В края на миналата година светът изгуби един от най-добрите режисьори на съвременното кино - Анджей Вайда. Знаменитият поляк бе считан за един от създателите на т.нар. Полска школа от средата на 20 век. Вайда създаде филмови шедьоври като "Човекът от мрамор", "Човекът от желязо", "Пепел и диаманти", "Всичко за продан", "Дантон" и мн. др., които му донесоха престижни награди, сред които "Оскар" /2000 г./, "Сезар", италианската театрална награда "Луиджи Пирандело", "Златен лъв" от Венеция, "Златна мечка" от Берлин и др. В последните години режисьорът създаде филми, които и днес, след смъртта на режисьора, са широко дискутирани. Това са филмите "Катин" и "Лех Валенса".

Вайда е роден на 6 март 1926 г. в Сувалки, Полша. Баща му Якуб е офицер от полската армия, убит при Катинската гора. Това е болна тема за младия Вайда, който в цялото си творчество проявява нерв към историческата тематика, а заровените тайни на Катин го вълнуват до смъртта му.

Филмът "Катин" - безпощадно обвинение

В едно от малките интервюта, които дава по повод филма "Катин", Вайда обвинява в престъпление Сталин и неговия сподвижник Лаврентий Берия: "Сталин е искал да припише това престъпление на германците, но през 1940 година в Катин е била само съветската тайна служба НКВД. Едва от 1941 г. Вермахтът се придвижва към Русия. Масовите гробове са открити през 1943 година. При непоносимите сцени на разстрел са използвани немски пистолети с немски муниции. Моят филм развълнува не само поляците, но и много руснаци. Те за пръв път се убедиха в престъпленията на Сталин - колко прецизно, преднамерено и безжалостно са извършвани те. Когато правех филма, дори не съм си и помислял, че филмът ще бъде показан по държавната руска телевизия, както се случи, и предполагам, че това е разпореждане на Путин. Това е коренно различно отношение. Преди руснаците се опитваха да ни убедят, че убийството на повече от 20 хиляди поляци е престъпление, погасено по давност, но то няма как да бъде забравено. Независимо от това кой е бил виновен в едно друго време!.." , каза приживе Анджей Вайда за най-личния филм в творчеството си - "Катин".

Кадър от филма "Катин"

Режисьорът бе наистина ненадминат майстор на историческото и социално-критичното кино. Филмите му "Човекът от мрамор" /1977 г./ и "Човекът от желязо" /1981 г./ са остра критика на предишната система.

Кадър от филма "Човекът от мрамор"

На тази тема е и последният филм на Вайда - "Остатъчни образи" /2016 г./ Филмите "Всичко за продан" /1969 г./ и "Без упойка" / 1978 г. / изследваха назряващото морално напрежение в полското общество. Но безспорните шедьоври на Вайда си остават филмите му "Пепел и диаманти" /1958 г. /, "Обетована земя" /1975 г./ и "Дантон" /1975 г. /.

Кадър от филма "Пепел и диаманти" със Збигнев Цибулски

В тях участваха знаменити актьори на полското и световното кино като Збигнев Цибулски, Ева Кшижевска, Даниел Олбрихски, Кристина Янда, Жерар Депардийо и др. Филмът "Пепел и диаманти" е считан за връх на Полската школа с характерните за направлението граждански патос и остра нравствено-психологическа проблематика. За поляците това е филмът, който най-вярно пресъздава войната, с нейните поражения върху полското общество.

Режисьорът в началото на кариерата си

В "Човекът от мрамор" Вайда извайва образ на герой, който се опълчва на конформизма и смело застава зад мнението си. "Струва ми се, че успехът на филма се дължи на факта, че хората искат да видят някой, който има мнение, защитава го и отива до край", казва Вайда и доразработва тази тема в "Човекът от желязо", който с право може да бъде наречен "огледало" на живота в Полша в годините на най-голямото социално напрежение в страната - между 70-те и 80-те години на миналия век. "Човекът от желязо" разкрива репресивните методи на властимащите спрямо работническата класа.

Режисьорът по време на снимки

А когато казваме, че Вайда освен полски е и световен режисьор, то за доказателство стига и един-единствен пример - филмът му "Всичко за продан", сравняван от критиците с шедьовъра на Фелини "Осем и половина". Анджей Вайда наистина остави ярки кинопроизведения, които са в златния фонд не само на полското, но на световното кино. А филмът му за масовия разстрел при Катин и в момента буди не само размисъл, но разгорещени публични дискусии и разговори на високо дипломатическо ниво. С този филм Вайда сякаш бръкна в незараснала рана и макар да е покойник, сякаш продължи да живее от екрана, като будната съвест на поляците.

Еми МАРИЯНСКА