Историята на любовта между Жан Габен, от чието рождение на 17 май се навършват 113 години, и холивудската звезда, германката Марлене Дитрих, е една от най-уникалните в световната история. Дитрих винаги е била сред най-скандалните звезди в световното кино, сменяща своите любовници като носните си кърпички. Понякога въртяла на пръста си няколко партньора и партньорки също едновременно, без да се смущава нито от дъщеря си, нито от статуса си на омъжена жена.

Във филма "Мартин Руманяк" (1946)
Срещата с Жан Габен обаче променя много неща. Това е може би най-истинската любов на "синия ангел". Не е ясно точно как се запознава с френската звезда. Най-разпространена е версията за случайна среща в нюйоркско кафене, на която присъствал и Хемингуей, близък приятел на актрисата. Но според други източници, тя си поставя за цел да се сближи с Габен още щом научава, че ще пристигне в Америка. Дори моли съпруга си да научи повече подробности, признавайки му, че силно желае да се запознае с французина.

Във филма "Мартин Руманяк" (1946)

Марлен се омъжва едва 21-годишна за германския режисьор Рудолф Зибер, който мечтае да я направи велика актриса. Към момента на срещата си с Габен вече е над 40-годишна. Със съпруга си отдавна поддържа само приятелски отношения и водят съвсем свободен начин на живот.

Жан Габен пристига в Холивуд, бягайки от германската окупация на Париж. Дитрих му помага да се устрои в Лос Анджелис. Французинът е покорен още в мига, в който я чува по телефона. Характерният глас на Марлен винаги е бил сред неотразимите й оръжия за съблазняване.

Марлене Дитрих и Жан Габен - една необикновена любов

Романът между Жан Габен и Марлене Дитрих, превръща своенравната мъжемелачка в покорна домакиня. Зарязва шумните компании, наема малка къща и се заема с усвояването на френското кулинарно изкуство. Започва да говори с акцента на Габен, приема навиците му и почти е на път да зареже киното. От снимачните площадки изпращат хора да я търсят, но те я откриват до печката с готварска книга в ръка. Марлен буквално е обсебена от любимия си французин и иска да направи по-приятно пребиваването му в Америка. "Синият ангел" доверява: "Изгубил ориентири, Габен се хвана за мен като сирак за майка осиновителка, а аз бях очарована да се правя на негова майка."

Но не всичко в отношенията им е толкова идилично. Габен, който е доста ревнив, често в пристъп на ярост си позволява да я удря, заплашва я, че ще я напусне. Той ненавижда всичко американско, не му върви в кариерата и се терзае от мисълта, че е на безопасно място, когато родината му преживява тежки изпитания. В края на краищата, решава да замине на фронта, постъпвайки през 1943 г. като танкист в армията на Де Гол. Не го спира дори и новината, че Марлене е бременна.

Дитрих прави аборт, анулира холивудските си контракти, разпродава част от имуществото си, за да обезпечи официалното си семейство и също заминава за Европа заедно с трупа фронтови артисти. В униформата на войник от американската армия тя забавлява с песни и танци хиляди военнослужещи. Попада и в Алжир, където за малко пътищата им с Габен се пресичат. Почти две години гастролира с концерти в близост до фронтовите линии. По време на Арденската операция оцелява по чудо.

След десанта в Нормандия през 1944 г., Габен участва в освобождението на Париж. Журналистите заснемат трогателната сцена, когато Дитрих нетърпеливо го чака сред тълпата и при появата на Жан Габен, който влиза в Париж на танк, неудържимо се хвърля в прегръдките му.

Във филма "Мартин Руманяк" (1946)

Във Франция двамата се снимат във филма "Мартин Руманяк", който се оказва пълен провал. Силно раздразнен от неуспеха, както и от многобройните поклонници на Марлен, измъчваният от ревност французин й поста условие - или официален брак, или раздяла завинаги. Но навикът й да бъде свободна, надделява над любовта. А и точно в този момент получава предложение да се снима във филм на "Парамаунт". Тя умолява Габен да я чака и буквално избягва, без да отговори на ултиматума му. За тази постъпка ще съжалява през целия си оставащ живот.

През юли 1946 г. Марлен получава писмо от своя любим, в което той я уведомява за решението си да скъсат завинаги: "Чувствам, че те загубих, колкото и добре да ни беше заедно. Винаги ще си спомням за теб с огромно съжаление."

Жан Габен за известно време забравя киното. А и го намират за преждевременно остарял с побелелите му коси и изпити черти. Габен си дава сметка за това, става по-взискателен и по-нетърпелив отпреди и се завръща с филма "Вратата на нощта". Играе и в театъра - "Жаждата".
Във филма "Мартин Руманяк" (1946)

И най-сетне открива жената, която е чакал. Доминик Фурние е манекенка в "Ланвин". Двамата стават семейство през 1949-та. С нея легендата прекарва остатъка от живота си и има три деца - дъщерите Флоранс и Валери и сина Матиас.

Габен, който вече получава най-големите хонорари в бранша, си купува имението "Ла Пишониер" в Нормандия. Това е най-плодотворният период в кариерата му. Гангстер, полицай, Жан Валжан или Мегре, той е още и барон, работник, селянин и ресторантьор. След това изиграва и двете си най-хубави роли под режисурата на Отан-Лара: на художник анархист в "Преминаване през Париж" (1956) и на адвокат във "В случай на нещастие" (1958). Той рисува картини, дори отново пропява на стари години и записва популярни шансони като "Сега зная" (1975), в които е удоволствие да се слуша изключителния му боботещ тембър.

Но Марлен не може да се примири с ролята на изоставена жена. Връща се отново в Париж, наема апартамент близо до мястото, където живее Габен със своето семейство и го отрупва с писма, в които го моли да се срещнат.

Накрая двамата се озовават по едно и също време в едно от парижките кафенета. Марлен преминава на сантиметри от масата на Габен, който не й обръща никакво внимание...

Годините след раздялата си с френския актьор, Марлен Дитрих прекарва в самота. И когато през 1976 г. научава за смъртта на Габен, тя на всеослушание се провъзгласява за негова вдовица. Оказва се, че никога не е преставала да го обича. Любов, на която е способен само един "син ангел".

Великият Жан Габен си отива от този свят в предградието на Париж Ньой-сюр-Сен. Белодробно заболяване, предизвикало сърдечни усложнения, прекъсва живота на една от легендите на френското и световното кино. Прахът на двукратния носител на наградата "Сезар" и офицер от Ордена на почетния легион, е хвърлен в морето от кораба "Ла троа" на 19 ноември 1976-та в присъствието на Ален Делон. Дъщерята Флоранс пуска букет гергини. А за публиката остават "Кеят на мъглите", "Великата илюзия", "Двама мъже в града", "Котката", "Сицилианският клан".

Жан Габен е роден е на 17 май 1904 г. в Париж. На първата церемония по връчването на наградата "Сезар" на 3 април 1976 г. е избран за първи президент на наградите. Той е син на актьор, който трудно свързвал двата края и на певица, отказала се от амбициите си. Жан-Алексис Монкорже, както е истинското му име, разказва: "Бях обратното на измъчвано хлапе, защото ме оставяха да правя каквото си искам. Липсваше ми известна нежност, внимание или привързаност от страна на родителите ми", признава Жан, който след години приема името Габен, с което и татко му се подвизава по афишите. Роден и отгледан в работнически квартал от сестра си Мадлен, той расте сам, непокорен в училище, непостоянен, няма желание да учи. 

На 14 години напуска класната стая.

Смъртта на майка му и Първата световна война отвеждат Жан и баща му в Париж. Двамата се скарват, защото родителят виждал в сина си продължител на актьорската династия, а момчето започва работа - строи пътища, лее стомана, продава автомобили. Но "кръвта вода не става", двамата се помиряват и бащата урежда сина си като статист във "Фоли Бержер".

В един от спектаклите изпълнява скромна песничка, приета добре от зрителите, а през 1927 г. е вече на турне в Южна Америка с незначителни роли: "Не бих имал куража да живуркам, упражнявайки професията на моя баща. Казах си: Или ще стигнеш до нещо интересно много бързо, или ще се откажеш", казва по-късно актьорът. По това време обаче свиква с новата си работа, която му оставя свободно време и се оказва по-доходоносна, отколкото работническата заплата. Влюбва се страстно в една танцьорка - Габи Басе. Жени се за нея през 1925-та. Бракът обаче трае само пет години. "Жан беше нежен - не беше лош, нито циничен. Но той, който беше толкова сдържан, проявяваше истинска дързост с момичетата", разказва тя.

На кастинг за актьори съдбата му се усмихва - в залата присъства звездата на мюзикхола "Мулен Руж" Мистингет. Тя го харесва и през 1929-та името на амбициозния младеж вече е известно. Постепенно се утвърждава като добър актьор. Идват и първите предложения в киното. "Всеки с късмета си" (1931) на Жак Турние логично е оперета, а в "Парижки развлечения" (1931) на Аугусто Дженина вече получава драматична изява.

С Ален Делон
С Ален Делон във филма "Двама мъже в града"

 Все още е скован и непохватен, а мимиката му е вдървена. Но това с годините ще стане негова запазена марка.

"Дадох си сметка, че колкото по-неподвижни бяха чертите ми, толкова по-истински изглеждах. Сглобяването на плановете при монтажа правеше по-ясни чувствата, които внушавах, без да ги преувеличава", споделя той.

После се среща големия Жулиен Дювивие, с когото снима 5 филма. Започват от "Голгота" (1934), в който е Пилат Понтийски и "Бандера" (1935), където е Пиер Жилет. Играе свои съвременници, набляга на привлекателните черти на героите си, което ги прави близки и интересни за публиката. Триумфът идва със "Славната компания" (1936) , в който е работникът от парижките покрайнини Жан.

Но човекът, който създава истинския Габен, е Жан Реноар. По световните екрани вече се появява човекът-скала, силният и търпелив самотник, който се пренася в жертва на зрителите. Габен приема похвалите като нещо задължително. Когато прочитал нещо не добро за себе си, помръквал и изкарвал гнева си върху близките си. Да критикува Габен имал право само един човек - Жан Реноар.

Понякога е злонамерен към Бриджит Бардо, която го забавлява, но е внимателен до любов партньор със Симон Синьоре, на която се възхищава. През 1933 г. Габен се жени за втори път - за Сюзан Маргьорит Жана Мошен, с която се развежда 6 години по-късно. От нея има две деца.

По време на снимките на "Буксири" през 1939-та той започва страстна и краткотрайна връзка с Мишел Морган. "Всичко в него беше чисто, със същата непринуденост в поведението, както и в ролите си", казва звездата. Втората световна започва и той е мобилизиран, но отказва да ухажва режима във Виши и емигрира в САЩ, където наричат "френският Спенсър Трейси". В Холивуд открива Морган и някои други французойки. Съблазнява Джинджър Роджърс, преди да завладее и самата Марлене Дитрих и да се превърне в незабравимата й изпепеляваща любов.

Валерия КАЛЧЕВА