В МЪЛНИЯТА НА ДЖАЗА
Жозефин Бейкър: Бронзовата Венера на джаза и Съпротивата
В историята ѝ има всичко: глад, Париж през 20-те, скъпи кожени палта, богати мъже и шпионажи
Автор : / 3364 Прочита 0 Коментара
Жозефин Бейкър седи върху тигрово килимче, около 1925 г. (Снимка: Getty Images)
Лятото на 1926 г., Folies Bergère в Париж. Орди бели парижани се стичат в известната кабаретна зала, за да видят La Revue Nègre, музикално шоу, родено от Франция поради очарованието на страната от джаза. И там, облечена с безброй нанизи от перли, маншети на китките и къса пола, изработена от 16 гумени банана, Жозефин Бейкър буквално се приземява на сцената, слизайки от палмово дърво и започва да танцува.
Danse sauvage е Танцът на Жозефин. Запазената марка, която я утвърждава като най-голямата чернокожа звезда на танците в света.
Превръща се в сензация за една нощ. След тази нощ из цяла Европа се продават хиляди кукли в бананови поли. А специалистите по красота съветват европейките да мажат лицата си с орехово масло, за да потъмнят кожата си и да заприличат на завладяващата Бейкър. Пощенски картички с нейния лик, където стратегически са сложени бижута върху голите ѝ гърди се разпространяват със скоростта на светлината.
Освен красотата, харизмата и сексапилът на Бейкър, която днес щеше да навърши 115 години, тя е личност с друга много важна роля в историята, защото радикално предефинира понятията за раса и пол чрез стил и изпълнение по начин, който продължава да отеква в модата, музиката, а и в политическата съпротива и активизъм днес.
Жозефин Бейкър в рокля, декорирана от пера (Снимка: Getty Images)
Облечена само с няколко пера и перлена огърлица, тя се появила в кабаретната програма в Театъра на Шанз Елизе в Париж през 1925 г. Чувствената ѝ еротика, тъмното ѝ тяло и легендарният танц чарлстон изправили парижани на крака. Или по-скоро с подкосени крака.
Наричана още "бронзовата Венера", "черната перла", "цветнокожата сензация на Париж", Бейкър е родена като Фреда Джоузефин Макдоналд от американска майка през 1906 г. в най-бедните квартали на Сейнт Луис. Жозефин се водела незаконно дете по онова време. Баща ѝ бил музикант от еврейски произход, но напуснал семейството много рано. Жозефин работила като камериерка за много богато бяло семейство, за да помогне за издръжката на семейството.
Когато е на 13 години майка ѝ решава да я омъжи за доста по-възрастен от нея мъж с идеята да я спаси от предопределеното бъдеще в мизерия и бедност. Бракът се разпада много бързо. Тогава Жозефин още не подозира, че я чака шеметна кариера... но далеч от родината Америка, където никога не бива приета толкова топло, колкото в любимия ѝ Париж.
Когато е на 18, Бейкър започва първите си стъпки в света на танца - като начало във Филаделфия, а по-късно и в Ню Йорк. През 1925 г. продуцентите на шоуто La Revue Nègre я забелязват и я канят на участие в Париж. След не много време, тя с радост заменя Съединените щати с френската столица, тъй като в Америка по това време се сблъсква с тежък и ужасяващ расизъм. Огорчена и винаги яростна заради това отношение към всички като нея, тя никога не съжалява за постъпката си, а по-късно дори ще се откаже от американското си гражданство.
Жозефин Бейкър танцува в зала Олимпия в Париж, април, 1959 г. (Снимка: Getty Images)
Докато тя танцувала по американските сцени, никой чернокож нямал право да припарва в салона. Чернокожите са само обслужващ персонал. Не така обаче е в Париж - градът, с който взаимно се влюбват.
Легендата разказва, че през целия си живот Джоузефин Бейкър е получила над 1500 предложения за брак. През 1927 г. бронзовата Венера печели повече от всеки друг в Европа. А била само на 20. Тогава участва в световноизвестното кабаретно шоу Revue Negre и пътува из Париж, Мадрид и Берлин.
16 ноември 1960 г. - Жозефин Бейкър на сцената в Амстердам (Снимка: Getty Images)
"Много харесвам мъжете французи, защото дори и да те обиждат, те го правят изискано."
Художници, актьори и писатели - включително Пабло Пикасо, Ърнест Хемингуей, Льо Корбюзие, Жан Габен и Макс Райнхард са били поразени от чара, таланта и харизмата на Бейкър. Френският писател и режисьор Жан Кокто бълнувал в съня си "красавицата, изваяна от кафява стомана, желязо и злато!"
Бунтове и смърт у дома
Когато е само на 11 години, става свидетел на бунтовете в родния си град, в които бели тълпи убиват над 100 афро-американци. Тази трагична и болезнена случка в живота ѝ, по-късно повлиява на работата ѝ като активистка за човешки права и борба против расизма.
Бейкър се омъжва четири пъти, първият път на 13, после отново само след две години, което ще ѝ донесе още един краткотраен съюз. В крайна сметка тя запазва фамилията на втория си съпруг, Бейкър.
Американско-френската танцьорка Жозефин Бейкър позира с керамичен слон (Снимка: Getty Images)
"Черната Венера" на сцената
През 1928 г. Жозефин заминава на голямо европейско турне с първа спирка Виена. Тогава не знаела за политическите размирици, назряващи все по-тревожно по тези територии. Автобиографията на Адолф Хитлер "Моята борба" се разпространява навсякъде. Преди още да пристигне във Виена, плакатите из града я наричат "черен дявол". Докато се вози с карета до хотела си, улиците се изпълват с протестиращи. Жозефин казала, че тази случка ѝ напомня за бунтовете на жестокост,които си спомня от дете.
В Мюнхен ѝ било забранено да изнася представления, тъй като нарушавала общественото "благоприличие".
Най-голяматаа европейска звезда заминава на турне в САЩ, но там се сблъсква с яростна враждебност. След нейните шоу програми, трябвало да напусне залите през служебния вход.
По-късно се отказва от американското си гражданство.
Поради началото на войната, изпълненията на Жозефин биват спрени. По това време тя се е омъжила за третия си съпруг, богат френско-еврейски индустриалец на захар на име Жан Лайън. Развеждат се през 1941 г., но точно по това време Жозефин вече е това, което Хитлер и нацистите презират. Тя е успешна, чернокожа жена в брак с евреин, който също е открито бисексуален и има много краткосрочни и полу-публични връзки с други жени. Когато германците започват да настъпват към Париж през 1940 г., Жозефин, както и милиони други парижани, бяга от града.
Жозефин Бейкър позира за фотосесия около 1925 г. (Снимка: Getty Images)
Ексцентричната таньорка позира в един от много си екстравагантни костюми (Снимка: Getty Images)
Мястото, където отсяда е френско шато, което си купува с парите от европейските турнета - то се намира в южната част на Франция. По-късно в него ще отгледа своите 12 осиновени деца с различен цвят на кожата като акт на протест срещу расизма.
Сега обаче замъкът ѝ служи, за да приема бегълци от нацисткия режим. След падането на Париж, Жозефин влиза в контакт с Жак Абтей, ръководител на Френското контравоенно разузнаване.
Абтей се стремял да вербува хора, които могат да участват в шпионаж, за да подпомогнат усилията за Съпротивата срещу нацистката окупация. Жозефин била идеалната кандидатка за тази работа, тъй като нейната популярност ѝ позволявала да се движи лесно из различни държави и близо до високопоставени хора. Тъкмо затова той ѝ предлага максимална защита.
Когато Абтей се обърнал към Бейкър, за да разбере дали би поела риска да работи за Съпротивата, тя му отговорила:
"Франция ме направи това, което съм. Ще съм благодарна завинаги. Парижани ми дадоха всичко. Готова съм, капитане, да им отдам живота си. Използвайте ме, както искате."
Жозефин настанявала бойци от Съпротивата в шатото и им предоставяла визи. Успявала да присъства на луксозни партита и дипломатически събития, включително партита в италианското посолство, които я отвели близо до високопоставени персони от страните на Тристранния пакт. Събирала информация за движенията на германските войски и кои пристанища и летища трябвало да влязат в действие.
Жозефин Бейкър пристига в хотел "Савой" в Лондон през 1945 г. (Снимка: Getty Images)
Жозефин била уверена, че известността и връзките ѝ могат да я защитят, така че никой да не я заподозре в шпионаж. Тя записвала секретна информация на ръцете си, закрепвала бележки по бельото си. Правила го, знаейки, че никога няма да бъде претърсена. И наистина - никога не се случило.
Нацистите обаче разбрали за действията на Съпротивата, които се случвали в имението на Жозефин и един ден решили да го посетят. По това време тя криела няколко човека на Съпротивата. Много бързо и успешно очаровала нацистите, когато тръгнали да я разпитват. И все пак приела твърде близката среща с тях като знак, че може би е време да напусне Франция.
Абтей се свърза с генерал Шарл де Гол, който инструктира както Абтей, така и Бейкър да заминат за Лондон през Лисабон (неутрална зона). Между двата града те успяли да намерят над 50 секретни документа за тайното разузнаване. Жозефин носела нейната информация като я записвала с невидимо мастило в тетрадката си за ноти.
След освобождаването на Париж, Жозефин се връща в града, който я осиновил, но сега облечена във военна униформа. Тя бързо си стъпва на краката и не спира да разказва за ужасяващите условия на много французи след нацистката окупация. Продавала бижута и други свои ценности, за да събере пари и да купи храна и въглища за бедните граждани.
След капитулацията на Германия през 1945 г. генерал дьо Гол награждава Жозефин с Croix de Guerre и Rosette de la Résistance. Той също така я издига в рицар на Ордена на Почетния легион, най-високият орден за заслуги за военни и граждански действия.
Самата Бейкър обикаляла постоянно и почти никога не успявала да бъде у дома. Заради това поверявала отглеждането на децата си на съпруга си и на бавачките. През 1963 г. се присъединява към легендарния марш във Вашингтон, марширувайки заедно с Мартин Лутър Кинг в знак на протест срещу расизма в САЩ.
Бейкър води луксозен живот, но в крайна сметка затъва в дългове. През май 1968 г. имението ѝ е взето. Съпругът ѝ отдавна я е напуснал. Но приятелката ѝ, принцесата на Монако Грейс Кели помага на нея и децата ѝ като ѝ осигурява къща и сигурност в малкото княжество.
През 1973 г. Бейкър организира "завръщане" в нюйоркската "Карнеги хол", а легендарно ѝ шоу две години по-късно в "Бобино" в Париж отново събира погледите и акцентите в пресата. Но Жозефин вече е застаряваща дива и заглавията не са същите като в най-великите ѝ години.
Жозефин Бейкър с всичките ѝ деца на басейн в Монте Карло, 26 юли, 1969 г. (Снимка: Getty Images)
На 12 април 1975 г. умира от сърдечна недостатъчност на 68-годишна възраст.
Далеч повече от еротичен блян, танцуваща Венера от черен бронз и джаз певица, Жозефин Бейкър е чиста природна сила, която извива расовите бариери на епохата си и едновременно с това се превръща в истинска звезда. Статутът ѝ дава щит, зад който тя може да се бори с ужасите на нацисткия режим, но и да поставя под въпрос грозната действителност в родната ѝ страна, където нейните братя и сестри биват стреляни и ругани по улиците.
Безстрашна и откровена, Бейкър намирала начини се противопоставя на тези, които се опитват да заглушат страдащите и потиснатите. Затвърждавайки своята позиция, тя намирала безброй начини освен да очарова, и да се съпротивлява.
Питър Устинов - англичанинът с руска, швейцарска, френска, германска, етиопска и италианска кръв
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}