"Писма на Омар до бъдещата му съпруга" е новата нестандартна книга на писателката, поет и актриса Рене Карабаш

Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, което ни занимава с темата за човешкото търсене на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга-опит да размие границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Това е книга за зрящите в тъмното.

Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ги някой? Ще получи ли отговор от нея? Това са въпроси, които губят своя смисъл, потъвайки в дълбочините, в които този път Рене ни потапя, и ние неусетно започваме да се превръщаме в Омар.

Тези до болка откровени, любовни писма ни карат да се питаме дали Омар не търси своя изгубен Бог и дали едва когато станем съвършено цели и обикнем истински себе си, ще срещнем така мечтаната любов, която този път ще остане...

Из: "Писма на Омар до бъдещата му съпруга" от Рене Карабаш

Отговорите на тези въпроси са скрити в 10-те писма в книгата.
От кого обаче е 11-тото писмо?
Разберете сами.

"Писма на Омар до бъдещата му съпруга": 

"Писма на Омар до бъдещата му съпруга" от Рене Карабаш

Автор: Рене Карабаш
Редактор: Азиз Таш
Художник: Люба Халева
Издателство "Жанет 45"

Книгата може да бъде поръчана онлайн от сайта на Издателство "Жанет 45", от Хеликон, Ozone и други онлайн магазини за книги.

Можете да поръчате книгата и от самата авторка с автограф, през страниците й в: INSTAGRAM | FACEBOOK | WEBSITE  или от Pop up Econt: ТУК 

Из: "Писма на Омар до бъдещата му съпруга" от Рене Карабаш

Ето и първите отзиви за книгата:

Азиз Таш (редактор на книгата):

Когато получих нулевото писмо на Омар до бъдещия му редактор, професионалните ми деформации взеха връх и първата ми асоциация със заглавието, беше свързана не с деликатес от серията frutti di mare, а с името на втория праведен халиф и кръстения на него (не с кръст, а с полумесец) любим актьор от спечелилия пет Оскара "Доктор Живаго". Но както се казва - ядец!

Писмата, за които Омар Шариф би мечтал да е изпращал я на Джералдин Чаплин, я на Джули Кристи, и с които Рене Карабаш се опитва да вземе на абордаж поредния литературен жанр в писателската си кариера, са от някого с глава на омар, който търси някоя с глава на скарида. Докато, с подострена до червено писалка в ръка, четях писмата и се потисках до синьо, че няма с какво да съм полезен на следващите им получатели, се чудех защо аджеба Рене, вместо да ме покани да направя на салата, тръпнеща да види бял свят стихосбирка, ме е турила в центъра на мишена от десет епистоларни кръга, образувани от метнато във фантазията ѝ единадесето любовно писмо-камъче. Възможно е една от идеита ѝ да е била да направи очна ставка на "мъжките" писма с чифт мъжки очи.

По-важният резултат обаче беше, че писмата създадоха у мен неподправено усещане за домашен уют, възможен благодарение на някого или нещо бъдещо, които всеки може да върне в сегашното, независимо дали въпросните някога действително ще съществуват.

Това, което най-много ме впечатли беше, че за пореден път Черноглавата (Кара-баш) е успяла да не е себе си, тоест - да напише нещо, което няма вземане-даване с предишните ѝ текстове, като при това е избегнала едно от основните изкушения пред всеки поет - оригиналниченето заради самото оригиналничене. Вместо това, тя е предпочела да е "ръката, която пуска ръката ти, за да преминеш на другата страница"... Възползвай се...

Из: "Писма на Омар до бъдещата му съпруга" от Рене Карабаш

Красимир Лозанов (маркетинг директор на ИК "Жанет 45"):

"Рене и този път е написала нещо много различно и много интересно. Спомням си скепсиса, с който подходих, когато захванах да чета ръкописа й - винаги съм много скептичен, когато трябва да чета текстове за любовта, трудно се решавам. Знам колко изключително мъчна тема е тя - клишета дебнат отвсякъде, всеки читател е специалист, всеки знае как, откъде и защо, съвети умни отвсякъде...

Въобще много неудобна тема, идеална за провал. Обаче Рене е напипала верен код. Хитро и умно момиче, тя не тръгва да ръчка с разните там ключове и ключета. А вади коварно подготвен шперц, без да я вълнува дали е по правилата или не. И хоп, отваря трудната врата. "Моля, заповядай, я виж сега какво съм ти приготвила." Така че аз някак много бързо се озовах вътре, там, където е вълшебно и където има толкова много за разглеждане. И мога да кажа, че под купола на тази книга наистина е интересно. И вълнуващо.

Имам догадки, че "Писмата на Омар" ще бъдат припознати за нужни и важни, ще бъдет четени, препрочитани, подарявани, обсъждани, цитирани, преписвани, обичани, крадени (даже крадени) - от едни хора, към които аз май вече не принадлежа. И на които много, много завиждам - за това, че разполагат изцяло със себе си, че все още намират сили, сетива и метаболизъм да мислят и случват любовта през такива чисти и прозрачни формули, през каквито ги мисли Рене. Мога само да (ви) се радвам за това.

Рене си е свършила работата, Люба Халева също великолепно си е свършила работата. Редакторът Азиз Таш - и той така. Остава и вие да проявите като мен нездраво любопитство, да надзърнете в "Писмата" и разберете дали ви лъжа или не.