Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Той беше мечтател, мислител, философ... или просто идиот

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА

Той беше мечтател, мислител, философ... или просто идиот

25 години от смъртта на "галактическия стопаджия" Дъглас Адамс

Дъглас Адамс в дома си в Санта Барбара, Калифорния на 12 юни 2000 г. / Снимка: Getty Images
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

В най-популярната му книга четем: "Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.

Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели - произлезли от маймуната форми на живот - са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има, или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни. И така, проблемът си оставаше нерешен - много хора се чувстваха зле, а повечето от тях - отвратително, включително и онези с електронните часовници.

Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните." ("Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс, в превод от английски на Саркис Асланян)

Още Галактическият стопаджия Дъглас Адамс за самоунищожението в "две земни минути"
СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Галактическият стопаджия Дъглас Адамс за самоунищожението в "две земни минути"

Ироничното описание на планетата и нещастните създания, които я обитават, е повече от ясна алегория за Земята и хората, изказана с чувство за хумор. Британският писател Дъглас Адамс ни остави и забележителни други иронии, като да речем: "Хавлията е най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава" и "Това е едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш, и то не може да те види!"

Още Той визуализира "плоския свят" на Пратчет и световете на много други фантасти
МАЙСТОРИ НА ИЛЮСТРАЦИЯТА

Той визуализира "плоския свят" на Пратчет и световете на много други фантасти

Четем и се смеем, защото зад забавния начин, по който сме описани ние, хората, стоят сериозни забележки, или направо казано - безпощадни критики на дефектите на нашия цивилизационен вид. Такъв е духът на "Пътеводител на галактическия стопаджия".

Става дума за научно-фантастична комедийна поредица, която през далечната 1978 година била излъчена по радио 4 на BBC, а по-късно е адаптирана в различни формати, за да се превърне в мултимедиен феномен, включващ пиеси, трилогия и книги. Събрана в пет книги, творбата е публикувани в периода 1979-1992 година.

Още Няколко ценни мисли на сър Тери Пратчет
МАЙСТОРИ НА СЛОВОТО

Няколко ценни мисли на сър Тери Пратчет

Но как се случва всичко: През 1977-а година Адамс написал идея за научнофантастичен радио сериал, който продуцентът Саймън Брет предложил на BBC. Сериалът имал толкова голям успех, че Адамс бил нает да направи няколко поредни продължения. През 1979-а година излиза първият роман от петте части на поредицата, последван от "Ресторант на края на вселената" (1980), "Животът, вселената и всичко останало" (1982), "Сбогом и благодаря за рибата" (1984) и "Почти безобидна" (1992).

Накратко, повествованието на поредицата следва приключенията на англичанина Артър Дент и неговия извънземен приятел Форд Префект, които се опитват да спасят Земята от бюрократичната извънземна раса на Вогоните. Главните герои пътуват в компанията на параноичен андроид и жена, единствената останала жива при разрушаването на Земята. В този екип героите следват целта си - да открият легендарна планета и Въпроса на Вечния отговор. Докато всички търсят отговори, Адамс търси "въпрос".

Още Тери Пратчет: Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва
МАЙСТОРИ НА ПЕРОТО

Тери Пратчет: Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва

Той е толкова голям майстор на парадокса и хумористичната фантастика, че приживе книгата му "Пътеводител на галактическия стопаджия" била продадена в 15 милиона копия, а до днес е трудно да изброим всичко, което е вдъхновила и провокирала в нови формати: пиеси, компютърни игри, комикси, анимации, филми.

Октомври 1979 г. Дъглас Адамс и Ник Ландау (вдясно) / Снимка: Getty Images

Адамс е автор и на много други произведения: "Дърк Джентли. Холистична детективска агенция" (1987), "Дългият мрачен следобеден чай на душата" (1988), "Смисълът на живота" (1983, с Джон Лойд), "Последна възможност за виждане" (1990, с Марк Каруърдайн); на три сценария за телевизионния сериал "Доктор Кой" и др. Но именно поредицата за "стопаджията" го прави световно известен и поставя името му в Алеята на славата на Радио Академията. През 1981 година излиза на екран телевизионен сериал за галактическия стопаджия, после - компютърна игра, а през 2005-а - игрален филм.

Още Вижте уникални снимки на Космоса
ДАЛЕЧНИ СВЕТОВЕ, КОИТО ПРИВЛИЧАТ

Вижте уникални снимки на Космоса

Другият му много известен роман - "Сьомгата на съмнението" (2002), излиза след смъртта на писателя. Адамс бил много интересен човек, влюбен в живота, животните, комедията и комедиантите, колите, бързите скорости, компютрите, фотоапаратите и живота на макс. Казва за себе си в някои интервюта, че погледнал към Космоса, твърдо убеден, че няма Бог - бил заклет атеист и поради това - "наясно, че трябва да разчита само на себе си", т.е. на работата си. Заради радикалния му атеизъм един биолог му посвещава посмъртно книгата си "Делюзията Бог" (2006).

Що се отнася до неповторимото чувство за хумор на Адамс, то той бил известен като шегаджия още като студент по английска литература в Кеймбриджкия университет. Освен че ставал душата на всяка компания, имал и няколко актьорски изяви в скечове и се справил толкова добре, че ги включили в "Летящият цирк на Монти Пайтън". После, вече като пишещ човек, Адамс продължил да създава скечове за радиото и телевизията.

Още Почина немският дизайнер и архитект-футурист Луиджи Колани
IN MEMORIAM

Почина немският дизайнер и архитект-футурист Луиджи Колани

Дъглас Адамс има интересна лична история: Роден е през 1952 година в Кеймбридж, Англия и бил на 5, когато родителите му се развеждат. С майка му и сестра му живели известно време в Брентуд. След това Адамс станал студент в Кеймбриджкия университет. След дипломирането си през 1974 година работел на различни места, за да се издържа, но основният му доход преди успешната му писателска кариера, идвал от кратките форми - предимно от скечовете, за които вече споменахме.

Бил работохолик и за малко да остане стар ерген, поради постоянната си заетост. Оженил се на 39, а на 42 станал баща на дъщеря. Семейството се преместило да живее в Санта Барбара, Калифорния и се радвало на хармоничен патриархален живот. Това позволило на Адамс спокойно да пише.

Още Пъстрата мозайка от чудаци на Луиджи Пирандело (откъс)
МОДЕРНА КЛАСИКА

Пъстрата мозайка от чудаци на Луиджи Пирандело (откъс)

В поредицата за "стопаджията" Дъглас Адамс иронизира нашата постоянна човешка алчност за притежания, която изглежда напълно безсмислена, погледната от "горе" - от огромния Космос. Той постоянно ни насочва да се откажем от сегашните си представи за Вселената и Времето. Времето не е линейно понятие, затворено в рамките на човешкия живот, а вертикала, която се движи със скорост, непонятна за нашия разум. И докато се шегува със земните ни представи, Адамс сякаш ни пита, на какво всъщност почиват високото ни самочувствие и амбициозните ни планове за "бъдеще".

Писателят безпощадно иронизира постоянното ни "документиране" на факти, които нямат нищо общо с действителната фактология на нещата. "Съжалявам, но никой не ви е виновен, че не сте се потрудили да разберете какво се прави в собствения ви район", ни казва с иронична усмивка Адамс. Опитва се да ни накара да признаем, че в основата на нашето разрушение е нашето високо его. "Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля", казва от негово име един от героите му. 

Още Захари Карабашлиев: Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх
СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Захари Карабашлиев: Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх

Каква жестока алюзия на наивността на човечеството, да вярва в своята егоцентрична непогрешимост. Героинята му Триша е типичен представител на земните жители: За нея е абсурдно всичко, което излиза извън нормите на човешките й възприятия. Такива сме в болшинството си ние, хората.

Много читатели се запитват, дава ли всъщност отговор писателят на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало? - Според Адамс ние съвсем нарочно деформираме прости въпроси като "Къде" и Как", като ги "разширяваме, до пълното им стесняване". Този оксиморон не е създаден от него, само за да ни разсмее, а за да се замислим, дали всъщност не се оказва абсолютно прав. Ние, хората, сякаш постоянно разширяваме обсега на търсенията си, за да стигнем накрая до изначалното, от което сме тръгнали. Излишен и неоправдан труд за нещо, което ни е било "наготово" дадено, но ние от егоцентризъм и инат не сме искали да видим. Докато всичко се видоизменя пред очите ни, ние упорито продължаваме да се взираме във фикцииите си и остаряваме с илюзиите си за света. Заедно с бръчките по лицата си, които според Адамс, "би трябвало да са следи от минали усмивки".

Дъглас Адамс умира внезапно на 11 май 2001 година, преди 25 години, на 49-годишна възраст, от инфаркт. По онова време работел по незавършен роман и по сценарий на филм. Оставя много недовършени идеи. Така приключва последният земен рейс на един "галактически стопаджия".

Дъглас Адамс не е просто добър хуморист, той е философ на хумора и сатирата; виртуоз на хумористичната метафора и велик алтруист. Като иронизира човешкото, писателят никога не се дистанцира от човешката общност като някакъв страничен наблюдател на човешкия род. Обратното, той самоиронично поема "вината", заедно с всички човеци по света, с надеждата за промяна.

Дъглас Адамс - цитати

"В магазина на хотела имаше само две прилични книги, аз ги бях написал и двете."

"Може да не съм отишъл там, където исках, но поне съм там, където трябваше да бъда."

"Отказвам да отговоря на този въпрос, на основата на факта, че не знам отговора му."

"Предпочитам щастието, пред това да съм прав всеки път."

"Реалността често е неточна."

"Грешно е да си мислите, че можете да решите сериозни проблеми единствено с картофи."

"Бетовен ни показва какво е да си Бетовен. Моцарт ни показва какво е да си човек. Бах ни показва какво е да си цялата вселена."

"Не вярвайте на всичко, което четете в интернет, освен на това, което пиша."

"Невъзможното винаги има доза достойнство в себе си."

"Живот, пълен очаквания, е тежък живот. Неговите плодове са тъгата и разочарованието."

"Той беше мечтател, мислител, философ... или както съпругата му би казала, просто идиот."

"Всяко същество, което мисли логически, може да бъде заблудено от друго същество, което мисли логически."

"Въпросите на религията са наистина интересни. Това, което ме притеснява обаче, че интелигентни хора ги взимат на сериозно."

Съвети за млади писатели

Подбирайте източниците си внимателно. "Мненията не са еднакви. Някои са много по-основателни, сложни и логични от други." ("Сьомгата на съмнението")

Променяйте перспективата си. "Постоянно му се напомняше колко стряскащо различно място е света, погледнат от три крачки по-наляво." ("Сьомгата на съмнението")

Наблюдавай всичко през цялото време. "Очите му не бяха същите като онези, с които последно погледна тази ситуация. И мозъкът, който интерпретира изображенията, изпратени от очите, също не беше същият. Нямаше оперативна намеса, само непрестанно стресиращи събития." ("Сбогом и благодаря за рибата")

Нека писането ти да е достъпно за читателите. "Ако наистина искаш да разбереш нещо, най-добрият начин е като се опиташ да го обясниш на някой друг." ("Дърк Джентли. Холистична детективска агенция")

Измисли нов свят и създай конфликт в него. "Историята досега: в началото е създадена Вселената. Това ядоса много хора и бе счетено като лош ход." ("Ресторант на края на Вселената")

Направи свое проучване. "Предпочитам да изпитвам страхопочитание пред разбирането, отколкото към невежеството." ("Сьомгата на съмнението")

Еми МАРИЯНСКА

Още Как Чайникът на Ръсел доказва, че няма Бог
НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ

Как Чайникът на Ръсел доказва, че няма Бог

Още Част от праха на братята Стругацки бил разпръснат над Пулковската обсерватория
МАЙСТОРИ НА НАУЧНО-ФАНТАСТИЧНИЯ ЖАНР

Част от праха на братята Стругацки бил разпръснат над Пулковската обсерватория

Още Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света
СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Още Той превърна Космоса в телевизионна звезда, предотврати ядрена война, и създаде нова вселена
ЗНАМЕНИТОСТИ

Той превърна Космоса в телевизионна звезда, предотврати ядрена война, и създаде нова вселена

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай4

Календар

Препоръчваме ви

Тя е една от "заподозрените" за Шекспир

Мери Сидни е призната за една от първите поетеси в английската литература

Майк Никълс: Филмът е като човек. Или му вярваш, или не

"Единственото безопасно нещо е да поемеш риск. Играй на сигурно и си мъртъв", вярва Никълс

Идеята за "Път към висшето общество" се родила в болница

Джон Брейн - едно от ярките имена на сърдитите млади хора в английската литература

Анри Троая - великият биограф на величията

Култовата му трилогия "Ейглетиерови" става истинска сензация през миналия век

Лукино Висконти: Мога да снимам филм пред една стена, ако намеря истинската човечност

Хелмут Бергер се самоопределя като "вдовицата на Висконти", самоубива се

Андре Малро: Човек е това, което крие

Писателят, оглавил антифашистите за освобождението на Ернст Телман и Георги Димитров