ИСТОРИЯ И ЖЕНИ
Историите на четири жени бунтарки от Юлия Владимирова
Авторката на Impressio гостува в предаването „На кафе“ по Нова телевизия, за да разкаже четири истории за жени, които се борят срещу приетите норми на поведение от обществото
Редактор : / 2111 Прочита 6 Коментара
Журналистът Юлия Владимирова (Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7)
Джозефин Бейкър (Жозефин Бакер) (1906-1975)
Една американка, превзела сърцата на Франция през 20-те. Това е Джозефин Бейкър или Жозефин, както са я наричали французите. Тя е първата чернокожа звезда в света на развлекателното изкуство. Зашеметяваща таньорка, по-късно певица, тя провокира всички около себе си заради екстравагантността си, красотата си, автентичността си и бягството отвъд клишетата.
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Израства в бедно семейство и единственият начин да се измъкне от бедността са танците. Майка ѝ я жени на 13-годишна възраст за доста по-възрастен мъж, бракът им просъществува само 2 години. Започва професионалната си кариера като танцьорка в родната ѝ страна САЩ, но сблъсъка с тежкия расизъм и невъзможността да танцува пред чернокожа публика я наранява изключително много. Затова приема поканата на френска танцувална трупа и завоюва Париж доста бързо.
В други части на Европа не е толерирана, смятана е за прекалено скандална и шоу програмите ѝ са забранени. Провокативната ѝ визия пленява публиката на много места, пищните ѝ танци, чувството ѝ за хумор също. Наричана е "Черната пантера" и "Бронзовата Венера". Възторга си към нея изразяват Хемингуей, Жан Кокто, Рене Клер, Ремарк, Пирандело, Пикасо, Матис. Осиновява си 12 деца от различни раси, за да покаже, че расата няма никакво значение и че светът може да живее заедно в мир.
Връща се няколко пъти в Америка, но вижда, че стереотипите по отношение на чернокожите не се променят и отново се връща във Франция като получава френско гражданство и се отказва от американското. Жозефин Бейкър е идвала в България през 70-те на Златния Орфей, а също е известна историята за нейния български любовник - един от първите радиоводещи - Петър Витанов, с когото се срещат в Италия. Смята се, че за нея е написана песента "Красив романс е любовта".
Розалийн Нортън (1917-1979)
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Родената в Нова Зеландия австралийска артистка и художничка е всичко останало, но не и конвенционална. В рамките на консервативното австралийско общество на 40-те и 50-те тя шокира публичността със своето изкуство. Рисува оргистични картини с окултни образи, вдъхновява се паганизъм и магии, практикува разкрепостената си сексуалност често, за да черпи вдъхновение за творчеството си.
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Оргии, сексуални ритуали и вещерство. Правителството е принудено да ѝ окаже сериозна цензура. Когато е само на 23 години се самопровъзгласява за вещица, отделя се от дома и родителите, заживява сама в бохемския квартал на Сидни Кингс Крос и се отдава на своето виждане за изкуство.
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Възхищава се на древногръцкия бог Пан, наполовина човек, наполовина козел, който е бог на похотта, необузданото желание за секс, пред които Нортън се прекланя. Медиите от това време ѝ дават прозвището "Вещицата от Кингс Крос". Никога изкуството ѝ не е било ценено приживе, но тя не отстъпва на своите вярвания и виждане към това каква трябва да бъде една жена в обществото, било то и в едно консервативно такова, което я следи с полицейски служители и я обявява за вещица.
Лела Ломбарди (1941-1992)
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Лела - италианката, която искаше да превземе Формула 1.
Момиче от малко градче в Италия, което се запалва бързо по бързите скорости и състезателните автомобили. Когато играе футбол като дете се контузва, пътувайки с линейката към болницата се възхищава на скоростта, с която тя се движи. След това баща ѝ я научава да кара кола, само на 13, а когато взема книжка той засича времето, за което тя ще направи доставките на месо с буса му (това е работил). Лела един ден застава зад волана и печели състезанието докато всички мъже ѝ се подиграват и подхилкват отстрани.
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Тогава Alfa Romeo ѝ подаряват заводски автомобил, с който тя се състезава. Най-големият ѝ успех е класирането на шесто място в Гран При на Испания и все още рекордът ѝ не е подобрен, а както виждаме Формула 1 все още е един основно мъжки спорт.
Марлене Дитрих (1901-1992)
"Синият ангел" или "Русата Венера" - и двете означават Марлене. Марлене сменя своите любовници като носни кърпички, въпреки че се омъжва, когато е на 21 години за режисьора Рудолф Зибер. Бракът им обаче е неконвенционален и ексцентричен - не заради него, а заради нея. Зибер казва:
"Разбира се, за нея се говори, че е влюбена в този и онзи. Тя е бляскава жена, а бляскавите жени трябва да са заобиколени от романтика непрекъснато", казва по този повод Зибер.
Марлене обаче няма представи за брака каквито имат повечето хора. Ражда дъщеря, но бързо се връща на снимачната площадка, снимка "Синият ангел" на Йозеф фон Щернберг, превърнал я в звезда през 1930 г. Канят я в Холивуд, където започва да снима и става истинска холивудска звезда.
Кадри: Стопкадър/ "На кафе"/ Нова телевизия/ Vbox7
Успехите ѝ в Холивуд съвпадат с възхода на Хитлер в Германия - представители на нацистката партия се свързват с нея и искат да я привлекат за новата националсоциалистическа пропагандна машина и да работи за немското кино. Тя обаче отказва, защото не изповядва тази идеология, макар заплащането и условията на нацисткия режим да са били повече от привлекателни. Тя демонстрира несъгласието с политиката на Третия Райх, дава хонорарите си от Холивуд, за да помага на евреи и политически дисиденти да напуснат Германия.
Помага и на бежанците, а през 1944 г. и 1945 г. пее и танцува за съюзническите войски в Алжир, Италия, Великобритания и Франция. Марлене има връзки с жени, мъже, не крие разкрепостеността си. Завоеванията ѝ са от всякакъв род - тя наистина е жена завоевател. За мъжете е истинска жена - мистериозна, фатална, загадъчна, капризна, изкусителна. За жените пък е истински мъж - силен и нежен техен покровител. Сред любовниците ѝ попадат Ерих Мария Ремарк, Джодж Бърнард Шоу, Хемингуей, Хъмфри Богарт, Грета Гарбо, Жан Габен, Франк Синатра, Едит Пиаф и Анна Мей Уонг.
Често се облича като мъж, с което взривява още повече клишетата и стереотипите около нея. Умира през 1992 г. в изолация във Франция.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}