"Чичо Томовата колиба" е книга, с която е отгледано почти всяко дете, независимо на кой континент и в коя страна е било родено. Романът е ярка картина на една несправедливост - робството, която вълнува всеки човек под слънцето, независимо с какъв цвят на кожата е роден. Първото издание на "Чичо Томовата колиба" вижда бял свят на 20 март 1852 г. - преди 165 години.

Корица на първото издание на "Чичо Томовата колиба"

Хариет Бичер Стоу е едно от осемте деца на пастор от Кънектикът, чиято съпруга умира рано - само на 41. Когато умира майка й, Хариет е едва на 4. Баща й се погрижва всичките му деца да получат добро образование. Едната от сестрите на бъдещата писателка, е учителка. Учителка става и самата Хариет. Омъжва се за съпруга на своя приятелка, която умира. Калвин Стоу е също учител - интелигентен, но беден човек. Хариет някакси "преповтаря" съдбата на своята майка - в период от 14 години ражда 7 деца.

Хариет Бичер Стоу

Първоначално почти изцяло се посвещава на децата и съпруга си, който израства професионално до титлата професор. Поканен е да преподава в университета Мейн и семейството се премества там. Хариет таи литературни амбиции, но докато се грижи за домакинството няма време да ги реализира. Задоволява се с публикуването на кратки разкази и есета в едно списание, но не остава незабелязана, дори е наградена. Същинската й литературна кариера започва през 1873 г. , с романа й "Мейфлауър".

Работата й по "Чичо Томовата колиба" започва след като американският Конгрес гласува закон срещу избягалите роби. Това силно развълнувало Хариет. Когато романът "Чичо Томовата колиба" излиза на бял свят през 1852 г., лично президентът Ейбрахам Линкълн поискал да се срещне с авторката му. Изненадал се от дребничката женска фигура, която застанала пред него и дори се пошегувал: "Вие ли сте малката жена, която запали голямата война?" Хариет Бичер Стоу става любимка на всички американци, които жадуват за равенство и справедливост.

В ерата на киното, романът е екранизиран няколко пъти. 

Кадър от филмова версия на романа от 1987 г.

Славата на Хариет Бичер Стоу, още приживе, се разнася и в цяла Европа. Знаменателни са нейните пътувания, в компанията на Джордж Елиът. Може да се каже, че многодетната майка, възпитана в религиозни и пуритански нрави, е една от първите еманципирани жени в света. Въпреки своето свободомислие, Хариет не приема връзката на лорд Байрон с неговата полусестра и в открито писмо го порицава. Това й спечелва доста неприятели сред феновете на поета в Англия, но Хариет смело отстоява принципите си, без да се интересува от фалшивото мнение на хората. "Всички шушукат, а никой не смее да му го каже в лицето!.. ", възмущава се тя.

Периодът съвпада с други нейни неприятности - въпреки голямата популярност на романа й "Чичо Томовата колиба", платени литературни критици се опитват да докажат, че той не предава реалистично картината на робството и че авторката му била "в заблуждение", което я довело до "изкривяване на действителността". Хариет запазва самообладание и публикува своя отговор към критиците на романа, който озаглавява "Ключ към "Чичо Томовата колиба". В него доказва с факти базисната идея на романа си.

Тази невероятно смела и принципна жена умира на 1 юли 1896 г. , на 85-годишна възраст, в разклатено психично здраве на душевно болна.

Еми МАРИЯНСКА