Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

За съжаление важността на всеки отделен човек, спрямо тази - на системата - стремително намалява. Както и индивидуалната свобода, смята писателят

Калин Терзийски на представянето на нова книга (Снимка: BulFoto)

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Светът никога не е същият като този, който е бил преди час или година. Най-малкото развитието на технологиите осигурява една непрекъсната промяна; но тя не е само технологична, материална. Духът се опитва да се нагоди към непрекъснатата промяна в битието, в предметите. И естествено - се нагажда. Но това непрекъснато нагаждане на духа към материалния свят на непрекъснато променящите се и "развиващи се" предмети е обикновено доста мъчително, особено за хората, чийто дух е...да речем "голяма сграда". Тоест - граден е внимателно и последователно, за да се извисява.

Калин Терзийски (Снимка: BulFoto)

Метафорично казано - ремонт на голяма сграда се прави много по-трудно и обикновено е свързан с разрушения и погрозняване на сградата. Сега живеем във време, в което човек "обслужва" безброй дребни и уж направени, за да му служат неща. Сега - в един доста гротесков ритуал - ще трябва да обслужва и цялата тая пандемия. Но това не е съвсем непознато на хората, естествено: кой знае колко време е било необходимо на един средновековен лекар, за да се екипира с т.нар. "чумен костюм"? И така де - светът вече и преди пандемията се беше променил доста спрямо света от 20 век; хората са твърде много, а някак си е страшно, че стават и все по-незначителни.

Както се казваше непрекъснато в дните на пандемията: трябва да направим всичко възможно, за да не претоварим системата! Това беше един важен слоган. И той беше много показателен: вече важна е системата, а не винтчетата - хора. Иначе, когато става въпрос за пропаганда - естествено - изтъква се важността на всеки отделен човек. Но това е просто пропаганда.

За съжаление важността на всеки отделен човек, спрямо тази - на системата - стремително намалява. Както и индивидуалната свобода. Но това е резултат от огромния брой на хората и огромното нарастване на комуникациите - не на пандемията. И словото на всеки отделен човек вече е някак почти без значение. За мен (по някакъв странен начин) е добре цялата тая работа, защото ми дава една такава "нехайна" свобода на изразяването. Но в по-общ план е доста стряскащо. Да свикнеш, че нямаш никакво значение като отделен човек.

Калин Терзийски дава автографи на представянето на нова книга (Снимка: BulFoto)

- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Контролът над всеки отделен човек ще стане още по-пълен. Да не забравяме каква е дефиницията за тоталитарно общество: В което се осъществява контрол над всички нива и сфери...и т.н. Това е неминуемо. Но има и някои добри страни - естествено - хората все повече живеят не като едри бозайници, колкото като социални насекоми. Каква е значимостта на една отделна мравка? Но сигурността и комфортът на живеене ще станат по-големи.

Въпросът е - човек така или иначе извънредно бързо свиква с хубавото и то става за него норма; въпросът е какви свободи ще загуби заради тия сигурност и комфорт, които почти веднага, след като е получил, ще спре да забелязва? И така: човечеството е на път вече да заживее като единен и цял организъм - в постоянна и плътна координация; но това е на цената на индивидуалната независимост и отделност. Това е положението. Аз не харесвам това. Не бих станал "ракова клетка" само за да бъда свободен; но какъв друг вариант има?

- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Вирусът е безсмисленото унищожение на сложното, изпипаното, разнообразното - той е прост, елементарен, не-жив, единствено-размножаващ-се. Той е самото отрицание. Той се размножава само за да се размножава.

Та той нито нещо осъзнава (макар че ние откъде да знаем това?), нито...нито изпитва някаква радост и удоволствие от това вечно размножаване! Но не е ли и човекът, изпаднал в една месеста и безумна "самсара", в един "цикъл (както го наричам) на месото" нещо подобно? Човекът, който само се ражда, яде, размножава се и умира - поколение след поколение - не е ли същото? Просто цикълът е малко по-бавен по човешките мерки.

Другото, което човек противопоставя на това "вирусно живеене", е изкуството. Изкуството в най-широкия смисъл. Изкуството като осъзнатост. То е един "апендикс", едно завойче, по-малко или по-голямо, отбивка от вечния противен и безсмислен кръговрат. От "цикъла на месото". И това отклонение, тая отбивка, тоя апендикс - е най-великото и смислено нещо! Така мисля, казва писателят пред БТА.

Още

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Още

 Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Още

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Още

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Коментирай 49

Календар

Препоръчваме ви

Стълбище, балкон и празен апартамент: Три пространства музика с Цветелина Чендова

"Искам да съм по-близо до хората и да им покажа, че изкуство може да се случва навсякъде, стига да има артисти и публика", споделя певицата, която ви очаква на 8-ми март десния тротоар на "Денкоглу" 26 по посока на бул. "Христо Ботев" в София

4 вдъхновяващи дами + 4 флейти = Флаутисимо

Първата флейтова формация у нас ни кани на Пролетен концерт на 8 март в камерна зала "България"

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"