Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

Изложбата на писателя Калин Терзийски "Прекрасни влияния" можем да видим в Галерия Гешов до 18 август.

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

За "Прекрасните влияния":

"Отново събрах свои живописни и графични неща, за да потвърдя концепцията, че творящият човек е един донякъде хаотичен, но интересен облак от безбройни влияния. И тези влияния са - освен просто природни - често културни, естетически и стилови. Творецът ту е обладан от духа на Чайковски, ту на Пикасо, ту на Достоевски, ту на Гоген. И това състояние на "обладаност" - най-странното - е мимолетно; не живеем във време, в което можеш да бъдеш отдаден на нещо "много дълго време". Сега не е и времето на "много дългото време".

Ако сутринта се чувстваш като потомък на Уолт Уитмън или на Френсис Бейкън (по избор - художника или философа), то по обед вече може да не помниш за тяхното влияние и да се изживяваш като наследник на майсторите, рисували Фаюмските портрети. И именно в това - да осъзнаваш, че си облак от влиянията на миналото - и да си играеш със своята облачна природа - е най-чудесното в Изкуството. То е театър на сенките от миналото, но и театър на сенките от бъдещето.

В настоящата си изложба представям неща, в които с радост откривам влияния. Влияния от Оноре Домие, Александър Стайнлен, Густав Курбе, Едуард Хопър, Жорж Руо, Грант Ууд и много други любими герои. Прекрасни влияния от прекрасните обитатели на нашата Алма Матер (майка-хранилница) - световната култура."

Калин Терзийски

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

Предлагаме ви интервю на автора, специално за читателите на Impressio:

- Каква е терапевтичната сила на изкуството според теб? 
- Аз, за да угодя на вечния си стремеж да говоря обратното на това, което се очаква от мен - ще кажа: ами разболяващият ефект на изкуството? Да не забравяме и него! Понякога изкуството е като хронична болест. И за да дам съвсем конкретен пример - случвало ми се е да рисувам, да продължавам да упорствам с някоя картина, докато съвсем се изтощя и ми прилошее, отровен от разредителите (за бои), със замаяна глава - аз продължавам ли продължавам - до припадък; прилича по нещо на натрапливата невроза. Но след това усещането е величествено. И пак има натрапливости - не можеш да откъснеш очи от картината (разказа, романа), все откриваш някакви неща за дооправяне, все нещо те дразни - и така можеш да полудееш!

Затова - приключиш ли за деня - махай се, или поне махай от очите си произведението, по което работиш! Иначе може да продължиш да пълно изтощение. Но, както казах, усещането е наркотично, изключително. А щом човек има нещо такова в живота си - той е излекуван! Излекуван е, всъщност, от най-страшната човешка болест - усещането за празнота и безсмислие на всичко.

- Какво мислиш за обсесиите на твореца?
- Ами - обсесиите са хубаво нещо, подобно на всяко друго нещо, свързано с творческия процес. Творецът ги има в душата си - и ако е достатъчно ловък и опитен - може да ги използва като инструмент за усъвършенстване на самоконтрола; инструмент за себеизграждане. Познава ги и ги наблюдава. И им се отдава точно толкова, колкото прецени. Примерно Флобер е бил прочут с обсесивното търсене на съвършената, най-точна дума - "le mot juste" .

Това му е отнемало понякога цели дни. А ето аз казвам: Ти търси най-подходящата дума дори цял ден; но после, защото решаваш да не си повече пипкаво и скрупольозно акуратен (прецизен), ами да си вихрен, необуздан и спонтанен - и в следващия момент вече въобще не търсиш думите, а ги бълваш като фонтан! Творецът сам настройва себе си - като инструмент - и се радва на процеса на себеопознаването.

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

- "Прекрасните влияния", на които е изложен творецът? Това е и слоганът на последната ти изложба. Постмодернизмът го показва, демонстрира, доказва. Какво се случва с "монолитните" творци и творчества?
- Да, много е готин постмодернизмът, няма такова нещо като "автор" всички сме просто купища от "цитати и препратки", но все пак: Duo quum faciunt idem non est idem - Двама, като правят едно и също - не е едно и също. Тоест - едно е аз да нарисувам жена с два носа, друго е да го направи Пикасо. Ние ползваме готови кубчета, готови частички от Лего-то; но ги редим по някакъв много особено свой си начин.

Всеки реди своето Лего по уникален начин (казано по съвременному и малко по "молски"). Всеки ползва готови идеи, готови фрази, готови структури и модели. Но така им принася от своята съвсем биологична човешка различност - че полученото се различава от всички други. Примерно всички правят баница от кори, яйца и сирене - но баниците на всички баничари се различават! Може би си въобразяваме, че сме чак толкова уникални; но какво е животът, ако не нашето вечно въобразяване на разни неща?!

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

- Как мислиш за понятието "световна литература"?
- Много е приятно да има световна литература. Но е някак провинциално. Ние тук - и хората там - от широкия, истински свят. Всичко е световна литература. И това "световна литература" е такава абстракция, че чак свят да ти се завие. Като помислиш, че и полу-графоманът, издал своя книжка в село Искрец, е част от тази световна литература (а той, всъщност, спокойно може да се окаже след години велик новатор и да бъде глобално признат) - и ти става смешно! Затова - просто да и се насладим. Каквото и да означава тя.

- Времето е особено. Всички очевидности и всяка "символно учредена нормалност " както казва един философ, са поставени под въпрос. Има ли криза на смисъла в момента?
- Винаги е имало криза в смисъла. Не съм сигурен дали правилно ще насоча мисълта на читателя, но от какво страдаше героят на Герой на нашето време на Лермонтов? Мисля, че именно от същото. Просто човек е биологично така устроен, че да вижда смисъла само когато се задвижат мощните зъбчати колела на инстинктите му - когато не си ял от седмица едва ли можеш и за миг да си помислиш "дали има смисъл сега да живея и да търся храна?".

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

А ако помислим по-сериозно - смисълът е именно това. Айфеловата кула има смисъл само в контекста на казаното току що: не си ял от седмица и всяко съмнение по отношение на намирането на храна отпада. Отпадне ли мощната двигателна енергия на това, което Джек Лондон е нарекъл Жажда за живот (виж едноименния разказ) - отпада всеки смисъл.

- Ако имаше възможност да избереш историческо време, къде би се позиционирал?
- Точно сега. Живеем в най-хубавото време от всички възможни времена. Наистина! Не се шегувам. Живеем в най-хубавия от всички възможни светове, в най-хубавото от всички възможни времена. С това поздравявам Волтер, учителя Панглос, Кандид, Лайбниц и т.н.

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

 - Как си представяш поколението, което ще дойде примерно след трийсет години?
- Хора. Най-разнообразни. Неописуеми. Прекалено много, за да бъдат осъзнати от отделното човешко съзнание. Абсолютно точно като нас. И не съвсем. Не съвсем.

Интервю на Валентина Маринова