ЗНАМЕНИТОСТИ
Ингрид Бергман умира от рак на рождения си ден
Актрисата е сред стоте велики личности в киното на всички времена
Редактор : / 10809 Прочита 0 Коментара
Ингрид Бергман /др. Бериман/ е холивудска актриса от шведски произход, записала със златни букви името си в историята на световното кино, като една от стоте велики личности на всички времена: с три награди "Оскар", една "Давид на Донатело", четири "Златен глобус" и две "Еми".
Тя е и първият лауреат на премията "Тони" /1947 г./
Документалният филм за нея: "Ингрид Бергман: С нейни думи" (2015)
Ингрид Бергман е родена на 29 август 1915 г. в Стокхолм, Швеция. Едва на 3, изгубва майка си Фридел Хенриета, която умира от жълтеница. 10 години по-късно, когато е на 13, загубва и баща си - Юстус Самуел Бергман. С възпитанието на малката Ингрид се заема леля й, която половин година след баща й, също умира. Тогава грижите за нея поема чичо й Ото Бергман, който има други 5 деца.
"Ингрид Бергман: С нейни думи" (2015)
На 17 Ингрид се явява на кастинг и е приета да учи в Кралския драматичен театър в Стокхолм. Година след това го напуска, за да се снима в киното. Първата си роля във филм получава през 1934 г. Филмът "Графът от Манкбру" излиза през януари следващата година. Дотогава Ингрид вече се е снимала и в други малки епизодични роли, и в Холивуд я забелязват. Продуцентът Дейвид Селзник я поканва за участие във филма "Интермецо" /1939 г./
Във филма "Газената лампа" (1944)
Три години по-късно удря звездният час на младата шведка - участието й във филма "Казабланка" /1942 г./ й донася международна слава.
Странното е, че самата Ингрид не обичала да я питат за този филм и показва, че не го цени особено: "Аз изиграх толкова важни и големи роли, а всички ме питат за "Казабланка!.., казва тя.
Изглежда успехът на този филм се дължи повече на интереса на хората към Хъмфри Богарт!", показва раздразнението си Ингрид в не едно и две свои интервюта.
С Хъмфри Богарт в "Казабланка" на режисьора Майкъл Къртис (1942)
Веднъж дори гневно казва за актьора: "Аз го целувам във филма, без да го познавам!"
Тази реакция на актрисата е карала много критици да тълкуват думите й по различен начин, но така или иначе, остава загадка защо Ингрид Бергман до края на живота си не обича да я питат за първия филм, който я изстрелва на върха.?..
В класиката "Казабланка" (1942)
Историята на киното пази една много любопитна случка, която дава пример на съвременните млади в Холивуд, какво ознавчава професионална доблест иколко ценена е била наистина Ингрид Бергман от колегите си.
Когато американската актриса Барбара Стенуик изгубва номинацията "Оскар" за най-добра актриса през 1945 г., и статуетката отива в ръцете на Ингрид Бергман, тя казва публично, че е "фен на клуба на Ингрид" и нито за момент не е съжалила за изгубения "Оскар", защото Ингрид напълно го е заслужила.
С Гари Купър в "За кого бие камбаната" (1943)
През 1949 г. Ингрид Бергман напуска Холивуд. Разводът й с първия й съпруг - Арон Петер Линдстрьом, заради романа й с Роберто Роселини, разтърсват личния й свят. Това е един от най-трудните периоди в живота й.
В американската преса започват да излизат злъчни публикации, които настройват световната общественост срещу актрисата. И критиката, и зрителите, обръщат гръб на всички филми на Роселини с участието на Ингрид Бергман.
С Роберто Роселини от "Ингрид Бергман: С нейни думи" (2015)
Тяхната връзка се превръща в драма - не само лична, но скандално "разголена" пред света. Тогава Ингрид написва едно отворено писмо до своя любим със следния текст: "Ако ви е нужна шведска актриса, прекрасно говореща на английски и не забравила своя немски, малко разбираща френски и знаеща на италиански единствено "Ti amo"/прев. "Обичам те"/, то аз съм готова да да правя филм с вас".
Актрисата се омъжва за Роселини и се снима в негови филми дълго време, като отделно от това работи в театъра и се грижи за трите си деца - Робертино, Изабела и Изот. Другата й дъщеря, от първия й брак - Пиа, живеела в Щатите с баща си.
"Ингрид Бергман: С нейни думи" (2015)
Въпреки бурната им любов и изпитанията през които преминали заедно, Ингрид Бергман и Роберто Роселини се разделят. След развода им, актрисата се омъжва за продуцента Ларс Шмид, но и този брак не издържа дълго - едва няколко години.
"Ингрид Бергман: С нейни думи" (2015)
Ингрид Бергман записва във филмографията си култови заглавия на филми. Високите награди, които получава, са за филмите "Светлина от газова лампа" /1944 г../ , "Анастасия" /1956 г./ , "Убийство в Ориент експрес" /1974 г./, "Жена, наречена Голда" /филмът излиза на екран след смъртта й, през 1983 г./ и др.
Високият й ръст - във всеки един смисъл на думата, защото и физически е една от най-високите жени в историята на Холивуд, я правят забележима навсякъде. Тя е удивително красива, без да е правила каквито и да било козметични интервенции по себе си. Излъчва респект и достойнство.
"Ингрид Бергман: С нейни думи" (2015)
На върха на славата си, но останала много сама в личния си живот, Ингрид Бергман получава най-жестоката новина в живота си. Намира се в едно от най-красивите места - на фестивала в Кан, като председател на журито на фестивала през 1973 г., когато й съобщават, че изследванията са категорични - има рак на гърдата. Девет години актрисата се бори с коварната болест, но не успява да я победи. Умира точно на рождения си ден - на 29 август 1982 г. в Лондон, на 67-годишна възраст.
"Ингрид Бергман: С нейни думи" (2015)
Приживе успява да напише автобиографията си "Моята история" /съвместно с писателя Ален Берджес/, в която откровено споделя своите мисли за живота в киното и за мъжете в живота си. В нея мимолетно споменава и за болката да бъдеш дете без родители, което несъмнено се е отразило на характера й.
С Гари Купър в "Саратога" на режисьора Сам Ууд (1945)
Ингрид Бергман има своя звезда в Алеята на славата в Холивуд, за цялостен принос в развитието на киноиндустрията. Тя е истинско самородно дарование в изкуството и жена със сложен характер. Трудно може да се намери аналог на една такава уникална сплав от талант, чувства и характер.
Тя е просто... Ингрид Бергман.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}