Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Самюъл Бекет: Ти си на Земята. За това няма лек.

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Самюъл Бекет: Ти си на Земята. За това няма лек.

Навършват се 111 години от рождението на автора на "В очакване на Годо"

Самюъл Бекет

Авторът на пиесата в "Очакване на Годо" Самюъл Бекет е удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година. Роден е на 13 април 1906 година.

Някои от най-известните му пиеси са "В очакване на Годо" (1952), "Катастрофа" (1982), "Краят на играта" (1957), "О, щастливи дни" (1960), "Последната лента на Крап" (1958).

Автор е на романа "Молой" (1951) и на сборниците "Разкази и текстове за нищо" (1967) и "Обезселителят и други разкази".

Оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия и до днес, включително и върху нобеловия лауреат Харолд Пинтър, което е особено осезаемо в ранното му творчество.

Самюъл Бекет е роден в семейството на Уилям Франк Бекет и Мария Джоунс Роу - скромни протестанти, чието имение в дъблинското предградие Фоксрок присъства в прозата и пиесите на автора. Майка му е медицинска сестра, а баща му - плановик на постройки. Самюъл има и по-голям брат - Франк Едуърд Бекет.

Изучава английски, френски и италиански в Тринити Колидж, Дъблин, след което започва кратка преподавателска кариера като лектор в Екол Нормал Сюпериор в Париж. Там среща Джеймс Джойс, което повлиява върху по-нататъшните му занимания. Бекет асистира на Джойс в множество занимания, едно от които е проучванията върху книгата "Бдение над Финеган".

Отношенията между Бекет и Джойс охландяват, когато Самюъл отказва да поддържа връзка с Лучия, дъщерята на Джойс, коята страда от прогресираща шизофрения.

Първият кратък разказ на Бекет - Assumption, е публикуван в експерименталното литературно издание "Транзишън". На следващата година той печели неголяма литературна награда за своята необмислено композирана поема "Курвоскоп" (Whoroscope), разказваща за биографията на Рене Декарт, която Бекет четял по това време.

През 1932 г. Бекет пише първата си новела - Dream of Fair to Middling Women, която е силно автобиографична, но е изоставена от автора си след няколко неуспешни опити за публикуване. Новелата е публикувана чак през 1992 година, три години след смъртта на Бекет.

През 1935 година Бекет започва да работи върху своят роман "Мърфи" - героят на творбата очаква смъртта си в лудница. През 1936 година Бекет завършва "Мърфи" и заминава на пътешествие из Германия. Издателите отхвърлят ръкописа. Когато се завръща в Ирландия, "Мърфи" вече е публикувана там и той я превежда собственоръчно на френски език. Заради неразбирателство с майка си Самюъл взима решението да се установи за постоянно в Париж по време на Втората световна война, където успява да възстанови отношенията си с Джойс.

Ръкописът на първата новела на Бекет "Мърфи" е продаден в Лондон за 962 500 паунда на Редингския университет

През 1945 година, по време на краткото си посещение в Дъблин, Бекет получава прозрение относно бъдещите си литературни занимания. Почувствал, че може да остане цял живот в сянката на Джойс, той решава да промени посоката на своите занимания и да признае пред себе си собствената си глупост, неведение и слабост:

"Осъзнах, че Джойс е достигнал толкова далеч, колкото далеч може да стигне един човек в устрема си да узнае повече. Осъзнах, че моят собствен път е в изчерпването, в липсата на знание, в отнемането, а не в прибавянето."

Ръкописи на Бекет
Ръкописи и рисунки на писателя

Ръкописи и рисунки на писателя

Още

В очакване на Годо

Самюъл Бекет е най-известен с пиесата си "В очакване на Годо" (1953). Критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет "е постигнал теоритично невъзможното - пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част почти повтаря първата, т.е . Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти." Както повечето си творби след 1947 година, и пиесата е написана на френски език със заглавието En attendant Godot.

Бекет работи върху пиесата между октомври 1948 и януари 1949 година. Публикува я през 1952, а премиерата й е през 1953. Английският превод, дело на самия Бекет, излиза две години по-късно. Режисирана от Роджър Блин, пиесата има противоречив успех в Париж, а след това и по целия свят. Затова пък днес е пробен камък за таланта на всеки режисьор.

Бекет умира на 22 декември 1989 година в Париж. Изискванията за паметната му плоча: "да бъде всеки цвят, стига да е сива."

Валерия КАЛЧЕВА

Предлагаме ви цитати от великия мизантроп Бекет:

 Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.

Ти си на Земята. За това няма лек.

Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.

Може би най-добрите ми години са зад мен. Когато е имало шанс за щастие. Но аз не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който гори в мен сега.

През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.

Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.

Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв

Гробът на писателя

Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.

Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.

 Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?

Моите грешки са моят живот.

Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.

Аз съм така - или забравям веднага, или никога.

Единственият грях е грехът да се родиш.

 

 

1/1

Гробът на писателя

Ръкописи и рисунки на писателя

Ръкописи на Бекет

Ръкописи и рисунки на писателя

Ръкописът на първата новела на Бекет "Мърфи" е продаден в Лондон за 962 500 паунда на Редингския университет

Самюъл Бекет

Календар

Препоръчваме ви

Да си спомним за Константин Кисимов

На 16 август се навършиха 52 години, откакто актьорът напусна този свят

Неизвестни снимки на Елвис Пресли

40 години от смъртта на Краля на рокенрола

Краля на рока Елвис имал брат близнак, който живял 6 часа

На 16 август се навършват 40 години от смъртта на великия Пресли

Легендата Тома Спространов: Приятелката ми Гергана не може да живее без мен

По-голяма любов е не бесният секс на млади години, а да се грижиш за болен човек, двамата да сте едно цяло - това е истинската любов, изповяда култовият за поколения българи радиоводещ

Помните ли Робертино Лорети?

През 60-те цял свят обожаваше "италианския славей" и песента му "О, соле мио"

Никола Анастасов - слънчевото дете на българския театър

Преди година на 8 август големият комедиен актьор се пресели в един по-добър свят