Всеки културен човек в света е чувал за Третяковската галерия и е мечтал поне веднъж в живота си да влезе в нея, за да види отблизо ценните й експонати. Тя носи името на един от най-просветените колекционери на изобразително изкуство и меценати в света - Павел Михайлович Третяков.

Той е не само основател на галерията, но и член на Петербургската художествена академия, предприемач и почетен гражданин на Москва.

Портрет на Павел Третяков от големия руски художник Иля Репин / Източник: Архив на Съюза на художниците в Русия

Роден е на 27-и декември 1832-ра година, преди 190 години. Баща му бил крупен търговец на тъкани, а майка му - дъщеря на търговец на сланина за Англия, богата наследница. Така че малкият Павел първо получава домашно образование с частни учители, а после се включва в семейния бизнес. Едва 15-годишен става счетоводител на баща си.

Бащата умира, когато Павел е на 18. Двамата с брат му Сергей наследяват бизнеса и капиталите на стария Третяков. Развиват широкомащабна дейност. Построяват фабрики за производство на ленени тъкани и хартия, в които дават работа на 200 000 работници.

С лика на Павел Третяков

Павел Третяков започва да колекционира картини през 1854-та година, когато е едва на 22. Купува ги на търгове, или от самите им автори. В началото купил няколко платна на нидерландски живописци, но по-късно решил, че трябва да подкрепя руското изкуство и родните художници. През 1874 г. купува т.нар. "Туркменистанска поредица" (13 картини и 80 скици) от Василий Верешчагин. Успява да събере цялото творчество на големи художници като Иля Репин, Исак Левитан, Валентин Серов, Василий Перов и др.

Източник: Архив на Съюза на художниците в Русия

Първите закупени картини са на Николай Шилдер, Василий Худяков, Иван Трутнев, Алексей Саврасов, Феодор Бруни, Лев Лагорио и др. През 60-те години на 19-и век Третяков вече притежавал мащабна колекция от творбите на големи майстори на руската живопис като Валерий Якоби, Михаил Клодт, Василий Максимов, Константин Флавицки и др.

По онова време богатите търговци в Русия се стремяли да са напредничави в културно отношение, за да се сближат със светското общество. Било престижно да се спонсорират хора на изкуството. Да се купува изкуство се превърнало в мода сред по-богатите хора. Един от прочутите меценати в Русия бил търговецът Сава Мамонтов, който посрещал в резиденцията си много художници и им предоставял условия да се усъвършенстват.

Павел Третяков се оженил за братовчедка на Мамонтов - Вера. Братя Третякови посещавали модните салони в цял свят и си създали познанства с много талантливи музиканти, литератори и художници.

Дъщерите на Павел Третяков се омъжват за творчески личности. По-голямата става съпруга на музикант, а друга - на известния художник Лев Бакст.

Пощенски плик с лика на Третяков, изд. 2010 г.

Третяков купувал картини, но паралелно с това, с приходите от търговията извършвал и мащабна благотворителна дейност. Помагал на много училища, сред които било Арнолдовското училище за глухонеми. Сградата - една каменна къща, била закупена със средства на братята Третякови. В училището се обучавали над 150 деца на възраст до 16 години.

Павел Третяков бил дарител и на Православното мисионерско общество.

Павел Третяков / Източник: Архив на Съюза на художниците в Русия

Приема се, че първите картини в колекцията му от руски автори са "Изкушение" на Николай Шилдер и "Сблъсък с финландски контрабандисти" на Василий Худяков. Още в началото на колекционерската си дейност, Павел Третяков обявил:

"Бих желал да оставя национална галерия, с други думи, която да е от картини на руски художници".

Третяков купува много от работите на Василий Перов, сред които са шедьовърът "Тройка". Руската тематика била постоянно попълвана и с картини на художници передвижници, наричани още "скитници", като Иван Шишкин, Николай Ге, Архип Куинджи, Иля Репин и мн. др. За отделни платна, като картината на Репин "Религиозна процесия в Курска губерния", Третяков освобождавал цели зали.

През 1870-а година в колекцията му постъпва картината "Христос в пустинята" на Иван Крамски и "Борово дърво" на Иван Шишкин. Продължил с шедьоври на Николай Ге и Алексей Сварасов. Всички картини съхранявал в московския си дом и отварял вратите му за посетители.

Когато мястото станало тясно да побере огромната колекция, Третяков построил в Москва със собствени средства сграда, която да превърне в картинна галерия. За 20 години към основната сграда се наложило да бъдат достроени четири пристройки на няколко етажа.

Външен изглед на основната сграда на Третяковската галерия / Източник: Архив на Третяковската галерия

Третяковската галерия е открита през 1881-ва година. По онова време тя притежавала над 2000 произведения на изкуството. В самото й начало към тях били добавени 144 картини на Верешчагин и над 127 негови рисунки с молив; всички етюди на Александър Иванов, 102 на Василий Поленов - от пътешествията на художника в Турция, Египет, Сирия и Палестина; още много картини на Иля Репин, Исак Левитан и Валентин Серов.

Разказват, че когато купува първите 13 картини от Верешчагин и негови етюди от "Туркестанската серия" на художника в Средна Азия, всъщност Павел Третяков хвърлил ръкавица на самия Александър III, който преди това отказал да купи творби от тази серия.

След този случай на няколко пъти императорът се оказвал "изпреварен" от Третяков за не една и две творби, тъй като Третяков ги купувал още преди изложбите.

В един от салоните на Третяковската галерия / Източник: Архив на Третяковската галерия

През август 1892-ра година Павел Третяков дарява Третяковската галерия на град Москва. По онова време в галерията имало не само творби на руски художници, но още 1287 живописни платна, 518 графики, 75 картини и 8 рисунки от европейската школа, както и 15 скулптури и огромна колекция от икони.

Официалното откриване на музея като градска галерия, се състоява на 15-и август 1893-та година, под името Московска градска галерия на Павел и Сергей Михайловичи Третякови.

Вдясно - портрет на А.С. Пушкин, в един от салоните на галерията / Източник: Архив на Третяковската галерия

Въпреки че подарили галерията си на града, братята Третякови продължили да купуват със собствени средства картини и да попълват експозицията с десетки нови и нови творби. През 1893-та година Павел Третяков бил избран за член на Художествената академия и на Московския отдел към Съвета за търговия и манифактура.

От 1893-та година се захванал и с това да издава ежегодни каталози на галерията, пак със свои средства.

Павел Третяков успява да натрупа богатство в размер на близо 5 милиона рубли и след смъртта си оставя множество имоти и акции. Само в Москва фамилията имала пет собствени къщи. Половината от богатството си Третяков завещава за благотворителни цели.

"Грижете се за галерията и бъдете здрави!", били последните думи на колекционера-меценат, който до края на дните си е куратор и настоятел на дарената от него Третяковска галерия.

В Третяковската галерия / Източник: Архив на Третяковската галерия

Самият Павел Третяков не се възприемал като меценат. Винаги казвал скромно, че просто иска да е полезен на обществото, като подкрепя неговите най-талантливи представители. Целият му живот е белязан от дарителство за благото на общността.

"Моята идея от най-младите ми години е била да печеля, така че придобитото от обществото да се върне пак на обществото (на народа) във всякакви полезни учреждения", пише Третяков.

И той помага не само на хора на изкуството, но и на учени. Дава пари за провеждането на експедиции като тази на Николай Миклухо-Маклай в Нова Гвинея. Открива клиника за тежкоболни с педиатрично отделение. Синът му страдал от вродена болест и Третяков през целия си живот се стремял да помага на медицината. Споменатото по-горе училище за глухонеми не само е създадено от братята Третякови, но Павел Третяков е негов попечител до смъртта си, като завещава тази длъжност и на наследниците си. Финансирал е и художествени училища за безплатно обучение по изобразително изкуство.

Най-голямото му разочарование в живота било да чуе, че има кражба от галерията, а това се случило на няколко пъти приживе на мецената.

Големият колекционер и благотворител Павел Михайлович Третяков умира на 4-ти (16-и нов стил) декември 1898-а година и бил погребан в Даниловското гробище в Москва, до родителите си и брат си Сергей. По-късно двамата братя Третякови са препогребани в Новодевическото гробище в Москва.

След смъртта на Павел Третяков, художникът Виктор Васнецов прави ескиз за оформянето в единен "руски стил" на фасадата на Третяковската галерия, в който вид я познаваме днес.

Павел Третяков и неговата знаменита Третяковска галерия / колаж

Пред Третяковската галерия в Москва е издигнат паметник на Павел Третяков. След години е издигнат и негов бюст, с който заменили скулптура на Сталин. На името на Павел Третяков е кръстен ледник на остров Нова земя.

В Русия още от времето на СССР и до днес, се издават пощенски картички, марки и пликове с лика на мецената.

Пощенска марка с лика на Третяков от времето на СССР

След Октомврийската революция, през лятото на 1918-а година излиза декрет за национализация на Третяковската галерия и тя получава името Държавна Третяковска галерия.

Екатерина Сергеевна Хохлова разказва за своя пра прадядо Павел Третяков, че по време на революцията само една от дъщерите му - Александра Павловна, нейната прабаба, не напуска Русия. Останалите наследници на Третяков заминали да живеят в САЩ.

В интервю Хохлова разказва за прадядо си: "Павел Михайлович бил толкова скромен, че в младостта му го наричали "архимандрит". След смъртта на баща си, на 20-годишна възраст вече правел бизнес с майка си Александра Даниловна, а на 24 започнал да колекционира картини на руски художници. Изненадващо е, че още в първото си завещание, написано когато е бил едва на 28 години, Павел Михайлович изразил волята си да предаде колекцията си на хората", разказва Хохлова.

Портрет на Павел Третяков, с посвещение на една от дъщерите му / Източник: Архив на Съюза на художниците в Русия

"Той не обичал да бъде в центъра на вниманието, продължава тя, - и се опитвал да избягва тържества. Дори когато откриват конгрес в чест на годишнина на галерията, под предлог, че има бизнес среща, заминал за Санкт Петербург".

Любопитна подробност от разказа на Хохлова е тази, че големият благодетел бил много пестелив човек. Управлявал средствата си много разсъдливо и не обичал ненужните разточителства, като винаги казвал, че всеки човек трябва да знае стойността на парите. Когато домашните му хора му казвали, че е време да си купи ново палто, защото старото вече е окъсано, той им отговарял, че ще направи това, когато се скъса старото... Галерията е съхранила старателно описаните сметки на търговеца-меценат, който с щедри шепи раздавал пари, а се скъпял да купи нещо за себе си.

По-малко се знае за брата на Павел Третяков - Сергей. Той също колекционирал платна на руски художници. Първата картина в неговата колекция става пейзажът "Ипатиевски манастир под Кострома" на художника Алексей Боголюбов. По-късно, по негово настояване Третяковската галерия започва да закупува не само руска, но и западна живопис. Така че е добре да се знае, че Сергей също има огромен принос и че Третяковската галерия е дело на съвместните усилия на двамата братя. Сергей завещава личната си колекция на брат си, а в завещанията си и двамата я завещават на руския народ.

И още една любопитна подробност: Първото платно на Третяковската галерия, подложено на цензура, станала известната картина "Иван Грозни и неговият син Иван на 16 ноември 1581 година" на Иля Репин (б.а. известна е с названието "Иван Грозни убива сина си"). Картината категорично не се харесала на цар Александър ІІІ и на 1-ви април 1885-а година било забранено публичното ѝ показване. Третяков направил за нея пристройка, за да я показва на избрани хора тайно. Три месеца по-късно забраната била отменена, но Третяков спечелил такова уважение сред художниците, че един критик казал публично:

"Художниците ценят Третяков повече от царя!"

Еми МАРИЯНСКА