"След репетицията" от Ингмар Бергман на Валентин Ганев води зрителя в епицентъра на театралните "страсти и неволи", съобщи БТА.

Стефка Янорова, Гергана Плетньова и Веселин Ранков разголват безпощадно и докрай "душата на артиста" - с възходи и падения, страхове, пориви, терзания, "забранени" увлечения. . .

Стефка Янорова, Гергана Плетньова и Веселин Ранков в "След репетицията" (Снимка: Иван Дончев/ Театър "Българска армия")

Постановката е посветена на стогодишнината от рождението на Бергман, който афористично определя пиесата като "моя откровен опит да бъда откровен".

Премиерата е на 11 януари от 19.30 ч. на камерната сцена "Миракъл" в Театър "Българска армия". Следващите представления са на 15 и 27 януари, съобщават от трупата.

Няколко огледални повърхности, "вплетени" в сюжета, са акцентът в сценографията на Красимир Вълканов. Костюмите са на Мария Диманова, музиката - на Слав Бистрев.

Стефка Янорова и Веселин Ранков в "След репетицията" (Снимка: Иван Дончев/ Театър "Българска армия")

"След репетицията" е история за режисьор и две актриси. Би могло да се разкаже и така. Но как да опишеш емоциите на Артиста, как да обрисуваш тънката граница между реалността, съня, спомена, мечтата. . . Дали днешната любов не е просто носталгичен опит да преживеем отново отминалата - имало ли е любов, или е било само роля, отбелязват от екипа.

Стефка Янорова и Веселин Ранков в "След репетицията" (Снимка: Иван Дончев/ Театър "Българска армия")

Още

Валентин Ганев: Работата държи актьора в равновесие и добро творческо самочувствие

"Всичко е въображаемо, играе се - нищо не е истинско" - разкрива магията на театъра възрастният уморен режисьор /Веселин Ранков/, който в миналото е имал страстна връзка със знаменита, вече покойна актриса /Стефка Янорова/, омъжила се за негов близък колега и приятел, а сега е на път да се влюби в дъщеря им /Гергана Плетньова/ - връстница на собствената му най-малка дъщеря.

Намира я за изключително богата личност и талантлива актриса. Още в детството й бил сигурен, че ще стане артистка - отказвала да приеме действителността, а в очите й виждал нетърпение и ранимост.

Валентин Ганев и Веселин Ранков по време на репетиции на "След репетицията" (Снимка: Иван Дончев/ Театър "Българска армия")

За режисьора и за бившата звезда от сцената обаче театърът е и "развратен, прашен инструмент, похот, мръсотия и скандали", едновременно ад и убежище от реалността, единственото спасение от която е да запазиш детското у себе си.

Театралната критика открива в тази пиеса любовна изповед - "театър за театъра", в който актьорите играят актьори, а техните превъплащения, страсти и илюзии се лутат между живота в реалността и живота на сцената.

Валентин Ганев с Гергана Плетньова и Веселин Ранков по време на репетиции на "След репетицията" (Снимка: Иван Дончев/ Театър "Българска армия")

Режисьорът на спектакъла, Валентин Ганев споделя:

"Репетицията е повторение, проба, търсене, лутане, откриване, фантазия, бълнуване, страст, пот, смях, радост и мъка... - ЖИВОТ.

Какво идва след репетициите? Представление. Ако погледнем на човешкия живот като на репетиция, след нея идва голямото представяне... пред безкрая... или по-нататък...

Къде е това след края на безкрая?..."