GOODFELLAS
"Ирландеца" е малко тъжен и уморен, но велик
Един филм за драмата на това да си в окото на бурята на своето време
Автор : Константин Мравов / 4 декември 2019 / 17:28 11085 Прочита 15 Коментара
Този текст няма да се занимава с два съществени въпроса - киноразпространението чрез стрийминг платформи и достоверността на историята на Франк Шийрън. Тези теми заслужават да бъдат разглеждани пространно, но в случая биха ни попречили да оценим подобаващо филмът, който ги роди.
Това е "Ирландеца" - новият майсторски разказ на Мартин Скорсезе, подобаващо изигран от Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел, Рей Романо, Стивън Греъм и още легенди. Де Ниро играе Шийрън - шофьор на камион, синдикалист и "бояджия" - изпълнител на мокри поръчки за италианската мафия.
Тези му занимания го свързват с две емблематични личности - престъпният бос Ръсел Буфалино (Пеши) и Джими Хофа (Пачино) - противоречивият лидер на най-големия американски профсъюз, известен и с безследното си изчезване през 1975 година.
"Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
Най-напред - да, филмът е дълъг 3 часа и половина. Извънредното екранно време проследява живота на Ирландеца и позволява максимален творчески размах на киномайстора Скорсезе, оператора Родриго Прието ("21 грама", "Фрида", "Вълкът от Уолстрийт") и сценариста Стивън Зейлиън (Оскар за "Списъкът на Шиндлер" - друг случай, в който сценарият е основан на книга).
Публиката е разделена по въпроса дали този филм "натежава". Има риск всяко засягане на темата да се превърне в размяна на обиди като "киносноби" за единия лагер и "любители на пуканките" за другия.
Кореспондентът на Dir.bg ще си позволи предположението, че ако сте почитатели на другите популярни гангстерски драми на Скорсезе, като "Добри момчета" ("Goodfellas"), "Казино" или "От другата страна" ("The Departed"), със сигурност няма да усетите как са минали 209 минути.
Ал Пачино и Робърт Де Ниро в "Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
Ще получите очакваното - дългите кадри, естетизираното насилие, безупречните костюми, сценография и музикално оформление. Американската попкултура между 50-те и 70-те години отново е декора на Скорсезе. Актьорите (приближаващи 80-те) са толкова велики, колкото предполагате, макар може би в играта им да личи известна умора и да няма онази налудничавост.
Това обаче подхожда на филма. С много силно присъствие се отличава Джо Пеши, може би защото промитият от Коледните програми мозък винаги е изненадан колко добър актьор е бандитът от "Сам вкъщи".
Джо Пеши в "Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
Всичките легенди предполагат най-мащабния до момента киноопит за реалистично подмладяване чрез компютърна графика. Причината е, че Пачино и Де Ниро не са на възрастта, която част от сюжета на "Ирландеца" предполага.
На моменти резултатът, за съжаление, може да се набие на очи по неприятен начин, като "подмладените" доста повече приличат на Здравко от Ритон, отколкото на Тони Монтана или Джейк Ла Мота. Но пък ако такива технологии станат безупречни, то светът, в и извън изкуството, ще стане още по-трудноразбираем за ограничените ни представи, като към момента още не можем да се осмислим туитъра на Тръмп и фейсбук-телевизията на Бойко Борисов.
Робърт Де Ниро и Ал Пачино в "Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
(Не)способността да се справим с превратностите в собствения ни живот и заобикалящата ни среда е основна тема в "Ирландеца". В последните месеци режисьорът му влезе в новинарски заглавия и фейсбук-фийдове с изказването си, че не смята филмите по комикси за кино, а за лунапаркове. Със сигурност при Скорсезе, който преди 30 години очовечи и Христос, супергерои няма. Има (не)обикновени хора, понякога забъркани в големи дела, но подвластни на собствените си слабости и най-вече - на други хора. Затова и толкова често украсява истински истории. Новата му лента не е изключение.
Макар съдбата на Франк Шийрън да е известна много преди заснемането на филма, тук трябва да сложим предупреждението за спойлери надолу. Най-добре дочетете статията след като гледате филма. Вие си знаете.
"Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
В същото интервю за Би Би Си, в което нахрани супергеройските филми, Скорсезе малко се обиди от предположението на журналиста, че "Ирландеца" в крайна сметка е филм за човешкото остаряване. Това може би е и най-буквалният прочит, след като разказът започва и свършва в старчески дом. Но сякаш не старостта, а преходността е важното тук.
Добре е да се запитаме с какво мемоарите на Франк Шийрън впечатляват най-напред Де Ниро, а впоследствие и Скорсезе. Както вече се спомена, достоверността им (в частта с убийствата на Джоуи Гало и Джими Хофа) се оспорва. Но били те и брътвежи на един умиращ човек, опитващ се да осмисли отминалия си живот, защо в конкретния случай са добър наратив?
Робърт Де Ниро в "Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
Шийрън препуска между десетилетията, вършейки мръсната работа на хора, които възприема като ментори - Буфалино и Хофа. Лоялността, страхът, сервилността към по-силните личности и най-вече нагаждането към обстоятелствата го карат не само да прекрачва "общоприетите" норми (християнството, с което съвсем по гангстерски парадира), а в крайна сметка да плюе на честта на приятелството и братството заради собствената си сигурност.
"Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
От една страна и този филм обръща внимание на "черноработниците" в Историята - хората в сянка, на чиито рамене се изнася спектакъла. Такъв беше героят на Брад Пит в последния филм на Тарантино. Такъв е и Франк Шийрън.
На фокус са още "честта" и "мъжкарството" - най-високите ценности на военното (това на Шийрън) и следвоенното (това на Скорсезе, Пачино и Де Ниро) поколение, на които днес се подиграваме с "OK boomer" меметата. Несъгласните с осмиването пък фетишизират снимки на пушещи артисти, спортисти или политици, най-често покойници, с надписи "Такива мъже вече не се раждат". Скорсезе и Зейлиън, естествено, не взимат страна в абсурдния поколенчески спор, но Шийрън е една такава легенда, която носталгиците противопоставят на съвременните "лигльовци".
"Ирландеца", режисьор Мартин Скорсезе
А филмът в крайна сметка е за драмата на това да си в окото на бурята на своето време, да убиеш самия Джими Хофа, за да оцелееш и доживееш друго време, в което не можеш да отидеш сам до тоалетната и никой не помни Джими Хофа. В крайна сметка подвизите ти, въпрос на "мъжкарство" и "чест" (и понякога на предателство и жестокост), са просто "вода под моста", а на теб ти остава само надеждата "вратата" на възможностите да не бъде напълно затворена.
Разбира се, че за да се разкаже хубаво тази история са нужни 3 часа и половина.
"Ирландеца" може да се възприеме и като лебедова песен на "вечните гангстери" и "мъжкари" - Скорсезе, Пачино, Де Ниро, Кайтел. Със сигурност филмовите класики с тяхно участие обаче са непреходни, а същественото може би не е старостта, а способността за самооценка.
Константин МРАВОВ
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Firlandetsa-e-malko-tazhen-i-umoren-no-velik&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2019%2F12%2F04%2F1916574%2F768x432.jpg%3F_%3D1575470544&description="Ирландеца" е малко тъжен и уморен, но велик', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Firlandetsa-e-malko-tazhen-i-umoren-no-velik&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2019%2F12%2F04%2F1916574%2Forig.jpg%3F_%3D1575470541&description="Ирландеца" е малко тъжен и уморен, но велик', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}