Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

ВЪЗХОДЪТ НА ЕВРОПА

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

160 години от смъртта на княгиня Волконская

Портрет на княгинята, 1829 г., худ. Орест Адамович Кипренский

Една елитна руска княгиня греела в императорския двор в Москва и в аристократичните салони на Виена и Рим, и всички големи знаменитости на времето й, искали да се запознаят с нея. Не само защото била много красива, но главно защото била невероятно образована, талантлива и състрадателна - истинска жива муза, във всеки един смисъл на думата. Княгиня Зинаида Волконская е знаменита фигура сред световната културна общественост от първата половина на 19-и век. Образът й е вдъхновил десетки поети, художници и композитори.

Зинаида Александровна Волконская (рождено име - Белосельская) е родена в далечната 1789-а година, а на 5-и февруари т.г. се навършиха 160 години от нейната смърт през 1862-ра година в Рим. Ще се учудите, но тази жена е живяла в едно от най-емблематичните места на древната италианска столица - точно над и с изглед към Фонтана ди Треви, до двореца "Поли".

Бележитият фонтан ди Треви до двореца "Поли", където на втория етаж е живяла княгиня Волконская

Княгиня Волконская била оперна певица, композитор, поетеса и писателка, забавен събеседник и благодетел на хората на изкуството, както и придворна дама на руския император Александър I.

"Царица на красотата и музиката", А.С. Пушкин

Още

Музей на руски икони бе открит в галерия "Уфици"

Музей на руски икони бе открит в галерия "Уфици"

Родена е в Дрезден, в семейството на дипломата княз Александър Михайлович Белосельский (др. Белозерский), който бил толкова красив мъж, че го наричали "руския Аполон". Майка й умира много млада, и Зинаида и сестрите й, били оставени под грижите на възрастните роднини по майчина линия - Татищеви, както и на възпитанието на баба си по бащина линия, която била известна като меценат, с интереси както в областта на науката, така и в изкуствата.

Част от семейството на княгиня Волконская, от ляво на дясно: Зинаида Волконская, баронеса Лилиян (жената в траур) и сестрата на Зинаида, със съпрузите им, племенницата Надя

През 1793-та година бащата на Зинаида бил отзован от дипломатическата си служба като посланик в Сардиния и Пиемонте, и се завърнал в Русия. Младата дама първоначално учи в Москва, а след това - в Санкт-Петербург. През 1808-а е представена в двора на кралица Луиза Пруска, което е прелюдия към "фреелинството" да бъде придворна дама. През февруари 1811-а Зинаида сключва брак с княз Никита Григориевич Волконский и им се ражда син, на име Александър.

Малката Зинаида с майка си

Още

Руски имперски бижута и редки диаманти се продават на търг

Руски имперски бижута и редки диаманти се продават на търг

Младото семейство придружава заедно с новороденото си дете император Александър I по време на задграничните му пътувания. Като придворна дама Зинаида опознава Лондон и Париж, където става известна със сценичните си и музикални дарования. Изпълненията й на арии от опери на Росини карали публиката в аристократичните салони да я аплодира на крака. Александър I станал един от горещите й почитатели и между двамата се завързват приятелски отношения до смъртта на императора през 1825-а година.

В периода 1817 - 1820-а година княгиня Волконская живеела в Москва и била най-обсъжданата светска знаменитост на руската столица. Интересът към нея често пораждал и слухове, някои от които я осветили като любовница на италианския художник Микеланджело Барбери, макар че причината била съвсем незцначителна - просто княгинята заминала за Одеса, за да се срещне с художника. Предвид интересите й и подзнанствата й с артистичните среди в Италия, това не звучи като убедителна причина за слухове от интимен характер.

Портрет на Зинаида Влоконская / Източник: Музей "Преодоление", Москва

Още

Невероятната съдба на Марина Шаляпина - дъщерята на легендарния оперен бас

Невероятната съдба на Марина Шаляпина - дъщерята на легендарния оперен бас

Преситената от светския шум княгиня, в един момент решила да се отдалечи от двора и през 1822-ра година предприема пътуване в Италия, където се заема главно с възпитанието и образованието на сина си Александър. Тя самата започва задълбочено да изучава руския език, историята, етнографията и археологията на Русия. Научната й работа била посрещната скептично от висшето общество в Москва. Вероятно защото до онзи момент, княгинята била известна повече като човек на изкуството.

През 1824-та година Волконская се връща в Москва и се настанява в дома на втората съпруга на баща си, на емблематичната улица "Тверская". Скоро домът й се превръща в светски салон, където вечер се събират най-големите знаменитости на Москва. Домът на княгинята става център на интелектуалната и артистична бохема на Русия. Мнозина започват да наричат салона на княгиня Волконская "Грибоедовска Москва". Там идват поетите Пушкин, Баратинский, Мицкевич, Веневитинов, Девитте и много други изтъкнати интелектуалци - артисти, художници и композитори.

Салонът на княгиня Зинаида Волконская в Москва

Ражда се знаменитата фраза на П. А. Вяземский, в негово писмо до А. И. Тургенев, в което той нарича салона на княгиня Волконская "вълшебен замък на феята на музиката" и прави следното описание:

"Там мислите, чувствата, разговорите и движенията - всичко е песен". Вяземский пише също така, че първият знаменит посетител на салона на княгинята бил Пушкин, след което споделил от свое име, че също останал очарован от княгинята. Вяземский описва в друго свое писмо първата среща между Волконская и Пушкин. Тогава тя изпяла в негова чест "Погасло дневное светило" ("Угасна дневната светлина"), и Пушкин останал трогнат от вниманието на княгинята, но въпреки страстната му натура, тя не се подредила в списъка на любовните му увлечения. С респект към личността на княгинята, той просто отбелязал нейното "тънко и художествено кокетство".

Зинаида Волконская в сценичен костюм

Пушкин "отвърнал" на жеста на княгинята и с поетично посвещение, в което я нарича "царица на музиката и красотата", "вълшебен скиптър на вдъхновението" и "двойно увенчана с венеца на гения".

Царица муз и красоты,
Рукою нежной держишь ты
Волшебный скипетр вдохновений,
И над задумчивым челом,
Двойным увенчанным венком,
И вьется и пылает гений.
                       (А. С. Пушкин, 1827, оригинален текст)

Портрет на княгинята от неизвестен художник

Още

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Страстно влюбен в княгинята бил младият поет, умрял само на 21 - Д. В. Веневитинов, който й посветил множество стихотворения. Преди да си тръгне от Москва за Санкт-Петербург, Веневитинов получил скъп подарък от княгинята - бронзов пръстен, открит при археологически разкопки при Помпей. Едни от най-ярките и вдъхновени стихове за княгиня Волконская, написани от Веневитинов, носели красноречивите заглавия "На моята богиня", "Кинжал", "Завещание", "Италия", "Елегия", "Три рози" и др. Последните му стихове за нея звучат така:

Как я любил твои воспоминанья,
Как жадно я внимал словам твоим
И как мечтал о крае неизвестном!

Веневитинов умира от силна простуда, след която изпаднал безсъзнание. Неговият приятел - поетът Алексей Хомяков настоял да бъде погребан с пръстена, който му подарила Волконская. По-късно тялото на Веневитинов било ексхумирано, а пръстенът от княгинята бил оставен на съхранение във Фонда на Литературния музей на СССР.

Снимка на портрета на княгиня Волконская, от картината на художника Карл Брюлов

И друг млад поет - Козлов, се влюбил безпаметно в княгинята. Той описал в стиховете си очите й като "цвят на цейлонски сапфир". Поетът имал жестока съдба - напълно ослепял, а по-късно бил прикован от парализа. Козлов също имал подарък от княгинята - парченце угаснала лава от вулкана Везувий, който му бил като талисман.

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Красотата, блестящият ум и образованието на княгиня Волконская все повече привличали в дома й хора на музиката, литературата и изобразителното изкуство. През 1825-а година тя била приета за член на Московското общество по история на древна Русия. Княгинята дарила богатата си библиотека на Московското общество на изследователите на природата. Авторитетът й на много образована жена все повече респектирал руската общественост.

Волконская владеела перфектно няколко езика - пишела едновременно на руски, френски и италиански език.

Портрет на княгиня Зинаида Волконская / Източник: Литературен музей, Москва

Още

Защо Карл Брюлов e нарисувал и себе си сред жертвите на изпепеления Помпей?

Защо Карл Брюлов e нарисувал и себе си сред жертвите на изпепеления Помпей?

"Тази знаменита жена, пише един съвременник на княгинята, и на късна възраст съхрани красотата си, и продължи да пише и проза, и стихове. Всичко в тях носеше духа на грацията и поезията на тази невероятна жена, която напълно посвети себе си на изкуствата. Литератори и художници се обръщаха към нея за съвет и подкрепа, като към виден меценат. Нямаше друга, равна на ранга на личността й. Живите картини и маскаради в дома на княгинята, особено през зимата, оставяха ярки и неповторими спомени за представления, нито едно от които не беше като предишното, а всяко се отличаваше със свой стил и висока класа. Домът на княгиня Волконская с право можеше да бъде наречен "Руския Парнас".

В салона на княгинята на улица "Тверская" са се запознали много знаменити личности. Също така пламнали и няколко любовни истории - между Адам Мицкевич и Каролина Павлова, напр. А в италианския салон на княгиня Волконская в Рим - между Юлия Самойлова и Карл Брюлов.

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

След въстанието на декабристите положението на княгинята в Русия се усложнява. Въпреки това, именно тя безстрашно застава зад женте на декабристите и през 1826-а година организира пътуването на Е. И. Трубецкая и М. Н. Волконская до Сибир. Полицията започва тайно да наблюдава княгинята-бунтарка. През август същата година директорът на държавната руска канцелария фон Фок докладвал на жандармерийските шефове:

"Между дамите има две, непримирими и винаги готови да разкъсат правителството - княгиня Волконская и генералша Коновницина. Техните частни кръжоци служат за сборище на всички недоволни".

Италианският салон на княгиня Волконская, неизвестен художник

Още

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Времето съвпада със засилването на влиянието на йезуитите в католическата църква. През 1828-а година Волконская получила от императора Николай Павловича разрешение да се оттегли зад граница. Като взима със себе си сина си и неговия възпитател С. П. Шевирев, през февруари 1829-а година Волконская се отправя към Рим и се установява на виа "Монте Брианцо" № 20. През 1831-ва година княгиня Волконская придобива къща, близо до площад "Йоан Латерански". До 1832-ра на няколко пъти пътува до родината си, но тежко и неясно заболяване, свързано с появата на странни и мистични настроения, я принудило да се завърне в Рим.

Още

Трагичната история на княгиня "Сияние", която построява много училища, църкви и болници в Русия

Трагичната история на княгиня "Сияние", която построява много училища, църкви и болници в Русия

През март 1833-та официално приема католическата вяра и приписва имението си на сина си Александър, който останал православен. Това позволило да съхрани семейното имущество, тъй като иначе, като католичка щяла да изгуби всичко - съгласно указ на Николай I, цялото имущество на католици в Русия подлежало на конфискация. От есента на 1834-та до пролетта на 1845-а година княгинята се радва на гледка към фонтана ди Треви от втория етаж на двореца "Поли". Какво достойно място за една жива муза! От есента на 1845-а княгинята основава на виа де ла "Авиньонези" №5 първия в историята приют от семен тип. Това се разчува в Русия и руският поет Леонид Гросман сътворява една поетична "биография" на княгинята в стихове:

Она вошла в московские салоны,
Чтоб в городе шатровых куполов
Пропеть под мерный гул колоколов
Палящие Петрарковы канцоны.
И полюбила темные иконы,
Кириллицу, славянский часослов,
Чтоб вспоминать о них среди балов
В толпе конгрессов Вены и Вероны.
Но снова Древний Рим пред ней возник,
И позабыла в дыме базилик
О бедных храмах с нищими в приделах,
Когда горящий пурпуром прелат
Пред нею пел в торжественных капеллах
Терцины католических кантат.
                        (Леонид Гросман, 1919 г., оригинален текст)

В последните години Волконская все по-често получавала пристъпи на мистични състояния, необясними дори за самата нея. Княгинята умира в Рим и е погребана във Вечния град, в църквата "Санти Винченцо и Анастасио да Треви", заедно със съпруга си и неговата сестра.

Според официалното заключение 72-годишната княгиня починала вследствие на тежка простуда. Носи се митът, че тя загърнала с палтото си замръзнала от студ бедна жена на улицата, и след това е трябвало да се прибере по рокля в дома си. Няма доказателства за това, но то напълно съответства на образа на княгиня Волконска - на състрадателна и изпълнена с любов към страдащите, жена.

Паметната плоча на гроба на княгиня Зинаида Волконская

След смъртта на княгинята, синът й Александър Никитич събрал всички съчинения на майка си и ги издал на руски и френски език. За съжаление, огромният семеен архив, в който имало и много автографи на велики личности на епохата за княгинята, бил разпродаден.

В Рим не само помнят Зинаида Волконская, но има и улица, кръстена на нея.

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Синът й - Александр Никитич Волконский (1811—1878), през 1829-а година постъпил на работа в руското Министерство на външните работи. През 1858-а станал извънреден посланик в Саксония, а през 1860-а - в Неапол. Написва книгата "Рим и Италия". През 1862-ра заминава на работа в Испания. Александър Волконский колекционирал живописни платна и скулптури на големи западни майстори, както и произведения на античното изкуство. Имал такъв авторитет, че въпреки и православен, се позвал с доверието на Ватикана и между него и папа Пий IX дори се зародило крепко приятелство. Единственият син на "царицата на красотата и изкуствата" - Александър Волконский, умира от апоплектичен удар през април 1878-а година и е погребан в Рим, до близките си.

Зинаида Волконская остава в историята като музата на едни от най-талантливите личности на своето време. Тя била толкова обожавана от съвременниците си, че както отбелязва историкът и археолог-любител, неин съвременник Степан Нечаев, "можело да й завидят дори и музите на Парнас".

Еми МАРИЯНСКА

Още

Руски художник спи в леглото на кралица Мария-Антоанета

Руски художник спи в леглото на кралица Мария-Антоанета

Още

Чашите на крепостния селянин Вершинин - загадка на два века

Чашите на крепостния селянин Вершинин - загадка на два века

Още

Руски художник стана звезда с рисунки на котки

Руски художник стана звезда с рисунки на котки

Още

Руски художник прави кукли "мини Тюсо"

Руски художник прави кукли "мини Тюсо"

Още

Музата на Бел епок: неподражаемата Клео дьо Мерод

Музата на Бел епок: неподражаемата Клео дьо Мерод

Още

Музата на Реноар и Лотрек умира в нищета и забрава

Музата на Реноар и Лотрек умира в нищета и забрава

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Сатирата отбеляза 100 години Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка"

Един от акцентите на вечерта бе прожекция на документалния филм на Илко Дундаков "Радой Ралин и времето" (2004) за големия сатирик и дисидент

Радой Ралин ще "оживее" в Сатирата, за да каже нещата, който са важни за него

В емблемтичния театър отбелязват 100-годишнината на Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка‘‘

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

190 години от смъртта на гениалния поет, философ и хуманист

Овидий умира в изгнание, прокуден от Рим по морални причини

Авторът на "Метаморфози" изгорил оригинала на поемата си

Документална изложба "Стоянка Мутафова - влюбена в театъра душа" - пред Народния театър

Събитието е с начало 25 март 2022 г. Експозицията е посветена на 100-годишнината от рождението на незабравимата актриса, съобщиха от Съюза на артистите в България (САБ)

Полският творец Лех Майевски получи Специалната награда на София филм фест

Полският поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, композитор, художник и продуцент Лех Майевски представи най-новия си филм "Бриджит Бардо завинаги" пред публиката на София филм фест снощи