Наричат Бертолт Брехт "човека-театър". Той е автор на много пиеси, сред които "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг" и др.; създател e на театър "Берлинер ансамбъл". Брехт е и поет, и драматург, и режисьор, и теоретик в областта на театралното изкуство. Според много театроведи, на него дължим утвърждаването на т.нар. "научен театър", или "епически театър" - театърът, който развива една история на сцената като грандиозен епос. Всъщност, мащабният поглед на драматурга личи още в ранните му творби като "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", "Мъжът си е мъж" и др. Негативизмът и осъждането на буржоазния свят и увлечението на Брехт по учението на Маркс, изглеждало парадоксално в очите на съвременниците му, защото той самият е син на фабрикант. Левите убеждения на драматурга, обаче, са факт, и той замалко не влиза в затвора, набеден че е комунист.

Статуята на Брехт пред Берлинския драматичен театър "Берлинер ансамбъл". Снимка: Shutterstock

Ойген Бертолт Брехт е роден на 10 февруари 1898 г. в Аусбург и днес се навършват 120 години от рождението на този гений на театралната сцена.

Като младеж следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в лазарет. После продължава следването си и избира на какво ще се посвети - на театъра и литературата. Постоянно пише стихове. Поетическото си творчество Брехт започва със смели антибуржоазни сатири и експресионистични балади, но под влиянието на автори като Вийон, Рембо и Киплинг скоро осъзнава, че творчеството му трябва да задълбочи погледа си в съдържателно отношение и да намери своя собствен поетичен глас.

Само на 24 Бертолт Брехт става носител на литературната награда "Хайнрих фон Клайст", а две години по-късно - през 1924 г. постъпва на работа като драматург в "Дойчес театър", при знаменития Макс Райнхард. ИИменно там започва да работи по идеята си за "епическия театър".

Бертолт Брехт и съпругата му Хелене Вайгел през 1956 г. Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През 1928 г. се жени за голямата актриса Хелене Вайгел двамата жънат големи професионални успехи още с първата си съвместна постановка на "Опера за три гроша".

Когато започва вълната на националсоциалистическата диктатура в Германия, Брехт е принуден да емигрира в Дания. В Германия изгарят твробите му и отнемат му немското гражданство.

През 1941 г. драматургът се преселва в Съединените щати. Мечтае да се реализира като сценарист в Холивуд, но досието му на комунист става пречка да се реализира. Брехт е привикан на разпит от Комисията за антиамериканска дейност и едва успява да избегне затвора. Става му ясно, че няма бъдеще в Меката на киното.

След Втората световна война - през 1948 г. Брехт и Хелене се връщат в Европа и се установяват в Източна Германия. Заедно създават световноизвестния театър "Берлинер ансамбъл".

Гробовете на поета и съпругата му Хелене в Берлин. Снимка: Shutterstock

Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата, защото той е признат майстор на социалния разказ.

Бертолт Брехт умира на 14 август 1956 г. в Берлин.

Гробът му е до този на Хегел - неговият учител по диалектика.

Из "Балада за приятния живот" на Бертолт Брехт:

/По Франсоа Вийон/

Поел бих с радост аз подобно бреме:

Велик и сам, загледан към простора?

Ала видях отблизо тези хора

И рекох си: "Отказвай се навреме!

Гладът е мъдрост и досада, знай!

А смелостта е слава и беди.

Ах, гладен, мъдър, смел и сам бе ти,

Но вече на величието - край!

Тук няма щастие без пукнат грош:

Животът е приятен сред разкош!"

Брехт, за целите на изкуството:

"Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма".

"Най-важното е да се научат хората да мислят".

"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му".

"Често истината ни изглежда вероятна, само с помощта на малки лъжи".

Другите за него:

"Сам Брехт смяташе всичко, излязло изпод перото му, за нещо незавършено: нещо, на което предстои развитие.

Той се вслушваше жадно във всички предложения и възражения и щом съмненията или съветите се окажеха достатъчно убедителни, начаса пристъпваше за хиляда и първи път към преработка на вече създаденото, дори ако това означаваше, че ще трябва да започне всичко отначало.

Чрез този метод на работа Брехт достигна до онова изключително силно въздействие на творбите си - те принуждават зрителя или читателя сам да довежда започнатата работа докрай, подбуждат го да спори с Брехт, да се съмнява и да се съгласява с него.

При все че наричаше драмите си "учебни пиеси", Брехт в никакъв случай не се смяташе за "наставник на нацията". Той имаше съзнанието, че "нищо не знае" и бе готов, и се стремеше да учи от другите. Той искаше да подбужда, искаше да разговаря и спори с другите, да им помага да мислят.

Това "сократовско качество" преминава през цялото творчество на Брехт. Произведенията му не оставят читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова и нова сила"

У своите актьори той откриваше качества, за които те дори и не подозираха, и успяваше да изтръгне от тях истинското им дарование. Много артисти - и то тъкмо онези, които заслужават това име - не скриват, че дължат актьорската си същност на Брехт.

Дори след като някоя пиеса бе вече поставена, Брехт не прекратяваше репетициите. Той се допитваше до зрителите за впечатленията им от спектакъла и техните отговори събуждаха у него нови хрумвания за поетически творби и театрални постановки. Брехт превръщаше всеки човек, с когото говореше, в свой сътрудник.

Не от изкуствена скромност той наричаше драмите си "опити". Тези пиеси в действителност бяха опити да разкрие пред зрителя по нов начин своя вътрешен свят. "Поетът - казваше той - трябва да експериментира, тъй както е правил един Архимед, един Бейкън или един Галилей."./ 1958 г.,Лион Фойхтвангер/

Еми МАРИЯНСКА