На 8 февруари 1932 г. в Ню Йорк е роден един от най-награждаваните американски композитори, автор на музиката на филмови поредици като "Междузвездни войни", "Сам вкъщи", "Индиана Джоунс" и "Хари Потър", на култовите ленти Челюсти", "Извънземното", "Списъкът на Шиндлер", "Седем години в Тибет", "Мемоарите на една гейша", "Супермен", "Роден на 4-ти юли" и др.

Джон Таунър Уилямс днес е мъж на 85 години, който има зад гърба си 45 номинации за "Оскар", от които - 5 присъдени. Той е носител на 4 награди "Златен глобус", на 20 награди "Грами" , 2 награди "ЕМИ" и мн. др. признания, като да речем това, че е композирал музика за 4 от досега проведените световни олимпийски игри, автор е на музиката към много документални и телевизионни филми, концерти и др. творби.

Първата му номинация за "Оскар" е за музиката към филма "Долината на куклите" /1969/ , и оттогава насам името му постоянно е в листата за "Оскарите". Той и колегата му Алфред Нюман си поделят славата на най-награждаваните композитори в историята на Холивуд, след Уолт Дисни.

Джон Уилямс и Стивън Спилбърг на премиерата на най-новата им съвместна творба "Добрият великан“ ("The BGF"), на 21 юни 2016 г. в Холивуд (Снимка: Getty Images)

През 2000-та година Уилямс е приет официално в Залата на Славата "Холивуд Боул", а през 2004 г. - в Центъра на Отличените "Кенеди". През миналата година получи награда за цялостен принос във филмовата индустрия. След церемонията тържествено обеща, че "ще се завърне за продължението на "Индиана Джоунс" и "Междузвездни войни". Нещо, което особено зарадва Стивън Спилбърг, защото Уилямс преди време му отказва да работи за "Мостът на шпионите" с Том Ханкс, тъй като се чувствал уморен и отпаднал здравословно. Работата по филма поема другият отличен композитор - Алфред Нюман.

Джон Уилямс (Снимка: Getty Images)

Уилямс е израстнал с музиката. Баща му е барабанист. Момчето първо учи пиано, а по-късно свири на тромпет, тромбон и кларинет. Като юноша записва Композиция в Калифорнийския Университет. Малка пауза в музиката слага военната служба във Военно-въздушните сили на САЩ. След войниклъка Уилямс отново се връща да учи пиано и почва работа като джаз пианист. Връща се обратно в Калифорния и учи композиция при Марио Кастелнуово-Тедеско. Кариерата си на композитор започва през 60-те години на миналия век. Първо се пробва с телевизионни сериали, между които е известният в Европа "Изгубени в Космоса".

През 1972 г. получава първата си Академична награда, за адаптацията на музиката на Джери Бок към "Цигулар на покрива". Но истинското признание идва с филмите "Челюсти" на Стивън Спилбърг (1975) и "Междузвездни войни" на Джордж Лукас (1977).

Уилямс, по мнението на музикални експерти, въвежда симфоничния стил във филмовата музика. Композициите му са построени върху мащабни оркестрови партитури. От средата на 90-те години, композиторът съчетава киното с мащабни авторски творби - концерти за фагот и цигулка.

Очарова публиката с музика, която разкрива тайнството на природата в звуци.

Концертите му "Пет свещени дървета" и "Дървесна песен" са романтични музикални саги. От някои от филмите си Уилямс аранжира сюити, и обратното - музиката в "Списъкът на Шиндлер" всъщност е пиеса за цигулка и оркестър. Това е коренно различен подход към музицирането на филми - музиката не е просто фон, а действащо лице. Всички помним напр. звуците на цигулка във "Вещиците от Ийстууд", които допринасят за драматизма на филмовото съдържание. Уилямс всъщност убедително доказва, че киното е колективно изкуство, в което отделните компоненти трябва да въздействат като едно цяло.

Композиторът познава и използва десетки инструменти: флейта, цигулка, туба, кларинет, чело, фагот, тромпет и валдхорна, които "говорят" във филмите на свой собствен "език". Ако човек е имал удоволствието да слуша и неговите композиции по церемониите като 100-годишнината на Статуята на свободата, или на олимпийските игри в Атланта, би казал, че този голям композитор може би си е губил времето с киното. Но ако се заслуша в музиката на култовите филми, за които е писал, ще си даде сметка, че работата му е допринесла за колосалния успех на тези филми не по-малко от режисьорите им. Уилямс просто е професионалист, надарен с талант, какъвто рядко се среща. Няма да е пресилено да се каже, че е един изключителен човек, с изключителен принос за музикалната среда на съвременния свят. И все едно по какъв начин се докосваме до неговата музика, важното е, че тя ни въздейства във всичките си форми. Нещо повече, тази музика сама по себе си, носи визуален ефект. Затова е толкова голямо и значението й за киното.

Еми МАРИЯНСКА