Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

140 години от смъртта на писателя

Паметник на Фьодор Достоевски пред Руската държавна библиотека в Москва (Снимка: iStock by Getty Images)

За мнозина той е гений, мрачен прорицател, психоаналитикът на литературата, изследовател на най-болезнените състояния и най-болестните прояви на човешката душа.

"Достоевски е труден автор - както за четене, така и за разгадаване, защото за неговите творби се изисква проницателност и прошка", казва един критик. Изключително вярно наблюдение. Достоевски не порицава човека, а се опитва да разбере, защо човек е склонен на подлост и коварство, на жестокост и дори на убийство - какво го подтиква към подобни действия.

Достоевски, фотография 1860 г. / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Пръв в световната литература Достоевски поставя началото на ново явление в литературата - т. нар. "полифоничен роман". За него страданието и страдащите са център на полезрение - интерес, който ще го вълнува до края на живота му, защото той самият е страдалец.

На 9-и февруари т.г. се навършват 140 години от смъртта на писателя (б.а. 28 януари 1881 г. по стар стил).

Фьодор Достоевски е роден на 30 октомври (б.а. 11 ноември по нов стил) 1821 г. в Москва, като второ дете в семейството на лекар в болница за бедни. Семейството живее на територията на болницата /б.а. днес музей на писателя/. По бащина линия прадядото и дядото на Достоевски били свещеници в украинския град Брацлав. Баща му - Михаил, е трябвало по традиция да стане свещеник, но на 15-годишна възраст бяга от семинарията и завинаги обръща гръб на семейството си. Завършва медицина и става военен лекар, признат е за потомствен дворянин с малко имение в Даровое, близо до Москва.

Още

"Бели нощи" по Достоевски с премиера в "Сфумато"

"Бели нощи" по Достоевски с премиера в "Сфумато"

Фьодор Достоевски от малък бил обсебен от приказките и според някои негови биографи, бил толкова чувствителен, че под впечатлението на приказните герои още като дете получавал халюцинации. Особено силна обич и привързаност изпитвал към гледачката си Алина Фроловна. И понеже растял около Мариинската болница за бедни, където работел бащата, Фьодор обичал да разговаря с пациентите. Преживявал всичко чуто от тях и скоро баща му забранил тези разговори, които според него влияели лошо на психиката на момчето. Д-р Михаил Достоевски бил колкото суров човек, толкова и милозлив. Хората го ценяли като професионалист, но се страхували от гнева му. За него, обаче, възпитанието на децата му, било особено важно.

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

Фьодор се научил да чете и да пише още на 4. На 6 вече познавал почти наизуст "Разбойниците" на Шилер. През 1833 г. баща му го изпраща да учи във френски пансион, а след това и в колеж в Москва. Михаил Достоевски работел неуморно, за да изучи децата си. За жалост, характерът му силно се променя към лошата си страна, след като остава вдовец. Фьодор е едва на 15, когато изгубва майка си, а има още шестима братя и сестри. Фьодор и брат му Михаил са изпратени да учат в Петербургското военно-инженерно училище, а по-малките им братя и сестри - в приемни семейства. Когато по здравословни причини изпращат брат му Михаил в Естония, Фьодор напълно се затваря в себе си. Съучениците му започнали да го наричат "монаха Фотий" заради аскетичния му начин на живот.

Фьодор М. Достоевски

Още

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Фьодор получава първия си силен пристъп на епилепсия, когато научава, че баща му е убит от един от крепостните си селяни след спречкване. Въпреки строгия и мрачен характер на баща си, за Достоевски баща му бил важна фигура в живота му. Ето защо тази смърт се отразила много негативно на психиката му. Станал още по-мрачен и вглъбен в себе си. По-късно сам ще признае, че от ранна възраст душата му живее без радост, подчинена напълно на страданието:

"Страданието е главният, и може би единствен закон на битието на цялото човечество."

Още

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

Фьодор и по-големият му брат Михаил завършват Главното военно-инженерно училище в Петербург. И двамата много обичат да четат. Любим автор им е Пушкин. Достоевски не си и представял, че може да работи като държавен чиновник, но завършва като първенец училището и получава звание инженер-подпоручик. Работи по специалността си само една година. Да напусне държавната служба го обнадеждава фактът, че публикуват един негов превод на "Йожени Гранде" на Балзак, а междувременно самият той вече пише собствена авторска творба.

Достоевски, 1859 г. , фотография на С. Лейбин / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

През 1846 г. издава първия си роман - "Бедни хора". Цялата руска литературна критика, воглаве с Белински и Некрасов, изразява възхищението си от майсторството на автора. Достоевски е приет в елитните литературни кръгове, но пред тях предпочита събранията на кръжока на революционера Петрашевски - борец срещу царската власт и за освобождаване на крепостните селяни в Русия.

Още

Завръщане в Долината на смъртната сянка на Достоевски с премиерите на "Идиот" и "Бесове"

Завръщане в Долината на смъртната сянка на Достоевски с премиерите на "Идиот" и "Бесове"

Никой от петрашевци дори не подозира, че сред членовете на кръжока има шпионин на име Антонели, който докладва сбирките им на Министерството на външните работи. Достоевски бил обвинен в това, че е чел трудове на Белински, включително "Кореспонденция с Гогол", "Криминални писма" и "Речта на войника". В продължение на 8 месеца е следствен в Петропавловската крепост.

На 19 ноември 1849 г. 22-ма петрашевци са арестувани и осъдени на смърт от Николай І. Присъдата трябвало да бъде изпълнена на казармения плац на Семьоновския полк, където бил издигнат ешафодът. Някои от осъдените били помилвани, но царят държал останалите да бъдат разстреляни публично, за назидание на масите. Достоевски бил сред тях. Тогава е едва на 27.

По-късно разказва:

"Прекарахме най-малко десет ужасни, безмерно страшни минути на очакване на смъртта."

Според биографите на писателя, оттогава зачестили епилептичните му припадъци, а депресивните му състояния станали все по-продължителни.

Фьодор Достоевски

Смъртната присъда на Достоевски е заменена с каторга в Сибир. На 23 януари 1850 г., при 40 градуса минусов студ, окован във вериги, Достоевски е закаран под конвой с шейна в Омската крепост, където престоява цели 4 ужасни години. По-късно ще опише с всяка подробност каторгата в "Записки от мъртвия дом" като "ад". Именно там, обаче, се случва едно истинско чудо - в "мрака на ада" Достоевски преоткрива Бог.

Още

Първото англоезично издание на "Престъпление и наказание" открито в кутия със стари книги

Първото англоезично издание на "Престъпление и наказание" открито в кутия със стари книги

Когато е освободен, не му разрешават нито да се върне в Москва, нито да пише, но именно религиозната му вяра го спасява, като го въоражава с търпение и надежда. Зачислен е на работа в един граничен батальон в малко селище - Семипалатинск, където среща любовта и се жени за първата си съпруга - Мария Исаева. Здравето му е силно разклатено от каторгата, но в сърцето му се промъква "мъждукаща топлина". Когато го освобождават от служба по здравословни причини, семейството се премества да живее в Твер.

Първата съпруга на писателя - Мария

През това време влиятелни приятели на писателя от миналото, настояват пред властите Достоевски да бъде помилван напълно и да му бъде разрешено да се върне в Петербург, за да твори. И през 1859-а това се случва, но бракът не се оказва щастлив. Съпругата му Мария се плашела от епилептичните му припадъци и двамата все по-често започват да избягват близостта помежду си.

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

Въпреки лошото здраве, обаче, бунтарският дух на Достоевски не бил сломен. Дори религията не успява да "укроти" гнева му отвътре. В Петербург, съвместно с брат си Михаил, писателят започва да издава революционното сп. "Время" - орган на новото руско литературно движение "почвеничество". На изданието сътрудничат Островски, Некрасов, Шчедрин и други писатели-революционери. Именно в сп. "Время" Достоевски за пръв път отпечатва откъси от романите си "Унижените и оскърбените" и "Записки от мъртвия дом". След като "Время" е спряно от правителството, братя Достоевски продължават да го издават, но с ново име - "Епоха".

Достоевски, 1847 г., рисунка с молив на К.А. Трутовски / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

През 1862-ра Достоевски предприема първото си европейско пътуване. Отсяда в Кьолн, Берлин, Дрезден и Висбаден. Посещава опери, театри и музеи, но вечер е по казината. През Белгия заминава за Париж, а после в Лондон. Там се запознава с Херцен. Следват пътувания до Швейцария и някои градове от Северна Италия - Торино, Женева, Ливорно и Флоренция. В по-късно излезлите пътеписни бележки под заглавието "Зимни бележки за летни впечатления", Достоевски описва Европа, критикувайки капитализма, модернизацията, материализма, католицизма и протестантството.

Ежегодно Петербург чества тържествено годишнините на писателя

Още

Вечните „Братя Карамазови“ отново на сцената на Народния театър

Вечните „Братя Карамазови“ отново на сцената на Народния театър

През 1864 г. умират и съпругата му, и брат му. Достоевски преживява тежко смъртта им и се разболява сериозно. Налага се да спре да работи. Няма сили да продължи да издава списанието. Напълно изчерпва малкото си спестени пари, натрупва и дългове. Над главата му отново надвисва мрачната сянка на реалната опасност да попадне в затвора като длъжник. Единствената алтернатива е да продаде на издателя Стеловски правата върху съчиненията си, като се задължава да напише и нов роман. Срокът на договора е до 1 ноември 1866 г., като след тази дата се задължава да загуби напълно правата върху съчиненията си. Сумата срещу това задължение е 3 000 рубли. Чисто изнудване, но Достоевски няма друг избор. Работи изтощително, за да завърши романа си "Играч на рулетка". Намира стенографка, на която диктува, за да печели време. И се влюбва в нея. Това е Анна Григориевна Сниткина - любовта на живота му, с която остава до края на дните си. Двамата с Анна приключват списването на романа точно на рождения ден на писателя - 30 октомври, месец преди фаталната договорена с издателя дата.

Втората съпруга на писателя - Анна

По настояване на Анна, напускат Русия и предприемат пътуване в Европа. Далеч от родината Достоевски написва най-добрите си произведения - "Идиот" и "Престъпление и наказание".

"Престъпление и наказание" получава смесени отзиви от критиката. Развихрят се спорове около главния герой Разколников - защо той толкова пъти се сравнява с Наполеон Бонапарт, вярвайки, че убийството е разрешено при преследването на висша цел?

Още

Гениални умове, обсебени от хазарта

Гениални умове, обсебени от хазарта

Достоевски не участва в тези спорове по никакъв начин. Продължава да живее трескаво и да се разтоварва с рулетката. Заради нея на няколко пъти губи крупни суми, като излага на риск семейството си. Всъщност, комарът съпътствал живота му още от ранните му младежки години.

Запазено е писмо до брат му Михаил, в което пише:

"Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся."

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Анна е с 25 години по-млада от него, но Достоевски не се поколебава да се ожени за нея през 1867-а година. Тя го обича, но се страхува от страстта му към алкохола и рулетката. И въпреки това поема риска, като се опълчва срещу роднините - и от едната, и от другата страна. Приходите от романа "Престъпление и наказание", възлизащи на 7000 рубли, не стигат за покриване на дълговете на писателя. Анна залага мебелите, пианото и бижутата си. Когато погасяват дълговете, остават пари и за пътешествие. Тръгват за малко разтоварване с почивка, но в Хамбург Достоевски пропилява на комар всички пари на жена си. В Баден-Баден се опитва да си "възвърне" загубеното, като отново се пробва с хазарт, но отново губи. Стига се дотам, че оставя в заложна къща сватбените халки. А Анна вече е бременна с първото им дете. Смята да роди в Женева. Малката София се ражда там, но се разболява от пневмония и умира като 3-месечно бебе.

Достоевски, 1863 г., фотография / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Съкрушеният татко Фьодор Достоевски търси утеха в работата си по романа "Идиот". Анна е безутешна за детето - непрекъснато плаче, ходи на гробищата и се разболява от мъка. Двамата решават да заминат за Италия.

Достоевски завършва книгата "Идиот" през 1869 година във Флоренция. Героят му Мишкин е учител, изповедник и мистериозен неудачник. Мнозина го сравняват с Исус Христос. Мишкин е различен от хората наоколо - той е странен безсребърник, изпълнен с някакво изписано дори на лицето му страдание. Ето защо околните го смятат за "идиот"?!? Според някои биографи на Достоевски, самият писател се е чувствал като героя си.

Достоевски, графика

След като приключва работата си по романа, Достоевски и съпругата му заминават за Прага, а по-късно за Дрезден. Там се ражда втората им дъщеря - Любов. Това дете го променя много. Достоевски се заклел, че слага край на хазарта. Всъщност, от четирите му деца, го надживяват и оцеляват до възрастни именно Любов и роденият през 1871-ва година Фьодор.

Завръщайки се от европейските си странствания обратно в Русия, Достоевски продължава да работи така, сякаш няма време да завърши заплануваното под заплахата на смъртта. А привидно всичко изглежда повече от хубаво: Император Александър II го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Достоевски става чест гост на някои салони в Петербург. Запознава се с много влиятелни личности, между които са Лев Толстой, музикантът Антон Рубинщейн и художникът Иля Репин.

Екранният герой Разколников от първата екранизация на романа "Престъпление и наказание" на режисьора Лев Кулиджанов

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Става почетен член на Руската академия на науките и е поканен да вземе участие в международен конгрес по авторско право, оглавяван от Виктор Юго. И ето че отново се случва нещастие - на 16 май 1879 г. умира синът му Альоша. Дсотоевски отказва високата чест да участва в конгреса. По-късно е избран за председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, а през лятото на 1879-а - за член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство, в която членували Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Тургенев, Паул фон Хайзе, Алфред Тенисън, Антъни Тролъп, Хенри Уадсуорт Лонгфелоу и Ралф Уолдо Емерсън и др. знаменити личности на епохата.

Междувременно писателят работи трескаво. Един след друг излизат романите му "Бесове"(1872 г.) и "Братя Карамазови"(1880 г.). На следващата 1881 г., Достоевски умира в разцвета на творческите си сили, на 60-годишна възраст, от белодробна болест. Погребан е в Тихвинското гробище, Санкт Петербург, Русия.

Достоевски, живопис

Оставя общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета - безценно съкровище за световната литература.

Творчеството му може да бъде разделено на два периода. Най-известните му творби от първия период са повестите "Бедни хора"(1846), "Двойник"(1846), "Хазяка"(1847), "Ползунков"(1848), "Неточка Незванова"(1849) и сантименталния роман "Бели нощи"(1848). Основен тип герой в тях е "малкият човек", а основния проблем - раздвоението между мечтата и реалността.

Голямата си популярност и световна слава Достоевски дължи на втория си творчески период, в който издава романите "Престъпление и наказание"(1865-1866), "Бесове"(1872), "Идиот"(1867-1869) и най-мащабното си произведение - "Братя Карамазови"(1879-1880). По своята сложност и дълбок философски смисъл тези негови творби са ненадминати и до днес.

Портрет на Достоевски от Василий Петров /1872 г. /

Любопитна е провокацията за написването на "Бесове". На 21 ноември 1869 г. в Москва е убит по-малкият брат на Анна - Иван Сниткин. Зад убийството стои нихилистът Сергей Начаев, който създал терористична организация от 5-членни групи. Тези събития карат Достоевски да направи дисекция на нихилизма под формата на роман. Самото заглавие се ражда много трудно - след няколко редакции от страна на автора си.

Творчеството на Достоевски представлява интерес както за литературоведи, така и за философи. Неговите философски възгледи са всъщност в основата на поетиката му. Достоевски нарича идеите "ДНК на духовния ген". Основна проблематика в творбите му е "убийството на Бога в духа". Именно това "убийство" писателят смята за смърт, а не физическия край.

Още

Чехов - лекарят и благодетелят

Чехов - лекарят и благодетелят

Литературните критици определят Достоевски едновременно като славянофил, националист, монархист и антимонархист, утопист екзистенциалист и нихилист. Противоречивата му природа всъщност е огледало на извечните търсения на човека, по пътя към духа. Първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Гогол и Балзак, но Достоевски се издига като творец със собствено лице в литературата, на писател ненадминат психолог - един от най-проникновените сърцеведи в историята на световната литература. Самият Фридрих Ницше, в "Залезът на боговете", казва за него:

"Той е единственият психолог, от когото нещо съм научил, той е една от щастливите случайности в живота ми - по-щастлива дори от Стендал".

Посмъртна снимка на Достоевски / Източник: Музей на Достоевски в Санкт Петербург

Достоевски, наравно с Толстой, е смятан за един от най-великите романисти от Златния век на руската литература, а също така и за предвестник на руския символизъм, повлиял на по-късни автори, свързани с екзистенциализма, експресионизма и психоанализата.

След Революцията в Русия през 1917 г. книгите на Достоевски на няколко пъти са забранявани, или цензурирани. Философията му, най-вече тази в "Бесове", е обявена за капиталистическа и антикомунистическа, което кара Максим Горки да го нарече "нашият зъл гений".

Въпреки това по време на Втората световна война книгите му са еднакво пропагандирани и от нацисти, и от комунисти, защото основната ценност в тях е общочовешката психология.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

След Втората световна война книгите на Достоевски оглавяват списъците с най-продаваните произведения в цял свят. През 1971 г. отваря врати Музеят на Достоевски в Русия, на неговото име е кръстена станция на метрото в Москва и астероид в космоса. Ако трябва да обобщим значението му за човешката духовност, то с право можем да наречем Достоевски "мрачен ангел на човешката душа". В цялото си творчество писателят е както изобличител на нейните тъмни кътчета, така и пазител на светлината на духа, като еманация на живота.


Някои мисли на Фьодор Достоевски:

Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.

Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.

Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш.

...правдата, истинската правда, винаги е неправдоподобна. За да стане правдата правдоподобна, непременно трябва да и се притури малко лъжа.

Когато човек достигне щастието, няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.

Няма нищо тайно, което да не е станало явно.

Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Още

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Още

Жул Верн и А. С. Пушкин през погледа на Ясен Гюзелев

Жул Верн и А. С. Пушкин през погледа на Ясен Гюзелев

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

24 години от смъртта на филмовия оператор

Мартин Скорсезе в есе за Федерико Фелини и изгубената магия на киното

В „Маестрото“, режисьорът критикува съвременната филмова индустрия

Георги Минчев - живот, изпят с ритъма на рока

20 години от смъртта на легендарния изпълнител

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

"Българските управници от последното столетие превърнаха Левски от идеал в идол" споделя авторът на книгата Людмил Леонидов

Борис Пастернак: Февруари. Без да чакаш, пиши, ридай с мастило ти

Google отбелязва днес 131 години от рождението на руския Нобелов лауреат с рисунка, вдъхновена от стихотворението му за месец февруари

Почина френският сценарист и писател Жан-Клод Кариер

Известният френски сценарист е номиниран за Оскар за сценариите на "Непосилната лекота на битието" (Филип Кауфман), "Този неясен обект на желанието" (Луис Бунюел) и "Дискретният чар на буржоазията" (Луис Бунюел)