ЕМБЛЕМАТИЧНИ РЕЖИСЬОРИ
Ингмар Бергман: Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение - като великолепна и взискателна любовница
Днес се навършват 100 години от рождението на гениалния режисьор
Редактор : / 3322 Прочита 0 Коментара
Преди близо век, на 14 юли се ражда Ингмар Бергман - един от най-великите режисьори на своето поколение, чието творчество продължава да ни впечатлява и провокира.
Искам да съм личност, предизвикваща раздразнение - човек, когото не можеш да поставиш в рамките на привичното", заявява знаменитият режисьор.
Роден през 1918 г. в Упсала, северно от Стокхолм, този син на лутериански пастор е заснел близо 60 филма между 1946 г. и 2003 г., сред които "Шепот и викове" (1972), "Сцени от един семеен живот" (1973), "Есенна соната" (1978) и "Фани и Александър" (1982). Той е режисьор и на повече от 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон.
1969 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Бергман е активен в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 г. кариерата му е сериозно застрашена в резултат на обвинения и разследвания за укриване на данъци. Макар че съдебното преследване е преустановено по липса на доказателства, разгневен, Бергман спира всички текущи проекти, затваря студии, и отива в самоналожено изгнание в Германия в продължение на осем години.
Живее известно време в Мюнхен, където прави филма "Змийското яйце" и поставя пиеси в местния Резиденс театър.
През 1982 година Бергман временно се връща в родината си, за да режисира "Фани и Александър".
Той обявява, че това е последният му филм и че смята да се фокусира върху театъра. Последната му театрална постановка е на "Дивата патица" на Хенрик Ибсен в Кралския драматичен театър в Стокхолм през 2002 година.
Режисьорът по време на снимките на "Фани и Александър" (1982) Снимка: IMDB
През този период Бергман пише и режисира няколко телевизионни продукции, част от които впоследствие са показвани и в кината. Последната от тях е "Сарабанда" (2003), продължение на "Сцени от един семеен живот", което той завършва на 84-годишна възраст.
Режисьорът се жени пет пъти. Освен браковете си, Бергман има продължителни любовни връзки с актрисите Хариет Андершон, Биби Андершон и Лив Улман, с която има дъщеря - писателката Лин Улман. Има девет деца, едно от които надживява.
"Лице в лице" (1976) Снимка: IMDB
Единадесет години след като умира на 89-годишна възраст в дома си на остров Форьо в Балтийско море, послужил като декор за филма му "Персона", Бергман си остава за мнозина представилият най-добре страданията, илюзиите, лудостта и изневерите режисьор.
"Главното в обучението ни бе базирано върху греха, изповедта, наказанието, изкуплението и прошката", е написал той в автобиографичната си книга "Латерна магика", която излезе в чисто ново издание на български от издателство "Колибри", в превод на Васа Ганчева.
"Неуспехът има свой особен привкус, горчиво пикантен, препятствията събуждат агресивност, стимулират гаснещите творчески сили. Привлекателна е идеята да се превземе Еверест откъм северозападната страна. И преди да замлъкна завинаги по биологични причини, аз искам да ми се противоречи, да будя съмнения - и не само в мен самия, това и бездруго ми е всекидневие.
Написана със завладяваща чувствителност, "Латерна магика" проследява живота на Бергман от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното, както и бурните му романтични истории с пет съпруги и няколко любовници.
Режисьорът си спомня свои преживявания и състояния чрез поредица от дълбоко лични ретроспекции, документиращи някои от най-важните моменти в историята на киното на 20-и век, както и личните обсесии на твореца, въвлечен в тях, отбелязват издателите, цитирани от БТА.
Бергман в "Сарабанда" (2003) Снимка: IMDB
От "Криза" до последния си филм "Сарабанда", Бергман, който обичаше жените и киното и ненавиждаше смъртта, представи метафизика на обтегнатите човешки взаимоотношения, в която Господ е колкото могъщ, толкова и отсъстващ, оставяйки на този свят единствено болезнено чувствителната съвест между шепот и викове.
"Ингмар черпеше много от собствения си опит, от миналото си", поясни неговата дъщеря, бившата актриса Ана Бергман, предава Франс прес.
По думите на друг корифей в киното, Уди Алън, "при всичките си странности, религиозни и философски мании, Бергман е роден разказвач на истории, който е забавен дори когато си е наумил да драматизира идеите на Ницше или Киркегор".
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}