"Емилия Перес" на Жак Одиар е музикална криминална драма/ комедия, която триумфира на всички възможни филмови награди тази година. За филма можем да кажем много, но ако трябва да го опишем с малко, то той е еуфоричен, динамичен, смел и пищен.

Карла София Гаскон в ролята на Емилия Перес в едноименния филм на Жак Одиар Източник: IMDB

Той разказва историята за Рита Мора Кастро (Зоуи Салданя), адвокатка, наета от Манитас Дел Монте (Карла София Гаскон), могъщ лидер на мексикански картел, която трябва да улесни превръщането му в жена на име Емилия Перес. В разказа се преплитат темите за идентичността, трансформацията и престъпния свят на фона на динамичен и буквално взривяващ музикален фон, който ти се иска да слушаш още и още след като отдавна е минало времето, когато си гледал филма.

Източник: IMDB

Одиар, известен с филми като "Пророк" и "Ръжда и кости", пренася еклектичния си стил на работа и в "Емилия Перес".

Филмът е сплав от музикална комедия, драма и трилър, белязана от променливите си тонове и динамични обрати. Музикалните теми са накъсани и непокорни, създадени буреносно, така че да нахлуват и през решетките на криминалната атмосфера на филма. Международният актьорски състав на филма и решението да се снима насред парижки декори, пресъздаващи улиците на Мексико сити, допринасят за уникалната му и пищна естетика.

Кадър от филма "Емилия Перес" Източник: IMDB

Превъплъщението на Карла София Гаскон в образа на Емилия Перес е едновременно убедително и нюансирано, с което си спечелва всеобщото одобрение на критиката - Карла София е "хитът на сезона" и обра немалко количество статуетки - за най-добра актриса в Кан, бе номинирана за "Златен глобус" и взе наградата за най-добра актриса на Европейските филмови награди в Люцерн. Сега е номинирана и за "Оскар", с което става първата транс актриса, номинирана за наградите.

Зоуи Салданя се представя също много силно в ролята на Рита, като улавя сложността и вътрешния конфликт на героинята. Актрисата получи статуетка Златен глобус за поддържаща роля.

Музикалните елементи във филма са неразделна част от разказа. Саундтракът включва оригинални парчета, изпълнени от актьорите, с музика, композирана от Клеман Дюкол и текстове на Camille. Интегрирането на музиката с разказа добавя хармоничен пласт във филма и задава неговия ритъм и тон, с които зрителят се движи в историята.

Екипа на "Емилия Перес" на Златните глобуси - отляво надясно: Адриана Пас, Селена Гомес, Зоуи Сандана и Карла София Гаскон Снимка: Getty Images

Тежки критики в Мексико

Филмът е подложен и на критики, особено по отношение на представянето на мексиканската култура и транссексуалните. Пол Б. Пресиадо, който пише за "Ел Паис", описва филма като "многозначителна амалгама, наситена с расизъм и трансфобия, антилатиноамериканска екзотика и мелодраматична бинарност", която "подсилва колониалния и патологизиращ разказ" както за флуидността на половете, така и за самата мексиканска култура.

Войната между Мексико и Франция относно мюзикъла за транс гангстери се разгорещи още повече след излизането на забавен подиграватен клип, наречен "Johanne Sacreblu", който се подиграва с "френските културни особености", изразяващ критиката си към начина, по който Мексико е представен. 

В отговор на визията на Жак Одиар, мексиканската транс режисьорка Камила Аурора Гонзалес публикува 30-минутен подигравателен видеоклип в социалните мрежи, който включва танцьори и актьори, с изкуствени мустаци, носещи барети и раирани блузи, в комична история за романтиката между транс наследниците на враждуващи семейства, произвеждащи кроасани и багети.

Стопкадър от скечовия филм, който изобразява транс французи Източник: Стопкадър/ Youtube

В Мексико има много критики към филма и неведнъж в популярната култура той е наричан "евроцентричен" и "расистки" и твърде стереотипен в представянето на Мексико.

На мексиканската си премиера Одиар специално се извини за предизвиканите негативни реакции и каза, че филмът е "опера" и "ако има нещо, което изглежда шокиращо, тогава съжалявам".

"Емилия Перес" като многожанрова музикална въртележка

Филмът успешно смесва жанрове, които често са в противоречие един с друг - музикален, криминален и комедиен - в едно наелектризиращо цяло. Това не е просто типичен мюзикъл, нито пък конвенционален криминален трилър. Ярките, изпълнени с енергия музикални номера, пълни със сюрреалистични, спонтанни танцови постановки, контрастират с изпълнения с напрежение криминален разказ.

Емоционалните възходи от музиката, съпоставени с по-мрачните подтексти на престъплението, създават динамичен ритъм през целия филм, оставяйки зрителите с чувство на вълнение и емоционален заряд.

Карла София Гаскон на кинофестивала в Палм Спрингс Снимка: Getty Images

На фокус са дълбоките теми за идентичността, трансформацията и търсенето на принадлежност.

Централният сюжетен момент - превръщането на лидер на картел в жена - веднага подготвя почвата за дълбоко и смело изследване на пола и обществените му норми. Този сюжетен избор естествено предизвиква интрига, тъй като оспорва традиционните представи както за пола, така и за криминалната култура. Докато главната героиня Емилия се отърсва от една самоличност, за да се превърне в друга, зрителите са приканени в един еуфоричен свят на лична революция и прераждане.

Снимка: Getty Images

Въпреки мрачните си теми и изследването на престъпността, светът на "Емилия Перес" е пищен и мечтателен, дори романтичен. Начинът, по който филмът съчетава суровата реалност на живота в картела с музикални фантазии, предлага емоционално бягство. Пъстрите декори и костюми, съчетани с енергичната хореография, създават свят на въображение, в който всичко изглежда възможно.

Настроение за танц и бунт

Един от елементите, които правят "Емилия Перес" еуфоричен, е акцентът върху бунта и освобождаването от традиционните обществени норми. Независимо дали става дума за темите за овластяване на жените или за отхвърлянето на патриархалните очаквания, филмът въплъщава усещането за свобода. Тази идея за отхвърляне на ограниченията с настроение, комедийни момента, музика и хореография, допринася за еуфоричната атмосфера.

Карла София Гаскон на Европейските филмови награди в Люцерн Снимка: Getty Images

Филмът е толкова успешен, защото се осмелява да смесва жанрове, да изследва смело теми табу и да създадава свят, в който идентичността и трансформацията заемат централно място и са превърнати в акт на бунт. Това е кинематографичен експеримент, който си играе с границите, едновременно провокиращ и безумно забавен.

Филмът тръгва по кината в България от 7 февруари, разпространен от БЕТА ФИЛМ.