ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ТЕАТЪРА И КИНОТО
Ексцентричният гуру, който създаде звезди
120 години от рождението на Лий Страсбърг
Автор : Валерия Калчева / 21 ноември 2021 / 17:38 4425 Прочита 0 Коментара
В интервю за 80-ия си рожден ден Лий Страсбърг казва, че очаква с нетърпение следващите си 20 години в театъра. Според приятели, той бил здрав до деня на смъртта си. "Беше толкова неочаквано", споделя Ал Пачино.
"Това, което правеше впечатление, беше колко млад изглеждаше. Винаги изглеждаше млад за годините си. Той беше вдъхновение", добавя актьорът.
Джейн Фонда си спомня: "Отидох в Actors Studio и Лий Страсбърг ми каза, че имам талант. Истински талант. Това беше първият път, когато някой, освен баща ми, ми каза, че съм добра. Във всичко. Това беше повратна точка в живота ми. Легнах си с мисълта за актьорството. Събудих се с мисълта за актьорството. Сякаш покривът беше слязъл от живота ми!", спомня си актрисата.
17 ноември 1976 г. Лий Страсбърг (Снимка: Getty Images)
Навършиха се 120 години от рождението на големия театрален педагог.
Лий Страсбърг е роден Израел Страсбърг в Будзанув в австрийска Полша (част от Австро-Унгария, сега в Украйна), от родители евреи, Барух Майер Страсбърг и съпругата му Ида, родена Динер. Бил най-младият от тримата синове в семейството.
Баща му емигрира в Ню Йорк, а семейството му остава в родното им село с чичо, учител-равин. Работи в шивашката индустрия и събира средства, за да прибере в Америка първо най-големия си син и дъщеря си. След това спестява достатъчно пари, за да заведе там жена си и другите си двама сина.
През 1909 г. семейството се събира в Долен Ийст Сайд на Манхатън, където живее до началото на 20-те години.
Младият Страсбърг чете изключително много, в компанията на по-големия си брат Залмон. Неговата смърт по време на грипната пандемия през 1918 г. е толкова травмираща за младия Лий Страсбърг, че той напуска гимназия.
Роднина го въвежда в театъра, като му дава малка роля в постановка на идиш, която се изпълнява от Клуба за прогресивна драма. По-късно се присъединява към драматичния клуб на Chrystie Street Settlement House. Филип Льоб, кастинг директор на Театралната гилдия, усеща, че Страсбърг има талант. Но той все още не е мислил за актьорска кариера на пълен работен ден и работи като корабен чиновник и счетоводител за компания за перуки.
Когато е на 23 години, той се записва в Театралното училище Clare Tree. Става натурализиран гражданин на Съединените щати на 16 януари 1939 г. в Ню Йорк в Южния окръжен съд на Ню Йорк.
Биографът Ричард Шикел описва първите срещи и преживявания на Страсбърг с актьорското изкуство:
През 1923 г. Станиславски пристигна със своя Московски художествен театър за цял сезон в Съединените щати.
Страсбърг споделя, че никога дотогава не бил виждал актьори, напълно отдадени на своята работа. Независимо дали играят главни или малки роли, да работят с еднаква ангажираност и интензивност. Никой от актьорите не бездействал, не си губел време в позиране или в планиране къде ще отиде вечерта след представлението. По-важното е, че всеки актьор сякаш проектирал някакъв неизказан, но осезаем вътрешен живот за своя герой. Това беше игра, каквато рядко се виждала на американската сцена...
Страсбърг знаел много добре, че няма блестящо бъдеще като актьор - той бил дребен и некрасив мъж. Но скоро осъзнава, че като теоретик и учител на нова "система", може се превърне в основна сила в американския театър.
Така и става...
Той започнал занимания с учениците на Станиславски - Мария Успенская и Ричард Болеславски - в Американския лабораторен театър. През 1925 г. Страсбърг има първата си професионална изява в пиеса, продуцирана от Театралната гилдия.
През 1931 година той става съосновател, с режисьорите Харолд Клурман и Шерил Крауфорд, на Group Theatre, който е признат за "първия истински театрален колектив в Америка". През 1951 г. той e директор на Actors Studio в Ню Йорк, считано за "най-престижното актьорско училище в Америка", а през 1966 г. участва в създаването на Actors Studio West в Лос Анджелис.
Въпреки че други високо ценени учители също разработват версии на "Методът", Лий Страсбърг се счита за "бащата на метода, действащ в Америка", според автора Мел Гусоу.
От 20-те години на миналия век до смъртта си през 1982 г. "той революционизира актьорското изкуство, оказвайки дълбоко влияние върху представянето в американския театър и филм".
От Ню Йорк, където живее, Страсбърг обучава няколко поколения театрални и филмови знаменитости личности, като Ан Банкрофт, Дъстин Хофман, Монтгомъри Клифт, Джеймс Дийн, Мерилин Монро, Джейн Фонда, Джули Харис, Пол Нюман, Елън Бърстин, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джералдин Пейдж, Ели Уолак и режисьорите Андреас Вуцинас, Франк Пери и Елия Казан.
В началото но 40-те години Лий Страсбърг отива в Холивуд, за да учи как се прави кино. Не може да се наложи като режисьор, но това е най-щастливият му провал. Защото Елиа Казан го уговаря да поеме художественото ръководство на Actors Studio в Ню Йорк. Предложение, което става за Страсбърг същност на живота му. Там е мястото, където се ражда "Методът". Самият той признава: "Всъщност "Методът" е продължение и добавка към системата на Станиславски.
"На основата на бързо движещата се напред наука психология, Страсбърг развива серия упражнения за емоционална и сетивна памет, отпускане и концентрация, които повишават способността на актьорите за импровизация до степен на спонтанност. Разбира се, това обучение изисква от тях героична самодисциплина. Учениците му го описват като брутален и твърд учител, но и харизматичен, очарователен и раним човек.
Страсбърг не подбирал думите си и с безпощадна критика докарвал актьорите до крайния предел на възможностите им.
Страсбърг с третата си съпруга Ана създава и Театралния и филмов институт Лий Страсбърг с клонове в Ню Йорк и Холивуд, за да продължи да преподава "системата" на Константин Станиславски, която той интерпретира и развива, в светлината на идеите на Евгений Вахтангов, за съвременните актьори.
Колкото и да е странно, един от абсолютните примери за ученик на "Метода" (по думите на самия Лий Страсбърг), е Мерилин Монро. Тя му става ученичка, когато вече е суперзвезда.
Ето какво казва учителят Страсбърг за секссимвола на 50-те в автобиографичната си книга "Мечта за страст":
"Дъжд" беше първата пиеса, която искахме да направим, след като изтече договорът й с "Фокс". Не само планирахме, а вече преговаряхме за телевизионна постановка с участието на Монро. За съжаление, не по наша вина, до това никога не се стигна. Публиката никога не успя да види тази и други роли, които ние имахме късмета да наблюдаваме в нейно изпълнение в Actors Studio и по-късно в моите класове."
Бившият му студент Елия Казан режисира Джеймс Дийн в "Източно от Рая" (1955), за който Казан и Дийн са номинирани за наградите "Оскар". Като студент Дийн пише, че Actors Studio е "най-великата школа на театъра и най-доброто нещо, което може да се случи на един актьор."
Драматургът Тенеси Уилямс, сценарист на "Трамвай Желание", казва за актьорите на Страсбърг: "Те действат отвътре навън. Те предават емоциите, които наистина изпитват. Те ви дават усещане за живот." Режисьори като Сидни Лъмет, също бивш негов студент, използвали предимно актьори, обучавани по "метода на Страсбърг".
Страсбърг разказва: "В студиото хората се шокират колко строги сме един към друг. Приемът в Actors Studio обикновено става с прослушване на повече от хиляда актьори, които се явяват всяка година и директорите обикновено приемат само пет или шест човека."
Сред актьорите, работили в студиото, са Джули Харис, Пол Нюман, Джоан Удуърд, Джералдин Пейдж, Морийн Стейпълтън, Ан Банкрофт, Дъстин Хофман, Патриша Нийл, Род Стайгър, Милдред Дънок, Ева Мари Сейнт, Ели Уолак, Ан Джаксън, Бен Газара, Сидни Поатие, Карл Малдън, Джийн Уайлдър, Шели Уинтърс, Денис Хопър и Сали Фийлд .
Носителят на награда "Еми" автор на Inside Inside, Джеймс Липтън, си спомня: "Actors Studio се превърна в една от най-престижните институции в света" в резултат на желанието си да постави по-висок "стандарт" в актьорството. Основателите, включително Страсбърг, изискват пълна ангажираност и изключителен талант от амбициозните студенти."
Джак Никълсън се явява на прослушване пет пъти, преди да бъде приет, Дъстин Хофман, шест пъти, а Харви Кайтел, 11 пъти. След всеки отказ кандидатът трябва да чака до една година, за да опита отново.
Мартин Ландау и Стив Маккуин са единствените двама студенти, приети още първата година, от 2000 кандидати, които се явяват на прослушване.
Ал Пачино: "Акторското студио означаваше изключително много в живота ми. Това беше забележителен повратен момент в живота ми."
Марлон Брандо: Филмовите звезди, създадени от Actors Studio на Страсбърг, бяха от нов тип. Историкът Сам Стагс определя актьора така - "Марлон Брандо е горещият, елегантен двигател на Express Studio Actors" и го нарича "въплъщението на Метода на актьорската игра". Впрочем Брандо е обучен основно от Стела Адлер, бивш член на The Group Theatre, която се скарва със Страсбърг заради интерпретациите му на идеите на Станиславски.
Брандо основава актьорската си техника на Метода, като веднъж заявява:
"Това ме направи истински актьор. Идеята е да се научите да използвате всичко, което се е случило в живота ви при създаването на героя, върху който работите. Научавате се да ровите в подсъзнанието си и да използвате всяко свое преживяване, което някога сте имали."
В автобиографията си обаче Брандо твърди, че не е научил нищо лично от Страсбърг: "След като постигнах известен успех, Лий Страсбърг се опита да си припише заслугата за това. Той никога не ме е учил на нищо. Опитваше да се представи като действащ оракул и гуру. Някои хора го обожаваха. Понякога ходех в Студиото за актьори в събота сутрин, защото Елия Казан преподаваше и обикновено там имаше много хубави момичета.
Но Страсбърг никога не ме е учил на актьорско майсторство. Стела го направи — и по-късно Казан."Като актьор, Страсбърг вероятно е най-известен с поддържащата си роля като гангстера Хайман Рот, заедно с бившия си студент Ал Пачино в "Кръстникът. Втора част" (1974), роля, която приема след предложението на Пачино и му печели номинация за Оскар за най-добър поддържащ актьор. Той играе и в "...И справедливост за всички" (1979 г.)
Първият брак на Страсбърг е с Нора Крекаум на 29 октомври 1926 г., до смъртта й три години по-късно през 1929 г.
През 1934 г. се жени за актрисата и драматичен треньор Паула Милър (1909-1966) до смъртта й от рак през 1966 г. Те са родители на актрисата Сюзън Страсбърг (1938-1999) и учителят по актьорско майсторство Джон Страсбърг (роден през 1941 г.).
Сюзън Страсбърг, дъщеря на големия театрал (Снимка: Getty Images)
Третата му съпруга е бившата Анна Мизрахи (р. 16 април 1939 г.) и майката на двете му най-малки деца, Адам Лий Страсбърг (р. 29 юли 1969 г.) и Дейвид Лий Израел Страсбърг (р. 30 януари 1971 г.).
На 17 февруари 1982 г. Лий Страсбърг претърпява фатален сърдечен удар в Ню Йорк, на 80-годишна възраст. С него в момента на смъртта му в болницата бяха третата му съпруга Анна и двамата им синове. Погребан е в гробището Уестчестър Хилс в Хейстингс на Хъдсън, Ню Йорк.
Ден преди неочакваната му смърт той е официално уведомен, че е избран за Залата на славата на американския театър.
Последната му публична изява е на 14 февруари 1982 г. в Night of 100 Stars в Radio City Music Hall, бенефис за Actors Fund of America. Заедно с Ал Пачино и Робърт де Ниро, той танцува на припева на The Rockettes.
Ето какво разказва голямата актриса Елън Бърстин за тази вечер:
"Късно вечерта влязох в зелената стая и видях Лий да седи до Ана и да гледа записа на монитора. Седнах до него и си побъбрихме малко. Лий не беше от приказливите, така че не останах дълго. Но преди да стана, казах: "Лий, бях помолена да се кандидатирам за президент на Actors Equity." Той се пресегна и ме потупа по гърба: "Това е прекрасно, миличка. Честито."
Това бяха последните думи, които ми каза. Два дни по-късно, рано сутринта, още спях, когато вратата на спалнята ми се отвори. Събудих се и видях моята приятелка и асистентка Катрин Кортес: "Току-що получихме обаждане. Лий Страсбърг почина." "Не, не, не", виках, отново и отново. "Не съм готова" и дръпнах завивките над главата си. Бях си мислила, че трябва да съм подготвена за това, но не бях подготвена. Какво щях да правя сега? С кого щях да се подготвям за ролите си? При кого щях да отида, когато съм в беда? ...
Панихидата му беше отслужена в театър "Шуберт", където играеше A Chorus Line. Ковчегът на Лий беше поставен в центъра на сцената. Дойдоха всички световни актьори, писатели, режисьори, продуценти и повечето, ако не всички, негови ученици. Той беше гигант на театъра и всички скърбяха дълбоко за него. Тези от нас, които бяха имали голямото щастие да бъдат оплодени от неговия гений, щяха да чувстват загубата му до края на живота си."
В интервю за 80-ия рожден ден той казва, че очаква с нетърпение следващите си 20 години в театъра. Според приятели, той бил здрав до деня на смъртта си. "Беше толкова неочаквано", споделя Ал Пачино.
"Това, което правеше впечатление, беше колко млад изглеждаше той. Винаги изглеждаше млад за годините си. Той беше вдъхновение."
Актрисата Джейн Фонда разказва: "Не съм сигурна, че дори щях да стана актриса, ако не беше той. Той ще ми липсва. Тя припомня, че на 5-годишна възраст нейният брат, актьорът Питър Фонда, и тя изиграват истории, подобни на тези, които баща й Хенри Фонда играе във филмите. Тя посещава колежа Васар и заминава за Париж за две години, за да учи изкуство. След като се завръща, среща Лий Страсбърг и това променя хода на живота й.
Фонда си спомня: "Отидох в Actors Studio и Лий Страсбърг ми каза, че имам талант. Истински талант. Това беше първият път, когато някой, освен баща ми, който ми каза, че съм добра. Във всичко. Това беше повратна точка в живота ми. Легнах си с мисълта за актьорството. Събудих се с мисълта за актьорството. Сякаш покривът беше слязъл от живота ми!"
Източна 15-та улица между Юниън Скуеър Изток и Ървинг Плейс в Манхатън носи името "Пътят на Лий Страсбърг".
Лий Страсбърг каза:
Ако не можем да видим възможността за величие, как можем да го мечтаем?
Актьорът създава със собствена плът и кръв всички онези неща, които всички изкуства се опитват по някакъв начин да опишат.
Великият актьор е независим от поета, защото върховната същност на чувството не се намира в прозата или стиха, а в акцента, с който е предаден.
Работата за актьора е в две области: способността за последователно създаване на реалността и способността да се изразява тази реалност.
Доброто здраве е най-важното. Повече от успеха. Повече от парите. Повече от силата.
Човешкото същество, което играе, е човешкото същество, което живее.
Седемдесет и пет процента от голямото изкуство е усилена работа, само около двадесет и пет процента е голям талант.
Подобно на Библията, основните текстове на Станиславски за актьорството могат да бъдат цитирани с всякаква цел.
Изкуството е по-дълго от живота.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}