ЗВЕЗДИТЕ НА СЦЕНАТА И НА ЕКРАНА
Бащата на Грета Гарбо умира от испанския грип, а тя - от пневмония
30 години от смъртта на легендарната актриса на всички времена
Автор : / 5701 Прочита 2 Коментара

На 15-и април през 1990-а година, на 84-годишна възраст почина легендата на всички времена - актрисата Грета Гарбо. Нейната личност се е превърнала в емблема за недостижим артистичен талант. Тя се снима в киното в годините на самия му зародиш - епохата на нямото кино и малко в т.нар. му "златен период", така че съвременните поколения зрители нямат онази преценка на нейните съвременници, които са я издигали в култ, като живата богиня на екрана.
Сравнително запазен е филмът с нейно участие "Inspiration" (1931 г.), но нямаме нейните театрални роли, от които бихме си извадили заключението, което така единодушно са имали нейните съвременници, издигайки я в артистичен кумир.
През 1955-а Грета Гарбо е наградена с почетен Оскар за цялостната си кариера и незабравимите си превъплъщения на сцената и на екрана.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
Девет години след нейната смърт - през 1999-а година, Американският филмов институт включва посмъртно актрисата като пета подред в класацията си на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
Greta Garbo е артистичното име на родената в Швеция Грета Ловиса Густафсон (на шведски: Greta Lovisa Gustafsson). Родена е на 18 септември 1905 г. в лутеранстко работническо семейство.
Първите й изяви са на театрална сцена, а първата й роля в киното - във филма "Сага за Йоста Берлинг" (1924) на Мориц Стилър, която ѝ донася широка известност и предложение от "Metro-Goldwyn-Mayer".
Скоро след това Грета Гарбо се превръща в една от водещите актриси на Холивуд.
Първият звуков филм, в който се снима, е "Ана Кристи" (1930) по Юджийн О'Нийл.
През 1931-ва година играе в ролята на Мата Хари в едноименния филм. За последно се снима през 1941-ва година.
По време на Втората световна война Грета Гарбо сътрудничи на британското разузнаване.
Грета Гарбо е трето дете в семейството на работничка във фабрика за конфитюр и строителен работник. Има по-голям брат и по-голяма сестра. Бедността е постоянен спътник на сем. Густафсон.
"През дългите зимни нощи беше напълно сиво в бедняшкия ни квартал, спомня си самата Грета. Ние, децата, говорехме много ниско, или просто седяхме тихо. Бяхме изпълнени с безпокойство, като че ли във въздуха имаше някаква опасност!..."
В тази обстановка Грета расте като затворено и тъжно дете. Не обича да ходи на училище, защото не е особено общителна. Живее в измислен свят, окъпан в светлини и блясък - всъщност, от малка си представя сцената.
Ще минат много години преди да признае, че от дете е страдала от комплекс за малоценност и с надеждата, че един "друг" живот - този на театралната сцена, може да поправи това.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
През зимата на 1919-а, епидемията от испански грип достига Стокхолм и баща й се разболява. Не стига това, но е и уволнен от работа. През 1920-а година умира. Грета е само на 14.
Тази загуба я затваря още повече и тя е "сърдита на целия свят", признава в едно от редките си интервюта актрисата. Още изобщо не знае, че един ден ще се къпе в славата на най-голямата звезда на световното кино.
1930 г., Грета Гарбо / Източник: Getty Images/Guliver Photos
Животът й преди кариерата на актриса съвсем не започва бляскаво. Първата й работа е в бръснарница, после работи като магазинерка и разносвач на поръчки за шапки.
Шансът й е, че е забелязана от шефовете си и я снимат в реклама за каталога на магазина. И вероятно това става причината, един режисьор на филмови реклами да я избере за модел на дамско облекло.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
Така започва кариерата на Гарбо, докато през 1922-ра я забелязва филмовият режисьор Ерик Артър Петшлер, който ѝ дава роля в късометражната си комедия "Питър скитникът".
Междувременно Грета започва да учи актьорско майсторство в Стокхолм.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
Следва срещата й с Мориц Стилър, който я поканва да изиграе една от основните роли във филма му "Сагата на Йоста Берлинг", драматизация по известния роман на носителката на Нобелова награда Селма Лагерльоф.
Във филма участва и актьорът Ларс Хенсън.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
Стилър се превръща в неин ментор, обучавайки я като филмова актриса и занимавайки се с всички аспекти на нейната зараждаща се кариера. Следващата ѝ роля е в немския филм "Улица на тъгата", режисиран от Георг Вилхелм Пабст.
Как онова свито момиче попада в киното? - Тя просто бавно, но сигурно следва мечтата си да живее "друг" живот. Преживяното в детството, обаче, си дава своя отпечатък. Грета Гарбо е известна освен с ролите си и с това, че не обичала да дава интервюта, да споделя публично подробности от личния си живот, да посещава премиери, да дава автографи, или да отговаря на писма.
Тези нейни странности, обаче, нито за миг не помрачили славата й на любима холивудска звезда.
Съвременниците й я обожавали и й прощавали тази привидна надменност, с която актрисата целяла не да обиди някого, а единствено да предпази себе си - своята личностна автономност.
Безспорно е притежавала и твърд характер, за да не се поласкае прекомерно от славата си на звезда.
Договорът й с "Metro-Goldwyn-Mayer" съвсем не е някакъв подарък от съдбата.
Всъщност, според някои нейни биографи, до този договор тя стига много трудно и в резултат на упорити атаки от страна на Мориц Стилър.
Източник: Getty Images/Guliver Photos

Ингмар Бергман: Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение - като великолепна и взискателна любовница
През 1925-а година, Грета, без да знае и дума на английски, заминава заедно с Мориц на среща с Майер. Двамата пристигат в Ню Йорк, след десетдневно пътуване с лайнер. Остават в града повече от шест месеца, в очакване да получат известие от студиото, но то така и не идва. И точно преди Грета да вземе решението да се върне обратно, тя написва едно сърцераздирателно писмо до свой приятел, в което изразява носталгията си по родината и разочарованието си от Америка и американците с едно финално изречение:
"О, обична, малка Швеция, обещавам, че когато се върна при теб, тъжното ми лице ще се усмихне, както никога досега", написала в писмото си актрисата.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
Сякаш съдбата "чула" тези вопли и тутакси изпратила спасителен знак: швед, живущ в Лос Анджелис обещал на Мориц да им помогне за контакт с филмовото студио.
Свързал се с един от шефовете в MGM - Ървинг Талберг. Той се съгласил да направи пробни снимки на Грета и останал впечатлен от нея.
Още на другия ден я пратил на зъболекар за "красива усмивка", на уроци по английски и тренировки за отслабване.
Източник: Getty Images/Guliver Photos
Грета получава роля във филм на режисьора Монта Бел, който става хит на екрана и младата шведка най-сетне е забелязана от шефовете на Холивуд. Талберг, като неин откривател, решава да ѝ даде подобна роля в друг филм по роман на Ибанес, за който менторът ѝ Мориц Стилър, е избран за режисьор.
Двамата с Мориц Стилър имат интересни отношения, но по-скоро приятелски. Грета Гарбо никога не се омъжва, няма деца. През 1927-а година получава предложение за женитба от Джон Гилбърт, но не се появява на сватбената церемония. Това се превръща в много обсъждан скандал.
Във филмовите среди се шушукало и друго - че зад постоянните демонстрации на неприязън между нея и Кларк Гейбъл от страна и на двамата се крие любов, но това никога не се доказва във времето напред.
Грета Гарбо на разходка в Рим / Източник: Getty Images/Guliver Photos
Грета Гарбо остарява в самота в дома си в Манхатън, Ню Йорк, и само от време навреме пътешества в компанията на избрани приятели по света. Умира вследствие на усложнения от пневмония.