Тя идва от Севера, а очите й са с цвят на замръзнала река. Косата й потъмнява през зимата и понякога я реже, така както прави героинята й Бекиа, за да стане Матя. Отключва женската си енергия с пурпурно червено, което задължително присъства в гардероба й. Знае точно колко грим й трябва, за да не се набива в очите на другите, но да не остава незабелязана.

Ирена Иванова е израснала в покрайнините на Деветашкото плато, в село Александрово, сгушено измежду крайните северни склонове на Стара Планина. Открихме я в една гримьорна на Благоевградския театър, където в момента се репетира спектакълът "Портретът на Дориан Грей".

Фотограф: Георги Казаков за #URBN, Гардероб: Риза HM/Рокля и костюм: магазини Collective

От детството си на село помни къпането в река Осъм и игрите със сестра си в катафалката на татко.

"Радвам се, че съм имала шанса да израсна на село. Това ми е дало много свобода - живот и смърт едновременно. Смъртта там живее в бита. Баща ми тогава беше гробар и покрай нас със сестра ми минаваха всички мъртви и техните близки. Като малка исках да стана актриса, много силно. Явно толкова много, че изведнъж то се случи изневиделица."

Точно така, освен като писател, Ирена Иванова става още по- разпознаваема за арт обществото у нас и на международната кино сцена след небивалия успех на филма "Безбог" ( реж.Ралица Петрова). С главната роля на Гана тя обира наградите на най-престижните международни филмови фестивали, макар да не е завършила актьорско майсторство, а театрална режисура и лингвистика.

"Винаги съм знаела, че ще съм това, което съм сега и съм го казвала на всички край мен. Повечето от приятелите ми се подиграваха на мечтите ми. От малка знаех, че ще се занимавам с кино и театър. За писането няма да говоря, пиша от много малка. Това просто го усещаш, носиш го в себе си, знаеш го. Нещо като все едно вече да си живял този живот."

Още преди да познават Ирена, актрисата от "Безбог", която взе Леопарда на Локарно и Сърцето на Сараево, голяма част от гилдията се откриха в стихотворенията й. Когато поезията й плъзна в социалните мрежи, повечето хора се зачудиха кой стои зад псевдонима Рене Карабаш. Малко от тях допуснаха, че това е една бяло-руса, синеока девойка, която пише толкова мъжки, че дори жените започват да си падат по нея още преди да са я видели.

Ирена Иванова е респектираща, не само защото знае какво точно иска. Тя говори бавно и сериозно и понякога ти трябват няколко минути, за да разбереш дали се шегува. Следва гръмък смях и си отдъхваш.

За интервюто с #URBN пристига в един дъждовен февруарски ден, за да осъществим поредното бягство - в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Още с влизането в голямата читалня минаваме през цял ред червени книги.

"Колко много Остайници", казва Ирена и разтваря ръцете си все едно ще ги прегърне.

"Остайница" е дебютният й роман, а стихосбирката й "Хълбоци и пеперуди" е първородната й дъщеря, отличена с номинация Националната награда за поезия "Иван Николов" (2015г), което нарежда Рене сред най-младите номинирани поети в историята на конкурса. За по-малко от 4 години Ирена се нарежда сред най-четените съвременни наши писатели, както и сред най-превежданите български автори.

Романът й "Остайница"проходи преди няколко месеца и вече бе номиниран в категория Проза, на ежегодните литературни награди "Перото".

"Продължавaм да получавам отзиви от читатели, че го четат и препрочитат. Снимките на читатели с "Остайница", от други държави, са ми най-скъпи. Романът е написан в поток на съзнанието и се движи в ритъма на мисълта, така както текат мислите на хората. Появяват се образи от миналото, от бъдещето, пъзел от спомени, знаци, чувства - една огромна вълна, която те носи до самия му край. Нужно е само да й се довериш. Това категорично е моят стил и начин на изразяване. Писането е енергия, която бива спирана от препинателните знаци. Затова в книгата ми няма нито една точка и изреченията не започват с главна буква. Исках през цялото време тази вълна да се движи и да подмята читателя, без умора. Мисля, че се получи."

Фотограф: Георги Казаков за #URBN, Гардероб: Риза HM/Рокля и костюм: магазини Collective

Самата Ирена трудно диша, докато пише. В "Остайница" има препратки и лични спомени от детството й. В нея Ирена разказва за албанските девици, които полагат клетва за девственост и плащат цената й с това, че се отказват от жената в себе си.

"Всъщност героинята ми се лишава от това, което й е дадено - да бъде жена, но превръщайки я в мъж, тя печели свободата си, получава правата на мъжете, но губи правото да обича. Любовта в книгата е многоизмерна, нищо не е само черно и само бяло. Полът е само опаковка, под лупа е душата. "

Дори гълъбитe от романа са истински. В двора си в Александрово има десетки птици на мира, бели като сняг.

"Гълъбите винаги се връщат там, където са отрязани крилата им", пише Ирена Иванова в "Остайница"

Още

Рене Карабаш: Нямам нужда от умрели риби. Имам нужда от риби, които да плуват срещу течението

Романът се чете за не повече от 3 часа, но оставя траен отпечатък в съзнанието.

В момента тече репетиционния процес на спектакъла "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, с режисьор Стайко Мурджев.

"Аз съм асистент-режисьор на спектакъла. Да работиш със Стайко Мурджев е страхотно преживяване, той е истински професионалист и се възхищавам на работата му. Чиста проба удоволствие е да работим заедно в екип. Малко режисьори дават на актьорите си удоволствието от това да бъдеш актьор, да създаваш, да бъдеш уважаван, независимо дали си четвърти курс в НАТФИЗ или имаш десетки роли зад гърба си. Той го прави, което е едно от нещата, които ценя в него. Той много добре знае цената на изкуството, но и на човека. Смятам, че имаме сходна чувствителност и виждане за театър и литература и именно там пътищата ни се пресичат."

Срeщата им е като магия, която Ирена пази само за себе си.

"Премиерата е на 8 и 11 март в Драматичен Театър "Никола Вапцаров", Благоевград. Дориан Грей е двойнствен образ. Пиесата разглежда хедонистичния живот и нарцисизма, като заболяване в човека. Крахът, до който стига един Нарцис, който не успява да укроти желанието си за удоволствия и разрушение. От една гледна точка поддържам някои от възгледите на хедонизма, но за мен здравото не е в крайностите, а в златната среда. Не смятам, че потискането на всички желания е здравословно, както и не смятам, че безграничното и прекомерно отдаване на удоволствията е добро за човека."

Фотограф: Георги Казаков за #URBN, Гардероб: Риза HM/Рокля и костюм: магазини Collective

За да съхрани себе си, Ирена Иванова има своя рецепта.

"Лекувам духа си с книги и спокойствие, но е много важно какви книги четеш, защото имам и любими, за съжаление, събуждащи болезнените ми аспекти. Такива са книгите на Маргьорит Дюрас - книги за сърца, които не искат да бъдат нищо друго освен разбити. Затова и съветите ми към хората биха били - да внимават какво четат, защото книгите също са хляб. А ние сме това, което ядем. Също да бъдат мъдри и да не позволяват чувствата да ги владеят дотолкова, че да забравят за себе си и своите нужди. А ако са хора на изкуството - да му служат вярно, без никакви компромиси. Защото изкуството и животът не търпят компромиси и истинската любов или творба се раждат само в Божественото.

Теорията на северното момиче Ирена е следната: Колкото и да си мислим, че трябва да стоим в токсични отношения, само защото мислим, че това е любовта и тя трябва да бъде изстрадана- това е заблуда.

"Напротив, при любовта няма никаква борба. Истинската любов идва свободно и те повдига. По това ще я познаеш. Ако си мазохист, ти неминуемо привличаш друг мазохист или насилник в живота си."

За Ирена "Не" не съществува като възможност.

"Ако има пречка пред мен, бариера - я прескачам, ако сметна, че цената си струва."

Тук е моментът, в който да споменем, че освен всичко изброено, което е, по- горе, тя е и основател на единствената по рода си Академия за писане "Заешка Дупка", която събира най-изявените ни писатели, драматурзи, режисьори и сценаристи. Чудим се, къде пази супер силите си, с които прави толкова много неща!

"Важно за мен е каквото и чувство да изпитвам, негативно или позитивно, да се старая да не бягам от него и да го изпитвам докрай, защото всяко неизпитано докрай чувство остава в теб и те разяжда. Нужно е повече да чувстваме, сякаш сме забравили за това, изгубени в постоянното анализиране на нещата."

Разговорът тече на втория етаж на Националната Библиотека, до бюрото на писателя Пенчо Славейков.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN, Гардероб: Риза HM/Рокля и костюм: магазини Collective

"Тук е моето бягство от ежедневието. Често идвам в библиотеката, за да прекарвам часове наред сред книгите, а усещането е като да си влюбен."

Лутайки се из коридорите, говорейки за литература и театър, на едно от най-ключовите културни места в София, искаме да знаем кой автор би искала да срещне Ирена Иванова.

"Прекъсвам те и казвам веднага - Хулио Кортасар. Бих му казала, че е един страхотен, капещ дъждобран в ъгъла на френско кафе, който мога да наблюдавам с часове. Сигурна съм, че някога съм го срещала, за мен той е велика личност, изявена не само в литературата, но и в музиката, като джазмен, а интерпретациите му са експерименти, които имаме удоволствие да познаваме и в писането му.

Една от книгите, които ме е спасявала е "Глас от бездната", на Оскар Уайлд.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN, Гардероб: Риза HM/Рокля и костюм: магазини Collective)

"Въпреки драматичното си естество, намирам смирението накрая на книгата за просветляващо. Трябва да се научим да се смиряваме, не да се примиряваме. Да пазим в себе си вярата и желанието да започваме отначало. Да можем да простим на другите и най-вече на себе си, това е жизнено важно. Ако мога да се преобразя? Бих искала да съм ангел, като тези, които са около мен в момента."Бих живяла в малката гримьорна още дълго време, наистина. В такива периоди, човек разбира от колко малко неща всъщност има нужда, когато прави това, което обича."

Припомня си един сън, в който с бели букви се изписало във въздуха:

"Отпусни се в ръцете на този, който те обича". Когато се събужда, знае, че това е Бог.

Оставяме й пет думи, за да завърши разговора:

"Книги, театър, Бог, аз, любов." - усмихва се тя и замръзналите реки в очите й се разтопяват.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN, Гардероб: Риза HM/Рокля и костюм: магазини Collective

#URBN благодари за гостоприемството на най-стария културен институт и най-голямата обществена библиотека в страната - Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Препоръчваме на читателите да си направят карта и да оценят достъпа до най-големия фонд у нас - над 7 000 000 монографии, периодични издания, книги и музикални единици, които може да намерите само там.

#URBN ви кани и на премиерата на книгата "Световете на Яворов" от Катя Кузмова-Зографова, която е на 21 февруари от 18 часа в централното фоайе на библиотеката.

Автор: Криси Димитрова

Снимки: Георги Казаков за #URBN

Грим: Росина Георгиева

Коса: Димитрина Колева

Стайлинг: Сирма Маркова

PM: Йорданка Вълчева

Още

Боян Магьосника

Още

Рая Лъвското сърце

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Още

Деян и Радина vs. Бони и Клайд: Връзката ни е "удари гръм, изви се буря"