Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

За съжаление важността на всеки отделен човек, спрямо тази - на системата - стремително намалява. Както и индивидуалната свобода, смята писателят

Калин Терзийски на представянето на нова книга (Снимка: BulFoto)

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Светът никога не е същият като този, който е бил преди час или година. Най-малкото развитието на технологиите осигурява една непрекъсната промяна; но тя не е само технологична, материална. Духът се опитва да се нагоди към непрекъснатата промяна в битието, в предметите. И естествено - се нагажда. Но това непрекъснато нагаждане на духа към материалния свят на непрекъснато променящите се и "развиващи се" предмети е обикновено доста мъчително, особено за хората, чийто дух е...да речем "голяма сграда". Тоест - граден е внимателно и последователно, за да се извисява.

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

Метафорично казано - ремонт на голяма сграда се прави много по-трудно и обикновено е свързан с разрушения и погрозняване на сградата. Сега живеем във време, в което човек "обслужва" безброй дребни и уж направени, за да му служат неща. Сега - в един доста гротесков ритуал - ще трябва да обслужва и цялата тая пандемия. Но това не е съвсем непознато на хората, естествено: кой знае колко време е било необходимо на един средновековен лекар, за да се екипира с т.нар. "чумен костюм"? И така де - светът вече и преди пандемията се беше променил доста спрямо света от 20 век; хората са твърде много, а някак си е страшно, че стават и все по-незначителни.

Както се казваше непрекъснато в дните на пандемията: трябва да направим всичко възможно, за да не претоварим системата! Това беше един важен слоган. И той беше много показателен: вече важна е системата, а не винтчетата - хора. Иначе, когато става въпрос за пропаганда - естествено - изтъква се важността на всеки отделен човек. Но това е просто пропаганда.

За съжаление важността на всеки отделен човек, спрямо тази - на системата - стремително намалява. Както и индивидуалната свобода. Но това е резултат от огромния брой на хората и огромното нарастване на комуникациите - не на пандемията. И словото на всеки отделен човек вече е някак почти без значение. За мен (по някакъв странен начин) е добре цялата тая работа, защото ми дава една такава "нехайна" свобода на изразяването. Но в по-общ план е доста стряскащо. Да свикнеш, че нямаш никакво значение като отделен човек.

Калин Терзийски дава автографи на представянето на нова книга (Снимка: BulFoto)

- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Контролът над всеки отделен човек ще стане още по-пълен. Да не забравяме каква е дефиницията за тоталитарно общество: В което се осъществява контрол над всички нива и сфери...и т.н. Това е неминуемо. Но има и някои добри страни - естествено - хората все повече живеят не като едри бозайници, колкото като социални насекоми. Каква е значимостта на една отделна мравка? Но сигурността и комфортът на живеене ще станат по-големи.

Въпросът е - човек така или иначе извънредно бързо свиква с хубавото и то става за него норма; въпросът е какви свободи ще загуби заради тия сигурност и комфорт, които почти веднага, след като е получил, ще спре да забелязва? И така: човечеството е на път вече да заживее като единен и цял организъм - в постоянна и плътна координация; но това е на цената на индивидуалната независимост и отделност. Това е положението. Аз не харесвам това. Не бих станал "ракова клетка" само за да бъда свободен; но какъв друг вариант има?

- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Вирусът е безсмисленото унищожение на сложното, изпипаното, разнообразното - той е прост, елементарен, не-жив, единствено-размножаващ-се. Той е самото отрицание. Той се размножава само за да се размножава.

Та той нито нещо осъзнава (макар че ние откъде да знаем това?), нито...нито изпитва някаква радост и удоволствие от това вечно размножаване! Но не е ли и човекът, изпаднал в една месеста и безумна "самсара", в един "цикъл (както го наричам) на месото" нещо подобно? Човекът, който само се ражда, яде, размножава се и умира - поколение след поколение - не е ли същото? Просто цикълът е малко по-бавен по човешките мерки.

Другото, което човек противопоставя на това "вирусно живеене", е изкуството. Изкуството в най-широкия смисъл. Изкуството като осъзнатост. То е един "апендикс", едно завойче, по-малко или по-голямо, отбивка от вечния противен и безсмислен кръговрат. От "цикъла на месото". И това отклонение, тая отбивка, тоя апендикс - е най-великото и смислено нещо! Така мисля, казва писателят пред БТА.

Още

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Още

 Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Още

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Още

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Коментирай 49

1/1

Калин Терзийски на представянето на нова книга (Снимка: BulFoto)

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

Калин Терзийски дава автографи на представянето на нова книга (Снимка: BulFoto)

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът Милчо Манчевски: Холивуд взема много повече от артиста, отколкото дава

Македонският режисьор, който от 80-те живее в Ню Йорк, споделя, че "единственото нещо, което може да даде Холивуд, са пари. Но взема творческата свобода."

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Премиерата на спектакъла е на 25 септември в театър "Азарян"

Проф. Атанас Атанасов: Поставям пиеси, в които бих искал да изиграя всички роли

"Занзибар е една неосъществена мечта - един човек, който си измисля живота, един човек, който си измисля своето минало, своето настояще...", разкрива режисьорът на постановката "Любовникът от ZanziБар", с която ще бъде открит 100-тният юбилеен сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна

Гидон Кремер: Животът ми никога не е бил и никога няма да се превърне в "лов" на награди"

Големият цигулар и един от най-оригиналните и завладяващи музиканти на своето поколение пристига в София с две програми, които ще представи на 1 и 4 октомври със Софийската филхармония

Маестро Павел Балев: Не съм срещал досега публика, която да може да бъде излъгана и Слава Богу, че е така!

"Честност към автора и произведението и респект към труда на музикантите", е енигмата на диригентската професия според изтъкнатия ни Маестро, който очакваме съвсем скоро в забележителен концерт с Диана Дамрау и Софийска Филхармония

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Големият германски режисьор споделя за своята любов към фотографията, възгледите си за усамотението и идеята за "общото благо"