъкът й отказва". Така всички започват да говорят, че г-жа Стоу страда от болестта на Алцхаймер, макар това да не е официално потвърдено до смъртта й.

До днес са запазени три от домовете, в които е живяла Хариет Бичър Стоу: този, за който стана дума - домът й в Хартфорд, къщата в Синсинати, в която живее с баща си, преди да се омъжи, и домът в Брунсуик, Мейн, където написва "Чичо Томовата колиба". Последният бил превърнат в ресторант в периода 1946-1998 г., а по-късно зпочнали да го използват като офисна сграда.

Хариет Бичър Стоу, до съпруга си Калвин Елис Стоу и техни гости, в имението им във Флорида. ок. 1881 г. / Снимка: Getty Images

Още

Любимите котки на президента Линкълн, Таби и Дикси редовно се хранили на трапезата му

Любимите котки на президента Линкълн, Таби и Дикси редовно се хранили на трапезата му

Най-славният миг в живота на писателката е срещата й в Белия дом с президента Ейбрахам Линкълн, в първите дни на Гражданската война - през 1862-ра. Той я посреща ласкаво, и отбелязва със симпатия дребничкия й ръст с една хитроумна шега: "Значи вие сте малката женичка, от която започна голямата война!". Според някои източници, точната фраза е: "Значи това е малката жена, която ни вкара в тази голяма гражданска война", но така или иначе, смисълът и на двата израза е един и същ. Срещата им протекла в дружелюбен тон.

Романът, коментарите за него и срещата с президента, превръщат писателката в знаменитост. Тя получава покани от много издания, да работи за тях. Хариет Бичър Стоу става най-известната жена в Америка. Всички се възхищават на смелостта й.

Хариет Бичър Стоу

Още

Ада Байрон и нейната невероятна съдба (ОТКЪС)

Ада Байрон и нейната невероятна съдба (ОТКЪС)

Много литературни кръгове считат за престижно, да я канят на литературните си сбирки. Започва да расте популярността й и в Европа. В периода между 1853-та и 1859-а година Стоу предприема европейско пътешествие, по време на което се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на Лорд Байрон. Скоро след като я приветстват в Англия, обаче, британското обществено мнение, иначе известно с пуританските си нрави, изведнъж проявява "патриотична" снизходителност към лорд Байрон, който имал връзка със своя полусестра, когато "чужденката Стоу" дръзва да изрази писмено мнението си, че за нея това е неприемливо от морална гледна точка.

Стоу не се поколебала и да отбележи, че намира за лицемерие факта, че всички тайно шушукат зад гърба на лорда, а никой не смее "да му го каже". След като писателката недвусмислено изразява омерзението си от британското лицемерие, британските медии й отвръщат, като припомнят, че в "нейната" Америка, срещу романа й има нападки за липсата на достоверност на фактите. Но Стоу презрително запазва самообладание, защото вече е отговорила на тези нападки в "Ключ към Чичо Томовата колиба" (1853), където разкрива документалните източници на книгата си.

Корица на "Ключ към "Ччо Томовата колиба"

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

Писателката смело отстоява принципите си, и това особено много се харесва не само на онеправданите цветнокожи по света, но и на много жени. В лицето на Хариет Бичер Стоу те виждат "новата" жена на света - жена, която може едновременно да бъде майка, интелектуалец, хуманист, общественик и бунтар. На фона на голямата й смелост, дребничкият ръст на г-жа Стоу, неизменно будел симпатиите на всички, и все по-често симпатизантите й припомняли възторжените думи на Линкълн за "малката женичка и голямата война".

Романът "Чичо Томовата колиба" добива световна популярност, но той не е единственият роман на Хариет Бичер Стоу срещу робството. У нас е малко познат другият - "Дред - Разказ за голямото Блато на отчаянието", който излиза през 1856-а година. В него се говори за нещо повече от бунт - за въстание в южните щати на САЩ.

Ева и Томпси, илюстрация към "Чичо Томовата колиба" / Снимка: Getty Images

Междувременно, писателката намира разтуха в писането на есета и религиозни стихове, които наричала "спасители на душата". Според някои нейни биографи, тя "самодисциплинирала" душата си през целия си живот. Познавала крехката си и тревожна натура, и затова се товарела с работа - за да превъзмогва състоянията на униние.

Постепенно, обаче, след буквално задъхания си начин на живот, все по-често започва да се чувства отпаднала и апатична.

Хариет Бичър Стоу и нейният съпруг Калвин Елис Стоу, с техни гостенки, на верандата на резиденцията им в Мандарина Флорида, ок. 1881 г. / Снимка: Getty Images

Още

Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си

Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си

Съдбата й нанася тежък удар със смъртта на съпруга й през 1886-а. Две години по-късно близките й вече започват да забелязват сериозни отклонения в душевното й здраве, и се опитват да ограничават срещите й с хора. Хариет се затваря в себе си, и понякога стои с часове, втренчена в нищото. За нея се грижи домашна прислужница - ирландка. Слуховете за Алцхаймер-а, зпочват да обикалят на ухо светските кръгове. Според много от близките й, истината била по-различна. Хариет още като млада страдала от хипохондрия, и понеже съзнавала това, калявала духа си с работохолизъм. Но когато старостта започнала да си казва думата, вече й станало трудно да се справя със... себе си.

Умира на 1 юли 1896 г. в къщата си в Хартфорд, Кънектикът.

Може да се каже, че тази забележителна жена пише статии, социални анализи и художествена литература през целия си съзнателен живот от 30-ата си година нататък, до момента в който вече не може да контролира състоянието си. Известен е псевдонимът й - Кристофър Кроуфийлд. Вероятно не е случайно, че избира мъжко име. Сигурно по този начин е искала да придаде повече сила и мъжественост на духа си.

Още

"Бащата на Робинзон Крузо" умира самотен, преследван от кредитори

"Бащата на Робинзон Крузо" умира самотен, преследван от кредитори

"Животът на Хариет Бичер Стоу" излиза през 1890-а година. В него се оглежда животът на една забележителна жена. Хариет Бичър Стоу придобива невероятна слава, но животът й е изпълнен и с много страдание. Надживява четири от седемте си деца, и всяка смърт е "пирон в душата й", казва един литературовед. Първа е смъртта на Самуел, още като дете. След това третият ѝ син Хенри се удавя при инцидент през 1857-а година. Четвъртият - Фредерик, мистериозно изчезва, напът за Калифорния през 1870-а, и не е намерен. Петото ѝ дете - Джорджиана, починала от натравяне на кръвта от употребата на успокоително - според слуховете - от свръхдоза морфин, през 1890-а.

Корица на "Чичо Томовата колиба"

Хариет Бичър Стоу си отива от този свят знаменита и нещастна, но както с черен хумор отбелязва едно издание: "Слава Богу, че душевното й здраве било дотолкова разклатено и нестабилно, че едва ли е съзнавала нещастието си!..." Малко преди да издъхне, близките й видяли усмивка на лицето й?... Може би тъкмо болестта е спасила душата й от тъжната реалност - за да не се страда от мъка?! Или пък, предсмъртно й е отгърнала една красива "страница" от Отвъдното - видяла е Бог, или покойните си деца?! Кой знае?!...

Факт е, че една книга завинаги ще остане в златната класика на световната литература. И никакви "гении" на словото и лъжедемократи на новото време, не могат да очернят хуманния й смисъл, само защото вътре Хариет Бичър Стоу била написала "н"- брой пъти думата "негър". Арбитър на истината са единствено Времето, и дълбоката мъдрост, която прозряваме чрез силата на Словото.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Жената-ангел от ретро картичките умира при бомбардировка

Жената-ангел от ретро картичките умира при бомбардировка

Още

96-годишна, оцеляла през Холокоста, пее death metal и предизвиква "жената с косата"

96-годишна, оцеляла през Холокоста, пее death metal и предизвиква "жената с косата"

Още

Тя дръзва да каже "Не!" на Хитлер

Тя дръзва да каже "Не!" на Хитлер

Още

Хемингуей я наричал "брат ми"

Хемингуей я наричал "брат ми"

 

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Назад и на високи токчета, тя грабва "Оскар"-а в съревнование с Катрин Хепбърн

110 години от рождението на Джинджър Роджърс - неповторимата партньорка на Фред Астер

Жената, която разсекрети тайните на Пентагона и изгони Никсън от Белия дом

Издателката на "Вашингтон поуст" Катрин Греъм почина след нещастен случай преди 20 години

Откриха живи наследници на Леонардо

Италиански генеалози проследиха 14 живи наследници на ренесансовия гений