Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

Живеем в най-хубавото време от всички възможни времена. Наистина! Не се шегувам, смята писателят

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

Изложбата на писателя Калин Терзийски "Прекрасни влияния" можем да видим в Галерия Гешов до 18 август.

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

За "Прекрасните влияния":

"Отново събрах свои живописни и графични неща, за да потвърдя концепцията, че творящият човек е един донякъде хаотичен, но интересен облак от безбройни влияния. И тези влияния са - освен просто природни - често културни, естетически и стилови. Творецът ту е обладан от духа на Чайковски, ту на Пикасо, ту на Достоевски, ту на Гоген. И това състояние на "обладаност" - най-странното - е мимолетно; не живеем във време, в което можеш да бъдеш отдаден на нещо "много дълго време". Сега не е и времето на "много дългото време".

Ако сутринта се чувстваш като потомък на Уолт Уитмън или на Френсис Бейкън (по избор - художника или философа), то по обед вече може да не помниш за тяхното влияние и да се изживяваш като наследник на майсторите, рисували Фаюмските портрети. И именно в това - да осъзнаваш, че си облак от влиянията на миналото - и да си играеш със своята облачна природа - е най-чудесното в Изкуството. То е театър на сенките от миналото, но и театър на сенките от бъдещето.

В настоящата си изложба представям неща, в които с радост откривам влияния. Влияния от Оноре Домие, Александър Стайнлен, Густав Курбе, Едуард Хопър, Жорж Руо, Грант Ууд и много други любими герои. Прекрасни влияния от прекрасните обитатели на нашата Алма Матер (майка-хранилница) - световната култура."

Калин Терзийски

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

Предлагаме ви интервю на автора, специално за читателите на Impressio:

- Каква е терапевтичната сила на изкуството според теб? 
- Аз, за да угодя на вечния си стремеж да говоря обратното на това, което се очаква от мен - ще кажа: ами разболяващият ефект на изкуството? Да не забравяме и него! Понякога изкуството е като хронична болест. И за да дам съвсем конкретен пример - случвало ми се е да рисувам, да продължавам да упорствам с някоя картина, докато съвсем се изтощя и ми прилошее, отровен от разредителите (за бои), със замаяна глава - аз продължавам ли продължавам - до припадък; прилича по нещо на натрапливата невроза. Но след това усещането е величествено. И пак има натрапливости - не можеш да откъснеш очи от картината (разказа, романа), все откриваш някакви неща за дооправяне, все нещо те дразни - и така можеш да полудееш!

Затова - приключиш ли за деня - махай се, или поне махай от очите си произведението, по което работиш! Иначе може да продължиш да пълно изтощение. Но, както казах, усещането е наркотично, изключително. А щом човек има нещо такова в живота си - той е излекуван! Излекуван е, всъщност, от най-страшната човешка болест - усещането за празнота и безсмислие на всичко.

- Какво мислиш за обсесиите на твореца?
- Ами - обсесиите са хубаво нещо, подобно на всяко друго нещо, свързано с творческия процес. Творецът ги има в душата си - и ако е достатъчно ловък и опитен - може да ги използва като инструмент за усъвършенстване на самоконтрола; инструмент за себеизграждане. Познава ги и ги наблюдава. И им се отдава точно толкова, колкото прецени. Примерно Флобер е бил прочут с обсесивното търсене на съвършената, най-точна дума - "le mot juste" .

Това му е отнемало понякога цели дни. А ето аз казвам: Ти търси най-подходящата дума дори цял ден; но после, защото решаваш да не си повече пипкаво и скрупольозно акуратен (прецизен), ами да си вихрен, необуздан и спонтанен - и в следващия момент вече въобще не търсиш думите, а ги бълваш като фонтан! Творецът сам настройва себе си - като инструмент - и се радва на процеса на себеопознаването.

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

- "Прекрасните влияния", на които е изложен творецът? Това е и слоганът на последната ти изложба. Постмодернизмът го показва, демонстрира, доказва. Какво се случва с "монолитните" творци и творчества?
- Да, много е готин постмодернизмът, няма такова нещо като "автор" всички сме просто купища от "цитати и препратки", но все пак: Duo quum faciunt idem non est idem - Двама, като правят едно и също - не е едно и също. Тоест - едно е аз да нарисувам жена с два носа, друго е да го направи Пикасо. Ние ползваме готови кубчета, готови частички от Лего-то; но ги редим по някакъв много особено свой си начин.

Всеки реди своето Лего по уникален начин (казано по съвременному и малко по "молски"). Всеки ползва готови идеи, готови фрази, готови структури и модели. Но така им принася от своята съвсем биологична човешка различност - че полученото се различава от всички други. Примерно всички правят баница от кори, яйца и сирене - но баниците на всички баничари се различават! Може би си въобразяваме, че сме чак толкова уникални; но какво е животът, ако не нашето вечно въобразяване на разни неща?!

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

- Как мислиш за понятието "световна литература"?
- Много е приятно да има световна литература. Но е някак провинциално. Ние тук - и хората там - от широкия, истински свят. Всичко е световна литература. И това "световна литература" е такава абстракция, че чак свят да ти се завие. Като помислиш, че и полу-графоманът, издал своя книжка в село Искрец, е част от тази световна литература (а той, всъщност, спокойно може да се окаже след години велик новатор и да бъде глобално признат) - и ти става смешно! Затова - просто да и се насладим. Каквото и да означава тя.

- Времето е особено. Всички очевидности и всяка "символно учредена нормалност " както казва един философ, са поставени под въпрос. Има ли криза на смисъла в момента?
- Винаги е имало криза в смисъла. Не съм сигурен дали правилно ще насоча мисълта на читателя, но от какво страдаше героят на Герой на нашето време на Лермонтов? Мисля, че именно от същото. Просто човек е биологично така устроен, че да вижда смисъла само когато се задвижат мощните зъбчати колела на инстинктите му - когато не си ял от седмица едва ли можеш и за миг да си помислиш "дали има смисъл сега да живея и да търся храна?".

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

А ако помислим по-сериозно - смисълът е именно това. Айфеловата кула има смисъл само в контекста на казаното току що: не си ял от седмица и всяко съмнение по отношение на намирането на храна отпада. Отпадне ли мощната двигателна енергия на това, което Джек Лондон е нарекъл Жажда за живот (виж едноименния разказ) - отпада всеки смисъл.

- Ако имаше възможност да избереш историческо време, къде би се позиционирал?
- Точно сега. Живеем в най-хубавото време от всички възможни времена. Наистина! Не се шегувам. Живеем в най-хубавия от всички възможни светове, в най-хубавото от всички възможни времена. С това поздравявам Волтер, учителя Панглос, Кандид, Лайбниц и т.н.

Автор: Калин Терзийски (Снимка: Галерия Гешов)

 - Как си представяш поколението, което ще дойде примерно след трийсет години?
- Хора. Най-разнообразни. Неописуеми. Прекалено много, за да бъдат осъзнати от отделното човешко съзнание. Абсолютно точно като нас. И не съвсем. Не съвсем.

Интервю на Валентина Маринова

Още

Кристо в Градската художествена галерия на Варна

Кристо в Градската художествена галерия на Варна

Още

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

Още

"Летен дъжд" от Антон Антонов в Галерия "Арт Маркони"

"Летен дъжд" от Антон Антонов в Галерия "Арт Маркони"

Още

Художникът Васил Петров ни отвежда до "Брегът на надеждата"

Художникът Васил Петров ни отвежда до "Брегът на надеждата"

 

Коментирай 10

Календар

Препоръчваме ви

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

"Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация", споделя музикантът

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

"В моите филми се опитвам да търся и утвърждавам нещо повече от вяра, търся знание за духовното. Интересни са ми хора, които не са победени от баналното или от традициите, които са конфекция за улеснение на непробудените", споделя режисьорът