ПАРИЖКИ ИСТОРИИ
Стилияна Узунова: Париж е гигантски водовъртеж
"В живописта създаваш свой свят, отразяваш свои копнежи, страхове и смисъл"
Автор: / 3585 Прочита 0 Коментара
Стиляна Узунова представя своята нова изложба "Градът", която ни пренася в един забързан свят, подчинен на своя динамика, цветове и усещания
Стиляна Узунова представя своята нова изложба "Градът", която ни пренася в един забързан свят, подчинен на своя динамика, цветове и усещания.
През 2019 българската художничка спечели престижния конкурс на СБХ и замина за Париж в Сите дез Ар, международна резиденция за артисти в сърцето на града. След връщането си от Франция, с още бурните впечатления от пътуването, тя направи цикъл от картини, които показа в Бургас, в галерия "Пролет".
Година по-късно, спомените и усещанията от града вълнуват художничката по друг начин. Нейният различен поглед към вечната тема "Париж", както и меланхолията от първата среща остават, а носталгията предизвиква появата на новата й изложба "ГРАДЪТ". Парадоксалното е, че тези по-скоро минорни чувства материализират монументалността и мащабите на метрополиса с неговото шеметно движение.
Безкрайните, усукани, снадени и преплетени линии на човешките чувства и свързаности са реперите в пътуването сред анонимната тълпа; съхраняват с нежност и топлота спомени за лични преживявания, кадри от познати сцени, звуци, аромати и светлини.
Изложбата може да бъде видяна до 15 юли в галерия "Астри".
Разговаряме със Стиляна Узунова за новата й изложба "Градът", която преплита спомени от лични преживявания, кадри от познати сцени, звуци, аромати и светлини.
- Изложбата ви "Градът" отново е вдъхновена от френската столица. Различен ли е този Париж?
- Не мисля, че е различен, но е вярно, че с времето емоциите избледняват и в съзнанието остава есенцията, най-обобщеното усещане от мястото. А Париж е град с могъща притегателна сила и концентрирана енергия.
Нещо като гигантски водовъртеж, който е привличал и ще продължава да привлича хора и артисти, които търсят себе си и своя начин на изразяване.
- Имате ли любима история за създаването на някоя от картините Ви?
- Чак история - не. Но във всяка картина имам разказ, мой разказ. Картините се раждат спонтанно и в същото време не съвсем, защото впечатленията излизат от подсъзнанието.
Но освен красота на този монументален град, която е навсякъде, там се усеща и една меланхолия, една тъга. Най-вероятно тя се дължи на това почти винаги сиво, надвиснало, тъжно небе... или поне в нашия престой беше такова. Духаше един постоянен вятър и развяваше шаловете на милионите човечета, които пъплеха по улиците. Този живот се опитах да пресъздам.
- Каква е основната разлика между рисуването върху лице и върху платно?
- Огромна.
В живописта създаваш свой свят, отразяваш свои копнежи, страхове и смисъл.
Това си ти, доколкото успееш да отразиш емоцията си.
Художникът-гримьор внушава образ, който обикновенно е измислен от сценаристите и режисьорите, а ти подкрепяш идеите им. Това е екипна работа.
- Какво Ви провокира отново да се върнете към темата ‚Париж"
- Това "отново" е в рамките на година. Темата не ме е напускала. Когато Вихра ме покани да направя изложба в галерия Астри , като продължение на миналата ми, знаех ,че имам още какво да разкажа за моят Париж. И имам още много сюжети, които искам да направя.
- Какво чувство искате да събудите у хората с новата ви изложба?
- Толкова много сила има в Париж.
Духът...духът на този град е жив. Навсякъде се усеща животът. От ситето, където се чуваха непрестанно звуцуте на камбаните, мелодиите от пиано и флейта...И безкрайните сирени. До скитниците, на всеки ъгъл, които си търсеха късмета, дошли от някой край на света. И ние не трябва да спираме да търсим нашия дух, да се изследваме, да правим това, което ни доставя удоволствие.
Колкото и да сме уморени от себе си. В едно такова изследване ще излезе и смисълът. Аз съм благодарна за това пътешествие. И освен срещата си с града, мисля, че там срещнах и част от себе си!
- Вие сте едновременно художник, гримьор и майка. Поставяте ли граници между различните светове?
- Мога да кажа, че не е лесно.
Човек трябва да е фокусиран в това, което прави, но се старая, колкото мога да балансирам.
Вярвам, че има смисъл!
- Кои са цветовете, към които винаги се завръщате ?
- Мисля, че художникът бяга от "винаги". Той иска да изненада себе си. Най-вече.
- Визуализирате ли картините си преди да бъдат пресъздадени на платно или те се раждат в процеса?
- И съм ги виждала, и съм ги сънувала. Но най-често имам идея за дадена картина, започвам я и се настройвам на дадена честота. После сякаш тя сама се завършва.
Понякога съм се чудила как човек успява да извади от себе си концентрацията на смисъла в точния момент, за да го запечата!
Особено чувство е...
Интервю на Анастасия Каменарова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}