Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Синът на чеха Мърквичка загива като български офицер на фронта

МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Синът на чеха Мърквичка загива като български офицер на фронта

На 16 май т.г. се навършват 83 години от смъртта на художника

"Задушница", 1899 г., худ. Ив. Мърквичка

Той е сред чехите, чиито имена бележат културния напредък на страната ни след Освобождението: д-р Константин Иречек, Ярослав Вешин, Карел и Херман Шкорпил, братята Георги и Богдан Прошек, Франц Милде, Антонин Колар, Антонин Новак, Антон Шоурек, Иван Буреш, Вацлав и Лудвиг Стрибърни, Йосиф Шнитер, Иван Цибулка, Йозеф Питер, Владимир Сис и др.

Той е Ян Мърквичка, когото българите "прекръстват" на нашенското Иван и дотолкова обикват като свой, че започват да го наричат "българския чех".

Автопортрет на Ив. Мърквичка

Ян Мърквичка пристига у нас след Освобождението и се влюбва в България. Работи като учител по рисуване в Пловдив, а съдбата го среща с най-големите родни интелектуалци от епохата на Възраждането - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков и др. Той е Ян (Иван ) Мърквичка - основателят на Рисувалното училище у нас - бъдещата Национална художествена академия. Освен да рисува, пишел сонети. През 1930 г. отпечатва на чешки език стихосбирката "Прашинки от неведомото", в която рисува с думи живота в България.

Още

24 известни пловдивски художници в  сборната изложба "Живописта сега - Пловдив 2021"

24 известни пловдивски художници в сборната изложба "Живописта сега - Пловдив 2021"

Зографисал е храм-паметника "Александър Невски". Оставил ни е уникално наследство от картини, които с неподражаема сила разкриват българския бит, дух и характер. От Пловдивския период са уникалните му платна: "Пловдивски пазар" (1883, НХГ), "Сакаджии" (1887, НХГ), "Циганска веселба" (1887, НХГ), "Птицепродавец" (1887, НХГ), "Пазар в Пловдив" (1888) и др. През 1889 г. Мърквичка се установява в София, а през 1894 г. илюстрира първото издание на романа "Под игото". Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски става автор на герба на Княжество България. Мърквичка е сред организаторите на първите художествени изложби у нас и на първото родно специализирано списание за изкуство.

„Шопско хоро“, худ. Ив. Мърквичка

Този невероятно талантлив и енергичен човек наистина записва със златни букви името си в историята на българската култура. На 16 май т.г. се навършват 83 години от смъртта на бележития художник и общественик.

Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Завършва пражката Академия за изобразителни изкуства, а по-късно и Мюнхенската кралска академия при Ото Зайц.

След завръщането си в Прага в края на 1870 г., започва работа като гимназиален учител по рисуване. Стилът му е в духа на мюнхенската академична живопис.

„Пловдивски пазар“, худ. Ив. Мърквичка

Още

Възходите и паденията в българската история през четката на Димитър Гюдженов

Възходите и паденията в българската история през четката на Димитър Гюдженов

В България идва по покана на правителството на Източна Румелия. Времената на първото десетилетие след Освобождението у нас имат потребност от новатори и изучени хора отвън. "Нямаше нищо, трябваше всичко", кратко и ясно определя характеристиката на онова време Иван Вазов. Мърквичка идва у нас едва на 25 - в началото на творческата си кариера, а Пловдив, където се установява, вече се оформя като културен и социален център на страната. Кипи подготовката и на Съединението.

През есента на 1881 г. Мърквичка става учител по рисуване в пловдивската гимназия "Александър І". Той е първият, който започва да обучава в тънкостите на рисувателните техники и момичета - нещо изключително напредничаво за времето си и все още непознато у нас.

Художникът иска да въведе методите на рисуване от натура, а хора за позиране се намират трудно. Предразсъдъците и дълбоко вкоренения в народопсихологията ни фолклорен мит за "зазиждането" усложняват работата му.

"Вървях ли по улицата, често се спирах скрит някой да не ме види, и рисувах интересен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, да не го урочасам", разказва художникът в спомените си. Днес това звучи смешно, но е факт.

"Седнала жена в градината", худ. Ив. Мърквичка

Още

Дечко Узунов: В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието...

Дечко Узунов: В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието...

Мърквичка прави първата си самостоятелна изложба в Пловдив. Там създава и първите си композиции с маслени бои, като картината "Пловдивски пазар" (1883), рисува и майсторски портрети. Местните хора постепенно го опознават и обикват като свой. "Преименуват" го от Ян, на Иван.

Четири години след Съединението, Мърквичка се премества да живее в София, но продължава да рисува основно сцени от селския бит на България. Създава два варианта на легендарното си платно "Ръченица" (през 1894 и 1906 г.), както идва варианта на не по-малко известната си картина "Задушница" (от 1895 и 1899 г.).

"Ръченица", худ. Ив. Мърквичка, НХГ

Днес едно от платната "Ръченица" се съхранява в Националната художествена галерия, а другото има интересна история - изчезва за цели десетилетия, след което се появява на търг, където е откупено за сумата от 75 000 евро.

Любопитен момент, свързан с картината "Ръченица" е този, че на нея е изобразен ирландският журналист и кореспондент на в. "Таймс" Джеймс Баучер, който играе ръченица в една кръчма край Бистрица, откъдето бил файтонджията му. Мърквичка и Баучер се запознали случайно, а покрай танца от картината, българите кръстили Баучер "ирландецът с българско сърце".

"Македонска българка", худ. Ив. Мърквичка

Още

Константин Щъркелов: Когато рисувам, аз чувам музика

Константин Щъркелов: Когато рисувам, аз чувам музика

През 1896 г. Мърквичка, заедно с Константин Величков и Антон Митов, основават Държавното рисувално училище в София. Мърквичка, Митов и д-р Иван Шишманов изработват законопроекта за създаването на учебното заведение. Чехът го оглавява, а един от първите преподаватели в школото става сънародникът му Ярослав Вешин. Училището бързо печели признание. Получава Златен медал на Парижкото изложение по художествено образование, Златен медал на изложението в Сен Луи през 1904 г. и Гран При на изложението в Лиеж през 1905 г.

Заедно с други български общественици Мърквичка основава и първото сдружение на българските художници - Дружество за поддържане на изкуството в България (преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България) и съвместно с Антон Митов редактира първото българско списание за изобразително изкуство - "Изкуство" (1895-1899).

Портрет на Петко Славейков, худ. Ив. Мърквичка

Още

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Едно от най-забележителните събития в живота на Ян Мърквичка у нас е изографисването на храм-паметника "Александър Невски", в което по негова инициатива взимат участие 14 млади творци, току-що завършили Рисувалното училище. Всъщност, това става възможно след големи усилия, и български художници да участват в изографисването, тъй като се водели разгорещени спорове дали то не трябва да бъде изпълнено само от руски художници.

Самият Мърквичка е автор на стенописите в храма "Изкушението на Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др. Той рисува иконата на Света Богородица с Младенеца за северния олтар, чийто прототип става една циганка просякиня. По-късно рисува и голям живописен исторически цикъл "Страдания за свободата на България" (известен и като "Под игото").

Ноктюрно на ужаса от цикъла "Под игото", 1897, худ. Ив. Мърквичка

Още

Променил ли се е българинът от времето на Вазов

Променил ли се е българинът от времето на Вазов

Мърквичка е илюстрирал романите на Иван Вазов, както и много негови стихотворения; също и български народни приказки като "Педя-човек, лакът брада" и мн. др.

Дело на Мърквичка е и първият образ на Паисий в българската живопис.

Под влиянието на импресионизма в Париж, през 1900 г. Мърквичка създава серия от красиви платна с пейзажи, както и много портрети в духа на новото течение в изобразителното изкуство.

Художникът има заслуги за организирането на павилион за изящни изкуства в Първото българско земеделско-промишлено изложение, предтеч на Пловдивския панаир. На него художникът участва с 15 картини и скулптура, кръстена "България - покровителка на земеделието и занаятите".

Мърквичка е автор и на картината "Три сестри - Мизия,Тракия, Македония(1915), в която изразява обичта на българите и болката им по техните братя и сестри извън пределите на родината.

"Три сестри", худ. Ив. Мърквичка

Тази творба се появява във важен момент от историята на българския народ. През 1915г. България се намесва в Първата световна война на страната на Германия, водена тъкмо от стремежа си да освободи Македония. ,,Трите сестри" са трите области - Мизия, Тракия и Македония, където през XIXв. се формира българската нация, призната със султанския ферман от 1870 г. за създаване на Българската екзархия.

Още

Правим обща изложба с Македония и Сърбия за некропола край Требенище

Правим обща изложба с Македония и Сърбия за некропола край Требенище

Иван Мърквичка, до края на живота си, е радетел за българско национално обединение. И след погромите на България във войните, той не изоставя темата Македония. През 1929 г. рисува портрета на мома от кривопаланското село Радибуш. През 1931г. се появяват двата му изключително красиви портрета на смилевчанките, както и портрета на жена от Скопска Черна гора. Картината ,,Македонка" (от село Смилево) е била нарисувана в дар за народния поет Иван Вазов, послучай 50-годишния юбилей на писателя през 1920 г.

"Българка от Смилево", худ. Ив. Мърквичка

Още

"Великден в България, Чехия и Словения" - в Регионален етнографски музей - Пловдив

"Великден в България, Чехия и Словения" - в Регионален етнографски музей - Пловдив

Тези творби са публикувани в албума ,,България в образи", издаден за първи път в София през 1929 г., като техническата работа по направата на клишетата за цветната репродукция била извършена в Прага.

Близо четири десетилетия Иван Мърквичка твори и работи за издигането на България пред света, с много любов и всеотдайност. Завръща се в родината си през 1921 г. и умира в Прага на 16 май 1938 г. Междувременно постоянно пътува до България и започва да подписва картините си с български букви.

"Македонска българка от Скопска Черна гора" (1931), худ. Ив. Мърквичка

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

За него Андрей Протич пише:"Няма род, спадащ към рисунката и живописта, с който той да не се е занимавал. Всички сюжети, които е могла да му даде българската природа, българският живот и революционната епоха (преди Освобождението на България и неотдавнашния турски режим в Македония) са третирани от него.

Непрекъснато и неуморно на работа, той се движи от обикновена етнографическа скица на българския селянин до композиционни картини, представляващи подвижни народни сцени; от скица на някоя селска колиба, до интериори на някоя натъпкана с хора, пушек и светлина селска кръчма; от илюстрация на някоя новела, до декоративно пано; от лека и бегла портрет-скица, до барокови портрети на видни, официални, царски и църковни личности; от революционна картина из македонския живот, до икони в православни християнски храмове..."

„Сватба в Момчиловци“, худ. Ив. Мърквичка

В знак на благодарност към делото на Мърквичка, преди шест години нашето Министерство на културата реши да откупи гробното място на художника в пражкото гробище "Малвазинки", като грижата за него пое Българският културен институт в Прага.

Това бе един жест на благодарност на България към "българския чех" Иван Мърквичка.

Автопортрет на Ив. Мърквичка

Като живописец, педагог и обществен деец, Мърквичка несъмнено е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението. Животът му бе съдбовно свързан с България. Малцина знаят, че тази съдбовност има и едно трагично изражение - синът му Иван Мърквичка Младши загива на фронта през Първата световна война като български офицер и герой на фронта.

"Задушница", 1899 г., худ. Ив. Мърквичка

Още

Националният Военноисторически музей гостува в галерия "Средец" с  платна на Ярослав Вешин

Националният Военноисторически музей гостува в галерия "Средец" с платна на Ярослав Вешин

Иван Мърквичка има двама сина - Карл, роден през 1882 г., но починал още като дете, и Иван, роден в Пловдив и кръстен с широкоразпространеното у нас име. Мърквичка Младши наследява интелекта на своя баща. Завършва индустриална химия в Пражката политехника - днешният Чешки технически университет. Получава степен доктор по химия. През 1909 г. служи като доброволец в българската армия, след което се връща в Чехия и постъпва на работа във фабрика за изкуствени торове. Поканен е на работа в Москва, но престоява там едва година и се връща в България, за да вземе участие в Балканската война в състава на елитния 6-ти пехотен Търновски на Н. Ц. Височество полк. Участва в походите и победоносните боеве в Тракия срещу турците при Гечкенли, Селиолу, на линията Люлебургас, Татарлар, Кадъкьой и Чаталджа.

Малко известен факт е, че прочутата картина на чешкия художник Ярослав Вешин - "На нож (,,Атака") от 1913 г. всъщност представя войници от столичните пехотни полкове-1-ви Софийски и 6-ти Търновски. В Балканската война (1912-1913г.) Яр. Вешин е "военен художник" към Главната квартира и в тази картина пресъздава героизма и доблестта на българския войник.

"Пловдивски пазар", худ. Ив. Мърквичка

Още

Изгубената България: Помнете падналите!

Изгубената България: Помнете падналите!

На 21.01.1913 г. започва вторият етап на Балканската война. Загубите на 6-ти Търновски полк в двете Балкански войни са 1851 души: 395 убити, починали и безследно изчезнали и 1456 ранени. През август 1913г. 6-ти пехотен Търновски полк се връща в гарнизона си за демобилизация. Иван Мърквичка Младши също е демобилизиран и се връща към научните си занимания с агрономични изследвания в пловдивското село Садово.

Скоро, обаче, заниманията му с ботаника са преустановени - през 1915 г. България влиза в третата поредна война за своето обединение. Този път то трябва да бъде осъществено в съюз с Германия, в хода на бушуващата Европейска война, прераснала в световна.

Д-р Иван Мърквичка отново е мобилизиран. Заминава за фронта вече като запасен офицер поручик, командир на 12-та рота от 29-ти пехотен Ямболски полк при 3-та Балканска дивизия. Участва във всички походи и боеве на дивизията и е убит в битка. Смъртта му е описана от Пенчо Сарафов в разказа ,,Герой и учен" от сборника ,,Слава на героите", както и от Ст. Чолаков, учител от Бургас:

Още

Националният военноисторически музей отбелязва края на Първата световна война

Националният военноисторически музей отбелязва края на Първата световна война

"На 17 август 1916 г. 12 рота от 29 пехотен Ямболски полк получи заповед да атакува неприятелските позиции при вр. Гражден-югозападно от Добро поле. Вече няколко часа две наши роти водеха отчаяна борба със силно укрепилия се противник. Под командата на нашия любим и високоинтелигентен началник, зап. поручик Иван Мърквичка, ротата зае бързо изходния си пункт и без много бавене, с бърз и решителен устрем започна яростна атака. Но борбата се оказа неравна, противникът - упорит и силен. Окопал се здраво, едва видим в окопите си, заградени и защитени с редици телени мрежи, той оказваше отчаяна съпротива в тази кървава борба.

Задачата се затрудни, жертвите бързо се увеличаваха, а редиците оредяха. Наложи се кратко съвещание между участващите офицери. И този път поручик Мърквичка прецени правилно положението, защото най-малкото отстъпление, или колебание, би коствало живота на стотици бойци. Под негова обща команда, започна втора, още по-решителна атака. Този път противникът беше напълно разколебан и обезвреден, но скъпи жертви покриха окървавената земя!

Още

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

Падна, пронизан в сърцето, между многото други и нашият скъп другар и незаменим ротен командир Иван Мърквичка. Трупът му беше отнесен в с. Градешница и погребан там при големи почести в малкия църковен двор, заедно с други офицери. Така завърши своя земен живот този скъп другар и ценен човек, прекарал ред години в лабораториите, да служи на цялото човечество със своите научни изследвания.

Тази скъпа жертва покруси старите му родители, загубили единствената си рожба."

"Българският чех" Иван Мърквичка

Смъртта на Иван Мърквичка на фронта е посрещната с голяма скръб от семейството му. Баща му е покрусен, мъката на художника е неописуема. На стари години той иска да види гроба на сина си и заминава за фронта, под грохота на бойните действия. Това е документирано с много фотографии и материали от пресата, както и в писмените спомени на много свидетели.

Иван Мърквичка плаче и рови с ръце в пръстта при Градешница...

Свидетел е записал: "В недоумение се питаха проходящите войници: "Какво ли търси тук, на този вечно неспокоен и кървав фронт този беловлас цивилен пътник на бойното поле, гдето непрестанно адски гърмежи изпълват простора, раздрусват земята и далеч нейде, зад мрачната Бабуна, се разнася тяхното мълниеносно ехо?..."

Посмъртно поручик Иван Мърквичка е произведен в чин капитан. Награден е с два български ордена -,,За храброст", IV ст., 1 кл. и ,,Св. Александър", V степен.

Художниците от различните дружества на излизане от ресторант “България” след банкета, даден в чест на Алфонс Муха по случай пристигането му в България. В центъра от ляво надясно: с дълга бяла брада Иван Мърквичка, до него руският писател Василий Немирович-Данченко, Алфонс Муха. Виждат се още Андрей Николов, Райко Алексиев, Никола Танев, Антон Митов, Иван Лазаров. София, декември 1925 г. / Източник: Изгубената България

До края на дните си Иван Мърквичка не може да прежали своя син-герой. През 1936 г. в Прага е организирана юбилейна изложба, послучай 80-годишнината на художника. Това е и последната изложба преди смъртта на забележителния "български чех" Иван Мърквичка, който отдаде на България не само творчеството си, но и най-скъпото си - своя син!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Иван Цибулка: Сърцето ми се лута в разни посоки...

Иван Цибулка: Сърцето ми се лута в разни посоки...

Още

Националният Военноисторически музей гостува в галерия "Средец" с  платна на Ярослав Вешин

Националният Военноисторически музей гостува в галерия "Средец" с платна на Ярослав Вешин

Още

"Немите" герои на двете световни войни

"Немите" герои на двете световни войни

Още

"Репортажи от България" на Джеймс Баучер излизат за първи път от 35 години насам!

"Репортажи от България" на Джеймс Баучер излизат за първи път от 35 години насам!

 

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

Прокълнатият ангел Алън Гинсбърг: Няма истина. Има само различни гледни точки

"Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени лудост, изгладнели, истерични голи, влачещи се през черните улици на разсъмване... " 95 години от рождението на поета

Жозефин Бейкър: Бронзовата Венера на джаза и Съпротивата

В историята ѝ има всичко: глад, Париж през 20-те, скъпи кожени палта, богати мъже и шпионажи

За Сервантес, рицарството на духа и "санчизмите" на живота

405 години от смъртта на великия автор на "Дон Кихот"

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Изложбата "Няма го вече Наполеон" в парижкия музей "Инвалидите" разказва за усилията му да опази паметта за приноса си като веонен гений и лидер от нов тип

Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?

405 години от смъртта на гениалния драматург и поет