ФИЛМОВИ ЛЕГЕНДИ
Спилбърг отказал хонорар за "Списъкът на Шиндлер"
Преди четвърт век филмът спечели 7 от 12-те награди на "Оскар"
Автор : / 10708 Прочита 2 Коментара
Кадър от филма "Списъкът на Шиндлер"Филмът "Списъкът на Шиндлер" /англ. ез. "Schindler's List"/, който разтърси света преди четвърт век, едва сега разкрива тайните си. Както е известно, негов режисьор и ко-продуцент е Стивън Спилбърг.
Оказва се, че въпреки че филмът донесе приходи от 321,2 млн. долара, Спилбърг не пожелал хонорар в личната си сметка. Парите били преведени на фонд, съхраняващ архив на Холокоста.
Стивън Спилбърг с актьорите от филма
Филмът "Списъкът на Шиндлер" е основният победител на церемонията за Оскарите през 1994-та година. Спечелва седем от общо 12-те награди "Оскар". Една от тях е за режисура - първата такава за Спилбърг. Защо режисьорът цели 10 години не може да направи филма? - Сега научаваме за любопитни моменти от историята на легендарната лента.
Премиерата на филма се състоява на 30 ноември 1993 г. Сценарият е на Стивън Зайлиян. Написан е по книгата на австралийския писател Томас Кинийли "Ковчегът на Шиндлер" /1982 г. /.
Лентата разказва за това как немският бизнесмен Оскар Шиндлер спасява над 1200 полски евреи от Холокоста по време на Втората световна война, като ги откупува за свои работници. Той изготвя списък, известен като "Списъкът на Шиндлер", в който са включени имената на еврейските работници, откупени от нацистите чрез солиден подкуп.
До края на войната компанията на Шиндлер не успява да произведе качествени амуниции и фалира. След капитулацията на Германия, немският бизнесмен бяга, понеже членовете на нацистката партия минават в нелегалност.
Портрет на истинския Оскар Шиндлер
Евреите на Шиндлер напускат фабриката и се преселват по други места.
Финалът на филма е трогателен - в знак на благодарност, оцелелите евреи поставят камъни на гроба на Оскар Шиндлер.
Кадър от финалната сцена на филма
Как се заражда идеята за книгата и за филма: Един търговец в магазин за кожени изделия - Полдек Пфеферберг /б.а. Леополд Пейдж във филма/ разбира че негов клиент е писател. Разказва му историята за Шиндлер. Самият той е един от списъка му. В знак на благодарност искал да разкаже някому за своя спасител и тази история да се разчуе.
Преди срещата си с писателя Пфеферберг имал и друг опит да популяризира историята, който останал безуспешен: През 1960 г. в магазина му се появила жената на филмовия продуцент от "MGM Studios" Марвин Гош. Пфеферберг я помолил да му уреди среща със съпруга си. Така в Холивуд за пръв път научават за историята с Шиндлер. По някаква причина, обаче, проектът останал замразен. И чак след време Пфеферберг среща писателя Томас Кинийли и му разказва историята с Шиндлер. Кинийли останал силно заинтригуван и започнал да събира материали.
Оскар Шиндлер /вляво/ и актьорът Лиъм Нийсън /вдясно/
Написването на книгата му коствало цели 15 години. А Спилбърг се запознал с историята по рецензия за книгата.
Това се случва през 1982-ра. Режисьорът веднага решил да купи правата за екранизация, но в продължение на цели 10 години, всичките му опити да намери съмишленици за реализацията на филма, оставали безуспешни.
Първо предложил на Сидни Полак, но той му отказал. Отказал му и Роман Полански, въпреки че сам бил жертва на Холокоста - едва оцелял в еврейско гето, а родителите му умрели в концлагер.
След тези два отказа, Спилбърг се обърнал към Мартин Скорсезе, но той пък бил на мнение, че такъв филм трябва да се снима от евреин.
Лиъм Нийсън, в ролята на Оскар Шиндлер
Докато търсел човек за филма, Спилбърг сам узрял за него.
Идеята, че филмът трябва да бъде черно-бял, възникнала у него след много размишления. Във филма има само един цветен кадър - с момиченцето с червено палто.
Това момиченце е реално съществуваща личност - Рома Лигоцка - родена в Краков през 1938 г. и авторка на романа "Момичето с червено палто" /2002 г. /
В Полша по време на Втората световна война са загинали над половин милион деца. Рома е едно от малкото оцелели.
Спилбърг, на снимачната площадка на филма
Червеното й палто от детството е символ на опита за оцеляване в един жесток свят; бягство от реалността....
"Аз нямах играчки. Спасяваха ме цветовете - като бягство от безнадеждния ужас наоколо....Когато ме обхващаше страха, обличах нещо ярко...", казва в едно интервю Рома Лигоцка.
Въпреки феноменалния успех на "Списъка на Шиндлер", Спилбърг се отказва от хонорара си. Обяснил това просто:
"Сюжетът на филма е такъв, че смятам заплащането за него за "кървави пари"!...Не искам да ставам богат за сметка на този филм!"
Спилбърг /вдясно/, по време на снимките на филма
Всъщност, хонорарът му бил приведен по сметката на "Фонда Шоа", в който се съхранява архив за годините на Холокоста - над 52 000 свидетелства за онова злокобно време.
Еми МАРИЯНСКА