Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Валентин Ганев: Работата държи актьора в равновесие и добро творческо самочувствие

СИНКРЕТИЗМЪТ НА ИЗКУСТВАТА

Валентин Ганев: Работата държи актьора в равновесие и добро творческо самочувствие

Предстои премиерата на "Историята на войника" - творчески експеримент на Quarto, музиканти от Софийска филхармония и актьора

В "Контрабасът" на сцената на Народния театър (Снимки: Личен архив)

Валентин Ганев е един от най-известните актьори в българските театър и кино, носител на най-високите родни награди за актьорско изпълнение - "Аскеер" и "Икар". Ганев е и един от най-сниманите родни актьори в чужди и международни филмови продукции.

Той е от онова поколение хора на изкуството, което т.нар демократичен преход провокира да търсят нови и все по-креативни форми на изява. Валентин Ганев е сред най-дейните представители на професията в това отношение. Изявите му са както като актьор, така и като режисьор и експериментатор в различни форми на изкуството.

"Последен квартет" на Театрална работилница "Сфумато"

На 11-и т.м. предстои премиерата на спектакъла "Историята на войника" /L'Histoire du soldat , The Soldier's Tale/ на Игор Стравински, в изпълнението на музиканти от Софийската филхармония и с участието на Валентин Ганев.

Всъщност, приносът на актьора за този уникален по рода си спектакъл-симбиоза между музика и театър, е не само в ролята му на разказвач, а и като човека, който е адаптирал френското либрето и се е погрижил и за сценичната визуализация на постановката.

"Историята на войника" от Игор Стравински (Снимки: Личен архив)

Това е истинско предизвикателство за родната сцена. Спектакълът има любопитен сюжет - един войник, предрешен като старец, се среща с Дявола. Геният на Злото обаче не знае, че войникът притежава уникален дар от Бога - вълшебната сила на музиката.

Вечната битка между Доброто и Злото в това великолепно произведение на Стравински, се води чрез инструментите на виртуозни музиканти: Иван Пенчев (цигулка), Петър Македонски (корнет), Лена Карни (контрабас), Атанас Илиев (кларинет), Сабина Йорданова (фагот), Минчо Томанов (тромбон) и Димо Димов (перкусии).

Ето какво още научихме от актьора Валентин Ганев:

- Г-н Ганев, спектакълът "Историята на войника" вероятно за мнозина е любопитен експеримент. Поне що се отнася до онова, което предлага през последните години репертоарът на българската театрална и музикална сцена. Наблюдава ли се, според вас, нещо като бягство от синкретизма в изкуството на родна сцена, и ако "Да", какви са причините, според вас? Дали те се коренят само в "икономиката на джоба", или оказват влияние и други фактори?...
- Самото произведение е любопитен творчески експеримен, без да бъде разглеждано в сравнение с останалия музикално-театрален репертоар. Не знам къде да сложа ударението, за да изглежда привлекателно за зрителите. За едни "експеримент" е мръсна дума и носи най-вече отрицателен оттенък - неуспешен; за други "творчески" е куха претенциозна дума, лишена от съдържание; за трети "любопитството" граничи с нахалство. Дали прилича на днешния репертоар? - Да, прилича по нещо. Икономическата принуда търкаля по света и у нас множество странни формации с причудливи спектакли със съмнително качество.

Без да има съзнание, че създава шедьовър, преди сто години Стравински пише "Историята на войника", намирайки се във финансов колапс.

"Историята на войника" от Игор Стравински (Снимки: Личен архив)

Представял си е, че една малка театрално-музикално-балетна формация ще обикаля швейцарските кантони и ще изнася площадно естрадни спектакли, от които да се издържа.

Заложените музикално-театрални идеи, обаче, силно изпреварват времето си, и "Историята" е свръхмодерна и днес. Тя е произведение, което примирява на пръв поглед несъвместими жанрове и стилове. В този смисъл е синкретично произведение, да - игра на стилове, джаз.

 - Имате особен афинитет към музиката - откъде тръгва това пристрастие, и имало ли е някога у вас колебания, кое да предпочетете като професия?
- Свирил съм на цигулка в детските си години недостатъчно дълго, за да я превърна в професия, но достатъчно дълго, за да гледам на музиката като на най-висше по въздействие изкуство. Опитвам се да гледам на театралния спектакъл и ролята, като на музикално произведение...

- Идеята на творбата е борбата между Доброто и Злото. Според вас, може ли изкуството у нас да победи Злото в душите на хората?
- В основата на либретото на Шарл Фердинанд Рамю и музиката на Игор Стравински, стои фаустовската притча за човека, който продава душата си на Дявола.

Едва ли изкуството може да победи каквото и когото и да е. Достатъчно е, ако то създава духовна общност между хората, и ги измъква от лапите на комерса и материалното.

"Историята на войника" от Игор Стравински (Снимки: Личен архив)

Още

Валентин Ганев разказва "Историята на войника" от Стравински с Quarto

Валентин Ганев разказва "Историята на войника" от Стравински с Quarto

- Вие сте Разказвачът, но музиката също "говори". Кажете по нещо и за останалите "разказвачи" - хората, с които реализирахте този спектакъл, и как се стигна до него? Ваше дело е адаптацията на френското либрето...
- Най-вълнуващото в това произведение е музиката.

Тя е толкова диво експресивна и завладяваща, толкова освободена жанрово и ритмически, че изкушеният слушател-зрител остава с усещането за непостижимост. Ще му се да получи още и още, и пак, и пак.

Началото на началата, разбира се е Стравински, а основният двигател на нашето представление е водачът на Quatro - изумителният цигулар Иван Пенчев. От него дойде поканата и основната провокация да се захвана с това.

За отбелязване е фактът, че по света това произведение се изпълнява много рядко без диригент. При нас това става възможно благодарение на останалите участници в тази авантюра - чудесните музиканти Лена Карни, Петър Македонски, Атанас Илиев, Сабина Йорданова, Минчо Томанов и Димо Димов.

А аз се поувлякох в опитите да нареждам елементарни игриви рими, в леко наивистичен, приказно руски фолклорен стил, каквото е било и упражнението на либретиста Рамю.

Иван Пенчев от Quarto Quartet и Петър Македонски (Снимки: Личен архив)

- Доколкото разбрах, ваше дело е и сценичното оформление на спектакъла. Какво ви ръководеше в мизансцена?
- Искаше ни се да прилича на, както Иван /б.р. Пенчев/ шеговито го нарича, "бойното поле на модернизма". Съобразявайки се с възможностите на зала "България", сме се опитали да дадем малко театрален дъх на цялото.

С Йорданка Стефанова в "Последен квартет" на Театрална работилница "Сфумато"

- Вие отдавна сте актьор, който е много търсен от чужди продукции и международни копродукции. Във филмографията ви особено много са американските филмови продукции. Кажете, как се чувствате като български актьор в световното кино? На какво ви научи през годините тази работа?
- Тази работа ме е научила, че хората от нашата професия по света си приличат и говорят един и същ професионален език, а това е достатъчно, за да се чувствам нормално - без излишно самочувствие, но и без особени комплекси.

Със Стоян Младенов, Рашко Младенов и Йорданка Стефанова в "Последен квартет" на Театрална работилница "Сфумато"

- Как мислите, отговарят ли на критериите на световното кино, българските актьори, и кой типаж актьори са сред по-предпочитаните?
- България е пълна с прекрасни актьори. Не пречи да положат повече усилия за преодоляване на езиковата бариера.

- Една от последните ви роли е във филма на Светослав Овчаров "Врагове". Моя колежка му зададе такъв въпрос: "Могат ли противоречията между българите да се окажат по-силни от омразата към враговете? - Вие как ще отговорите?
- Ще отговоря така:

Гледайте този филм, и ще научите още нещо за себе си като народ!

Още

На война като на война! Само мъже играят във "Врагове" на Светослав Овчаров

На война като на война! Само мъже играят във "Врагове" на Светослав Овчаров

- Разбрах, че екипът на "Врагове" е преживял доста премеждия по време на снимките...Разкажете накратко вие как си "изпатихте"?
- Не съм си "изпатил" въобще. Работихме в чудесна колегиална и професионална атмосфера. Снимачните условия в този военен филм понякога бяха наистина близо до бойните. Имам предвид дъжд, наводнения, студ, недоспиване и т.н. Надявам се това да личи на екрана, иначе няма нужда да се споменава.

Вярно е, че съм пристрастен като участник във филма, но ми се ще повече хора да го видят и да пратят и други хора, да направят същото.

"Врагове" на режисьора Светослав Овчаров

- Доста работите... Работохолик ли сте? Нещо явно постоянно ви "гложди" отвътре... Предстои ви и режисьорско предизвикателство - "След репетицията", а Бергман не се "чете" лесно... Какъв е вашият "прочит"?..
- Май това с работохолизма е характерно за професията. При нас хората винаги искат допълнителна работа. Това ги държи в равновесие и добро творческо самочувствие. Да, репетирам с великолепни актьори: Веселин Ранков, Стефка Янорова и Гергана Плетньова в Театър "Българска армия".

В "Контрабасът" на сцената на Народния театър

Ще Ви отговоря афористично: ще се опитаме да прочетем пиесата като "Игра на сънища". Действието на пиесата "След репетицията" от Ингмар Бергман ни въвежда в театралния свят, в който властват фантазията и сънищата. "Направени сме ний от сънища, и сън отвред обгръща тоз малък наш живот..." (Шекспир, "Бурята", превод Валери Петров).

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Танцовият пърформанс FRACTUS - вълнуващото взаимодействие на телата

На 22 и 23 януари 2021 г. от 19:30 ч. - на Сцена "Дерида"

Кой разплака ангелите в Народния театър

За свободата и несвободата на човека - Христо Мутафчиев с премиера на моноспектакъл по текст на Стефан Цанев, режисьор е Стоян Радев

"Чайка, Чайки... Чайката"! или защо бунтарство срещу бунтарството също е бунт

"Театрална совалка 2021" НБУ представя спектакъла по пиесата на А. П. Чехов в Национален студентски дом на 25 януари 2021 г.

Касиел Ноа Ашер влиза челно в "Нощта на покера"

Предпремиерата на модерната адаптация по мотиви от "Трамвай желание" на Тенеси Уйлямс ще бъде на 4-и февруари, а премиерата на 6-и в театър "Азарян"

Премиера на "Go-Do-t" по мотиви от "В очакване на Годо"

А какво би станало, ако Владимир и Естрагон бяха жени?

Теодора Стефанова, примабалерина на "Арабеск", с двоен юбилей

50 години и 30 от тях, отдадени на балетното изкуство, превърнали я в лице на съвременния танц в България