СВЕТОВНИ ЛЕГЕНДИ НА СЦЕНАТА И КИНОТО
Питър Устинов - англичанинът с руска, швейцарска, френска, германска, етиопска и италианска кръв
100 години от рождението на световноизвестния актьор, драматург и продуцент
Автор : / 5778 Прочита 4 Коментара

На 16 април тази година се навършват 100 години от рождението на световноизвестния актьор, режисьор, драматург, продуцент и писател Питър Устинов (Peter Alexander von Ustinov). Устинов бе също посланик на "Уницеф", и до края на живота си работеше чрез собствената си фондация за лечението на болни деца от цял свят. Големият Устинов почина на 28 март 2004 г. в клиника на брега на Женевското езеро в Швейцария.
До 82-годишната си възраст актьорът беше активен във всичките си дейности и се радваше на огромен успех и уважение. Като актьор постигна най-високите професионални награди - носител е на два "Оскар"-а, за филмите "Спартак"(1960) и "Топкапъ"(1964; на наградата "Златен глобус" за филма "Кво Вадис" (1951), на наградите "Еми" и БАФТА.
Питър Устинов във филма "Убийство в три действия"
Снимал се е в 88 филма. В шест от тях е в ролята на героя на Агата Кристи - Еркюл Поаро. Това са филмите "Смърт край Нил" (1978), "Зло под слънцето " (1982), "Среща със смъртта" (1988), "Тринадесет на вечеря" (1985), "Двойно убийство" (1986), и "Трагедия в три действия" (1986). Устинов променя самата представа за легендарния детектив Еркюл Поаро.
Има една любопитна случка, която категорично внася ракурс не само към професионализма на Устинов, но и към неговия характер. Когато дъщерята на Агата Кристи - Розалинд, по време на една репетиция на актьора за ролята на Поаро, спонтанно изразява негативното мнение: "Но това не е Поаро! Той изобщо не е такъв!", Устинов й отговаря: "Вече е такъв!"
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Питър Устинов е роден в Лондон на днешния ден през 1921-ва година. Баща му е германски журналист с руско потекло, а майка му - рускиня с френско потекло. Във вените на Устинов, назад в родословното му дърво, тече руска, швейцарска, френска, германска, етиопска и италианска кръв - и нито капка английска, но за света той винаги е бил представян като британски актьор.
Самият Устинов често обичал да се шегува със своя родословен "парадокс", като в същото време подчертавал, че "може да е британец, но няма нищо общо с британската сдържаност и английския "постен" хумор".
Как се озовава в Англия? - Родителите му се запознават през 1920 г. в Санкт Петербург, но скоро след това напускат Русия с фалшиви документи. Качват се на шведски кораб и отпътуват за Амстердам, а оттам вече се отваря пътя към цяла Европа.
Още като юноша Питър се отличавал с удивителното си умение да се самоиронизира, което бързо му спечелвало приятели. Защото за всички било повече от ясно, че младежът се отличава с висок интелект и големи амбиции, които не са за подценяване. Устинов напуска училището в Уестминстър, без да се яви на зрелостен изпит и постъпва в Лондонската театрална школа. Междувременно вече пишел пиеси. Една от тях - "Домът на разочарованията", е поставена още преди авторът й да навърши 20 години.
Питър Устинов във филма "Не сме ангели"
Публиката на пиесата му "Любовта на четиримата полковници" е изумена от това как един толкова млад човек има такъв зрял поглед върху задкулисието на световната политика. Пиесата на Устинов е безпощадна сатира на Студената война.
Същевременно, актьорът обичал да се развлича на сцената със жизнерадостен хумор. Английската сцена, обаче, по онова време някак надменно се дистанцира от оздравителния смях, като го счита за глуповат. На мода са мрачни автори като Джон Осбърн, Самюел Бекет и Йожен Йонеско. Сякаш напук на заобикалящия го песимизъм, Устинов става известен като майстор на анекдота.
Диапазонът на интелекта му е забележителен - Питър Устинов е автор на 16 пиеси, на над 30 филмови сценария, пътеписи, къси разкази, сборници с есета и дори на една стихосбирка.
Питър Устинов във филма "Зло под слънцето" (1982)
Като драматург и актьор дебютира на сцената, когато е на 17 години, а на 21 се снима в първия си филм. След Втората световна война участва не само в британски, но и в американски филми.
През 1960-а година печели първия си "Оскар", за поддържаща роля във филма "Спартак", като изпреварва големия фаворит за наградата - Лоурънс Оливие.
За участието си във филма "Спартак" Устинов получава първия си "Оскар"
През 1969-а Устинов приема да стане посланик на фонда за защита на децата "Уницеф" - кауза, която няма да изостави до края на живота си.
Основава и собствена фондация, която работи по целия свят с грижа за лечението на болни деца.
През 1992-ра година сър Питър Устинов е избран за ректор на Университета в Дъръм. Година по-късно осъществява своята детска мечта - дирижира оркестъра на "Болшой театър" в Москва. Англия се отнася въздържано към тази негова изява, но самият Устинов е щастлив в родината на своята майка.
С типичното си чувство за самоирония, сам казва пред руската преса: "В Англия ме възприемат като дебело смешно човече. Аз действително съм "венчан" за смеха, но в момента съм сериозно щастлив!"
През 1977-а година актьорът играе в ролята на цар Ирод във филма на Дзефирели "Исус от Назарет". Много пъти след това журналисти го разпитват по въпроси, свързани с тази му роля и главно за отношението му към религията и смъртта. В едно от тези интервюта, на въпроса дали се бои от собствения си край, Устинов отговаря:
"Човек е обречен да остарее и да умре. Без това животът би станал безсмислен - като карта без мащаб".
Интересни са разсъжденията му за бедността като световен проблем и хуманното му схващане, че "трябва да се намери изход за бедните, но така, че да не изглежда просто като помощ. Трябва да се опази тяхната човешка гордост", казва Устинов.
Питър Устинов е играл Нерон, Крал Лир, цар Ирод, и навсякъде сякаш "попива" в образа на героя си
В едно интервю за България, Устинов прави интересна забележка по отношение на нашето нетърпение в Прехода:
"Повечето хора са нетърпеливи и очакват, че още от утре ще се случи нещо. За съжаление, обаче, човечеството е твърде бавно. Ние сме като морските вълни, които се блъскат в скалите. Изведнъж нещо се разпада. Но не трябва да се предаваме. Ние трябва да вървим срещу тези скали...", казва той.
Още няколко интересни мисли на Питър Устинов:
Оптимист - това е човек, който точно знае, доколко лош може да бъде светът.
Комедия - това е само още един забавен способ да бъдеш сериозен.
Ние се възхищаваме на хората заради тяхната сила, но ги обичаме заради тяхната слабост.
Религия - дело на Бога, усъвършенствано от Дявола.
Политиката е изкуството да се удържат хората от участие в дела, които пряко ги касаят.
Хората с най-слабите гласове често предлагат най-добрите идеи.
За мъжете бракът означава старт, за жените - приземяване.
Аз имам три дъщери; вероятно затова изиграх крал Лир почти без репетиция.
Убийците и архитектите винаги се връщат на местопрестъплението.
Да играеш по телевизията е все едно да развличаш пасажерите на кораб, докато той потъва.
Век от рождението на този знаменит човек, ние черпим мъдрост от мислите му, възхищаваме се на актьорската му игра и на неговата сърцатост, до сетния си дъх да помага на хора в болест и нужда. И ако във вените му тече такава "смесена" кръв - от различни националности, то вероятно личността на Питър Устинов е един добър пример, че човечността няма националност и религия, а добротата и смехът са най-добрият мост между народите.
Еми МАРИЯНСКА