Мелина Меркури бе певица, актриса, общественичка, борец с диктатурата и първата жена-министър на културата на Гърция. Освен това - красива и обаятелна жена. Рак на белите дробове покосява живота й през 1994 г., но името й остава записано със златни букви в културата на Гърция и на света.

Първите й изяви като певица са във Франция

Още

Златен трибют: 13 снимки на Кари Фишър, които задължително трябва да видите

Мария-Амалия, както е истинското й име, е родена в Атина през 1920 г., в семейството на потомствени национал-социалисти. Тя обаче е момиче, и от малка я блазни сцената. На 18 постъпва да учи в школа за драматично изкуство към Националния театър на Гърция. За пръв път играе на сцена през 1944 г.- при това, в главна роля. От 1951 г. започва да гастролира на парижка сцена, а по-късно и на Бродуей. Кариерата й расте нагоре с бързи темпове.

По време на фашистката окупация в родината й, е омъжена за знатен и богат атински земевладелец, който й осигурява политическа защита, но отношенията им като съпрузи, са хладни, и остават такива в продължение на 20 години.

Още

Франсоа Трюфо влиза в клиника заради раздялата си с Катрин Деньов

За пръв път актрисата се появява на киноекрана през 1955 г. Това е и рождената година на псевдонима, с който става световно известна - Мелина Меркури. Още с първата си филмова роля - във филма "Стела" на Какоянис, тя е номинирана за "Златната палмова клонка" на кинофестивала в Кан. Именно там среща френския режисьор от еврейски произход Жул Дасен /б.а. баща на певеца Жо Дасен/. Развежда се с първия си съпруг и се омъжва за Жул. Този брак е истинско вдъхновение и за двамата.

Мелина Меркури във филма "Циганката и джентълменът" /1958 г.

Актрисата, във филма "Циганката и джентълменът" /1958 г. /

Филмът на Дасен - "Никога в неделя" /1960 г./, с Мелина Меркури в главната роля, донася световна известност на двойката. Лентата е наградена с "Оскар" за чуждестранен филм и Сребърна премия от Кан за най-добра женска роля. П овреме на съвместния си живот, Мелина и Жул снимат заедно общо 9 филма.

Кадър от филма "Никога в неделя" /1960 г./

Още

Първата италианка с "Оскар" - Ана Маняни

През 1964 г. в Гърция идват на власт "черните полковници". Мелина Меркури иска политическо убежище във Франция. Нейната политическа дейност се посреща от новите властници в родината й като предизвикателство, и през 1966 г. управляващият страната Стилианос Патакос я лишава от гръцко гражданство и от цялото й имущество в родината й. Темпераментната Мелина отговаря на това безчинство публично, чрез пресата, с думите: "Аз съм родена гъркиня и ще си умра гъркиня, а господин Патакос е роден фашист и ще си умре фашист!"

Борец срещу фашизма и диктатурата на "черните полковници" в Гърция

Мелина се пробва като певица за пръв път във Франция. Там записва песни на гръцки, френски и немски език. Много от тях стават световни хитове.

През 1971 г. Мелина Меркури издава автобиографичната си книга "Аз съм се родила гъркиня". Тази книга някак символично слага началото на политическата й кариера. След свалянето на диктатурата на "черните полковници" в Гърция - през 1974 г., двамата със съпруга й Жул Дасен, се установяват да живеят в родината на Мелина. Тя е избрана за депутат в гръцкия парламент, а през 1981 г. става министър на културата.

Първата жена-министър на културата на Гърция

Още

Най-добрата филмова Клеопатра не доживя да навърши 85

Убежденията й са, че културата е "тежката промишленост" на всяка страна, а Гърция има "тежката дума" в това отношение, като люлка на цивилизацията. Меркури води истинска битка за връщането на мраморните фрагменти и скулптури на Партенона от Британия, по нейно време се построява новият музей на Акропола, поддържа с всички сили идеята за Международните Делфийски игри и пр. Гръцкият народ я обожава заради таланта и патриотизма й, сънародниците й я наричат "последната богиня на Елада".

"Последната богиня на Елада"...

Още

"Плетачката на дантели" стана на 64

През 1994 г. Мелина Меркури умира от рак на белите дробове. След смъртта й, нейният съпруг - Жул Дасен, основава фондация на името й, която продължава нейната кауза за връщането на светините на Партенона и популяризацията на гръцката култура по света.

Номинирана за "Оскар"

Еми МАРИЯНСКА