На 29 юли тази година се навършиха 200 години от рождението на знаменития руски художник от арменски поризход Иван Айвазовски. Крилатата фраза на Чехов "Достойно за четката на Айвазовски" красноречиво изразява високата оценка на неговото творчество.

Айвазовски е всепризнат световен художник-маринист. Неговите картини са уникално постижение на изобразителното изкуство. Едва ли има културен човек по света, който да не е виждал и да не се е възхищавал от картините му.

"В тях морето е мощно и живо, като че ли пренесено от самата природа върху платното на художника!", пише един критик. По-малко познат е личният живот на художника, който е също така "мощен" и "жив" като творчеството му.

Трите музи на Айвазовски

Любовта е вдъхновявала художника и е била силен стимул в работата му, но на два пъти довела душевния му мир до катастрофален срив. Чак на 65 Айвазовски осъзнава какво е търсил през целия си живот...

Фотография на Айвазовски

Първата голяма любов на художника е една от най-известните балерини на 19-и век - италианката Мария Талиони. Когато я вижда за пръв път, Иван Айвазовски е едва на 20. Срещата им е необичайна - едва не го сгазва каретата, в която се вози балерината. Мария Талиони предлага на младежа да го откарат в дома му и му подарява покана за представление в театъра. От този момент нататък Айвазовски не пропуска нейно изпълнение.

Мария също отвърнала на чувствата му, без да се смущава от възрастта му - балерината била с 13 години по-възрастна от него. Между двамата възниква бурна връзка и Айвазовски дори й предлага брак, но Талиони му отказва. Безспорно, тя постъпва отговорно - по онова време е на 38 и не иска да обременява живота на младежа с такава отговорност.

Първата любов на художника - Мария Талиони. Портрет на неизвестен автор, 1830 г.

Айвазовски преживява отказа й тежко и мъчително. На прощаване Мария му подарява розова балетна пантофка, която той пазел като фетиш до края на живота си. Няма никакви писмени свидетелства за тази любов, но според свидетели на връзката, Мария също обичала художника до последния си ден.

Айвазовски и Мария Талиони

Около Айвазовски винаги имало много жени. Когато става известен и богат, на него му става още по-трудно да различава женското обожание от женската пресметливост. Много знатни дами го смятали за подходящ съпруг на дъщерите си и постоянно го атакували с хитроумни предложения като това да преподава на дъщерите им по живопис.

Иван Айвазовски, автопортрет, 1874 г.

В един от знатните домове, в които откликва на такава покана, се случва нещо скандално - вместо да избере богатата млада дама, на която преподава, Айвазовски се влюбва в... гувернантката й.

В писмо до свой приятел художникът написва: "Влюбих се както никога досега. За две седмици взех решение да се оженя. Ожених се като истински артист и вече осем месеца съм така щастлив, както и наполовина не съм се надявал да се случи. Най-хубавите си картини нарисувах, откакто се ожених!" Жената, за която се отнася този възторжен текст е Юлия Гревс - първата съпруга на художника.

Семеен портрет на Айвазовски и първата му съпруга Юлия, 1849 г.

Още

Айвазовски умира 57 години след като го обявяват за "мъртъв"

Първоначално бракът им е наистина щастлив. Раждат им се четири дъщери. Юлия, обаче, мечтаела не за живот на домакиня и майка, а за блясъка на висшето общество. Във Федосия, където живее семейството, й се струвало "тясно". Преценявала, че трудно ще намерят и заможни съпрузи на дъщерите си, като пораснат.

Между съпрузите започват разпри по тази тема. След 20 години брак, един ден Юлия съобщава на Айвазовски, че има намерение да замине за Петербург, или Одеса, заедно с дъщерите им. В крайна сметка реализира заканата си и се установява да живее в Одеса, заедно с децата. Следва развод.

Айвазовски, Юлия и техните дъщери

Запазена е записка от бракоразводното дело, в която Юлия е описана като жена, която има раздразнителен характер, постоянно се жалва и клевети съпруга си, и то не само устно, в разговор, но и писмено - в многобройни жалби срещу него, в които го позори. Заключението на съда е, че съвместното съжителство на съпрузите е станало невъзможно.

След развода, Айвазовски се чувства несправедливо отхвърлен и угнетен. Самотата го мъчи. Съдбата, обаче, му праща изкушението да се влюби отново.

На картината вляво е изобразена втората съпруга на художника Анна, 1882 г.

Още

Картина хипнотизирала и разплаквала зрителите

Вече на 65, художникът среща третата си голяма любов... на гробището. Там видял млада вдовица, на гроба на мъжа й, и от пръв поглед се влюбил в нея. Научил името й - Анна Саркизова, с девическо име Бурназян - арменка като него. Изчаквайки благоприлично известно време траура й, директно пристъпил към предложение за брак, и тя се съгласила.

Въпреки 40-годишната разлика във възрастта им, бракът им с Анна бил щастлив и остава такъв до смъртта на художника. Анна била идеалната съпруга на Айвазовски. Единственият й недостатък била ревността й към... розовата пантофка на балерината Талиони. Казват, че я изгорила след смъртта на Айвазовски?..

Айвазовски и Анна - неговата предана втора съпруга

Анна остава вярна на художника до края на живота си. Като негова вдовица прекарва остатъка от своя жизнен път в самота. Погребана е до Айвазовски, в двора на църквата във Федосия, в която двамата някога се венчали.

Еми МАРИЯНСКА

"Дъга" (1873)

"Бурно нощно море" (1849)

"Корабът "Императрица Мария" в буря" (1892)

"Изглед от Константинопол" (1856)