Николай Василиевич Гогол е един от най-загадъчните писатели с име в Златния фонд на световната книжнина. Неговата гениална повест "Мъртви души" се е превърнала в нарицателно за упадъка на обществените нрави. Мизантроп ли е бил мистичният украинец?

Гогол умира много млад - само на 42, а произведенията му са психологическа дисекция на човешката природа с дълбочината на прозрения на мъдрец-столетник.

На 1 април се навършват 208 години от рождението на този гений на перото и човешката душа.

Николай Василиевич Гогол

Животът на Гогол преминал в постоянни кошмари и страхове. Някои литературоведи смятат, че писателят е страдал от някакво психично заболяване, други - че е бил психически нестабилен, но не и болен. Бил удивителен работохолик, който подхранвал мозъка си с постоянно похапване на нещо сладко. Буквално като малко дете бил пристрастен към захарта. По характер го описват като срамежливец и комплексар, който изпитвал страх от непознати.

Портрет на Гогол от 1841 г.

Особено кошмарни били последните години от живота му. При едно пътуване до Рим се заразил с малария. Оцелял, но към другите му странности и мрачни състояния, се прибавили нови - започнал да страда от внезапни припадъци с видения. През 1850 г., докато прави литературно четене пред тесен кръг приятели на втория том на "Мъртви души", внезапно станал мрачен и съобщил гласно, че усеща... наближаващата си смърт. Слушателите му, които до този момент се заливали в смях от прочетеното, буквално зяпнали втрещени. Разбира се, минава доста време - около 2 години, от онази сказка до смъртта на Гогол през 1852 г. , но всички присъствали онази вечер, по-късно ще коментират рязката смяна в настроението на писателя.

Буди недоумение и самата му смърт. Историците твърдят, че година преди фаталната февруарска нощ през 1852 г., Гогол се самоизтезавал с глад, като обяснявал, че така "гони дявола от себе си". В резултат на гладуването, организмът му се изтощил до крайност. В нощта на смъртта си се отдал на молитви, след което поискал да му донесат ръкописите, извадил оттам една част от тях, която оставил до леглото си, а останалата заповядал да изгорят. После си легнал и се разплакал. Според слугите, бил казал: "Ще продължа да се смея през сълзи!.." Смъртта го споходила в съня му. След смъртта на писателя изчезва втората част на "Мъртви души". Затова се предполага, че именно нея е накарал да изгорят в онази последна нощ...

Гробът на Гогол в Новодевическия манастир

Що за живот е живял този гениален писател? - Роден е в селце край Полтава, в днешна Украйна, на 1 април 1809 г. /б.а. нов стил/ . Рождената му фамилия е Яновский и принадлежи на стар украински род, потомък на казака Остап Гогол, откъдето идва и литературното име на писателя. Бащата на Николай Василиевич Гогол бил много образован човек и също имал литературна дарба - пишел кратки повести и пиески за ограничен кръг приятели.

За жалост умира когато синът му е едва 15-годишен. Освен Николай, старият Василий Гогол имал още 11 деца. След смъртта му огромната челяд остава на плещите на два пъти по-младата му жена - майката на Гогол Мария Ивановна. Бъдещият писател Николай Гогол е трето дете в семейството. Напуска родния си дом на 19.

Картина "Преминаването на Гогол през Днепър"

Заминава за Санкт-Петербург и първоначално смята да се издържа като актьор, но се оказва че е твърде срамежлив за сцена. Почва да сътрудничи на литературни алманаси, списвани от близки приятели на Пушкин. Забелязват таланта му, когато в един от тях публикува "Омагьосаното място" /1829 г./ "Мъртви души" пише в периода 1835-1841 г. Другите по-популярни произведения на този мрачен гений с чувство за сарказъм са "Шинел", "Ревизор" /1836 г./ и "Тарас Булба" /1833-1842 г./

Паметникът на Гогол в Москва

Гогол е погребан в гробището на Новодевическия манастир. 200-годишнината от рождението на писателя, преди 8 години, бе тържествено отбелязана като събитие от национално значение в цяла Русия.

Еми МАРИЯНСКА