Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

КЛАСИЦИ НА СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

200 години от рождението на великия руски писател и философ, когото все по-често цитират като "пророк"

Портрет на Фьодор Достоевски, худ. Василий Петров /1872 г. /

Фьодор Достоевски е една от най-респектиращите личности в световната литература. Той завещава на човечеството 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета - безценно съкровище за любители на четивото, философи, психоаналитици и политици.

Творчеството му се разделя на два периода. През първия написва повестите "Бедни хора"(1846), "Двойник"(1846), "Ползунков"(1848), "Неточка Незванова"(1849), сантименталния роман "Бели нощи"(1848) и др. Основен герой в тях е "малкият човек", а основния проблем - раздвоението между мечтата и реалността.

Още

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Вторият период в творчеството на писателя го издига на пиедестала на световна знаменитост, с романите "Престъпление и наказание"(1865-1866), "Бесове"(1872), "Идиот"(1867-1869) и най-мащабното му произведение - "Братя Карамазови"(1879-1880). По своята сложност и дълбок философски смисъл тези негови творби са ненадминати и до днес. Много е писано за творчеството на Достоевски и психологизма в него. И все повече се разискват политическите му възгледи, като някои от тях подлежат на един съвременен "прочит", релевантно на сегашната политика на Русия.

Паметникът на Достоевски от скулптора Михаил Переяславец в сибирския град Тоболск близо до прословутия замък-затвор, където писателят е заточен за 10 дни през 1850 г. / Снимка: Getty Images

Още

Руски художник очарова Запада със селски пейзажи

Руски художник очарова Запада със селски пейзажи

Достоевски достига до идеята за Велика евразийска империя под егидата на Русия и на руското православие, като контрапункт на западния либерализъм. Този въпрос днес занимава много съвременни политолози. В тази връзка е добре да се отбележи, че в самата Русия, по време на СССР, в продължение на десетилетия, тези идеи на Достоевски, не са били възприемани. В някои периоди властта буквално игнорира и творчеството му, заради тях. Днес, обаче, сред интелектуалния елит на Русия се забелязва все по-голям интерес към тази идея на Достоевски и някои дори я наричат "пророческа".

"Достоевски е труден за разбиране, почти колкото Ницше, но точно това го прави толкова любопитен и велик", казва един литературовед. Днес все по-малко руснаци наричат писателя "реакционер" и "национал-шовинист", "расист" и "религиозен фанатик". Творчеството и възгледите на Достоевски се преосмислят под знака на новите политически реалности.

Афиш на ежегодните Достоевски празници в Санкт Петербург

Достоевски е предвиждал т.нар. "евразийска" ос, а съвременните политици виждат в това една възможна нова "общност на народите", в която да се съберат някогашните съветски републики, но и бившите "братски страни" от Източна Европа. Така погледнато, западни аналитици считат, че ще се оформи една доста респектираща сила под егидата на Русия, разгърната от Източна Германия и Балканите, през Кавказ до Урал, от Урал през Сибир, чак до китайската граница и Тихия океан.

Снимка: Getty Images

Когато през 1846-а година Достоевски издава първия си роман "Бедни хора", руската литературна критика, начело с Белински и Некрасов, изразява възхищението си от майсторството на автора. Достоевски е приет в елитните литературни кръгове. Вместо тях, обаче, избира кръжока на Петрашевски - представител на утопичния социализъм, борец срещу царската власт и за реформи, сред които - освобождаване на крепостните селяни в Русия. 

Там е първата идейна "спирка" на Достоевски.

Достоевски, фотография 1860 г. / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Ще бъде трудно да проследим идейните търсения на Достоевски, ако не ги разглеждаме паралелно с неговата лична съдба и отражението им в творчеството му. Бащата на Достоевски бил военен лекар, който остава вдовец и се нагърбва да отгледа сам децата си. По природа е груб и сприхав човек, но държи на справедливостта и образованието. Фьодор и брат му Михаил завършват военно училище, но Достоевски не става военен, нито чиновник. Романът му "Бедни хора" му отваря път в литературата. Парадоксът е, че баща му е убит при свада от... свой крепостен, а Достоевски се обявява като петрашевец, за свобода на крепостните. 

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Не е без значение да отбележим още как душевните катаклизми се отразяват на здравето на бъдещия писател. Той получава първите си епилептични припадъци, когато умира майка му, а след смъртта на баща му, кризите се засилват. Очевидно е бил дълбоко чувствителна натура. По-късно, по време на двата брака на Достоевски, на самия него му се раждат четири деца, две от които умират. Преживява тежко смъртта им и се чувства виновен за дъщеричката си София. По онова време е издържан изцяло от втората си съпруга Анна, която продава мебелите, пианото и бижутата си, за да изплати дълговете му, пропиляни на комар и рулетка.

Още

Мистерията с Гоголевия Плюшкин

Мистерията с Гоголевия Плюшкин

Той самият погасява комарджийски дълг с парите от "Престъпление и наказание" - крупната за онова време сума от 7 000 рубли. Накрая, самият Достоевски залага и последното ценно нещо в дома им с Анна - сватбените им халки, за да погаси поредния си дълг от хазарт. На пръв поглед, писателят изглежда не по-различен от героите си в "Идиот" и "Престъпление и наказание" - объркан, безволев и отдаден на слабостите си, безотговорен човек. Може да бъде възприет дори направо като диаболичен тип, с объркани представи за нравственост и дълг.

В същото време Достоевски някак напълно изпълва представата ни за човек - с доброто и злото на човешката природа. Такъв човек предизвиква по-скоро емпатия, отколкото отрицание. Писателят определено изглежда неуравновесен в личния си живот, но пък респектира с интелекта и психологизма си, типични за мъдър и зрял човек. Тази бивалентна природа е ключът към творчеството и развоя на идеите, през които преминава Достоевски.

Източник: Столична библиотека

Още

Животът на Гогол бил истински кошмар

Животът на Гогол бил истински кошмар

Според биографите му, неговото житейско "кръщение" започва в Петропавловската крепост. Той попада там, след като шпионин в кръжока на Петрашевски издава сбирките им в Министерството на външните работи. Достоевски бива обвинен, че е чел трудове на Белински, включително "Кореспонденция с Гогол", "Криминални писма" и "Речта на войника", които според царските цензори подривали държавността. В продължение на осем месеца писателят е следствен в Петропавловската крепост.

На 19 ноември 1849 г. Николай І казва тежката си дума - 22-ма петрашевци са осъдени на смърт чрез разстрел, и сред тях е и Фьодор Достоевски. По онова време той е едва 27-годишен. Осъдените са изкарани на плаца, в очакване на края.

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

"Прекарахме най-малко десет ужасни, безмерно страшни минути на очакване на смъртта", разказва писателят. Не го разстрелват. Заменят смъртната му присъда с каторга в Сибир. Окован във вериги, при минус 40-градусов студ, Достоевски е закаран с шейна в Омската крепост, където престоява четири години. По-късно ще опише с всяка подробност от заточението си в "Записки от мъртвия дом". Именно там, в ада на крепостта, открива Бог. Оттогава датират и идеите му за ролята на православието и на руската Църква.

Източник: Столична библиотека

Още

Столична библиотека с документална изложба за 200-годишнината от рождението на Достоевски

Столична библиотека с документална изложба за 200-годишнината от рождението на Достоевски

В една мащабна картина на руския художник Иля Глазунов - "Вечна Русия", изработена върху платно с внушителните размери 3 на 6 метра, са изобразени исторически личности - светци, духовници, философи, хора на изкуството, а над тях се издига разпнатият Исус. В подножието на Разпятието, на централно място Глазунов е нарисувал именно Достоевски, със запалена свещ в ръка. Руски царе, Пушкин и други знаменитости, са на по-заден план в картината. Това е доста интересен факт - провокация за  размисъл.

Защо Достоевски?

Още

Чашите на крепостния селянин Вершинин - загадка на два века

Чашите на крепостния селянин Вершинин - загадка на два века

Мнозина и до днес нападат писателя за разсъжденията му по отношение на т.нар. еврейски империализъм, който според него "иска да пороби целия свят". Обвиняват Достоевски в антисиметизъм. Но пък той, контрират тази теза други, изразява крайни мнения не само за евреите, но и за всички католици, западняците, поляците и швейцарците; дори и за социалистите. И за да сме обективни - не щади дори руснаците, като често ги характеризира като "пропаднали, брутални и анархистични получовеци", на които не е чуждо животинското стадо.

Мизантроп, или хуманист е бил Достоевски?

Още

Андрей Кончаловски: Надявам се да се отделим от Европа с каменна стена

Андрей Кончаловски: Надявам се да се отделим от Европа с каменна стена

Трудно се обединяват вижданията на Достоевски, често "разположени" в двата полюса на горните две понятия. Да не забравяме, че литературното му творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през XIX век. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията и Запада в навечерието на епохата на материализма и нихилизма. С право някои анализатори го причисляват към представителите на европейския екзистенциализъм. Нещо повече, "Записки от подземието" са окачествени в прав текст като принадлежащи към това течение - наречени са "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога".

Embed from Getty Images

Днес, точно два века след рождението на Фьодор Достоевски, ние отново се връщаме към неговите политически възгледи, за да преосмислим както моменти от биографията на писателя, така и характеристиката на героите му, и типажи от какъв обществен строй представляват те.

Още

Пиеса за пътуването на Достоевски из Европа е поставена в Театъра на нациите в Москва

Пиеса за пътуването на Достоевски из Европа е поставена в Театъра на нациите в Москва

Когато 13-годишен Достоевски попада в "Колеж за благородни момчета", той се комплексира от някои свои "изтънчени" съученици. Описва откровено тези свои комплекси в "Юноша". В Петербургското военно-инженерно училище пък осъзнава, че не става за военен. В същото време открива, обаче, че е способен на войнственост. По пътя от военното училище към Санкт Петербуг, става свидетел как военен полицай удря по врата каруцар, а каруцарят набива коня си с бич, и на Достоевски му става "лошо от гняв". Описва този случай в "Дневник на писателя".

Още

"Бели нощи" по Достоевски с премиера в "Сфумато"

"Бели нощи" по Достоевски с премиера в "Сфумато"

В академията, където учи рисуване и архитектура, е възмутен от съученици-"палячовци". Открива, че може да защити честта си, като загърби комплексите и прояви смелост. Заема се да критикува нередностите, но в същото време все повече се затваря в себе си. Заживява в състоянието на някакъв "вътрешен аскетизъм". За доброволното му уединение изиграват роля и зачестяващите епилептични припадъци, които го научават, че тялото има свои собствени закони, на които човек е слаб да се противопостави, но духовният начин на живот - обогатяването чрез концерти, театри и балет, помага. Както и книгите на Балзак, Шилер, Пушкин и Гьоте - любимите му автори от детството.

Достоевски, 1847 г., рисунка с молив на К.А. Трутовски / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Работата му като преводач и чертожник му показва, че има дейности, които човек върши без удоволствие, но се нуждае от тях, заради парите. Когато го уволняват, обаче, осъзнава, че финансовите затруднения могат да бъдат не само тегоба, но и стимул за нови начинания. Така започва да пише. Амбицията му е по младежки пламенна. Докато пише "Бедни хора" изпраща писмо до брат си Михаил със следния текст:

"Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся."

Тези периоди в живота на Достоевски и крайните му определения за тях, неведнъж са обърквали дори биографите му. Романът "Бедни хора", за който е написал горното, е издаден на 15 януари 1846 г. в алманаха "Петербургски сборник" и пожънва голям търговски успех.

Още

Завръщане в Долината на смъртната сянка на Достоевски с премиерите на "Идиот" и "Бесове"

Завръщане в Долината на смъртната сянка на Достоевски с премиерите на "Идиот" и "Бесове"

Историята се фокусира върху бедните хора, които се борят не само за физическото си оцеляване, но и с липсата на самоуважение. Това състояние ги води до пълната загуба на вътрешна свобода, до абсолютната зависимост от светската власт и изчезване на индивидуалността им. Това са актуални проблеми и на съвременния ни свят. Ето защо Достоевски и неговите психологически наблюдения върху хората и обществата, изглеждат толкова "модерни" и днес.

Достоевски, 1859 г. , фотография на С. Лейбин / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Още

"Железният век. Европа без граници" в Ермитажа

"Железният век. Европа без граници" в Ермитажа

През 40-те години на XIX век, интересът на публиката се обръща към социалните въпроси, в противовес на романтизма и идеализма. Достоевски открива социализма първо чрез Белински, а после от идеите на французите Шарл Фурие, Етиен Кабе, Пиер-Жозеф Прудон и Анри дьо Сен-Симон. Привлечен е от симбиозата между интелекта и чувството им за справедливост; от интереса им към бедните и онеправданите хора. По-късно, когато религията се превръща в негово спасение, ще преосмисли идеите на социализма през призмата на Бог и нихилизма. Това се усеща в по-късното творчество на писателя. Там ще се появят и нови теми за размисъл - като този за връзката между свободата и богатството - каква е природата на свободата чрез парите? - Още една доста актуална тема за нашето съвремие.

Embed from Getty Images

Кръгът на Петрашевски, в който попада първоначално, и заради който пострадва, е социо-християнски и се стреми към обществени реформи, но след излизането си от каторгата, Достоевски преосмисля тази идейна платформа и започва да се интересува от философията на Хегел и Кант.

Учи се на много неща и от личния си живот. Претърпява отказ за брак от Мария Исаева, която направо му казва, че изпитва страх от финансовото му състояние. По-късно тя се съгласява да се ожени за него, но той не забравя думите при отказа й, защото в тях отсъстват чувствата.

Достоевски не намира щастие в този си брак и получава още един житейски урок - че човек често се стреми към онова, което не му носи удовлетворение. Двамата с Мария живеят разделени - съпругата му се плаши не само от честото безпаричие, но и от припадъците му.

Първата съпруга на писателя - Мария Исаева

Нови уроци му дават и европейските пътешествия на Достоевски. В чужбина той има възможност да общува както с елита, така и с хазартни типове и пропаднали пияници по казината. В "Зимни бележки за летни впечатления" писателят описва предимно лошите си впечатления от европейските страни. Критикува капитализма, модернизацията, материализма, католицизма и протестантството.

Още

Похитената Европа или клозетите на Русия: Ерофеев срещу Богомолов

Похитената Европа или клозетите на Русия: Ерофеев срещу Богомолов

От август до октомври 1863 г. Достоевски извършва второ пътешествие из Европа. В Париж се запознава с втората си любов - Полина Суслова, и губи всичките си пари на комар във Висбаден. Хваща Суслова в изневяра, докато търси заем да погаси дълговете си. Двойно разочарование, което го научава, че срещите и разделите между човеците са не само причина и следствие, а имат по-дълбока природа. Брат му Михаил, който издава сп. "Епоха" е пред банкрут, и Достоевски се чувства длъжен да му помогне финансово. Това донякъде го дисциплинира. Започва да пише "Престъпление и наказание". Докато пише романа, се влюбва в наетата за стенограф Анна Григориевна Сниткина.

Втората съпруга на писателя - Анна Сниткина

Още

Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин

Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин

На 4 октомври 1866 г. двамата завършват работата си по "Играч на рулетка" и празнуват заедно рождения ден на писателя на 30-и октомври. През 1867 г. Достоевски се жени за Анна Сниткина, която е 25 години по-млада от него. Проблемите му с алкохола и хазарта бързо отчайват Анна. Загубата на първото им дете и неговите постоянни залитания и безпаричие, допълнително я натоварват, но Анна се оказва силна и зряла жена, въпреки младостта си. Освен материалните жертви, които прави за Достоевски, тя го измъква от мрака на депресиите му чрез пътувания из Европа и обиколки в галериите на Дрезден и Берлин.

Достоевски е силно впечатлен от "Сикстинската мадона" на Рафаело, но преклонението му пред Бог и творенията на велики художници, не успяват да го откъснат от слабостите му на обикновен човек - пиенето и хазарта. Чак след едно пътуване през Италия и с раждането на дъщеричката им Любов, татко Фьодор обещава да се промени.

Embed from Getty Images

Княз "Мишкин" от романа "Идиот" е някакво олицетворение на Христос, което идва да помогне на писателя да проумее себе си. Достоевски вече разбира, че в очите на околните е може би нищо повече от мистериозен неудачник, но пък притежава и ценни качества - също като Мишкин, и на него са му чужди алчността и завистта, способен е на състрадание.

Заради големите различия между него и съвременниците му, героят му е наречен "идиот", но такъв се чувства всеки човек в общество от хора, неразбиращи критериите за Истина, Добро и Зло. Още една препратка към нашето съвремие.

На 21 ноември 1869 г. по-малкият брат на съпругата на писателя - Анна, е убит в Москва от група от петима мъже. Зад убийството стои нихилистът Сергей Начаев, който е лидер на терористична организация. Тези събития карат Достоевски да планира писането на "Бесове" - роман за нихилизма и последствията му. Достоевски бавно и постепенно къса с много от старите си представи за постигането на справедлив обществен строй.

Безпаричието, което отново ги сполита с Анна, го принуждава да продаде не само къщата, която обитават, но и авторските си права.

Още

Професор Юлия Кръстева представи новата си книга, посветена на Достоевски

Професор Юлия Кръстева представи новата си книга, посветена на Достоевски

В началото на 1872 г. Достоевски позира на художника Василий Перов, по идея на мецената Третяков. Резултатът е описан от един датски критик така: "Отчасти руско селско лице, отчасти физиономия на престъпник". Звучи смешно, но в голяма степен изразява всичко онова, което внушава първото впечатление от външния вид на Достоевски. В живота си той дори е бил, или поне приличал, и на едното, и на другото. Изпитвал вина, и в същото време се надявал на опрощение. Живеел в постоянен стрес от здравето си, съдбовните загуби, безпаричието и бюрокрацията, и търсел спасение в... хазарта. Отделно се влошава здравето му. Кашлица и задух стават постоянен спътник на дишането му. Развива хронично белодробно заболяване. Не могат да го спасят минерални бани и почивка. Диагностициран е с остър катар на горните дихателни пътища.

Embed from Getty Images

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

В такова състояние посреща раждането на сина си Алексей. През лятото на 1876 г. Достоевски отново страда от задух. През март следващата година преживява четири последователни епилептични припадъка. Работи усилено. През декември отива на погребението на Николай Некрасов и изнася реч, като почетен член на Руската академия на науките. През същата година е поканен от Виктор Юго да вземе участие в международен конгрес по авторско право. Отказва поканата, защото се чувства много зле след смъртта на невръстния си син Алексей.

Достоевски, фотография / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Още

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

Лекарите се произнасят, че здравето му се е влошило - диагностицират го белодробна емфизема в начален стадий. По същото време излизат първите части на последния му роман - "Братя Карамазови". В главата "Великият инквизитор", Христос целува Инквизитора, и той го освобождава. Според много критици символиката е, че чрез Инквизитора, Достоевски произнесъл критика срещу лицемерието на католическата църква и социалистическия атеизъм. Други пък правят тълкуванието, че с този си роман, писателят сякаш предупреждава читателите, че обществата, които не се преборят навреме с Инквизитора, са обречени. Днес някои наричат това "ужасно откровение".

Embed from Getty Images

"Знаеш ли ти, че ще изминат векове и човечеството ще провъзгласи чрез устата на своята премъдрост и наука, че няма престъпление, а следователно няма и грях, а има само гладни. "Нахрани ги, и тогава искай от тях добродетели!" - ето какво ще напишат на знамето, което ще издигнат срещу тебе и с което ще бъде разрушен твоят храм. На мястото на храма твой ще се издигне ново здание, ще се издигне пак страшна Вавилонска кула и макар че и тя няма да се дострои, както и предишната, но все пак ти би могъл да избегнеш тази нова кула и за хиляда години да съкратиш страданията на хората - ибо пак при нас ще дойдат те, след като се измъчват хиляда години със своята кула! Те ще ни намерят тогава пак под земята, в катакомбите, криещи се (ибо ние ще бъдем пак гонени и мъчени), ще ни намерят и ще възридаят към нас: "Нахранете ни, защото онез, що ни обещаха огън от небесата, не ни го дадоха." /Откъс от "Великият инквизитор"

Embed from Getty Images

В началото на февруари 1880 г. Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва и там държи реч, която буквално разплаква множеството в залата. Речта му е посрещната с бурни аплодисменти и дори дългогодишният му съперник Тургенев го прегръща.

Самият Достоевски вече усеща агонията си. Остава на легло, получава кръвоизливи, които напълно го изтощават. Сред последните му думи е цитат от Евангелие от Матей 3:14 "А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?".

Снимка: Getty Images

Достоевски умира сутринта на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881 г., в Санкт Петербург. Според някои източници е изпратен от повече от 100 000 свои сънародници до вечния му дом в Тихвинското гробище. Влиянието му върху руската литература, а както считат съвременни политолози - и върху новата политика на Русия, е огромно.

Все повече писателят е наричан духовен водач, учител и дори пророк.

Embed from Getty Images

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Някога Фридрих Ницше казва за Достоевски в "Залезът на боговете": "Той е единственият психолог, от когото нещо съм научил, той е една от щастливите случайности в живота ми - по-щастлива дори от Стендал". Леви групи от средите на сюрреалистите, екзистенциалистите и битниците поставят Достоевски сред писателите, оказали им решаващо влияние. След Втората световна война книгите на Достоевски оглавяват списъците с най-продаваните произведения в цял свят. Творчеството му е оценено от философи, психолози, теолози, социолози, политици, литературоведи, изобщо - от различни представители на интелектуалния елит.

Много от романите му са филмирани и драматизирани. През 1956 г. в СССР е издадена марка с неговия образ в тираж от 1000 копия. През 1971 г. отваря врати Музеят на Достоевски - домът, в който той написва първите и последните си творби. В негова чест е кръстен астероидът 3453 и албумът на Иги Поп "The Idiot". В Московското метро има спирка "Достоевская".

Снимка: Getty Images

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Достоевски е уникална личност, която трудно можем да причислим категорично към едно или друго идейно течение. Той преминава през утопичния социализъм, през различни житейски и философски лутания и пристрастия, и тези негови странствания, в търсене на универсалния хуманен обществен строй, днес отново интригуват световните политически лидери.

В Сибир Достоевски преживява онова, което по-късно ще нарече "регенерация" на своите убеждения . Той отхвърля снизходителното отношение на интелектуалците към политиката, и поставя на първо място призванието й да съхранява достойнството и основните добродетели на обикновените хора.

Embed from Getty Images

В това някои съременни политолози откриват отправка към интелигенцията от страните в Източна Европа, която направо абдикира от обществената проблематика още в началото на Прехода. Много философи пък отбелязват като голяма заслуга на Достоевски в хуманен план, неговото внушение за Апокалипсиса. Те го разшифроват като "политическо съзнание за вечната битка между Доброто и Злото". Според писателя самата съдба на човека зависи от степента на любов към духовните ценности и към Доброто, а то е висш хуманен принцип.

Смъртна маска на Достоевски / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Достоевски има проникновени разкрития за философията и психологията на властта като институция, както и на хората, облечени във власт. Разкрил е дълбокия социално-философски смисъл на вината и на социалната отговорност. Свободата определя като Божи дар, който човекът твърде често губи, защото неразумно се опитва да гледа на себе си като на "богочовек".

Неговата формула се изразява в сентенцията, че произходът на Злото се корени в максимата: "Където няма Бог, всичко е позволено". И ние виждаме това явление, претворено в образите на много от героите му - Расколников, Иван и Фьодор Карамазови, Ставрогин и др.

Една от централните теми, които пронизват творчеството на Ф. М. Достоевски, е за справедливото общество. Какво именно е то и как да се постигне, очевидно е въпрос на политически подход във всяка конкретна историческа епоха.

Екранният герой Разколников от първата екранизация на романа "Престъпление и наказание" на режисьора Лев Кулиджанов

В основата на постигането на духовността, прагматично погледнато, обаче, винаги стои едно материално препятствие. Ето защо днес много политолози цитират Достоевски, и по-конкретно фразата му: "Нахрани, пък тогава искай добродетели". Хората са "владение" на онези, които държат хляба им в ръцете си. Бедността и гладът, проблемът с изхранването на човечеството на планетата, продължават да бъдат главните теми, при обсъждането на качеството на живот на населението на Земята. А световните политици така и не успяват да открият съвършения модел на управление н обществата - Доброто, което би било добро за всички.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Шедьовърът на Пушкин "Дама пика" с илюстрациите на Ясен Гюзелев

Шедьовърът на Пушкин "Дама пика" с илюстрациите на Ясен Гюзелев

Още

Най-популярните рисунки по Пушкин и Булгаков са на художничка, която умира на 17

Най-популярните рисунки по Пушкин и Булгаков са на художничка, която умира на 17

Още

В Рим откриха картина, нарисувана от Николай Гогол

В Рим откриха картина, нарисувана от Николай Гогол

Още

Елвис, Айнщайн, Гьоте, Ганди: вълнуващи писма на знаменитостите

Елвис, Айнщайн, Гьоте, Ганди: вълнуващи писма на знаменитостите

Още

Пол Гоген: Изкуството е или плагиатстване или революция

Пол Гоген: Изкуството е или плагиатстване или революция

Още

Артюр Рембо - между комплексите за малоценност и демоните на разврата

Артюр Рембо - между комплексите за малоценност и демоните на разврата

Коментирай 10

Календар

Препоръчваме ви

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба