Сър Лорънс Оливие

Един от най-великите актьори на 20 век, сър Лорънс Оливие, е роден на 22 май преди 110 години в Доркинг, графство Съри, Англия, в семейство на селски свещеник. През 1924-1925г. изкарва курс по актьорско майсторство в Оксфордската школа по дикция и драматично изкуство. На тридесет години вече е водещ изпълнител на шекспирови роли в прочутия театър "Олд Вик".

В емблематичната си роля на Хамлет

Световната слава обаче идва с филмите "Хенри V", "Хамлет" (награда "Оскар", 1948 г.) и "Ричард III", на които е едновременно и режисьор, и изпълнител на главните роли. Всъщност Лорънс Оливие е номиниран общо 10 пъти за "Оскар" като актьор, но е печелил престижната статуетка само веднъж - през 1949 г. за ролята си в "Хамлет". Получава награди "Еми" за "Луната и шест пенса" (1960 г.), "Дългото пътуване към нощта" (1973 г.) и "Любов сред развалините" (1975 г.)

Сред най-запомнящите му превъпъщения в шеспирови екранизации е и това във филма на Орсън Уелс "Среднощни камбани" (Chimes at Midnight, 1966); известен още и под заглавието "Фалстаф".

Сред филмите, в които е участвал се открояват също "Брулени хълмове" (реж. Уилям Уайлър, 1939), "Ребека" (реж. Алфред Хичкок, 1940), "Спартак" (реж. Стенли Кубрик, 1960), Sleuth (реж. Джоузеф Манкевич, 1972), "Маратонецът" (реж. Джон Шлезинджър,1976) и "Момчетата от Бразилия"(реж. Франклин Шафнър, 1978).

1948 г. С Джийн Симънс като Хамлет и Офелия в екранизация на пиесата

Лорънс Оливие се жени три пъти. С първата си съпруга Джил Езмънд живее от 1930 до 1940 г. и имат едно дете. През 1940 г. се жени за актрисата Вивиан Лий, прославила се само година по-рано с изпълнението на главната роля в "Отнесени от вихъра". И този брак не е от най-сполучливите, въпреки, че продължава 21 години. Двамата обаче често играят заедно на сцената. Снимат се и във филма "Лейди Хамилтън" (реж. Александър Корда, 1941 г.).

Третият брак на Оливие е също с актриса - Джоан Плоурайт. Той продължава от 1961 г. до смъртта му и от него му се раждат 3 деца.

1966 г. С две от децата си в Брайтън

През 1947 г. Оливие получава рицарско звание и става "сър Лорънс Оливие". През 1962 г. е назначен за директор на Националния шекспиров театър. Оливие е първият актьор, получил пожизнено перство през 1970 г. и званието барон Оливие Брайтънски.

През 1982 г. излиза неговата автобиография "Изповедта на един актьор" . Автор на следващата биографична книга "Оливие", е историкът Филип Зиглер, публикувал книги за крал Едуард VIII и редица други знаменитости. За новия проект той прочита близо 150 книги, свързани с кариерата на актьора, а голяма част от съдържанието й е базирано на интервюта, които Оливие дава за литературния агент Марк Амори, който всъщност е автор на първата му официална автобиография. В интервютата той се определя като най-добрия английски актьор и прави язвителни забележки по адрес на именити свои колеги, но това не намира място на страниците на "Изповедта на един актьор".

С Мерилин Монро

В "Оливие" обаче той определя омразата си към Мерилин Монро като едно от "най-силните чувства", които е изпитвал през живота си. Двамата играят заедно в "Принцът и танцьорката" (1957 г.) Въпреки това актьорът не отрича екранния й талант: "Бях поразен колко удивителна е Мерилин".

С Мерилин Монро в "Принцът и танцьорката"

Оливие определя партньорката си във филма "Ребека" Джоан Фонтейн като "отвратителна" и нарича "глупава малка аматьорка" Мърл Оберон, с която играят заедно в "Брулени хълмове".

Британецът не крие и раздразнението си от Кърк Дъглас и Бърт Ланкастър по време на снимките на филма им "Ученик на дявола", казвайки в прав текст: "Не пожелавам на никого да учи актьорство от тези двамата".

Синът му Таркин обаче намира, че "Оливие" е най-достоверната книга, излизала за баща му. "Доста книги за него са било просто събрани слухове за сексуалния му живот без каквито и да било доказателства", казва той пред в. "Ивнинг Стандарт", вероятно имайки предвид дългогодишните слухове за бисексуалността на Оливие. "Книгата на Филип представя този Лари, когото познавах", категоричен е Таркин.

1961 г. В Бостън

Сър Лорънс Оливие умира в своя дом в Стейнинг (Западен Съсекс) на 11 юли 1989 г. на 82 години.

Легендарният актьор за живота и театъра:

С Вивиън Лий

Класикът е автор, когото все още цитират, но вече не четат.

Преди актрисите се стараеха да станат кинозвезди, а сега кинозвездите се стараят да станат актриси.

Ако си актьор, трябва да го докажеш.

Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.

Актьорството е мазохистична форма на ексхибиционизъм. Не е съвсем работа за възрастни.

Имай добра причина за всичко, което правиш.

С втората си съпруга Вивиън Лий

Актьорът трябва да може да създаде цяла вселена на дланта си.

Правим се на маймуни, имитираме, подиграваме се. Играем.

Имам проста гледна точка за живота - дръж си очите отворени и се захващай.

Ние винаги играем. Това е инстинкт, наследен от всички нас. Някои се справят по-добре от други, но всички го правим.

Актьорът трябва да играе.

Не знам да има по-благородна задача от тази на актьора - да предава на човека знание за самия него.

Валерия КАЛЧЕВА