Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

Една елитна руска княгиня греела в императорския двор в Москва и в аристократичните салони на Виена и Рим, и всички големи знаменитости на времето й, искали да се запознаят с нея. Не само защото била много красива, но главно защото била невероятно образована, талантлива и състрадателна - истинска жива муза, във всеки един смисъл на думата. Княгиня Зинаида Волконская е знаменита фигура сред световната културна общественост от първата половина на 19-и век. Образът й е вдъхновил десетки поети, художници и композитори.

Зинаида Александровна Волконская (рождено име - Белосельская) е родена в далечната 1789-а година, а на 5-и февруари т.г. се навършиха 160 години от нейната смърт през 1862-ра година в Рим. Ще се учудите, но тази жена е живяла в едно от най-емблематичните места на древната италианска столица - точно над и с изглед към Фонтана ди Треви, до двореца "Поли".

Бележитият фонтан ди Треви до двореца "Поли", където на втория етаж е живяла княгиня Волконская

Княгиня Волконская била оперна певица, композитор, поетеса и писателка, забавен събеседник и благодетел на хората на изкуството, както и придворна дама на руския император Александър I.

"Царица на красотата и музиката", А.С. Пушкин

Родена е в Дрезден, в семейството на дипломата княз Александър Михайлович Белосельский (др. Белозерский), който бил толкова красив мъж, че го наричали "руския Аполон". Майка й умира много млада, и Зинаида и сестрите й, били оставени под грижите на възрастните роднини по майчина линия - Татищеви, както и на възпитанието на баба си по бащина линия, която била известна като меценат, с интереси както в областта на науката, така и в изкуствата.

Част от семейството на княгиня Волконская, от ляво на дясно: Зинаида Волконская, баронеса Лилиян (жената в траур) и сестрата на Зинаида, със съпрузите им, племенницата Надя

През 1793-та година бащата на Зинаида бил отзован от дипломатическата си служба като посланик в Сардиния и Пиемонте, и се завърнал в Русия. Младата дама първоначално учи в Москва, а след това - в Санкт-Петербург. През 1808-а е представена в двора на кралица Луиза Пруска, което е прелюдия към "фреелинството" да бъде придворна дама. През февруари 1811-а Зинаида сключва брак с княз Никита Григориевич Волконский и им се ражда син, на име Александър.

Малката Зинаида с майка си

Младото семейство придружава заедно с новороденото си дете император Александър I по време на задграничните му пътувания. Като придворна дама Зинаида опознава Лондон и Париж, където става известна със сценичните си и музикални дарования. Изпълненията й на арии от опери на Росини карали публиката в аристократичните салони да я аплодира на крака. Александър I станал един от горещите й почитатели и между двамата се завързват приятелски отношения до смъртта на императора през 1825-а година.

В периода 1817 - 1820-а година княгиня Волконская живеела в Москва и била най-обсъжданата светска знаменитост на руската столица. Интересът към нея често пораждал и слухове, някои от които я осветили като любовница на италианския художник Микеланджело Барбери, макар че причината била съвсем незцначителна - просто княгинята заминала за Одеса, за да се срещне с художника. Предвид интересите й и подзнанствата й с артистичните среди в Италия, това не звучи като убедителна причина за слухове от интимен характер.

Портрет на Зинаида Влоконская / Източник: Музей "Преодоление", Москва

Преситената от светския шум княгиня, в един момент решила да се отдалечи от двора и през 1822-ра година предприема пътуване в Италия, където се заема главно с възпитанието и образованието на сина си Александър. Тя самата започва задълбочено да изучава руския език, историята, етнографията и археологията на Русия. Научната й работа била посрещната скептично от висшето общество в Москва. Вероятно защото до онзи момент, княгинята била известна повече като човек на изкуството.

През 1824-та година Волконская се връща в Москва и се настанява в дома на втората съпруга на баща си, на емблематичната улица "Тверская". Скоро домът й се превръща в светски салон, където вечер се събират най-големите знаменитости на Москва. Домът на княгинята става център на интелектуалната и артистична бохема на Русия. Мнозина започват да наричат салона на княгиня Волконская "Грибоедовска Москва". Там идват поетите Пушкин, Баратинский, Мицкевич, Веневитинов, Девитте и много други изтъкнати интелектуалци - артисти, художници и композитори.

Салонът на княгиня Зинаида Волконская в Москва

Ражда се знаменитата фраза на П. А. Вяземский, в негово писмо до А. И. Тургенев, в което той нарича салона на княгиня Волконская "вълшебен замък на феята на музиката" и прави следното описание:

"Там мислите, чувствата, разговорите и движенията - всичко е песен". Вяземский пише също така, че първият знаменит посетител на салона на княгинята бил Пушкин, след което споделил от свое име, че също останал очарован от княгинята. Вяземский описва в друго свое писмо първата среща между Волконская и Пушкин. Тогава тя изпяла в негова чест "Погасло дневное светило" ("Угасна дневната светлина"), и Пушкин останал трогнат от вниманието на княгинята, но въпреки страстната му натура, тя не се подредила в списъка на любовните му увлечения. С респект към личността на княгинята, той просто отбелязал нейното "тънко и художествено кокетство".

Зинаида Волконская в сценичен костюм

Пушкин "отвърнал" на жеста на княгинята и с поетично посвещение, в което я нарича "царица на музиката и красотата", "вълшебен скиптър на вдъхновението" и "двойно увенчана с венеца на гения".

Царица муз и красоты,
Рукою нежной держишь ты
Волшебный скипетр вдохновений,
И над задумчивым челом,
Двойным увенчанным венком,
И вьется и пылает гений.
                       (А. С. Пушкин, 1827, оригинален текст)

Портрет на княгинята от неизвестен художник

Страстно влюбен в княгинята бил младият поет, умрял само на 21 - Д. В. Веневитинов, който й посветил множество стихотворения. Преди да си тръгне от Москва за Санкт-Петербург, Веневитинов получил скъп подарък от княгинята - бронзов пръстен, открит при археологически разкопки при Помпей. Едни от най-ярките и вдъхновени стихове за княгиня Волконская, написани от Веневитинов, носели красноречивите заглавия "На моята богиня", "Кинжал", "Завещание", "Италия", "Елегия", "Три рози" и др. Последните му стихове за нея звучат така:

Как я любил твои воспоминанья,
Как жадно я внимал словам твоим
И как мечтал о крае неизвестном!

Веневитинов умира от силна простуда, след която изпаднал безсъзнание. Неговият приятел - поетът Алексей Хомяков настоял да бъде погребан с пръстена, който му подарила Волконская. По-късно тялото на Веневитинов било ексхумирано, а пръстенът от княгинята бил оставен на съхранение във Фонда на Литературния музей на СССР.

Снимка на портрета на княгиня Волконская, от картината на художника Карл Брюлов

И друг млад поет - Козлов, се влюбил безпаметно в княгинята. Той описал в стиховете си очите й като "цвят на цейлонски сапфир". Поетът имал жестока съдба - напълно ослепял, а по-късно бил прикован от парализа. Козлов също имал подарък от княгинята - парченце угаснала лава от вулкана Везувий, който му бил като талисман.

Красотата, блестящият ум и образованието на княгиня Волконская все повече привличали в дома й хора на музиката, литературата и изобразителното изкуство. През 1825-а година тя била приета за член на Московското общество по история на древна Русия. Княгинята дарила богатата си библиотека на Московското общество на изследователите на природата. Авторитетът й на много образована жена все повече респектирал руската общественост.

Волконская владеела перфектно няколко езика - пишела едновременно на руски, френски и италиански език.

Портрет на княгиня Зинаида Волконская / Източник: Литературен музей, Москва

"Тази знаменита жена, пише един съвременник на княгинята, и на късна възраст съхрани красотата си, и продължи да пише и проза, и стихове. Всичко в тях носеше духа на грацията и поезията на тази невероятна жена, която напълно посвети себе си на изкуствата. Литератори и художници се обръщаха към нея за съвет и подкрепа, като към виден меценат. Нямаше друга, равна на ранга на личността й. Живите картини и маскаради в дома на княгинята, особено през зимата, оставяха ярки и неповторими спомени за представления, нито едно от които не беше като предишното, а всяко се отличаваше със свой стил и висока класа. Домът на княгиня Волконская с право можеше да бъде наречен "Руския Парнас".

В салона на княгинята на улица "Тверская" са се запознали много знаменити личности. Също така пламнали и няколко любовни истории - между Адам Мицкевич и Каролина Павлова, напр. А в италианския салон на княгиня Волконская в Рим - между Юлия Самойлова и Карл Брюлов.

След въстанието на декабристите положението на княгинята в Русия се усложнява. Въпреки това, именно тя безстрашно застава зад женте на декабристите и през 1826-а година организира пътуването на Е. И. Трубецкая и М. Н. Волконская до Сибир. Полицията започва тайно да наблюдава княгинята-бунтарка. През август същата година директорът на държавната руска канцелария фон Фок докладвал на жандармерийските шефове:

"Между дамите има две, непримирими и винаги готови да разкъсат правителството - княгиня Волконская и генералша Коновницина. Техните частни кръжоци служат за сборище на всички недоволни".

Италианският салон на княгиня Волконская, неизвестен художник

Времето съвпада със засилването на влиянието на йезуитите в католическата църква. През 1828-а година Волконская получила от императора Николай Павловича разрешение да се оттегли зад граница. Като взима със себе си сина си и неговия възпитател С. П. Шевирев, през февруари 1829-а година Волконская се отправя към Рим и се установява на виа "Монте Брианцо" № 20. През 1831-ва година княгиня Волконская придобива къща, близо до площад "Йоан Латерански". До 1832-ра на няколко пъти пътува до родината си, но тежко и неясно заболяване, свързано с появата на странни и мистични настроения, я принудило да се завърне в Рим.

През март 1833-та официално приема католическата вяра и приписва имението си на сина си Александър, който останал православен. Това позволило да съхрани семейното имущество, тъй като иначе, като католичка щяла да изгуби всичко - съгласно указ на Николай I, цялото имущество на католици в Русия подлежало на конфискация. От есента на 1834-та до пролетта на 1845-а година княгинята се радва на гледка към фонтана ди Треви от втория етаж на двореца "Поли". Какво достойно място за една жива муза! От есента на 1845-а княгинята основава на виа де ла "Авиньонези" №5 първия в историята приют от семен тип. Това се разчува в Русия и руският поет Леонид Гросман сътворява една поетична "биография" на княгинята в стихове:

Она вошла в московские салоны,
Чтоб в городе шатровых куполов
Пропеть под мерный гул колоколов
Палящие Петрарковы канцоны.
И полюбила темные иконы,
Кириллицу, славянский часослов,
Чтоб вспоминать о них среди балов
В толпе конгрессов Вены и Вероны.
Но снова Древний Рим пред ней возник,
И позабыла в дыме базилик
О бедных храмах с нищими в приделах,
Когда горящий пурпуром прелат
Пред нею пел в торжественных капеллах
Терцины католических кантат.
                        (Леонид Гросман, 1919 г., оригинален текст)

В последните години Волконская все по-често получавала пристъпи на мистични състояния, необясними дори за самата нея. Княгинята умира в Рим и е погребана във Вечния град, в църквата "Санти Винченцо и Анастасио да Треви", заедно със съпруга си и неговата сестра.

Според официалното заключение 72-годишната княгиня починала вследствие на тежка простуда. Носи се митът, че тя загърнала с палтото си замръзнала от студ бедна жена на улицата, и след това е трябвало да се прибере по рокля в дома си. Няма доказателства за това, но то напълно съответства на образа на княгиня Волконска - на състрадателна и изпълнена с любов към страдащите, жена.

Паметната плоча на гроба на княгиня Зинаида Волконская

След смъртта на княгинята, синът й Александър Никитич събрал всички съчинения на майка си и ги издал на руски и френски език. За съжаление, огромният семеен архив, в който имало и много автографи на велики личности на епохата за княгинята, бил разпродаден.

В Рим не само помнят Зинаида Волконская, но има и улица, кръстена на нея.

Синът й - Александр Никитич Волконский (1811—1878), през 1829-а година постъпил на работа в руското Министерство на външните работи. През 1858-а станал извънреден посланик в Саксония, а през 1860-а - в Неапол. Написва книгата "Рим и Италия". През 1862-ра заминава на работа в Испания. Александър Волконский колекционирал живописни платна и скулптури на големи западни майстори, както и произведения на античното изкуство. Имал такъв авторитет, че въпреки и православен, се позвал с доверието на Ватикана и между него и папа Пий IX дори се зародило крепко приятелство. Единственият син на "царицата на красотата и изкуствата" - Александър Волконский, умира от апоплектичен удар през април 1878-а година и е погребан в Рим, до близките си.

Зинаида Волконская остава в историята като музата на едни от най-талантливите личности на своето време. Тя била толкова обожавана от съвременниците си, че както отбелязва историкът и археолог-любител, неин съвременник Степан Нечаев, "можело да й завидят дори и музите на Парнас".

Еми МАРИЯНСКА