Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Исабел Алиенде: "На жените с обич" (откъс)

СЪВРЕМЕННА СВЕТОВНА ПРОЗА

Исабел Алиенде: "На жените с обич" (откъс)

Книга за нетърпеливата любов, дълголетието и "добрите вещици"

Исабел Алиенде (в средата, с черната рокля) на гала вечер на Центъра за репродуктивни права в Линкълн център в Ню Йорк през октомври 2016 г. (Снимка: Getty Images)

"На жените с обич" е страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред. Както казва самата Исабел Алиенде, това е книга за нетърпеливата любов, дълголетието и "добрите вещици".

"Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса..."

Embed from Getty Images

Ала вместо да изплете роман ала Гарсия Маркес, под наслов "Любов по време на коронавирус", Исабел Алиенде създава донякъде автобиографична книга със заглавие "На жените с обич", в превода на Катя Диманова, която можете да намерите на нашия книжен пазар със знака на издателство "Колибри".

В типичния си стил, по изключително увлекателен и забавен начин, тя поднася размишленията си за мястото и ролята на жените в обществото, за дълголетните им борби за равноправие и справедливост, споделя женския си възглед за феминистката революция, "може би най-важната, най-дълбоката в историята на човечеството". И за пореден път завладява с бляскавия си талант на разказвачка и с умението да обрисува незабравими образи.

Embed from Getty Images

Исабел Алиенде започва литературната си кариера случайно, за да се нареди до най-обичаните латиноамерикански писатели на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия".

Следват близо 60 милиона реализирани копия от произведения, преведени на 35 езика. Много са темите, които превърнаха Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време - любовта, войната, бремето на спомените и самотата, женската участ, страховете, които съпровождат човешкия живот. Неизбежни са сравненията с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм.

"На жените с обич" на Исабел Алиенде, превод: Катя Диманова, 192 стр., цена: 16 лв.

Из "На жените с обич" на Исабел Алиенде:
За нетърпеливата любов, дълголетието и добрите вещици

Не преувеличавам, като казвам, че бях феминистка още в детската градина, преди понятието да стане известно в моето семейство. Родена съм през 1942 г., така че говорим за дълбоката древност. Мисля, че бунтът ми срещу мъжката власт бе предизвикан от положението на Панчита, моята майка, която била изоставена от мъжа си в Перу с две малки деца плюс новородено пеленаче на ръце. Това принудило Панчита да потърси подслон в дома на родителите си в Чили, където аз прекарах първите години от моето детство.

Embed from Getty Images

Още

Апотеоз на свободата от Исабел Алиенде (ОТКЪС)

Апотеоз на свободата от Исабел Алиенде (ОТКЪС)

Къщата на баба и дядо в Сантяго, в квартал "Провиденсия", който по онова време беше жилищен, а сега е лабиринт от магазини и офиси, беше голяма и грозна, чудовище от цимент, стаи с високи тавани, въздушни течения, сажди от керосинови печки по стените, тежки завеси от червен плюш, испански мебели, направени така, че да издържат цял век, ужасяващи портрети на мъртви роднини и купища прашни книги. Фасадата на къщата беше величествена. Някой се бе опитал да придаде елегантна нотка на салона, библиотеката и трапезарията, но те се използваха доста рядко.

Останалата част от сгра- дата беше разхвърляното царство на моята баба, на децата (двамата ми братя и аз), домашните прислужници, две-три кучета от неизвестна порода и полудиви котки, които се размножаваха неудържимо под фризера; готвачката давеше малките в голямо ведро на двора.

Радостта и светлината в къщата се изпариха с преждевременната кончина на баба. Помня детството си като епоха на страхове и мрак. От какво се страхувах? Да не умре мама и да се озовем в сиропиталище, да не ме отвлекат циганите, да не зърна дявола в огледалата... има ли смисъл да продължавам? Но съм благодарна на това нещастно детство, защото ми осигури материал за писане. Не знам как се оправят писателите, прекарали радостно детство в нормален дом.

Още

"Афродита" от Исабел Алиенде - магична книга с приказки, рецепти и други афродизиаци

"Афродита" от Исабел Алиенде - магична книга с приказки, рецепти и други афродизиаци

Още в най-ранна възраст осъзнах, че майка ми е в неравностойно положение в сравнение с мъжете в семейството. Беше се омъжила против волята на родителите си - несполучливо, както те я предупреждавали, и бе анулирала брака си - единствен възможен изход в тази страна, където разводът бе легализиран едва през 2004 година. Не била подготвена да работи, не разполагала с пари и свобода и била мишена на злите езици, понеже освен разделена с мъжа си, била млада, красива и кокетна.

Още

Седем световноизвестни бежанци

Седем световноизвестни бежанци

Негодуванието ми срещу мачизма се зароди през онези детски години, като виждах, че майка ми и прислужниците в къщата са покорни жертви, лишени от средства и право на глас, първата, защото се бе опълчила на условностите, а другите - защото бяха бедни.

По онова време, разбира се, аз нямах ни най-малка представа за какво става дума, обяснението успях да си съставя след петдесет години терапия, но макар и несъзнателно, усещането за излъгани надежди беше толкова силно, че ме беляза завинаги с натрапчив стремеж към справедливост и дълбоко отрицание на мачизма. Тази ненавист беше аномалия в моето семейство, което се смяташе за интелектуално и напредничаво, но според днешните разбирания си беше направо от палеолита.

Още

Исабел Алиенде на 75: Важните неща в живота са скътани в скритите камери на сърцето ми

Исабел Алиенде на 75: Важните неща в живота са скътани в скритите камери на сърцето ми

Панчита обиколи доста лекари, за да разбере какво ми има, от колики ли страда дъщеря ѝ, тения ли има... Моята упоритост и вироглав характер, които при братята ми се приемаха като природно мъжко качество, при мен се смяташе за патология. Не е ли почти винаги така? Момичетата нямат право да се ядосват и да тропат с крак.

Имаше психолози в Чили, включително и детски може би, но в онези времена, подвластни на табута, към това средство се прибягваше само при неизлечимо луди, но в моето семейство дори в такива случаи не го правеха; нашите откачалки си ги търпяхме в тесен кръг и толкова. Майка ми ме умоляваше да бъда по-дискретна. "Не знам откъде ти идват наум тези идеи, ще ти излезе име на "мъжка Гана", каза ми тя веднъж, без да пояснява значението на неприятната дума.

Права беше да се тревожи. На шест години вече ме бяха изгонили от колежа на германските монахини за неподчинение, като прелюдия към бъдещия ми жизнен път. Според мен истинската причина бе, че Панчита по закон беше самотна майка на три деца. Фактът не би трябвало да скандализира монахините, защото повечето деца в Чили се раждат извън брака, но това не се отнасяше за социалната класа, към която принадлежаха възпитаничките на онзи колеж.

Още

"Цвят продълговат в морето" от вълшебницата Исабел Алиенде (откъс)

"Цвят продълговат в морето" от вълшебницата Исабел Алиенде (откъс)

С десетилетия мислех майка си за жертва, но после научих, че жертва означава човек, който няма власт и възможност да управлява обстоятелствата около себе си, и смятам, че това не беше нейният случай. Вярно е, че майка ми изглеждаше като хваната в капан, уязвима, понякога отчаяна, но по-късно положението ѝ се промени, когато се събра с моя пастрок и тръгнаха да пътуват. Могла е да се бори за повече самостоятелност, да живее така, както е искала, и да развива огромния си потенциал, вместо да се подчинява, но моето мнение не се брои, защото аз съм от поколението на феминизма и имах възможности, от които тя е била лишена.

Друго нещо, което научих след петдесет години терапия, е, че вероятно липсата на баща в детството също е допринесла за моето бунтарство. Много време мина, докато приема чичо Рамон, както винаги съм наричала мъжа, с когото Панчита се събра, когато бях около единайсетгодишна, и проумея, че по-добър баща от него не бих могла да имам. Разбрах го, когато се роди дъщеря ми Паула и той направо се влюби в нея (чувството беше взаимно), и за пръв път съзрях нежната, сантиментална и игрива страна на пастрока, с когото воювах.

През цялото си юношество го ненавиждах и отказвах да му се подчинявам, но той изобщо не забелязваше това, защото беше непоправим оптимист. Според него аз винаги съм била образцова дъщеря. Чичо Рамон имаше толкова лоша памет за всичко лошо, че на стари години ме наричаше Анхèлика - това е второто ми име - и ми казваше да спя на една страна, за да не си смачкам крилата. Повтаряше го до края на дните си, когато деменцията и умората от живота го бяха превърнали в сянка на човека, който беше.

Още

"Отвъд зимата" - за спояващата сила на любовта, която държи света в равновесие

"Отвъд зимата" - за спояващата сила на любовта, която държи света в равновесие

С времето чичо Рамон стана моят най-добър приятел и душеприказчик. Той беше жизнерадостен, властен, горделив и пълен мачист, колкото и да го отричаше с аргумента, че никой не уважавал жените повече от него. Не успях да му обясня напълно в какво се състоеше неговият ужасен мачизъм. Беше напуснал съпругата и четирите си деца и така и не получи анулирането на брака, което щеше да му позволи да узакони връзката с майка ми. Това обаче не им попречи да останат заедно седемдесет години, в началото сред скандали и одумки, но по-късно вече малко хора критикуваха техния съюз, защото нравите се бяха разхлабили и при липсата на развод двойките се събираха и разделяха без бюрократични спънки.

Панчита ненавиждаше недостатъците на своя спътник толкова, колкото обичаше и се възхищаваше на неговите качества. Прие ролята на покорна и понякога бясна съпруга, защото се чувстваше неспособна да отгледа сама децата си. Издръжката и закрилата имаха своята цена.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

"Свобода въпреки всичко" от Боян Манчев

"Свобода въпреки всичко" от Боян Манчев

Още

Мрачна приказка за Изтока от създателя на Шерлок Холмс за пръв път на български

Мрачна приказка за Изтока от създателя на Шерлок Холмс за пръв път на български

Още

"Кишот" - предизвикателен постмодерен прочит на "Дон Кихот" от Салман Рушди (откъс)

"Кишот" - предизвикателен постмодерен прочит на "Дон Кихот" от Салман Рушди (откъс)

Още

Малките жени стават „Добри съпруги” – вечната класика от Луиза Мей Олкът в ново издание

Малките жени стават „Добри съпруги” – вечната класика от Луиза Мей Олкът в ново издание

Още

Френската писателка Катрин Панкол се завръща с романа "Буболечка в кревата" (откъс)

Френската писателка Катрин Панкол се завръща с романа "Буболечка в кревата" (откъс)

Още

"Прегърни промяната в името на успеха" или как "да продадем" идеите си - от Дейл Карнеги (откъс)

"Прегърни промяната в името на успеха" или как "да продадем" идеите си - от Дейл Карнеги (откъс)

Още

Всеки може да се влюби, изкуството е да останеш влюбен

Всеки може да се влюби, изкуството е да останеш влюбен

Още

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

Още

"Да кажеш почти същото" - тайните на превода от Умберто Еко (откъс)

"Да кажеш почти същото" - тайните на превода от Умберто Еко

Още

"Писма на Омар до бъдещата му съпруга" е новата нестандартна книга на писателката, поет и актриса Рене Карабаш

"Писма на Омар до бъдещата му съпруга" е новата нестандартна книга на писателката, поет и актриса Рене Карабаш

Още

Даян Чембърлейн излиза на български, за да впечатли любителите на мистерията

Даян Чембърлейн излиза на български, за да впечатли любителите на мистерията

Още

Неиздавани творби на Вирджиния Улф излизат в "Дневникът на госпожица Джоун Мартин"

Неиздавани творби на Вирджиния Улф излизат в "Дневникът на госпожица Джоун Мартин"

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Георги Господинов получава литературната награда на фестивала Узедом

Господинов бе определен за лауреат на наградата на фестивала тази година преди няколко месеца от жури в състав Олга Токарчук, Манфред Остен и Андреас Косерт

Чудовища завладяват София по време на пандемията в дебютния роман на Тео Чепилов (откъс)

"До последен зъб" е шантава, забавна и предизвикателна смесица от екшън, фантастика, трилър и хумор

"Архив на изгубените деца" от Валерия Луисели (ОТКЪС)

На 16 април ще се потопим в един изумителен „Архив на изгубените деца“. Мексиканската писателка Валерия Луисели е създала разтърсваща история за това какво е да си човек в един нечовешки свят.

Лудостта на тълпите

Дъглас Мъри разкрива мащабната културна война, която бушува из целия свят в името на социалната справедливост, политиката на идентичността и политкоректността

Почина американският писател и футуролог Джон Нейсбит

Неговата книга "Мегатенденциите" даваше насоки как да се възприеме настоящето и да се предвиди бъдещето