На 17 юни 1945 г. в София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, взела участие в победата над Нацистка Германия, в рамките на Трети украински фронт. Неин командир е ген. Владимир Стойчев. Под негово командване българската войска достига най-далечния рубеж - Австрийските Алпи. Ген. Стойчев е герой на четири войни - Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна война. Както е известно, той е страстен любител на конете и казва, че те са "немите" герои на много войни. Но не само конете са били герои, редом до войниците в бойните сражения. Много животни са дали своя принос за опазването на човешки животи, или за вдигане на бойния дух на войниците, в най-ожесточените битки от световната история. На някои от тях признателното човечество е дало дори име и им е издигнало паметник. Вижте най-забележителните примери на героизъм, проявен от "немите" герои на двете световни войни. Тези животни са повод и за размисъл за жестокостта на всяка война и трагизма на безименните й жертви. Днес, когато светът тръпне от ужас пред заплахата от нова световна война, нека тези примери ни накарат да се замислим.

Обикновено гълъбче спасява от гибел цял батальон войници. То успява да достави писмо със зов за помощ, макар че е ранено - лети без едно краче и почти напълно сляпо. За този подвиг е наградено като човек - с бойна награда, а телцето му днес се съхранява в един военен музей. Гълъбчето-герой носи името Шер Ами. То е подготвено от британски експерти и е записано като войник в Корпуса за връзка с американската армия във Франция. През 1918 г. по време на жестоката битка в гората при Аргон, Шер Ами спасява 194 британски войници.

Битката при Аргон

Батальонът на майор Чарлз Уайтлис е обкръжен от немците в гората, без никаква връзка с командването на британската армия. Жертвите са много. За два дни, от 500 човека остават живи...194. Отчаян от човешките загуби, командирът на батальона изпраща пощенски гълъб с молба за помощ. Птицата, обаче, е ранена от вражеските снайперисти. Немците прострелват и втория британски пощенски гълъб. Остава последната спасителна птица - гълъбът Шер Ами. Привързват на лявото му краче записки с точните координати на батальона.

Немците забелязват гълъба и откриват огън по него. Шер Ами е ранен, но кървящ и ослепен, продължава да лети смело напред. Лети ранен 40 километра, в продължение на 25 минути, но стига до щаба на дивизията. Храбрият гълъб спасява живота на 194 британски войници и се превръща в героя на 77-а британска стрелкова дивизия.

Еднокракият герой, който днес служи за пример на воинско себеотрицание

Лекари се опитват да спасят ранената изтощена птица. Не могат да спасят зрението й, но слагат на Шер Ами дървена протеза на крачето. Когато започва да се възстановява, птицата е качена на американски кораб, под личната опека на ген. Пършинг. Гълъбът Шер Ами е награден с френския Военен кръст за храброст, и със златен медал от армията на САЩ.

Паметник на гълъба-герой Шер Ами във Франция

Гълъбът умира през 1919 г. и е препариран. Днес може да бъде видян в Смитсонския музей.

Препарираната птица днес е в музея

В годините на Първата световна война герои стават и други птици. За предвиждане на опасността от газови атаки на Западния фронт, са използвани канарчета. Тези малки птички притежават тънка сензитивност, и войниците ги държали в землянките си като "датчици". Когато канарчетата преставали да пеят, това било сигурен знак за наближаваща опасност.

Канарчетата били редом до войниците в землянките

Глиганът Тирпиц станал талисман на британския крайслер "Глазго"в Първата световна война. Първоначално той бил качен на борда на немския крайслер "Дрезден", до март 1915 г. И когато "Дрезден" е ударен и почва да потъва, останалият последен на борда му Тирпиц, в уплаха си скача в морето. Британски матроси го забелязват и спасяват животното на борда на "Глазго".

Храбрият глиган

Именно те го кръщават Тирпиц, по името на известния адмирал, получил Железен кръст, защото последен напуска потъващия си кораб. Глиганът Тирпиц става талисман на матросите от "Глазго", а по-късно е преведен в една артилерийска школа до Портсмут. След края на войната е продаден на аукцион като... месо за баснословна сума!.. Главата на Тирпиц, обаче, и до днес се съхранява в Имперския военен музей в Лондон.

Глвата на глигана-герой днес е в музея

Камилската кавалерия не отстъпвала по храброст на конната. Камили са използвани по време на войните и за атака, и за пренасяне на товари. Камилите били особено полезни за транспорт в пустинни местности, където конете не били особено подходящи, заради жегата.

Камили пренасят оръжие и снаряди

Заедно с конете и камилите, за транспортиране са използвани мулета, волове и даже слонове. По време на двете световни войни тези животни са пренасяли тежки материали, нужни за строителството на пътища и железопътни релси в местности със сложен релеф. Мулетата били особено пригодни за пренасяне на товари в скалисти местности и са използвани с такава цел от италианците по време на Втората ксветовна война. В Далечния Изток със същите цели използвали слонове. Със слонове са теглени крупни товари за строителството на мостове.

Мечокът Войтек става талисман на 22-ра транспортна рота на полската войска в годините на Втората световна война. Той бил взет във войската още като малко мече. Поляците го отглеждат и го взимат със себе си по време на придвижването на войската към Далечния Изток. Войтек става здрав мечок, тежащ 113 килограма и бил особено ловък. Войниците често тренирали с него ръкопашен бой.

Мечокът Войтек - редник в полската войска

През 1943 г. подразделението, на което е талисман мечокът, стига Италия. Войтек е зачислен в списъка на личния състав, със званието редник. Войниците го смятали за боен другар. По време на боевете за Монте-Касино, редник Войтек пренасял сандъците със снаряди до предните позиции на фронта. Мечокът става символ на подразделението, в което служил. След войната редник Войтек е пратен в Единбургския зоопарк в Шотландия, където остава до смъртта си през 1963 г.

Войтек става "лого" на военното подразделение, в което служи

"Непотопяемият Сам", кръстили черно-белия котарак, който преживява гибелта на три бойни кораба по време на Втората световна война. Сам става известен, след като се спасява при потъването на немския кораб "Бисмарк". Матроси го качват на британския авионосец "Арк Роял". След гибелта на авионосеца, героичният котарак отново е спасен, но този път го оставят на брега, където доживява края на дните си. Образът му, обаче, остава в картините на няколко военни художници като символ на храброст, и днес неговите портрети се съхраняват в Националния морски музей на Гринуич.

"Непотопяемият" Сам

Тези легендарни животни и много други безименни "неми" герои, изнасят заедно с човеците тежестта на двете големи световни войни, и ни дават пример за героизъм, но и поука за жестокостта на войната, като изпитание за целия жив свят на планетата.

Еми МАРИЯНСКА