Ана Маняни е родена на 7 март 1908 г. като незаконородена - майка й Марина е едва на 21 и работи като шивачка, бащата е неизвестен?.. Ана има тежкото детство на изоставено дете. Късметът на майка й се усмихва - намира си богат съпруг и заминава за Египет, като оставя малката на грижите на родителите си. Ана е отгледана от баба си и дядо си в един от най-бедните квартали на Рим. Животът й е като филм... От малка се научава да оцелява. Липсата на родителска ласка я превръща в "мъжко" момиче, което през целия си живот взима уроците на живота с твърдост, постоянство и воля. Това я прави недоверчива към хората и любовта.

В едно невероятно откровено интервю пред известната италианска журналистка Ориана Фалачи, актрисата споделя:

Вярвам в любовта. Само в така наречената "голяма" любов никога не съм вярвала. Дайте ми пример за голяма любов и ще ви повярвам. Голяма любов не съществува, това са фантазии на измамници. Има само малка любов, която трае по-дълго или по-кратко време. Затова винаги, когато съм обичала някого, не съм вземала това много сериозно. Обичала съм, била съм дяволски ревнива, но съм знаела, че някога ще свърши. А когато свърши - човек малко си поплаква, но после минава. След два-три месеца го срещаш на улицата и ти се струва невероятно, че заради него не си спала и си проливала сълзи... Аз никога не срещнах мъж, чиято личност да бъде способна да надвиши моята. Още не съм намерила някого, който да бъде способен да ме управлява. Невероятно е, но единственият мъж, за когото не плаках с дребни сълзи, беше моят съпруг Гофредо Алесандрини. Единственият, когото безусловно уважавам и на когото съм, колкото и банално да звучи, напълно предана. Когато го видя, винаги изпитвам голяма нежност", казва актрисата.

Същите чувства на уважение Маняни изпитва към големия си приятел - драматурга Тенеси Уилямс. Нарича го "дете с детска душа и свръхчовешка доброта", и отбелязва, че той е много различен от интелектуалците, които според нея били "досадни хора". С този си категоричен характер Ана Маняни често си спечелвала врагове. Знаела е това:

Цял живот хората ме измъчват с това, че съм надменна, арогантна, дива и невъзпитана, че имам лош нрав. Може би имам лош характер, но няма да се "поправя"!.., казва тя.

Маняни е бунтарка и в живота и в киното. Не обича празните показности. Казва например, че обожава бижутата, но не вижда смисъл да ги слага по себе си. Категорично е и отношението й към Бог. Признава:

Да, моля се, но Бог е съзнание, а аз сама съм се справила със съзнанието си. Никога не ми е жал за мен самата и презирам съчувствието! Грешки съм направила доста, но лоши постъпки - никога!..

Когато е на върха на славата си и вече има финансови възможности, възлага на детективи да издирят кой е баща й. Следите стигат до някакъв калабриец, по фамилия Дуче. Ана махва с ръка на миналото с чувство за хумор:

Само това оставаше, да ме помислят за дъщеря на Мусолини!..

Как стига до голямото кино? - Животът й започва в колеж за монахини, след което учи декламация в академията "Санта Чечилия". Работи в кабарета и нощни клубове, за да спести пари да следва в Академията за драматични изкуства в Рим. Първата й работа като актриса е в пътуваща театрална трупа. Там среща съпруга си - режисьорът Гофредо Алесандрини.

Първият й зашеметяващ успех е в култовия филм "Рим, открит град" на Роберто Роселини. На екрана актрисата е толкова вулканична, колкото и в живота. Италианците я обожават, Маняни се превръща в символ на силната обикновена жена от народа. Женският й чар, обаче, е забелязан и в друг ракурс. Първият й холивудски филм е по сценарий, писан специално за нея от големия й приятел Тенеси Уилямс - "Татуировка с формата на роза" /"Татуираната роза", 1955 г./. Това е филмът, с който Ана Маняни става първата жена в историята на италианското кино, която печели "Оскар" и "Златен глобус" за най-добра женска роля. Роселини отваря вратите й към голямото кино и за известно време е и неин партньор в живота.

Със своя оскар за главна женска роля в "Татуираната роза" (1955)

Историята на Маняни и Роселини е "филм във филма". Докато играе в новелата му "Любов", режисьорът се влюбва в шведската звезда Ингрид Бергман и изоставя Ана. Когато филмът "Любов" излиза на екран двамата вече не са заедно. Това е тежко предателство за актрисата и тя, въпреки че е силна, изпада в депресия. Спасява я кратката й връзка с актьор, от когото ражда син - Лука. 

Малцина знаят, че Ана Маняни отказва да играе в култовия филм "Чочарка", въпреки предложените й...300 000 долара! Във филма е трябвало да играе като майка на героинята на София Лорен. Вероятно това я е обидило. Предполага се, че именно Ана Маняни подсказва на Виторио де Сика да даде на София Лорен ролята на майката!.. Но пък именно тази роля я направи известна. Ана Маняни пък, с типичното си чувство за гордост, обяснява отказа на ролята с думите:

Не съм кукличка по вкуса на Карло Понти /б.а. продуцентът и съпруг на София Лорен/, която ще стои там, където я сложи!..

Маняни връчва оскара на Юл Бринър за ролята му в "Кралят и аз" (1956)

В свое интервю синът на Маняни - Лука обаче съжалява за тази неизиграна роля и е убеден, че ако майка му бе играла в "Чочарка", може би щеше да получи и втори "Оскар". Така или иначе, Ана Маняни е примата на италианското кино. Снима се във филмите на най-добрите италиански режисьори - Роберто Роселини, Виторио де Сика, Пиер Паоло Пазолини, Федерико Фелини. Един от най-известните филми на Ана Маняни е "Мама Рома" /1962 г./ на Пазолини - с него тя става световноизвестна звезда. Последният й филм е "Рим" на Федерико Фелини. Ана Маняни умира на 26 септември 1973 г., на 65-годишна възраст, в Рим - нейният град!.. В едно интервю казва за смъртта:

Разбира се, че се страхувам. Непрекъснато мисля за нея, за смъртта... Несправедливо е да умреш, щом си се родил. Да умреш, това значи да свършиш. Защо трябва да се свършва?..

Всъщност, филмите, в които е играла, са вечни - те са в Златния фонд на световното кино, така че и до днес представляват "жива" връзка на актрисата с почитателите й. Ана Маняни си остава иконата на италианското кино.

Еми МАРИЯНСКА