Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

210 години от рождението на Александър Херцен - Искандер

Александър Херцен, / Източник: Архив на Съюза на писателите на Русия

Има хора, за които си припомняме във важни исторически моменти и се опитваме да черпим от мъдростта им. Един от тях е Александър Иванович Херцен - руски публицист, писател, революционер и социален философ.

Сред творчеството му се открояват романът "Кой е виновен?", повестта "Крадливата сврака", мемоарното съчинение с политически обзор "Минало и размисли". Автор е и на литературна критика.

Александър Херцен / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

За "лого" на живота му може да послужи следният цитат:

"Навсякъде, във всичко да бъда на страната на свободата и против принудата, на страната на разума и против предразсъдъците, на страната на науката и против фанатизма, на страната на водещите народи, против изостаналите правителства."

Роден е на 6-и април 1812-а година и наскоро се навършиха 210 години от неговото рождение. Оттогава са изминали цели два века в хода на човешката цивилизация - време на големи успехи в технологиите, но и на сериозни политически и военни сблъсъци в света. През този период човечеството преживява няколко съкрушителни войни - регионални и световни. Такава е ситуацията и в момента.

Какво можем да научим от един човек, който от младеж расте като бунтар и продължава да работи за идеите си като емигрант в Европа. Херцен живее в Англия от 1852-ра година, а умира във френската столица Париж. Но макар и живял далеч от родината си, е определян като "баща на руския социализъм и пионер на руската политическа емиграция".

Александър Херцен / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Как се изгражда като революционер: Роден е в Москва като извънбрачно дете на богатия руски земевладелец Иван Яковлев и майка протестантка с еврейски произход - 16-годишната германка Хенриет Уихелмина Луиса Хог.

Баща му му дава измислено фамилно име - "Херцен", което произхожда от немската дума "нerz" - сърце. Сякаш това име предопределя и съдбата му - той остава до края на живота си "дете на своето сърце" - бунтар, воден от сърцето си.

Портрет на младия Херцен, худ. Левицкий

През 1825-а година, когато Херцен е едва 13-годишно момче, той става свидетел на ужасите при потушаването на Декабристкото въстание и изпълнението на смъртните присъди на водачите на бунта. Тийнеджърът е впечатлен от героизма на декабристите, и те стават негов пример. Зарича се да отмъсти за смъртта им и да продължи делото им.

Александър Херцен, графичен портрет / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Макар и твърде млад, осъзнава, че човешката личност е незначителна за историята; че събитията се развиват по свои закони, независимо от личната воля на отделния човек; че хората трябва да се обединяват по съвест срещу всеки терор.

През 1829-а година постъпва да следва математика в Московския университет, но там бързо е забелязан като "непокорен" младеж. Херцен публично критикува порядките в Царска Русия. През 1834-а година доносници го издават и властите му скалъпват обвинение, заради което е арестуван и осъден на пет години заточение в Сибир. Едва освободен от каторгата, и през 1840-а година отново бил осъден и пратен в Сибир за една година.

Портрет на Херцен, худ. Николай Н. Ге

През 1846-а година умира баща му и Херцен наследява голямо наследство. Той е имал възможност да живее с тези пари охолно навсякъде по света, без да се занимава с политика. Но прави тъкмо обратното - бяга от руския царизъм, за да се бори с него от чужбина. Херцен е считан за пионер на руската политическа емиграция.

Напуска Русия, но не взима веднага решение, къде точно ще се установи да живее. Пътува през Италия и Франция. Става свидетел на Френската революция от 1848-а и обмисля емиграция в Америка. Впоследствие преценява, че това би го отдалечило твърде много от Европа, и се установява в Швейцария - по-точно в Женева. После заминава за Ница. Установява контакт с Гарибалди.

Още

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

През 1852-ра година заминава за Лондон. Там купува печатница и основава първото свободно от цензура руско типографско издателство в Европа. Печата публикации срещу руския царизъм и упражнявания от него политически гнет. Издава забранените в Русия книги на Радишчев, Пушкин, Рилеев и Полежаев. Херцен е първият издател в света, който отпечатва "Смъртта на поета" на Лермонтов.

Паметна плоча на сградата, в която се е помещавала печатницата на Херцен в Лондон

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

В Лондон започват да го наричат "богатия революционер". През 1864-а година Херцен се връща в Женева, защото счита, че от там по-лесно ще осъществява контактите си със съмишленици от радикални европейски организации. В Женева издава алманаха "Полярна звезда" и вестник "Колокол", в чието тиражиране се включва и друг руснак - Николай Огарьов. Херцен участва и в създаването на изданието на тайното революционно руско общество "Земля и воля".

В журналистическата си работа е известен с псевдонима Искандер. Романът му "Кой е виновен?" е един от първите социално-психологически творби в руската литература. В него диша патосът срещу крепостничеството и жаждата за свобода на народа.

Още

Булгаков, който никога не спира да вълнува

Булгаков, който никога не спира да вълнува

Две години преди да почине, Херцен издава своите мемоари "Минало и размисли". Умира на 21-ви януари 1870-а година в Париж. По-късно тленните му останки са пренесени в Ница. След Октомврийската революция от 1917-а година, в московския дом на Херцен се настанява новоучреденият Съюз на съветските писатели. Михаил Булгаков е описал това в знаменитата си творба "Майстора и Маргарита".

Руско издание на мемоарите на Александър Херцен

Именно в дома на Херцен, Есенин рецитира стихотворенията си. От средата на 30-те години на ХХ век сградата е дадена на литературния институт "Максим Горки".

Херцен - цитати

Ако в Русия всички закони се съблюдаваха строго и никой не вземаше подкупи, животът в нея щеше да е напълно невъзможен.

Всички религии основават нравствеността си върху покорството, тоест върху доброволното робство.

Една от отличителните характеристики на нашия век се състои в това, че знаем всичко и не правим нищо.

Живот, който не оставя трайни следи, се заличава с всяка крачка напред.

Най-малко егоизъм има у роба.

Няма мисъл, която да не може да бъде изказана просто и ясно.

Няма по-лошо страдание от това да не вършиш нищо.

Няма постоянно щастие, както няма и нетопим лед.

На запазващите личните си убеждения е скъпа не истината, а онова, което те наричат истина.

В природата нищо не възниква мигновено и нищо не се появява на бял свят в съвършено готов вид.

Грандиозните неща се вършат с грандиозни средства.

Само природата върши великото даром.

Да проповядваш от амвона, да увличаш от трибуната, да поучаваш от катедрата, е много по-лесно, отколкото да възпиташ едно дете.

Какво щастие е да умре навреме човек, не умеещ в нужния час нито да слезе от сцената, нито да продължи напред.

Младостта е винаги самоотвержена.

Природата не може да противоречи на човека, ако човекът не противоречи на нейните закони.

Уважението към истината е начало на премъдростта.

Страшните престъпления водят след себе си страшни последствия.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Още

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Още

Виденията на Орлеанската девица - мит и реалност

Виденията на Орлеанската девица - мит и реалност

Още

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

Дзукеро като захар и като горчилката, която ражда хита му "Senza una Donna"

Италианската звезда идва за пети път у нас с два концерта - за първи път във Варна на 27 април и на 29 април в Зала 1 на НДК

Циганка й предсказала, че ще властва над сърцето на крал

260 години от смъртта на жената-символ мадам дьо Помпадур

Франц Кафка – модерният, загадъчният, вдъхновяващият

Произведенията му засягат вечни човешки теми - отчуждението, тоталния контрол, самотата и абсурдите на битието

С парите от Нобеловата си награда той създава музей

Шарл Гуно написва опера по творба на Фредерик Мистрал