"Тя" е драма с изнасилване, трилър и комедия едновременно. Това идва в повече на звездите в Холивуд, пише Харалд Петерс във "Велт".

Човек няма защо да я харесва. Мишел Льоблан, разведена, заможна, в средата на своите 50 години и шефка на фирма за видео игри, е заядлива майка и коравосърдечна дъщеря, ревнива бивша съпруга, лоша приятелка, отегчена любовница и съмнителна съседка. Но пък си има причини за това. Синът ѝ е издънка, който се оставя да бъде воден за носа от деспотичната си приятелка, майка ѝ има 50 години по-млад кандидат-жених, докато бившият ѝ съпруг излиза с млада учителка по йога. Привлекателният съсед е женен за ревностна католичка, а най-добрата ѝ приятелка въобще не подозира, че Мишел има връзка с мъжа ѝ Робер.

Още в първата сцена на "Тя" Мишел става жертва на изнасилване, но вместо да се обади на полицията, тя оправя къщата и поръчва суши по телефона.

Нищо в този филм не е сигурно

Филмът е трилър в традициите на Хичкок и Шаброл и същевременно сатира на френското кино и неговото постоянно търсене на емоционални проблеми, които се случват в компанията на странни и понякога неприятни сексуални потребности.

Нищо в "Тя" не е сигурно. Това, което предлага на зрителите като обрати, паралелни действия и чудати образи, ги кара да се взират запленени в екрана, а напрежението играе само една поддържаща роля.

Не значи Не

Не е изненада, че във Висшата лига на Холивуд не се намери актриса, която да приеме главната роля. Режисьорът Пол Верховен сам превежда на английски романа на Филип Джиан "Ох...", по който прави филма, сценаристът Дейвид Бирке се опитва да прехвърли действието от Париж в Чикаго или Сиатъл, но напразно. Никой не искал да има нищо общо с проекта. Отказите идвали в рамките на 48 часа, което е рекордно време, като се има предвид броя на агентите и съветниците, които имат оборотните холивудски звезди. Без допълнителни въпроси или следващи разговори, просто отгворяли "Не".

Обезкуражен Верховен се обръща към Изабел Юпер, която приела екранизацията абсолютно сериозно. 

Тандем-мечта

Всъщност без Избел Юпер филмът изглежда невъзможен. Тя е една от най-добрите актриси в света и може би единствената, на която се отдава с такава лекота и естественост да играе загадъчни образи, в чието съществуване човек не може да се усъмни и за секунда.

Изабел Юпер и Пол Верховен (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Верховен и Юпер са тандем-мечта. Тя искала да работи с него, още когато гледала драмата му "Турски плодове" през 1973 г. За неговите холандски филми не говори езика, а за холивудските му продукции е преквалифицирана. Нито "Робокоп", нито "Зов за завръщане", нито "Първичен инстинкт" или "Звездни рейнджъри" са подходящи за нея, даже напротив - те са шедьоври на подривното кино на блокбастърите. 

Верховен не снима приятни филми

След много разминавания те най после се намериха - тя на 63, той на 78. Тези, които се надяват, че възрастта ги е отпуснала, ще останат разочаровани. Нищо в "Тя" не е приятно. Верховен никога не е снимал приятни филми, а и Юпер не показва интерес да се хареса на публиката.

Изненада: Критиката обикна филма

Особеното в Юпер е именно това, че тя не се напряга да изиграе образа. Както и в "Пианистката" на Михаел Ханеке, друг изключително комплексен образ, тя играе с лекота противоречията в характера и го прави автентичен и пълен. 

Най-голямата изненада около този непредсказуем филм е колко добре беше приет от критиката и публиката. След премиерата в Кан "Тя" получи два "Златни глобуса" (за най-добър чуждестранен филм и най-добра женска роля), както и номинация за "Оскар" за Изабел Юпер. За Верховен това е нещо ново. Бяхме свикнали филмите му да остават недоразбрани.

Екипът на "Тя" в Кан (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Робокоп" изглеждаше като сензационно брутален екшън, в който се разказва за кървавото приватизиране на държавния властови монопол; "Първичен инстинкт" беше маскирано като трилър софт-порно, в който Верховен докарва силни мъже до неврвен срив с помощта на голи жени; а "Стриптизьорки" беше демонтиране на американската мечта, чиято кулминация идва в един разговор за любовта към кучешката храна. Това не беше прието добре в Щатите.

Междувременно Верховен и филмите му бяха реабилитирани. В New Yorker Lincoln Center наскоро имаше пълна ретроспектива на творчеството му "Total Verhoven". Той дори е в международното жури на Берлинале.

Пол Верховен с международното жури на Берлинале (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Но завръщането на Верховен има и недостатък - трябваха му цели 10 години, за да направи истински игрален филм. Скандално!