Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Боян Магьосника

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Боян Магьосника

Актьорът, вълкът и орелът

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Губим се рано сутрин нагоре, по пътищата на Витоша. Трябва да снимаме в белия сняг. Избираме го заради контраста, който търсим със сценично червената коса на актьора Боян Арсов, така характерна за ролята му на Боб в спектакъла "Терапевти" на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Не вярваме нито в магии, нито в зодии, но след тази среща гледаме с друго око на случайностите. Това, което ни се случва, е отвъд плановете и някак ни кара да се съмняваме в несъществуването им - всичко около нас - природа и история говорят само с името Боян.

Боян Арсов е млада звезда на софийската театрална сцена. Играе герои, родени от класически автори, с доста магия в текстовете си.

Още когато видиш Боян, долавяш, че носи две сили в себе си - земна и извънземна. Детският смях на актьора - смях от сърце, контрастира на очите му - зелени - ту топли, ту студени.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Името му напоследък се споменава често в театралните среди. Миналата година - заради номинация ИКАР 2018 за Поддържаща мъжка роля в представлението "Кралят елен" (реж. Анастастия Събева) по Карло Гоци в Театър Азарян. Въплъщава се в жена - Клариче. Авторът Гоци обича контраста между светлини и сенки. Между патос и буфонада. Контраст, характерен за жанра комедия дел арте, в който навремето са ангажирани само мъже, които играят и женските образи.

С цитат за светлини и сенки започва и срещата ни с актьора. Думите са на Уилям Шекспир от "Сън в лятна нощ".

"И ако ние сенки леки сме дотегнали на всеки, помислете, че сте спали, ний до дето сме играли", казва Боян, докато пътуваме някъде в мъглата. От опит знам, че когато Боян е на сцената, няма как да проспиш появата му. Появява се с гръм и трясък, всеки път различен, нетрадиционен, пластичен и органичен.

Магичното сякаш ни дебне през мъглата. От текстовете, с които Боян Арсов играе. От мястото, на което отиваме. И от всяка (уж) случайност. Цялата среща е обгърната в тайнственост и сдържаност, на която се опълчва от време навреме наивността на актьора, която той старателно прикрива с мълчание. Като в представленията, в които поема ролята на Разказвача, интервюто се превръща в приказка, която ще ви разкажа аз.

Движим се по път, който (уж) планирахме и стигаме там, където не сме предполагали.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Но да започнем от начало.

Казват, че човек идва на този свят с името си (нима сме сигурни, че има друг свят?). В името на актьора има точно толкова войнственост, колкото и химия във фамилията. Боян означава воин. Арсов е древно българско име, идващо от химичния елемент арсен, познат първо на древните перси. Митологията им разказва, че владетелят им Ахемен е хранен от орела - цар на птиците. Не ви го казвам случайно.

Още

Боян Арсов: Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ

Боян Арсов: Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ

Докато размишлявам над това, стигаме до малка хижа над "Бояна". Посреща ни вълчеподобно планинско куче, а вътре, сякаш ни очакват, са две загадъчни дами, които ни поднасят домашен билков чай. Дали заради мъглата, или заради цялото усещане заприличват на горски феи. Над котлето с чая дреме с полупритворени очи зеленоока черна котка. Вълчеподобното куче пред вратата не лае единствено по Боян и той минава с кимване към него, сякаш се познават. Останалите посетители Песоглавия посреща с джафкане, но след това свиква с натрапниците.

"Ако можех да се превъплътя в животно, щях да съм вълк или орел. Цар на птиците, за да мога да летя високо, с орлов поглед да наблюдавам света, или да бродя ниско - с вълчия поглед и глутницата по земята", казва Боян.

"Все хищници са и макар да съм далеч от подобно поведение в реалността, животинският си инстинкт може би влагам на сцената. Точно там, може би до известна степен несъзнателно. Там изливам сетивата си и усещам, че там живея - на сцената".

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Боян Арсов играе в 10 представления в Театър Азарян, в Младежки театър "Николай Бинев", в Драматичния театър в Пловдив, в Театър НАТФИЗ, в Червената къща, в Софийската опера и в Сатиричния театър, където от две години е на щат, като повечето от тях са на границата с приказното. За два месеца изкарва три премиери. Срещаме го часове преди да отлети за Варна - но не с орловите си крила, а със самолет, за да изиграе "Кралят Елен" там.

Полу-човек в живота, полу-хищник на сцената. Точно като една митична личност, обгърната в загадъчност, но позната и на византийци, и на българите. Легендите разказват романтична история за Боян Магесник - вторият син на Цар Симеон и брат на Цар Петър. Съвпадение ли са имената и представите на Боян Арсов за превъплъщение оставям да прецените сами.

Кремонският епископ Лиудпранд, посланик на немския император Отон I в Цариград, свидетелства писмено в документите си: "Баян (бел. ред - остр. Боян) обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование". Подобно превъплъщение не е чуждо на актьора.

Казват, че след като с години лекувал народа по мистични пътища Боян Маг се отдал на отшелничество в пещера. Там е омаян и отвлечен от красива самодива. И макар народните легенди да създават един красив идеализиран, романтично мистичен образ на български закрилник, макар да е художествена измислица, според проф. Николай Райнов, образът на Боян Магесник заляга във възприятието за средновековния български принц с неестествени способности.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Точно така се чувства Боян Арсов край Крепостта Батил на Витоша, където се озоваваме. По-скоро крачим между останките й, за които научаваме чак сега, макар да са съвсем близо до София, на един километър над квартал "Бояна" и реката. Мъгла обгръща пътя и не позволява очите ни да виждат извън стъпките. Спираме за миг и парата се вдига. Ровим из телефоните за подходящо трасе и научаваме изненадващо второто име на мястото - крепостта Боян. Средновековна - от времето на Първото и Второто българско царство. Боянчани разказват легендата за строг владетел, който кръстил местността на любимата си дъщеря Бояна, останала завинаги в бащиното владение.

И така между реалност, мистика и сън вървим по хрупкавия сняг през дебрите на Витоша. Боян ми споделя, че завинаги иска да остане в своята крепост - театъра. Също като някогашната властелинка на земята, по която ходим.

"Дори в почивните си дни си намирам работа край Сатиричния театър. Влизам да изпия един чай, да видя някой колега, да си поговоря с портиера. По улица "Раковски" ме познават и шеговито подхвърлят, че живея в театъра".

Едва ли знае, че Георги Раковски споменава името му в "Народна българска песен". Лирическият герой отново е княз Боян Маг, представен като вожд на българската войска в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:

"Трещи! Плющи!
Боян напред върви..."

Боян Арсов (Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg)

Боян Арсов винаги е знаел, че ще се занимава с театър. Първите му опити са в столичния квартал "Редута", където всяко лято застава на чело на аматьорска трупа дечурлига. Играят първите си представления зад блока, а Боян е наставникът. Все пак носи вълк в себе си, а според евразийските митологии той е възпитател на племето, а квартала негов редут (бел.ред. - временно убежище от фр.)

"Помня безгрижните лета, в които с моите приятели от цялата улица правихме представления. Организирах ги, събирахме се зад блока, репетирахме, а целият вход беше превърнат в работилница, правехме декори, костюми и всякакви такива щуротии от хартия, найлон и стари платове. Съседите пропищяваха. Така 4-5 години. Весело, по детски, но представления със сценарий, песни, танци. Връзваха ми се на акъла, може би защото бях малко по-голям. Всички идваха да гледат. Целият квартал - защото лепяхме плакати по спирките. Бащата на един приятел, който работеше в рекламата ни снабдяваше с колони и пултове за шоуто. Беше очарователно! "

Боян, роден в семейството на лекарка и икономист, е единственият, който се занимава с театър. Има по-малък брат. Понякога родителите му се сърдят, когато след премиера или спектакъл остава дълго време с колегите си. Тогава на помощ се притичва баба му Елена.

"Била е балерина и може би затова ме разбира и ми е такава опора в лудориите. Цялото ми семейство винаги са ме подкрепяли в желанието ми да се занимавам с театър. За всички беше сигурно, че ще тръгна в тази посока".

Последното квартално представление, с което сериозно Арсов се захваща е "Тартюф" на Молиер - френският драматург и майстор на сатирата, а героят му - измамник, който осмива духовниците.

"Намерих пиесата в библиотеката вкъщи. Още нищо не знаех за Молиер. Направи ми впечатление стихотворната форма, в която е написан текстът, и мощната енергия, която се съдържа в диалозите. Направих нещо като адаптация, но погледнато от настоящето - далеч от професионалното. Все пак съм бил в 7-ми клас. Родителите ни водиха често мен и брат ми на театър, на симфонични концерти и изложби. И сега обичаме да ходим заедно по такива места. От малък изкуството е било около мен, възпитан съм с него", казва Боян.

Често контролните и домашните остават на заден план, когато много му се ходи на представление. На помощ иде баба му Елена с думите: "Оставете го да се вдъхновява, после ще учи по-добре".

"Много обичам като свърши някое представлението да остана в театъра. Да мина пак през сцената след спектакъла. Много интересна магия усещам, когато всичко вече е свършило. Енергията в пространството е различна. Специфично усещане не само за театралите. Стигнахме до магията... бързо ли стана?"

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

За Боян Арсов театърът е акт на комуникация. Срещата на човека с човека.

"Думата "диалог" е много важна. Тя е във фундаментът на изкуството театър. Среща от по-висш характер между хората. В по-различен контекст, по-различни условия, сенки и светлина. Оттам започва магията. Как едно представление ще се роди, как ще живее, онзи парадокс на актьора - хем е себе си, хем не е себе си. Представете си как облича костюма, слага грим, казва един текст и изведнъж някой вижда в него друг човек - това е специфичната енергия, наречена магия за мен. Която преобръща възприятията и ги вади от живота"

Никога е нямало съмнение, че Боян Арсов ще кандидатства в НАТФИЗ. Завършва елитната столична Немска гимназия в профилиран клас и дори полага матура на немски, но е един от двамата ученици в класа, които не напускат България.

"Не съм се замислял. Нямах търпение да свърши този период с училището и да започне въртележката, да вляза в Академията. В Немската гимназия прочетох Гьоте, Шилер - пак свързани със сцената. Играе ми се в нещо от Гьоте, не знам дали във "Фауст".

Признава, че носи нещо фаустовско в характера си, заради противопоставянето в самия него. Не вярваме, че е от зодията му Близнаци - но самият той смята, че открива в себе си два смисъла. Оказва се, че не само Арсов носи нещо древноперсийско чрез фамилията си. "Фауст на Гьоте се основава на мита за човека, който продава душата си на Дявола - отново възникнал на изток, в старата персийска литература. И също като Боян Маг, Гьоте разказва как Фауст овладява тайните на магията.

"Тотално погълнат съм от това, което правя. От изкуството, в частност - от театъра. Понякога скока и промяната към реалността и влизането в нормалния живот, пак излизането на сцената, и пак връщане в нормалния живот ме карат да се чувствам особено. Този път понякога ми е малко сложен. Като е минал малко по-интензивен репетиционен период или съм имал няколко поредни вечери представления, след лятната, досадно дълга пауза, като нахлуе живия живот неканен, но очакван, където трябва да съм умен, отговорен и действащ по различен начин, малко се загубвам в началото. Необходимо ми е известно време, за да се адаптирам", казва Боян.

Сякаш предпочита приказките, пред реалността. Театърът му дава точно това и - нещо повече от рутината - нещо отгоре, нещо по-интересно, по-изопачено. Свобода!

"Може би това ме дърпа и мен към него - едно любопитство. Като щатен артист в Сатиричния театър, ми се случва да вляза от представление в представление. Това поддържа формата някак си. Подтиква те да търсиш все по-различни неща, а не да затъваш в познатото и обичайното. Точно тази среща с всеки нов персонаж е много интересна. Защото това е като среща с човек в живота. Всеки един герой си има свой собствен вътрешен ритъм, свои движения, специфични жестове, които в процеса на репетиция все повече и повече излизат от теб. Ако успееш да се потопиш - защото не винаги става. Точно това любопитство и изследване на този различния от теб, който трябва да бъдеш за определено време и публиката да те види така, този парадокс е интригуващ за мен"

Неговата адженда е подчинена на образа, който ще приеме в края на деня.

"Сутрин се събуждам и нямам търпение за представлението, в което ще играя вечерта. Знам в колко часа трябва да съм в театъра, дори когато имам различни представления - ям различни, но определени неща през деня. Например когато имам "Вихрушка" (реж. Александра Петрова) в Сатиричния театър (бел.р. - действието се развива на маса, отрупана със салати, сирена, ябълки) ми се яде сирене през целия ден. Когато ще имам "Животът е сън" (реж. Дина Маркова) - не ям нищо", защото Сехизмундо е изгнаник", споделя шеговито актьорът.

Стигаме до Педро Калдерон де ла Барка - една от трите премиери, които Боян Арсов подготвяше в последните два месеца. Героят му - полският принц Сехизмундо се лута между реалност и сън. Зад историята стоят конфликтите между баща и син, власт и личност, човек и природа. В книгата си "Разговори с Гьоте", Екерман поставя де ла Барка над Шекспир. В зрелищното представление, Арсов е и автор на пластиката и визуалната среда на спектакъла. Критиката сравнява движенията му на сцената с акробатика. Всяко негово ребро трепти, мускулите се свиват, за да възпроизведат пред зрителите изродената стойка на заточения в тясна килия наследник на престола. Тялото му е подчинено на чуждата болка.

"За един актьор тялото може да бъде изключително мощен инструмент в работата му на сцената - физическото поведение на тялото му в пространството заредено с експресия, не просто да кажеш текст или да направиш смешка. Това, което един жест може да изпрати като послание или един скок понякога е по-силно от останалото ".

Така за по-малко от два месеца под режисурата на Дина Маркова, Арсов се превръща в герой на де ла Барка, който също по стечение на обстоятелствата има книга, в която се занимава с магията - "Удивителния маг".

След "дивеене" на сцената, Арсов се свива на сигурно място в бърлогата си - гримьорната на театъра.

"Обичам да съм част от това място, да му принадлежа. С глутницата, с екипа - да имаме плътна връзка. Това помага и за ошлайфването на характера. Не може да работиш без да имаш характер. На сцената няма "сам воинът е воин". Дори да си в моноспектакъл зависиш от хората зад и пред сцената. Това е тръпката - да мечтаем заедно, да работим в една посока. Тогава стават чудесата! Винаги съм държал на екипа, с който работя. Чудесно е да попаднеш на хора които са готови да вървят с теб напред. И ти да вървиш с тях.

Но гледайки само в едната посока, Боян Арсов е дебнат и от любовта зад всеки ъгъл. Смята и че още се крие, но я има непрекъснато и ще изскочи като Булгакова Маргарита един ден с жълти цветя.

"Когато в професионален план нещата са интензивни, любовта често страда и обратното. И така до момента, в който се намери точния баланс и тръгнат двете ръка за ръка. В момента точно не търся, защото как точно човек търси любовта?! Тя или идва, или не идва."

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Затова пък мечтите се сбъдват една след друга. Попада в каста на Софийска опера и балет в мюзикъла "Мамма Миа" по музиката на АББА миналото лято. За кратко представлението става хит с изнасянето на 30 спектакъла за близо 4 месеца.

"Там играя нахаканият младеж Пепър, който има любовни влечения по една от приятелките на Дона - героинята на Мерил Стрийп във филма. Има танци, песни, енергиен заряд хвърчи от сцената, нахлува в залата. Мюзикълът е сложен жанр. Изисква се да пееш, танцуваш и играеш еднакво добре. Дава възможност да въвлечеш огромно количество енергия и да я запратиш напред, да заразиш хората. Голямо предизвикателство е и огромно удоволствие".

Сега прожекторите в залата вече не блестят заслепяващо в очите на Боян, както е по време на изпитите за НАТФИЗ. Светлината просто го огрява, но не пречи на виждането му. Момент на отказ от театъра? Не е имало. Не вярва, че ще има.

"На изпита виждах маса с някакви сенки. Не разпознавах кой е публика, кой комисия. Влязох в някаква тишина, казах си текста и накрая бях сигурен, че е минало добре, защото нямах търпение да започне машината НАТФИЗ да действа. Сигурен бях, че ще бъда приет. Това е едно чудесно място. Цялата тази защитена лабораторна среда, в която имаш възможност да намериш път към изкуството, е завладяваща."

Приет е и завършва в класа на проф. Снежина Танковска, на която в момента е асистент в Академията. Освен това е и докторант и подготвя докторска дисертация, свързана с изкуството на актьора. Дипломният му спектакъл е "Агронавтика"- първият толкова мащабен проект, с който се сблъсква. Играе Аед - разказвачът, който води цялата история напред и е живата връзка с публиката.

"Задачата ми бе да държа публиката в постоянно любопитство и напрежение за това какво ще се случи. Актьорските ни задачи в този спектакъл бяха големи. Играехме по няколко персонажа, имахме голяма физическа активност. Залогът на "Аргонвтика" беше много голям. Като текст, като смисъл, като мащаб. Като че ли той определи въобще залога ми като артист след завършването ми. Имаше моменти на истинско отлитане! Липсва ми това представление."

В пътя към театъра няма разочарование. Освен в случаите с представленията, които подценяват вкуса на зрителя, казва Боян.

"Това не бива да се случва. Защото понякога зрителя мисли няколко крачки напред преди героят да е извършил или направил съответното действие. Със смеха не бива да се спекулира. Опасно е! Дразня се, когато няма проекция напред в едно представление. Когато то се изчерпва само с това да се постави един текст на сцената. Театърът трябва да говори, да гъделичка, да провокира човека в салона да мисли и чувства интензивно. Когато представлението е с познати смешки, клишета и не се вливат достатъчно фантазия и въображение, се случва точно това - прах в очите на публиката. А все пак театърът трябва да облагородява, нали?".

Най-трудно, казва Боян, е да се ангажира детската аудитория. В "Снежната кралица" на Сатиричния театър е Разказвача, който говори на най-малките.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"А те гледат отдолу с огромни, вярващи, добри очи и те заставят да им дадеш от сцената, колкото можеш повече. Децата са много критична публика. В момента, в който допуснеш да се разсеят и им стане скучно, е трудно да ги върнеш обратно".

Несъмнено една от любимите роли - и на публиката, и на самия актьор, пък и на театралите у нас, е тази на Клариче. Роля, дошла някак изневиделица.

"Питах режисьорката защо ми дава да играя жена. Тя ми каза, че ролята е малко скучна, та да я разнообразим. Знаех пиесата и се впуснах с много бяс и опити на ръба на истинското и фалшивото и се получиха неочаквани неща. Цялото представление беше направено с подръчни средства, изнесохме го първо във вече несъществуващата къща на "Атом театър" - в гараж, далече от шума и светлините на улица Раковска. Репетиции след 22 часа до полунощ. Един ден режисьорката ми донесе някакъв зелен плат за моята Клариче, който ми се стори грозен и обидно измачкан. Казах "Абсурд!". Купих си друг плат, купих си тюл и отидох на шивач. Ушиха ми рокля специално по мой размер. Колегите много се смяха как ми е точно по мярка, изпъната, подправена. Както си трябва. Беше смешно, но държах Клариче да изглежда добре!"

Един от малкото е, които видимо не се притесняват от славата.

"Тя винаги е другата страна на монетата, когато се занимаваш с изкуство. Критиката и обратната връзка са важни".

Един от най-големите комплимент, които е получавал е от професор Танковска, скоро след завършването си.

"Веднъж ми каза за една роля, че имало наченки на художествен образ. Това е специално изказване, защото според мен в съвременния театър актьорът не толкова се превъплъщава в своя герой /както теорията на Станиславски повелява/, колкото открито го презентира на публиката, жонглира с най-различни средства и представя авторски порчит на ролята си . Моментът на отчуждение и на постоянното прескачане от героя към артиста, който го играе и обратно е много любопитен за мен и лесно изплъзващ се".

Всъщност може да звучи високопарно, но дори над кашкавал пане и чаша бяло вино Боян Арсов звучи по този начин.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

И така какво е животът за Боян Арсов?
"Бълнуване. Мрак. Мираж.
Видение. Измама.
Илюзии и празен звън.
В света навън и в този нищо друго няма
и целият живот е сън...! "

отговаря Сехизмундо, качен най-накрая на престола в своя крепост на Витоша.

"Понякога имам усещането, че все едно наистина живея в някаква магия, страх ме е, някой да не ме извади в реалността", казва Боян.

Но ние ще го държим здраво за червената коса и ще го издърпаме, като един същински барон Мюнхаузен - роля, която му пожелаваме да изиграе.

Интервюто взе: Криси Димитрова

Снимки: Георги Казаков

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Сирма Маркова

Аксесоари: UNOde50

Още

Рая Лъвското сърце

Рая Лъвското сърце

Още

Пиано, барабани и едно падане зад сцената

Пиано, барабани и едно падане зад сцената

Още

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Още

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

Още

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Още

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Още

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа

Коментирай 0

1/1

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Боян Арсов (Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg)

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Михаил Петров: В изкуството не бива да има присъда "Ти си стар!"

Започват юбилейните спектакли за 70-годишнината на актьора

Новият вокалист на "Тангра" - Боби Косатката: Не съм си и представял, че ще бъда в групата

"Съветвам всеки да прави това, което обича", казва фронтменът на Der Hunds

Морето, машините, трюмовете: Варна на Вапцаров и Вапцаров на "Дръзки"

Защо не трябва да забравяме капитанът на яхтата Кор Кароли и имената на 6 торпедоносеца

Джон Малкович: Цялото съвременно изкуство е покварено от нарцисизъм

"Не мисля, че е дързост да кажеш, че съвременното изкуство трябва да повдига реални проблеми, полезни въпроси за настоящите и бъдещите поколения", коментира актьорът

Денис Черевичко: Имах късмета да участвам в този легендарен балетен конкурс във Варна

Бях закъснял да подам документите си, но спечелих златния медал! , спомня си премиер солистът на Виeнската опера

Сърцето на театъра край морето се казва Маруся

"Мерцедес"-ът, силиконовите подплънки и ботоксът не ни правят безсмъртни, категорична е бургазлийката, която води най-големите театрални звезди край морето