ЗНАМЕНИТИ ПРОТОТИПИ
Мистерията с Гоголевия Плюшкин
Истинският Фьодор Плюшкин е едва на 5, когато излиза поемата "Мъртви души"
Редактор : / 4599 Прочита 0 Коментара
Илюстрация към поемата "Мъртви души", с образа на героя Степан Плюшкин, изобразен от Александър Агин
В началото на тази година Псковският музей-резерват в Русия отбеляза тържествено 180-годишнината от рождението на големия руски колекционер Фьодор Михайлович Плюшкин - прототип на Гоголевия герой от "Мъртви души".
Представени са живописни платна, графики и книги от колекциите на търговеца-колекционер. Най-голям интерес предизвикват "Географски атлас", издаден в Петербург през 1854 г., детска Библия на френски език, издадена в Лозана през 1791 г., и книгата "104 библейски истории", илюстрирана със 104 гравюри върху метал.
Други експонати от колекциите на Фьодор Михайлович Плюшкин днес могат да се видят в най-големите руски музеи - "Ермитаж", Руския и Етнографския.
Част от съкровището на Плюшкин
Частният музей на Фьодор Плюшкин /1837-1911/ се намирал в Псков.
Интересът на търговеца към колекционерството започнало през 1870 г., когато от "птички, рибки, редки растения и пеперуди", той решил да събира редки монети, медали, икони, картини, църковен утвар, живопис, графика, миниатюри, автографи, ръкописи и редки книги.
След това придобил интерес и към изделия от порцелан и фаянс, часовници, оръжия и битови предмети-народно творчество.
Портрет на Фьодор Михайлович Плюшкин /1879 г./, худ. Жданко И.Ф.
Фьодор Плюшкин не само събирал любопитни експонати, но се радвал когато хората искат да ги видят.
В един момент експонатите му надминали милион и запълнили всичките 9 стаи в двуетажия дом на търговеца на Петропавловска улица.
През 1881 г. Плюшкин станал член на Псковското археологическо дружество и започнал регулярно да пише в сп. "Руска старина".
Още приживе търговецът искал да продаде колекцията си на държавата, но преписката му с Канцеларията на Министерството на императорския двор не се увенчала с успех.
След смъртта на Плюшкин през 1911 г., била създадена специална комисия от 16 уважавани специалисти от различни страни, натоварени със задачата да оценят значимостта на колекцията му.
Фьодор Плюшкин със сина си, в домашния музей
След оформянето на всички необходими документи, през май 1914 г., основната най-ценна част от нея била транспортирана в Петербург.
В Псков останали около 7500 експоната: предимно литографии, миниатюри, картини, фотографии, книги, мебели и битови предмети.
Съдбата на тази колекция е трагична - в първите дни на Октомврийската революция са евакуирани само осем живописни платна, всичко останало било разграбено от немците по време на Втората световна война.
След време една малка част е върната от Германия в Русия, но по-ценните неща изчезват безследно.
Сребърни предмети с инкрустирани знаци на Екатерина Втора
И ето че след време, при разкопки около старинна сграда в Псков, археолози открили... склад на Фьодор Плюшкин, за който дотогава никой дори не подозирал - цели 84 сандъчета с редки монети.
Такива нямало даже и в "Ермитаж"-а. Цялата находка става притежание на Николай II.
Сребърни руски монети от колекцията на Плюшкин
Неотдавна е бил открит и втори склад на Плюшкин - под основите на сграда, построена през 70-те години на миналия век, на мястото на старинна къща.
В сребърни кутии, чаши и кофи са били открити опаковани монети, ордени, медали, значки, кръстове и др. украшения -повече от 1000 на брой.
По-ценните от тях са от периода XVI - началото на ХХ век, и може да се каже, че представляват историята на руската монета.
Сред ордените най-ценните са ордени на Св. Станислав и на Св. Анна.
Фьодор Плюшкин несъмнено е бил богат човек, щом е можел да купува всичко, което смятал за значимо в исторически и културен план. Вещите в дома му, обаче, се валяли в безпорядък.
По стените без всякаква подредба висяли картини на Айвазовски, Верещагин и Шишкин.
Сред порцелановите предмети, лежали разхвърляни книги, много писма, сред които тези на Гогол и Суворов, и изрезки от вестници.
Сребърна рубла, пусната в чест на коронацията на Александър III през 1883 г.
Любопитно е как образът на колекционера Плюшкин попада на страниците на Гоголевата поема "Мъртви души", при положение, че тя е публикувана, когато реалният Плюшкин е 5-годишно дете?
Според една от версиите, Пушкин бил видял магазина на бащата на Фьодор Плюшкин и подсказал на Гогол да запомни фамилията - сметнал я за подходяща за експресивния образ на героя му Степан Плюшкин.
И все пак остава мистерията, как така прототипът, вместо да бъде първообраз, всъщност се оказва последовател на книжния герой?
Дали пък търговецът Плюшкин не се е вдъхновил от поемата на Гогол, и именно тя да го е тласнала към колекционерството?..
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}