"Сфумато" се завръща в Долината на смъртната сянка на Достоевски. Така бяха нарекли онзи проект по романа "Братя Карамазови", който се случи през два спектакъла - "Альоша" и "Иван". Сега проектът им е фиксиран върху романите "Идиот" и "Бесове", съобщава БТА.

"Бесове", постановка на Иван Добчев (Снимка: Яна Лозева)

С две премиери стартира Новата програма Достоевски "Изгонването на бесовете" на театралната работилница. Зад представлението "Идиот" стои режисьорката Маргарита Младенова, а зад "Бесове" режисьорът Иван Добчев.

Виттория Николова в "Идиот", постановка на Маргарита Младенова (Снимка: Яна Лозева)

Ето какво означава програма, според двамата творци:

"Разликата между програма и репертоар за нас е в природата на театралната страст. Патосът на репертоарния модел е "за всекиго по нещо", т.е. страст към разнообразието. Програмата е повече духовна експедиция към пълна със загадки територия; проникване в нечий свят, нечие пространство /Йовково, Радичково, Чехово .../ - страст към дълбаенето."

"Бесове", постановка на Иван Добчев (Снимка: Яна Лозева)

Защо "Изгонването на бесовете" ни занимава днес?

"Те са вече навсякъде - огледайте се около себе си, вижте очите на ближните си, приятелите, учителите - те са празни, студени, равнодушни, няма я в тях Божията светлина, всички са загледани навътре, към Егото си, Човек за Човека е Вълк Единак, Омразата - не Любовта - ги движи не един към друг, а един срещу друг...

Огледайте се и в социалното пространство - крадливи, нагли, дори вече и лицата им са мутроподобни, изродени, страшни - това са нашите политици, парламентаристи, прокурори и юристи - бесовщината е на мода, тя ни води из Моловете на Ада...

Вгледайте се в себе си, в собствената си душа, в сънищата си - ние плачем за Покаяние, ние всички, които бълнуваме за гражданство в кантона Ури, а пъплим в Долината на смъртната сянка..."

Маргарита Младенова, Иван Добчев

"Бесове", постановка на Иван Добчев (Снимка: Яна Лозева)

Премиерата на "БЕСОВЕ" е днес от 19 часа на Основната сцена на Театрална работилница "Сфумато", а следващите дати са 11 и 18 декември, сащо от 19 часа.

Адаптация и режисура: Иван Добчев
Музика: Асен Аврамов
Сценография и костюми: Борис Далчев, Михаела Добрева
Фотограф: Яна Лозева

Участват: Борис Кръстев, Тодор Близнаков, Самуела Церовска, Станислав Кертиков, Йордан Ръсин, Мак Маринов, Николай Върбанов, Васил Дуев, Надя Керанова, Елена Дечева, Неда Спасова, Христина Караиванова

"Бесове", постановка на Иван Добчев (Снимка: Яна Лозева)

БЕСОВЕТЕ

- Той ще дойде пак и името му е човекобог.
- Богочовек?
- Не, човекобог. В това е разликата...

Разликата е все по-осезаема и ние все по-сетивно разбираме, че зад тази наивна игра на думи се простира безпределната пустиня на всепозволеността. А там отново ще ни пресрещне Изкусителят и ние ще приемем Третото му изкушение, ще поревнем Земното царство, ще се възрадваме на Видимото и ще забравим Невидимото, консумеризмът ще стане всеобща, световна религия.

Ставрогин, един персонаж появил се доста късно в проекта на романа "Бесове" /Фьодор Михайлович признава, че го е "извадил от сърцето си"/, радикално ще промени целия замисъл и бесовете, които изначално имат проявления само в политически и социален план, неочаквано се развихрят в душата на харизматичния Боготърсач, Учителят, който възпалява съзнанията на Шатовци: "Ако математически ми докажат, че истината е извън Христа, предпочитам да остана с Христос, а не с истината.". Но същият този Учител само след няколко години ще си прави каламбури с Боготърсачите: "За да направиш сос от заек, трябва да има заек, за да повярваш в Бога, трябва да има Бог."

- Вие атеист ли сте? Атеист ли сте сега?
- Да.
- А тогава, преди?
- Също като сега.

Какво се е случило? Какво е предизвикало тази главоломна промяна?
Възможно ли е някогашните трепетни признания за вярност, да са били изречени просто от един ерудит, който "говори като вярващ"? Неведоми са Неговите пътища...

"Бесове", постановка на Иван Добчев (Снимка: Яна Лозева)

Достоевистите наричат "Бесове" - "обезглавения роман", заради орязаната, непубликувана глава "У Тихон". Точно тази "отрязана глава" е в епицентъра на нашия спектакъл. Тя е твърде греховна, твърде гнусна и ехидно гробовна и точно в това е патосът на Ставрогин - да бръкнеш в най-сакралното, "да убиеш Бога", както казва самото момиченце, да Го предизвикаш и тогава, навярно, да изпаднеш в Него. "През пропастите, към звездите", това е неотменния гестус на Достоевски, където всяко възземване се плаща с "човешко, твърде човешко" затъване в калта. Ставрогин и неговите протагонисти, /защото всички в нашия спектакъл "играят" Княза Ставрогин, те са негови варианти, поклонници и жертви/, те заедно ще преминат през неговата изповед и покаяние.

"Те знаят и не знаят,
че действието е страдание
а страданието - действие."
Т.С. Елиът

Иван Добчев

"Идиот", постановка на Маргарита Младенова (Снимка: Яна Лозева)

"ИДИОТ" можете да гледате на 21 ноември и на 7 декември от 19 часа на Основната сцена на Театрална работилница "Сфумато"

Адаптация и режисура: Маргарита Младенова
Музика: Асен Аврамов
Сценография и костюми: Борис Далчев, Михаела Добрева
Фотограф: Яна Лозева

Участват: Албена Георгиева, Бюрхан Керим, Георги А. Богданов, Румен Драганов, Виттория Николова, Димитър Илиев, Александър Караколев, Александър Тонев, Георги Сиркатов, Радина Кърджилова

"Идиот", постановка на Маргарита Младенова (Снимка: Яна Лозева)

"- Защо си дошъл да ни пречиш? ... Какво е виновна слабата душа, че не е по силите й да побере толкова страшни дарове? ... Върви си и не идвай повече никога!"

Така Великият инквизитор прогонва слезлия между човеците Христос в поемата на Иван Карамазов - тревожното предупреждение на самия Достоевски за това, което вече се случва с човека днес.

Живеем тъкмо в този свят на готови отговори без въпроси, на "по-добре поробете ни, но нахранете ни", на "свобода и хляб са немислими заедно", на омраза вместо любов, бяс вместо дух, "дай" вместо "вземи", аз вместо ти, удари вместо помилвай, "просто живей" вместо "за какво да се живее", на ожесточение вместо страдание, унищожение вместо съзидание.

По мерките на "евклидовия" разум идеята в един свят без бог, в който всичко е позволено на самозабравилия се човек - да се появи княз Мишкин - е утопия, нещо повече - чист идиотизъм. Безумният жест на състраданието като "единствен битиен закон на човечеството" е обречен на провал, отречен, осмян, обявен за глупост, абсурден. И точно тази велика слабост на проваления човек единствена може да породи, да събуди състрадателна любов към ближния като спасение и смисъл, като духовно прозрение как човекът да остане човек. Състраданието - последното човешко действие срещу унищожението.

"Идиот", постановка на Маргарита Младенова (Снимка: Яна Лозева)

Усилието на театъра да стъпи там, в истините от такъв порядък - е рисково усилие. Всъщност не знам дали такова начинание е точно театър. Но допускам и вярвам, че духовното и артистичното имат обща природа и сходна цел.

Ако е вярно, че творението е създадено незавършено и човекът - по предназначение е призван да го досътворява - тогава е прав грузинския философ М. Мамардашвили да нарича артистичните хора "идиоти на възвишеното"

Маргарита Младенова

"Идиот", постановка на Маргарита Младенова (Снимка: Яна Лозева)