Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

КНИГОМАНИЯ

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

В тази интересна книга, която излезе на български език, ще получите житейски съвети от най-проникновените мислители от всички епохи - Платон, Дьо Бовоар, Фуко, Маркс и много други

"Какво би направил Ницше?", корица (Снимка: Книгомания)

Питали ли сте се как Шопенхауер би утешил разбитото ви сърце? Дали Аристотел би успял да ви убеди в достойнствата на съвременното изкуство? Хрумвало ли ви е да попитате Джон Стюарт Мил наистина ли смята, че Шекспир е по-добър от "Семейство Симпсън"?

Още

Георги Мамалев представи автобиографията си "Усмихни се, човече!"

Георги Мамалев представи автобиографията си "Усмихни се, човече!"

От тази интересна книга ще получите житейски съвети от най-проникновените мислители от всички епохи - Платон, Дьо Бовоар, Фуко, Маркс и много други - и същевременно ще вникнете в удивителните им теории. Ето някои от поставените въпроси:

Партньорът на приятелката ми й изневерява - да й кажа ли?

*Прегазих кучето на съседа, за да не се сблъскам с кола.. да се чувствам ли виновен?

*Приятелят ми отделя прекалено много време на компютърните игри и социалните мрежи.

*Редно ли е да наранявам чувствата на другите, за да преуспея в кариерата?

*Как така се налага да работя извънредно, за да оцелявам, а други забогатяват без много усилия?

*Не искам да остарея и да съм безпомощен. Дайте ми хапчето.

*Нормално ли е да се довериш на хомеопатията?

*Дрогата ще ми помогне ли да разбера по-добре живота, Вселената и всичко?

*Ако Бог е искал да сме вегетарианци, защо е направил животните от месо?

*Как да се впиша сред "добрите момчета"?

*Страхувам се от смъртта. Нормално ли е?

*Защо всички вземат нещата толкова сериозно? Аз искам просто да си прекарвам добре времето.

*По-добър ли е Шекспир от "Семейство Симпсън"?

*Как картина за 10 милиона изведнъж се обезценява, понеже се е оказала фалшификат?

*Любимият ми певец е осъден за домашно насилие. Да изтрия ли нещата му от смартфона си?

*Защо политиците никога не отговарят направо?

***

Още

Стефан Данаилов се изповяда в книга

Стефан Данаилов се изповяда в книга

Наръчникът "Какво би направил Ницше?" представя теориите на най-популярните мислители в историята като Аристотел, Платон, Сократ, Кант, Декарт, Маркс, Шопенхауер, Макиавели, Бъртранд Ръсел, Джон Стюарт Мил, Хераклит, Карл Попър, Томас Хобс, Епикур, Камю, Жан-Жак Русо и др.

Разглежданите теми са разделени на глави "Взаимоотношения", "Работа", "Начин на живот", "Почивка" и "Политика". Интересен е начинът, по който е представен подходът на мислене не за сложни философски въпроси, а за съвсем ежедневни неща. Така например Маркс има отношение по-скоро към политически теми, а Декарт - към естетиката. Сократ, Платон и Аристотел са включени като "душеприказчици" в почти всяка дискусия. Така, сякаш на игра, книгата неусетна преминава през всички клонове на философията. Макар тя да не е учебник и да са очертани само най-важните идеи, базисната терминология е запазена и достъпно представена. Дали ще се съгласите или не с различните възгледи на философите по ежедневните въпроси е въпрос на личен избор, но със сигурност ще усетите и техния личностен дух - така вероятно ще приемете Макиавели за леко "дяволит", Платон като идеалист, Шопенхауер за мрачен, Сократ - за провокиращ и т.н. Поставените въпроси във всяка глава са актуални, разнообразни и са част от живота на всеки от нас: как да реагираме при изневяра, как да говорим с човек, който прекарва прекалено много време в социалните мрежи и интернет, нормално ли е да се страхуваме от смъртта, да набедим ли колегата, за да не ни уволнят, трябва ли да бъдем вегетарианци, как да преодолеем страха да излизам от къщи, да се доверим ли на хомеопатията и много други. Всеки от тези проблеми е "разрешен" в рамките на 3-4 страници и е богато илюстриран с шаржове на философите, цитати и афоризми, диаграми и инфографики - някои от дилемите в живота ни са наистина сложни и далеч не се преодоляват с еднозначен отговор. Вземат се под внимание различни обстоятелства като личен интерес, справедливост, чувство за отговорност, не на последно място се предлагат и решения. Но нека се стараем водещият принцип да бъдат добрите ни намерения и мисълта за последствията.

***

Откъси

ЗАЩО НЕ МОГА ДА РЕША ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАМ?

Пак е време за избори и ви бомбардират с информация за кандидатите и партиите, които представляват. Как да прецените кой е по-подходящ за поста? Всеки обосновава политиката си с повече или по-малко убедителни аргументи - как ще управляват икономиката, ще защитават държавата и ще осигурят благоденствие. Искате да управляват страната добре или поне да защитават вашите интереси. Но всички политици са еднакви, нали? Обещават какво ли не, за да ги изберат, после се грижат само за себе си и за лакеите си...

Още

Емилия Радева описа в книга разочарованията и щастливите мигове

Емилия Радева описа в книга разочарованията и щастливите мигове

Днес повечето държави по света са - в по-голяма или по-малка степен - демокрации. Тоест - мнозинството пълнолетни граждани решават кой да ги управлява, а гласуването при избори е признато за основно човешко право. Невинаги е било така обаче и правото на глас често е било извоювано с борба. Да изберете за кого да гласувате следователно е нелека отговорност, но често не е лесно решение.

Коренът на западната демокрация в класическа Атина, където през 510 г. пр.Хр. свалят от власт тираничен управник и гражданите вземат необичайно решение да избират как да ги управляват. Платон вижда в това възможност обществото да се организира рационално, а не да се ръководи от наследствен владетел или от предводител на най-силната армия. Идеите му са осветлени в "Републиката" - макар да одобрява краха на тиранията, той не е застъпник на демокрацията. Според него правителството трябва да подпо мага гражданите да водят "добър живот". Но единствено философите като него разбират кои морални ценности са необходими за добрия живот.

Значи управляващата класа трябва да са философите. Арогантно, несъмнено, но вероятно Платон има известно основание: когато решавате за кого да гласувате, вземете под внимание кои кандидати притежават нужните знания и умения да вършат работата.

"Службата на суверенa, монарх или събрание, e да постигне това, заради което му е поверена властта, а именно - да осигури сигурност на народа."

Томас Хобс

В чия полза?

Аристотел, от друга страна, задава два прости въпроса: кой управлява и в чий интерес. Доброто правителство управлява в интерес на държавата като цяло; управление в интерес на властниците е корумпирано. После, той прилага тези критерии към три вида власт, за да ги сравни: едноличен владетел (монарх или тиран), малобройна управляваща класа (добронамерена аристокрация или корумпирана олигархия), народът (в интерес на общото благо при конституционно управление или за своя изгода при демокрацията).

Въпросът "в чий интерес" е уместен и вероятно ще ви помогне да прецените не само мотивите на кандидата (защо иска поста), но и дали гласувате за най-доброто за обществото, или лично за вас. Остава обаче въпросът какво всъщност е предназначението на управлението. Гърците подхождат доста теоретично, говорейки за морални ценности и прочее. По необходимост се намесва англичанин, Томас Хобс, за да обясни без заобикалки какво би представлявало безвластието. В естествено състояние, казва той, човешкият живот би бил "самотен, мизерен, неприятен, брутален и кратък". Вместо това окаяно положение сме предпочели "социален договор" между хората и правителство то, отказвайки се частично от свободата си в замяна на защита от страна на държавата.

Хобс залага твърдо на авторитарния суверен, за да се предотврати анархията, описана ярко от него; Жан-Жак Русо и съмишлениците му обаче смятат социалния договор за необходимо зло, посегателство срещу свободата по рождение. Той иска да даде суверенитет на народа, управлението да бъде прилагано по "обща воля", а не налагано. От тези различни възгледи за отношението между управлението и народа възниква цял спектър политически становища, като главният въпрос е доколко правителството трябва да контролира социалната и икономическата ни свобода. Избирате кой кандидат да получи гласа ви и според своето място в този спектър. За авторитарна или либерална власт гласувате? Или, другояче казано, повече лична свобода ли искате, или сте готови да се откажете частично от нея в името на по-стриктен ред? За кандидат с капиталистическа или със социалистическа нагласа гласувате? Икономическата свобода по-важна ли е от равенството? Кое е по-добре лично за вас и кое - за обществото?

Решението

Вие избирате едновременно кой ще управлява и кой ще представлява вас самите. Поради това можете да се съгласите с Платон, че този човек трябва да е именно онзи с най-голямо знание как да прави това. Но вие бихте искали също да знаете, в чий интерес ще действа той или тя, позовавайки се на Аристотеловите критерии. Дали ще е най-добре да се спрете на предложението на Хобс за авторитарен управник, или на демократичната мечта на Русо за общество, управлявано от волята на народа?

ЗАЩО ПОЛИТИЦИТЕ НИКОГА НЕ ОТГОВАРЯТ НАПРАВО?

Попитате ли политик колко е часът, ще ви запознае с проблемите на часовникарската индустрия. И ще посочи, че часовникът на опонента му винаги закъснява. Възможно е да получите отговор на някой въпрос, но по-късно да откриете, че са ви "спестили" истината. Днес телевизионните интервюта и дебати са като игрално шоу, в което побеждава най-уклончивият. Това едва ли поражда доверие към увещаващите ни да им поверим управлението на държавата. Защо го правят тогава?

Тук се получава истинска философска главоблъсканица, защото и философите едва ли ще отговорят направо на въпроса. И както политиците, философите ще ви дадат доста различни мнения от темата. Но щом питате... вероятно най-категоричен ще е отговорът на Имануел Кант. Което всъщност е учудващо, предвид обикновено непроницаемия му стил да обяснява нещата. По изключение обаче той без увъртане ще заклейми политиците, че не говорят както си е. В неговия правилник няма оправдание да не казваш истината - винаги. И това означава, че е грешно не само да лъжеш, но и да замазваш очите на гласоподавателите. Което повечето политици правят: объркват ни със съмнителни факти и цифри или отбягват въпросите, давайки несвързани отговори, осветляващи съвсем други проблеми.

Няма значение какви са подбудите им. Всички твърдят, че казват истина-та - и често обвиняват опонентите си, че не са откровени - значи са длъжни да казват истината и само истината. Имаме право да очакваме точно това, за да вземем обосновано решение за тях, за политиката им и за способността им да управляват. Ако не могат да го направят, не им давайте гласа си. Не може да им се има доверие.

Трябва да знаете

Както може би предполагате обаче, Николо Макиавели не вижда така нещата. Понеже освен философ, той е дипломат и политически съветник, подходът му е по-практичен и до голяма степен от зрителния ъгъл на политик. Макиавели би ви казал, че недомлъвките са преднамерени. Би посъветвал политиците да правят така. Защо? Защото политикът не бива да огласява много неща. Звучи цинично (нагласа, шлифована от Макиавели), но това прикрива некомпетентността или неосведомеността му, или пък се дължи на нежелание да разберете, че положението е по-лошо, отколкото му се иска да вярвате.

Има и по-благородни мотиви. Дори принципно добрият политик понякога се затруднява да убеди електората в правотата си, особено ако трябва да вземе тежко решение. Ако им каже истината направо, хората ще се ужасят и няма да му позволят да направи необходимото. Те не трябва да знаят, а да бъдат увещавани и уверявани. Политикът трябва да внимава също да не навлиза в подробности и най-вече да не дава обещания, понеже може да го оборят, да го уличат в некомпетентност или по-лошо - да го нарочат за лъжец. Тогава никой не би му повярвал отново. Затова при възможност политиците се презастраховат, оставят си място да лавират при промяна в обстоятелствата.

Притиснат ли го, Макиавели вероятно ще склони да даде някакви съвети на избирателя. Имайте предвид какво съветва полиците и подлагайте на съмнение твърденията им, ако ви се струват уклончиви. И внимавайте с онзи, който гордо изтъква, че говори направо за разлика от увъртащия опонент. Той може би ви казва каквото искате да чуете - и ако не е просто лъжа, то поне не е цялата истина? .

По подобен начин Сократ описва догматичния политик. Като цяло Сократ не хаби време за политиците - не защото не отговарят направо, точно обратното. Твърде често според него политиците изразяват мнения, сякаш са неопровержима истина, вместо да се опитат да стигнат до съществото на въпроса. Лошият политик използва двусмислици, за да прикрие невежеството си, а най-добрият би следвало открито да признае, че няма отговор за всеки въпрос. Прилагайки метода на Сократ да оспорва твърдения, като контрира въпросите с въпрос, добрият политик не отбягва отговорите. Напротив. Той изобличава непоследователността и противоречията в аргументите на опонента (или интервюиращия) и се стреми да стигне до истината. Има препъникамък, разбира се. Като се отговаря постоянно на въпросите с въпрос и се търсят пробойни в идеите на опозицията, не се печели популярност, както Сократ открива на свой гръб. Избирателите искат отговори, не нови въпроси, и да им се казва истината - просто и ясно.

"С лъжата човек захвърля и всъщност унищожава личното си достойнство."

Имануел Кант

Бедата е, че истината невинаги е проста и ясна. Не е в черно и бяло, би отбелязал Дейвид Хюм. И макар да не би защитил увъртащите политици, той обяснява защо ни изглеждат не особено откровени. Има различни видове истина, посочва Хюм. Някои твърдения са безспорна истина, нарича ги "демонстративни". Класическият пример е твърдението 2+2 = 4. То е очевидно вярно и като помислим, веднага виждаме истинността му. Логическо противоречие би било да кажем, че 2+2 не е равно на 4, значи твърдението е вярно. Де да можеше и с политиците да е толкова лесно!

Не е, и Хюм обяснява причината. Освен демонстративни твърдения, има "вероятни твърдения" - не можем да ги удостоверим само чрез мислене. Нужно е да потърсим доказателства в реалния свят. Ако приятелят ви каже, че има 2$ в джоба си, няма как да разберете дали е вярно, ако не бръкнете в джоба му. Демонстративните твърдения от рода на 2+2=4 са логично умозаключение, а вероятните (приятелят ви има 2$ в джоба си) са въпрос на факти. За да поясни какво има предвид, Хюм уточнява, че истинността на твърдението 2+2=4 е "необходима истина", не може да бъде оборена; възможно е обаче да се отрече истинността на твърдението, че приятелят ви има 2$ в джоба си без всякакво логическо противоречие, защото то е "условна истина", зависима от действителния случай, от фактите.

Няма прости отговори

Проблемът е, че необходимите (логичните) истини са твърде малко извън абстрактния свят на математиката и логиката. Политиката е свят на условните истини и затова твърденията на политиците са по правило "вероятни", както ги нарича Хюм - истинността им се удостоверява от наличните данни, от фактите, с които разполагаме. Някои твърдения лесно се удостоверяват убедително (например, че държавният дълг възлиза на $Х милиона), но има и смътни неща - че дългът може да се изплати за пет години, да речем. При вероятните твърдения въпросът не е само дали са истина, или не; има и степен на вероятност, зависеща от убедителността на наличните данни в нейна подкрепа.

Нищо чудно тогава, че политиците избягват конкретните отговори. В крайна сметка, като претеглим известните ни факти, политиците вероятно не отговарят направо по същата причина както философите: колкото и прост да изглежда въпросът, рядко има прости отговори.

Решението

Вероятно мислите като Кант, че политиците винаги трябва да казват истината, цялата истина и нищо освен истината. Може би ще вземете под внимание обаче по-прагматичния подход на Макиавели, че целта на политиците невинаги е да прикрият некомпетентност, а да се погрижат за интереса на държавата. Или доводите на Сократ, че понякога се опитват да стигнат до истината, а не да отбягнат отговора. Навярно ще се съгласите и с Хюм, че истината е доста сложна концепция.

 ________________________

 Откъсите публикуваме с любезното съгласие на издателя - "Книгомания".

Коментирай 13

Календар

Препоръчваме ви

Писателят Ерик Уайнър подготвя аудиоиздание на най-новата си книга

"Той вярва в американския експеримент, но най-великият експеримент на Бен Франклин е самият Бен Франклин", пише в книгата си Ерик Уайнър

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни